Представен болничен лист от напуснал служител

Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване,  обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване може да се ползва от служител, чието трудово правоотношение е прекратено към датата на издаване на болничния лист.  Условие за това е временната неработоспособност да е настъпила в рамките на 30 календарни дни от датата на прекратяване на ТПО. Паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. Това означава, че ако болничния е издаден за период от 40 календарни дни, служителя ще получи обезщетение от НОИ за броя работни дни, които са в рамките на първите 30.
 Работодателят е длъжен да приеме болничния лист, издаден в срока по чл. 42, ал. 2 КСО.  Трябва да го представи в НОИ в рамките на 5 работни дни от датата на получаване (чл. 10 ал.2 НИИПОПДОО),  заедно с декларация от осигурителя ( самоосигуряващия се ) по образец съгласно приложение номер 15 ,придружително писмо по образец, съгласно приложение номер 8,  и опис на паричните обезщетения, съгласно приложение номер 9 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на обезщетения и помощи от ДОО.  Към болничния задължително се прилага и копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Задължението на работодателя, посочено в чл. 40, ал. 5 КСО,  за изплащане на първите три дни от периода на временната неработоспособност в този случай отпада.  Обезщетението за целия срок на временната неработоспособност, настъпила след прекратяване на трудовото правоотношение е изцяло за сметка на НОИ. Не се начисляват и внасят никакви осигуровки от работодателя за периода.  При това положение, не се изготвят и подават данни за Декларация Обр. 1 и Декларация  Обр. 6. Задължението на работодателя е да приеме болничия лист, и да го представи в НОИ в срока по чл. 10 ал. НИИПООДОО,  за да може служителя да получи полагащото му се обезщетение от НОИ.

Внимание!
Ако трудовото правоотношение на лицето е прекратено по някоя от точките на чл. 328 КТ, с право на обезщетение за оставане без работа на осн. чл. 222, ал. 1 КТ, 30-дневния период, посочен в 222, 1 ал. 1 КТ  се удължава с дните на временната неработоспособност.
Ако към момента на издаване на болничния, лицето е регистрирано в  Бюрото по труда, и получава обезщетение като безработен от НОИ,  обезщетението за безработица се спира за периода на болничния, на основание чл. 54 г, ал. 1  КСО.  Безработният е длъжен да декларира пред териториалната дирекция на НОИ настъпването и отпадането на обстоятелствата по чл. 54 г, ал. 1 в срок от 7 работни дни.

Трудов договор на основание чл. 71 ал. 1 КТ- Има ли закрила при уволнение в случай на бременна работничка

Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.

Страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, до изтичането му може да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ. Другата страна има право да прекрати договора като отправи едномесечно предизвестие, освен ако в договора не е уговорен друг срок.

Обстоятелството в чия полза е уговорен срокът за изпитване има съществено значение за правото на прекратяване на този договор преди изтичане на срока, без да се дължи предизвестие. В случай, че в трудовия договор със срок за изпитване не е изрично упоменато в чия полза е уговорен срокът за изпитване, то се приема, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.

За бременните работнички и служителки е предвидена законова закрила при прекратяване на трудовото правоотношение. Основанията, при които се прилага предварителната закрила при уволнение са изрично регламентирани в чл. 333, ал. 5 от КТ. Бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 (при закриване на предприятието), т. 7 (при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност), т. 8 (когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност) и т. 12 (при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор), както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 (когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда) и ал. 2, т. 6 (работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен). В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.

Закрилата при уволнение по чл. 333 от КТ е предвидена само за случаите, когато уволнението става по инициатива на работодателя и не се прилага при прекратяване на договора по време на изпитателен срок, включително и когато изпитваният е бременна работничка. Основанието за прекратяване по чл. 71, ал. 1 от КТ не попада в изчерпателно изброените в чл. 333, ал. 5 от КТ случаи, в които бременна работничка или служителка ползва специалната закрила при уволнение.

Справка: чл. 70, 71, 333, ал. 5 от Кодекса на труда.

Облагане и документиране възнаграждения на нотариус

Източник : 2013 © www.tita.bg

 Въпрос. Задължена ли съм при изплащане на суми на нотариуси да изисквам да ми представят декларация, че са самоосигуряващи се лица, за да не ги обложа, след като според тях Законът за нотариусите и нотариалната дейност им определя какъв документ да ми издават за получената нотариална такса и затова изискването за декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, че са самоосигуряващи се лица не се отнася за тях? И ако отказват да представят декларация ще понеса ли санкции затова, че им изплащам възнаграждението без да го обложа? И въобще в случая какво да правя?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

Общото правило при изплащане от предприятие на доходите, регламентирани в чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) (доходи от друга стопанска дейност), в обхвата на който са и доходите на лицата, упражняващи свободна професия, каквито са и нотариусите, е предприятието - платец:

• да удържа 10 на сто авансов данък върху изплатеното възнаграждение по реда на чл. 43, ал. 1 - 4 от ЗДДФЛ;
• да издава сметка за изплатени суми и служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и да я предоставя на лицето.

За неспазване на изискването за:

• удържане на данък - се налага санкция в размер до 1000 лв., а при повторно нарушение - в размер до 2000 лв. (чл. 81 от ЗДДФЛ);
• издаване на сметка за изплатени суми и служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и предоставнето й на лицето, придобило дохода - се налага санкция в размер до 250 лв. поотделно за всяко физическо лице, а при повторно нарушение - в размер до 500 лв. (чл. 81а от ЗДДФЛ). (Тази санкция е в сила от 01. 01. 2012 г.)

Всички тези задължение на предприятието - платец на доход и съответно свързаните с тях санкции отпадат, ако е спазена разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, и по-конкретно посочените в нея две кумулативни условия:

• първо условие) възнаграждението се изплаща на самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), каквито са лицата, упражняващи свободна професия като нотариуси, адвокати, частните съдебни изпълнители и.т.н.

и (обърнете внимание на съюза “и”, което означава, че и второто условие е абсолютно задължително)

• второ условие) самоосигуряващо се лице декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. Липсва стандартен образец на декларацията по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ. Тя може да бъде в свободен текст. (Виж възможен вариант на декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ.)

При условие, че и двете условия са налице предприятието изплаща доходът бруто, съответно не издава Сметка за изплатени суми и служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, като изплатеното възнаграждение (доколкото не следва да се документира от платеца) се документира от получателя му с първичен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството ( ЗСч) (чл. 9, ал. 2 и 3 от ЗДДФЛ). По принцип видът на първичия документ може да бъде разписка, квитанция, т.н “обикновена “ фактура и т.н.

При нотариусите обаче, видът на първичния документ, издаван от тях, е строго регламенитиран в специален закон - Закон за нотариусите и нотариалната дейност. Затова нотариусът не е свободен да избира вида на издавания от него документ, както биха могли да направят други лица, упражняващи свободна професия. Същото се отнася и за адвокатите и частните съдебни изпълнители.

Следователно обстоятелството, че нотариусът е самоосигуряващо се лице и има задължение, въведено със специален закон да документира полученият доход не с избран от него вид първичен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗСч, а по специален образец, има отношение само към чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ относно вида на издавания от получателя на дохода първичен документ, но не елиминира второто условие на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ – деклариране на обстоятелството, че лицето е самоосигуряващо по смисъла на КСО.

Ако законодателят е имал предвид, че при издаването на първичен документ от получателя на дохода по специален образец, изискването за изготвяне на декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ отпада, това следаше да е изрично допълнено в разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ. Такова уточение липсва.

При липса на декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, едно от задължителните условия на разпоредбата по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ не е изпълнено. И Вие не може да я приложите, а следва да удържите данък и да издадате Сметка за изплатени суми и служебна бележа по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, която да предоставите на нотариуса. В противен случай ще понесете описаните по - горе две санкции.

Същото се отнася и в случаите на изплащане на доходи на адвокати и частни съдебни изпълнители.

Действително знам, че проблемът при прилагане на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ във взаимоотношенията с нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители е сериозен. За съжаление ЗДДФЛ не позволява специално третиране на нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители и в крайна сметка за неправомерното поведение на посочените лица потърпевшо е предприятието - платец на дохода.

Следвайки разпоредбите на ЗДДФЛ и приходните органи настояват изрично на спазване на изискването за декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ при изплащане на на доходи на нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители, като условие за неудържане на авансов данък от страна на платеца на дохода, като съветват платеца на дохода за улеснение на посочените лица, да подготви декларацията, като съответното лице единствено се подпише и удостовери съдържанието. (Виж разяснение № 20-15-615 от 27. 12. 2011 г. на дирекция “ОУИ” - Пловдив.)

Може би просто трябва да им подготвите декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, както съветват приходните органи и да не изплащате дохода преди съответния нотариус, (респ. адвокат или частен съдебен изпълнител) не Ви я подпише. Съответно да снабдите всички служители, които заверяват различни документи при различни нотариуси с образец на такава декларация.