Облагане доходите на съдружници за личен труд в дружеството

Обикновено собствениците или съдружниците в търговските дружества полагат труд в тях.. Често срещана практика е същите да получават и възнаграждение за положения труд в дружеството. С направените промени в ЗДДФЛ в сила от 1.01.2010 г. тези възнаграждения вече се считат за доход от трудови правоотношения. Забележете, че те се считат за такива само за целите на ЗДДФЛ. Какво означава това? На практика това означава, че върху тези плащания се изчислява и внася данък като за трудово правоотношение. Този данък следва да бъде и деклариран като такъв. За целите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) обаче тези лица обикновено се считат за самоосигуряващи се лица. Това означава, че те са длъжни да внасят осигурителните си вноски за своя сметка. Оттук идват много въпроси, по които ще се опитаме да внесем яснота.

Съдружници в търговски дружества
Търговско дружество съгласно Търговския закон може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Според същия закон, когато капиталът на дружеството принадлежи на едно лице, фирмата съдържа означението Еднолично ООД или ЕООД. В този случай се счита, че едноличният собственик на капитала следва да се третира като съдружник за целите на ЗДДФЛ при изплащане на доходи за положения от него личен труд в дружеството.

Сключен договор
Според становище на НАП за целите на данъчното облагане доходът за полагания личен труд се третира като доход от трудово правоотношение независимо от вида на сключения договор – трудов по Кодекса на труда или облигационен/граждански по Закона за задълженията и договорите. Това е така, тъй като съдружниците - физически лица, работят в полза на дружеството и разходите за полагания от тях личен труд се поемат от предприятието.

Облагаем доход и изчисляване на данъка
Облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя и за сметка на работодателя. Данъкът върху тези доходи следва да се изчисли, като от облагаемия доход за определен месец се приспаднат осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка чрез дружеството. Оттук можем да направим извода, че избраният от самоосигуряващото се лице осигурителен доход и полученото възнаграждение за положения от него личен труд в дружеството могат да бъдат различни стойности. Например - лицето се осигурява за своя сметка върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, който за 2013 г. е 420 лв., а получава брутно възнаграждение за положен личен труд в размер на 1000 лв. месечно. В този случай от тези 1000 лв ще бъдат приспаднати осигурителните вноски, изчислени върху 420 лв., а върху остатъка ще се изчисли данък по реда на ЗДДФЛ. Няма ли да се получат разлики в осигурителния доход при така изчислените възнаграждение и осигуровки в края на годината?

Както вече казахме, тези доходи не се считат от трудово правоотношение за целите на КСО. В този случай разликите ще бъдат отчетени при подаването на годишна данъчна декларация. При попълването на декларацията, и в частност справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, тази разлика ще се яви като получен доход, върху който лицето ще трябва да се доосигури. Тоест върху разликата ще се дължат осигурителни вноски отново за сметка на лицето, но вече при изтичане на годината с подаването на годишната данъчна декларация и приложенията към нея. В тази връзка трябва да кажем също, че при довнасянето на осигурителни вноски се изчисляват само осигурителните вноски за фонд пенсии от държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване. Тоест тук няма значение какъв е избраният вид на осигуряване от самоосигуряващото се лице, дали е избрало да внася осигуровки за фонд общо заболяване и майчинство или не.
Внасяне и деклариране на данъкаЗа внасянето на данъка отново важат правилата като за трудови правоотношения. Същият следва да се удържи при изплащането на възнаграждението и да бъде внесен до 25-о число на месеца, следващ месеца на удържането му. Тъй като данъкът се удържа от платеца на дохода, в платежните документи за задължено лице трябва да бъдат посочени неговите ЕИК по БУЛСТАТ и наименование. Декларирането на данъка отново е задължение на платеца на дохода (дружеството) и той трябва да бъде включен в декларация образец 6 заедно с данъка от други трудови правоотношения. Изплатеният доход следва да бъде включен и в декларация образец 1, която дружеството - платец на дохода, е длъжно да подава за осигурените в него лица.
Удържания и внесен данък следва да се посочи и в декларация образец едно за самоосигуряващото се лице. Кода за вид осигурен за самоосигуряващи се лица е 12. Според указанията за попълване на декларация образец едно изплатения, за положен личен труд от съдружник или едноличен собственик, облагаем доход следва да се посочи в точка 31. Начисления месечен данък изчислен по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ се посочва в точка 31А.
 Изчисляването и внасянето на данък върху доход за положен личен труд, от съдружник или едноличен собственик, в дружеството няма отношение към попълването на точка 34 от декларация образец едно. В същата следва да се попълни нетното възнаграждение определено по реда на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване. За Самоосигуряващи се лица това е дохода, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски.
Удържания и внесен данък следва да се посочи в декларация образец 6 в точка 16 - удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ


Може ли в практиката да се случи възнаграждението за положения от съдружника личен труд в дружеството да бъде начислено, но неизплатено?

Тази хипотеза е напълно възможна. В този случай, както при останалите трудови правоотношения, данъкът ще бъде удържан при изплащането на дохода. Разбира се неизплатеното възнаграждение няма да бъде посочвано в декларация образец 1 при начисляването му. Същото ще трябва да се отрази в декларация образец 1 за месеца, за който се отнася, след неговото изплащане.
В заключение ще обърна внимание, че доходи за положен личен труд от съдружник, които не са изплатени към 31.12 на съответната година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Това е така, тъй като в ЗКПО липсва специална препратка към ЗДДФЛ, с която тези възнаграждения да се включат към изключенията, посочени в чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, а именно основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт.

Източник: в.Капитал

Неясен законов текст подлуди малкия бизнес

Странните законодателни инициативи на ГЕРБ продължават да водят до различни тълкувания. Вчера НАП и НОИ трябваше да разясняват защо промените в Кодекса за социално осигуряване за 2013 г. няма да увеличат трикратно осигурителната тежест за малкия и средния бизнес.

Ден по-рано червеният депутат Захари Георгиев обяви, че с поправки, които регламентират лицата, задължени да се осигуряват за всички рискове, управителите на фирми, полагащи личен труд, ще трябва да се осигуряват два пъти - веднъж в ролята си на ръководители и втори път върху извършената работа. Той изчисли, че това ще доведе до близо 300% ръст на осигурителната тежест най-вече за малкия и средния бизнес, тъй като управителите на малки обекти ще трябва да внасят осигуровки веднъж върху 1000 лв., колкото е минималният праг за тях, или 308 лв. общо, и втори път върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се заради положения личен труд. Това са още поне 126 лв. отгоре осигуровки върху минималния осигурителен праг от 420 лв. Така те трябва да внасят в НАП месечно общо над 430 лв. вместо само 126 лв. както досега, изчислява Захариев.

"Такъв казус няма. Текстът само прецизира обхвата на осигурените лица, упражняващи трудова дейност по управление и контрол на търговски и неперсонифицирани дружества и на еднолични търговци", твърдят от НОИ. Оттам обясниха, че новият текст не променя принципната позиция на НОИ по отношение реда за осигуряване на т.нар. "управляващи" собственици и съдружници на търговски дружества, които за своя сметка и на свой риск упражняват трудова дейност и продължават да се осигуряват като самоосигуряващи се.

От НАП също потвърдиха, че текстът не променя правилото "Има доход, има осигуряване, няма доход, няма осигуряване". Т.е.,ако управителите са назначени с договор за управление без определено възнаграждение, те плащат осигуровки само за труда, който извършват. В случая се повтаря спорът от 2010 г., когато с указание шефът на НАП Красимир Стефанов разясни същия текст в КСО точно по начина, по който ги обяснява Георгиев - управителите се осигуряват и като такива, и като самонаети. След масови протести тогава обаче указанието беше отменено.