Подаване на Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за второ тримесечие на 2015г.

До 31.07.2015г. следва да бъде извършено внасяне на авансовия данък за второто тримесечие на годината за придобити доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ и от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и подаване на данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за тези данъци.

В тази връзка публикуваме следния пример за изчисляване на дължимия данък за тримесечието, който следва да внесе едно самоосигуряващо се лице получаващо доходи по чл.29 ЗДДФЛ.

Как се изчислява авансовата вноска за данък общ доход?

Всички получени доходи от дейност като самоосигуряващо се лице през тримесечието се намаляват с 25% признати разходи. Остатъкът се намалява с направените през тримесечието осигурителни вноски. Полученият резултат се умножава по 10%.

Пример – за месеците Април – Юни , лицето е получило доходи като самоосигуряващо се лице 10 000 лева, като е избрало да се осигурява върху минималния осигурителен доход от 420 лева на ниския процент за пенсия и здравно осигуряване.

При това положение:
1.Доходът на самоосигуряващото се лице се намалява с признатите 25% разходи – 10 000 * 25% = 2500 признати разходи.
2.От остатъка 7500 лева трябва да се извадят направените осигуровки като самоосигуряващо се лице през тримесечието. В случая те са месечно 17,8% за пенсия + 8% за здраве върху 420 лева. Така осигуровките за 1 месец са 108,36 лева. За 3-те месеца са направени 3 * 108,36 лева или 325,08 лева. 7500 лева – 325,08 = 7174,92 лева, които подлежат на облагане с данък общ доход 10%.
3.Данъкът, който трябва да бъде внесен до 31 Юли 2015г. е 7174,92 * 10% или 717,49 лева. В същия срок трябва да се подаде и Декларация по чл.55 ЗДДФЛ за второ тримесечие.

Как се подава Декларация по чл.55 ЗДДФЛ?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Според ЗДДФЛ чл.55, ал.1 обект на деклариране от юридическите лица и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, са:

1. Дължимите окончателни данъци в полза на чуждестранни физически лица по реда на чл. 37 и чл.38 от ЗДДФЛ;

2. Окончателните данъци, дължими върху доходи на местни лица по реда на чл.38 от ЗДДФЛ, като доходи от:

• дивиденти и ликвидационни дялове,
• допълнително доброволно осигуряване,
• доброволно здравно осигуряване и от застраховки “Живот”,
• от имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците,
• доходи от лихви по заеми към кооперацията, предоставени от член-кооператори,
• от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост,
• от лихви по депозитни сметки.

3. Авансовия данък, дължим по реда на чл. 43 ЗДДФЛ върху изплатени доходи от друга стопанска дейност (граждански договори) и по чл. 44 ЗДДФЛ за доходи от наеми или друго възмездно предоставяне на права или имущество.

Що се отнася до данъка върху доходите от трудови правоотношения, то те се посочват в Декларация образец №6, но не и в Декларация по чл.55.

Според образеца на Декларацията по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ и чл.201 ЗКПО дължимият данък се посочва от платеца на дохода в обща сума по видове доходи в колона 3 на част IV”Деклариране на дължимия данък”.

Предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи на физически лица, подават декларацията в сроковете за внасяне на дължимите данъци в ТД на НАП по регистрацията си (чл.56, чл.57 и чл. 66, ал. 1 ЗДДФЛ), което означава, че срокът за подаване на декларацията като правило е тримесечен (до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване/изплащане на дохода), с изключение на случаите на доходите от лихви по депозитни сметки, данъкът, върху които се дължи ежемесечно – до края на всеки месец, следващ месеца на придобиването им).

Декларацията по чл. 55 се подава в сроковете на внасяне на данъка и от самите физически лица, придобили дохода, когато:

• липсва платец (предприятие или самоосигураяващо се лице), задължен да обложи изплатения доход по реда на ЗДДФЛ;
• местни физически лица, които текущо следва да се самооблагат.

Според образеца на декларацията дължимият данък се посочва от физическото лице (местно или чуждестранно) – получател на дохода в обща сума, диференцирано по видове доходи, в колона 4 на част IV “Деклариране на дължимия данък”.

Документи, които са необходими за сключване на трудов договор ?

  https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Документите, които всеки постъпващ на работа представя за целта, може условно да разделим на две групи: задължителни (изискващи се по закон или друг нормативен акт) и допълнителни.
Съгласно чл. 1 от Наредбата № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, кандидатът за работа следва да представи в предприятието:
- лична карта или друг документ за самоличност, който се връща веднага;
- документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства (оригиналът се връща на лицето, а след сключване на трудов договор в трудовото досие на лицето се прилага копие от документа);
- документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаване на такъв трудов стаж (оригиналът се връща на лицето, а след сключване на трудов договор в трудовото досие на лицето се прилага копие от документа);
- документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над три месеца - оригиналът се задържа от работодателя и след сключване на трудовия договор се прилага в трудовото досие;
- свидетелство за съдимост, когато със закон или с друг нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало - прилага се към досието в оригинал. Следва да се има предвид, че се приема за валидно свидетелство за съдимост, което е издадено преди не повече от 6 месеца;
- разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години, или е на възраст от 16 до 18 години - оригиналът се съхранява в досието.
Всеки работодател може да изисква допълнителни документи, ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт.
Така сред по-големите работодатели е разпространена практиката всеки кандидат за работа в предприятието да попълва и представя т.нар. формуляр за кандидатстване за работа с актуална снимка. Във формуляра в удобна за попълване форма се събира допълнителна информация, която не е задължителна по закон или друг нормативен акт, но е необходима в процеса на управлението на персонала. Тази информация лицето дава напълно доброволно и със съзнанието, че представянето й е в негова полза, което удостоверява с подписа си.
Във формуляра може да бъде включена информация относно: постоянния и временния адрес и актуален телефон за връзка - при необходимост от контакт в извънработно време; завършени учебни заведения преди последната образователна степен; допълнителни професионални квалификации и специализации; ползвани чужди езици, като посоченото ниво на ползване трябва да може да се удостовери със съответен документ (сертификат) за завършена определена степен; мотиви за кандидатстване във фирмата, в случай че не е представено мотивационно писмо; информация за семейното положение и членовете на семейството - тя е полезна и във връзка с различни социални придобивки и мероприятия на организацията и др.
В края на формуляра може да бъде включен текст, че лицето дава съгласие работодателят като администратор на лични данни да събира, съхранява и обработва негови лични данни и е уведомен, че ще ги използва за нуждите на дейността си и ще ги обработва и съхранява в електронен и писмен вид съгласно Закона за защита на личните данни.

Описват ли се анулирани фактури в дневника за продажбите?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Отговор: И.Кондарев, данъчен консултант


Анулираните фактури трябва да бъдат описвани в дневника за продажбите на техния издател. Съгласно записаното в приложение № 12 към ППЗДДС, при анулиране на фактура в данъчния период на издаване на документа, тя се включва във файла „PRODAGBI.ТХТ” на издателя, но полетата, описващи стойност, се оставят празни (не се попълват) или в тях се записва стойност нула. Това означава, че при анулиране на фактура в периода (месеца) на нейното издаване, тя се посочва дневника за продажбите (приложение № 10 към ППЗДДС), но без стойностите в нея – само като номер и дата, като се описват и данните за получателя и за вида на стоката или услугата (колони 6 - 8 на дневника). За отбелязване е, че в такива случаи документът изобщо не се отразява в дневника за покупки (приложение № 11 към ППЗДДС) на получателя по фактурата.
При анулиране на фактура в данъчен период, различен от този на издаване на документа, данъчният документ се включва във файла „PRODAGBI.ТХТ” на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват такива, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Така в дневника за продажбите анулираната фактурата трябва да се опише наново и изцяло, с тази разлика, че стойностите, посочвани в съответните колони на дневника, ще бъдат с отрицателен знак. Което ще доведе до намаляване на задължението по ЗДДС на доставчика за данъчния период на анулиране на фактурата – със сумата на съдържащия се в нея данък. Разбира се, тъй като обикновено анулирането на фактура (сгрешен данъчен документ) е съпроводено с издаването на нова (и описването й в дневника за продажбите), ако в нея също фигурира начислен ДДС, до посоченото намаление на данъчното задължение на практика няма да се стигне
При анулиране на фактура в данъчен период, различен от този на нейното издаване, документът по правило се отразява и в дневника за покупки на получателя (също с отрицателен знак) – за данъчния период на неговото анулиране.
Законът предвижда санкция при неотразяване на данъчене документ само когато същото е довело до определяне на данъчно задължение за периода в по-малък размер (чл. 182, ал. 1 от ЗДДС). Затова издателят на документа (доставчикът) не може да бъде санкциониран за неотразяване на анулираната фактура в дневника си за продажбите – за него това неотразяване не води до определяне на ДДС в по-нисък размер.

Q&A: Как следва да се отрази покупка на камиони в дневниците по ДДС, които са закупени на територията на Европейския съюз и няма да влизат на територията на България ?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

В случая ще е налице прехвърляне на собственост върху нови превозни средства на лице, което е установено в България, но те няма да пристигнат на територията на страната. Независимо от това по силата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС с възможно за вас да възникне ВОП с местоизпълнение на територията на страната, за което следва да си самоначислите ДДС с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Това зависи от едновременното наличие на две обстоятелства:
- доставката на камионите да е извършена под вашия български данъчен идентификационен номер по ДДС;
- камионите да домуват, т.е. да бъдат изпратени до територията на държава членка, различна от тази, в която са закупени, където ще бъде относително постоянното им пребиваване.
В случай че посочените обстоятелства са налице, за вас ще е налице ВОП в хипотезата на чл. 62, ал. 2 от закона, при което ще следва да си самоначислите ДДС с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона
При наличието на съответните нормативни изисквания данъкът е с право на данъчен кредит, който може да бъде упражнен в същия или в един от следващите 12 данъчни периоди чрез отразяване на данните от протокола в дневника за покупките и справката декларация за съответния период.
Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗДДС посоченият ред не се прилага само в случай че покупката на камионите бъде обложена в държавата членка, където те са пристигнали след закупуването им и фирмата ви разполага с доказателства за това, издадени от данъчната администрация на тази държава членка.
В зависимост от конкретните обстоятелства и срокове, в които ще сте в състояние да се сдобиете с тези доказателства, е възможно, в случай че данъкът за придобиването стане изискуем да ви се наложи да си самоначислите ДДС
След като cе сдобиете c доказателствата, ще коригирате начисления данък по реда, предвиден в чл.10, ал. 1 от ППЗДДС, според който издаденият вече протокол се анулира.
Изключение би бил случаят, при който данъчната ставка, прилагана в държавата членка, откъдето камионите ще бъдат закупени, е по-висока от нашата.
Ако доставката не бъде извършена под вашия идентификационен номер и/или камионите домуват в държавата, откъдето са закупени, по силата на чл. от данъчното законодателство на тази държава, съответстващ на чл. 17, ал. 1 от нашия ЗДДС, местоизпълнението на доставката ще бъде на територията на тази държава и доставчикът би следвало да ви начисли ДДС по действащата в нея данъчна ставка

Q&A : Представлява ли вътреобщностно придобиване закупуването на автомобил от физическо лице във Франция с цел същият да се използва в България?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil
Фирма, регистрирана по ЗДДС, купува автомобил от физическо лице във Франция с цел същият да се използва за стопанската дейност на фирмата в България. Следва ли покупката да се третира като вътреобщностно придобиване и да се състави протокол по чл. 117, ал. 2 за начисляване на ДДС?
По всяка вероятност в случая не става въпрос за вътреобщностно придобиване на стоки, тъй като не е изпълнено едно от условията на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС - доставчикът не е регистриран по ДДС във Франция. Покупката би могла да бъде третирана като ВОП само ако автомобилът отговаря на дефиницията за нови "превозни средства". Съгласно § 1, т. 17, б. "в" от ДР на ЗДДС нови са моторните превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия:
- към датата на възникване на данъч¬ното събитие за доставката им не са изминали повече от 6 месеца, считано от датата на първата им регистрация, или
- към датата на възникване на данъч¬ното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км.
Член 13, ал. 2 от закона определя покупката на такива автомобили като вътреобщностно придобиване независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в другата държава членка.
Следователно, ако автомобилът, макар и закупен от физическо лице без регистрация по ДДС във Франция, отговаря на едно от условията по § 1, т. 17, б. "в" от ДР на закона и същият се транспортирало България, за неговото придобиване следва да се състави протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС за начисляване на ДДС. В противен случай ДДС не се начислява, защото покупката на автомобил, който не е нов по смисъла на закона, от нерегистрирано по ДДС лице в друга държава членка не е ВОП и в ЗДДС няма разпоредба, задължаваща получателя по тази доставка да си самоначисли данък.

Какъв е реда на документиране и какви са удръжките при граждански договор със самоосигуряващо се лице

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Съгласно чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, когато самоосигуряващото се лице получава възнаграждение за работа без трудово правоотношение, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Тези лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 КСО при определяне на окончателния размер на осигурителния си доход, независимо от дейността, за която са регистрирани.Платецът на дохода за работата без трудово правоотношение, която извършва самоосигуряващото се лице не попълва и Сметка за изплатени суми, защото лицето трябва да попълни декларация, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.Съгласно алинея 5 на чл. 43, алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.Съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.При условие, че предприятието изплаща доход на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, изрично потвърдило това обстоятелство писмено с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, предприятието - платец на дохода:- не изготвя Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ;- не удържа авансов данък, а изплаща брутния доход на лицето (чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ).Ще припомним, че по смисъла на КСО статут на самоосигуряващи се лица имат: лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите, както и собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества, и едноличните търговци.Въведената от началото на 2013 г. декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001), се подава от физически лица, когато те са задължени да определят и внасят данък за придобитите доходи. Декларацията се подава в случай, че едновременно са налице следните обстоятелства:- физическото лице е придобило някои от следните видове доходи: наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; друга стопанска дейност (напр. извънтрудови правоотношения; упражняване на свободна професия и др. за които облагаемия доход се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ); доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ;- физическото лице дължи данък за придобитите доходи и то само трябва да определи и внесе дължимия данък за тези доходи.Примери:1. Физическо лице получава месечно наем от друго физическо лице – в този случай лицето само е задължено да определя и внася дължимия авансово данък и съответно има задължението да подава декларацията за дължими данъци (образец 4001).2. Физическо лице, упражняващо свободна професия (напр. като адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, лекар, стоматолог и т.н.) и съответно регистрирано като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. В този случай лицето също е задължено само да определя и внася дължимия от него авансов данък за придобитите през годината доходи и съответно е задължено да декларира дължимите данъци с подаването на новата декларация (образец 4001).3. Физическо лице е съдружник в търговско дружество и в тази връзка е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Лицето получава възнаграждение по извънтрудово правоотношение от друго дружество, като е декларирало пред платеца, че е самоосигуряващо се лице. В този случай платецът не следва да удържа авансово данък, а задължението за определяне и внасяне на данъка е на физическото лице, като то е задължено и да декларира дължимия данък с подаването на декларация образец 4001.4. Местно физическо лице е получило дивидент от компания в чужбина и съответно дължи окончателен данък, като при това само е задължено да определи неговия размер и да го внесе, както и да подаде декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци, а именно:1. За дължимия авансово данък за доходите от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, както и за дължимия авансово данък за доходите от друга стопанска дейност (упражняване на свободна професия, извънтрудови правоотношения и т.н.) – декларацията се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за четвърто тримесечие  не се внася авансово данък и съответно декларация не се подава. Следователно, за изброените видове доход, декларацията за дължими данъци (обр. 4001) се подава през 2013 г., както следва:- за дължимия авансово данък за доходи, придобити през първото тримесечие на годината – в срок до 30 април 2013 г.;- за дължимия авансово данък за доходи, придобити през второто тримесечие – в срок до 31 юли 2013 г.; и- за дължимия авансово данък за доходи, придобити през трето тримесечие – в срок до 31 октомври 2013 г.2. За дължимите окончателни данъци по глава шеста от ЗДДФЛ, в случай, че задължението за определяне и внасяне е на физическото лице – придобило доходите декларацията за дължими данъци (обр. 4001) се подава през 2013 г., както следва:- за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през първото тримесечие на годината – в срок до 30 април 2013 г.;- за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през второто тримесечие – в срок до 31 юли 2013 г.;- за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през трето тримесечие – в срок до 31 октомври 2013 г.;- за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие – в срок до 31 януари 2014 г.В случай, че едно и също физическо лице освен авансов данък е задължено да внесе за конкретното тримесечие и окончателен данък (напр. за доходи от дивиденти от чужбина) – попълва една бланка, в която описва двата вида данък.В случай, че физическото лице не изпълни задължението си за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001) в установените срокове, се наказва с глоба в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При повторно нарушение глобата е съответно в размер до 1000 лв.Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци  се подава:- лично или чрез упълномощено лице в офисите на НАП;- по пощата с обратна разписка;- по електронен път – чрез интернет с електронен подпис.Необходимостта от въвеждането на задължение за подаване на декларацията за дължими данъци се свързва с новия ред за погасяване на публичните вземания, а именно постъпилите плащания след 01.01.2013 г. се обвързват автоматично с вписаните в данъчно-осигурителната сметка на лицето задължения по реда на тяхното възникване. От друга страна, задълженията се формират в данъчно-осигурителните сметки на лицата само въз основа на акт на орган по приходите или въз основа на подадена декларация. Ето защо е необходимо всяко възникнало задължение за внасяне на данък, включително от физическо лице, да бъде обвързано с конкретна декларация и за авансовите данъци за доходите от наем и от друга стопанска дейност, както и за окончателните данъци по глава шеста от ЗДДФЛ това е именно декларацията за дължими данъци (образец 4001).В конкретния случай, вие като възложители на работата, която е извършило самоосигуряващото се лице, нямате задължение да внасяте данък или осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване. Задължението е на лицето по описания по-горе ред.

Q%A : Откога тече срокът на предизвестие, което е отправено в петък към служителя?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil
В съответствие с чл. 326 от КТ срокът на предизвестието започва да тече не от датата на отправянето му, а от следващия работен ден след получаването му от работника или служителя. Така че ако в конкретния случай служителят получи предизвестието за прекратяване на трудовия договор в петък, срокът на предизвестието започва да тече от първия следващ работен ден. В общия случай това ще бъде понеделник, освен ако по график за същото лице събота не е работен ден, или пък ако първият следващ връчването на предизвестието работен ден е вторник.

Право на обезщетение за бременност и раждане 2014г.

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Право на обезщетение за бременност и раждане имат лицата, които са осигурени за риска майчинство и внасят вноски във фонд "Общо заболяване и майчинство". Това са лицата:

работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, както и лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта;

• държавните служители по Закона за държавния служител;
• съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
• военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и по Закона за специалните разузнавателни средства, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
• членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията и членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията;
• лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
• управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества;
• лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
• специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение -за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
• кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт;
• самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите;
• съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, или на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, които се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство;
• морските лица.

Не са осигурени за бременност и раждане:

•  Работещите по трудов договор за не повече от 5 работни дни или 40 часа месечно;
•   Работещите по граждански договор.

Съгласно чл.10 и чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение,

1. към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
2. да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодател.
3. да им е разрешен съответният вид отпуск.

Съгласно чл. 49 и чл.41 и чл. 16-20 от НИИПОПДОО  от КСО,

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване.

При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане за следващо дете през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.

Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал.2 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.

Чл. 50, ал. 6 от КСО регламентира, че осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение, изчислено на базата на чл.49 от КСО, при раждане на дете в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за срок до 15 календарни дни, ако има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск.

Паричните обезщетения на бащите при раждане на дете се изчисляват както паричните обезщетения на майките /осиновителките/ при бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение при раждане на дете се определя по същия начин, както за бременност и раждане и е в размер 90 на сто от среднодневния осигурителен доход на бащата за 18 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е датата, считано от която е разрешен отпуска. То също се ограничава до среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, но не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата за страната за съответния период.

Чл. 163, ал. 7 от КТ, регламентира, че когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.

Бащата подава заявление – декларация с приложени заверени от осигурителя копия от:

1.    Заповедта за разрешаване на отпуска;
2.   Акт за сключен граждански брак или декларация от бащата и майката, че бащата          е  припознал детето и те живеят в едно домакинство;
3.      Удостоверението за раждане на детето;
4.   Документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето.

Съгласно чл. 163, ал. 8 от КТ, със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни.

Съгласно чл. 163, ал. 9 от КТ, за времето, през което бащата (осиновителят) ползва отпуск  отпускът на майката се прекъсва.

Условия за придобиване право на парично обезщетение от бащите/осиновителите при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни.

За придобиване право на парично обезщетение от бащите/ осиновителите при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни е необходимо да са изпълнени следните условия:

• към началото на отпуска при раждане на дете бащите/осиновителите да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
• да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство.
• да е разрешен отпуск при раждане на дете.

Чл. 52 от КСО регламентира, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за  този риск.

Размерът на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете до 2 години през 2014г. е в размер на 340,00 лв.

С персонален код (ПИК) в сайта на НОИ може да следите какъв е размерът на осигурителния ви доход, получаваните обезщетения и предаваните болнични листове и други документи, отнасящи се до Вашето майчинство от работодателя в последствие. Вашият ПИК може лично да го вземете от НОИ. Всички документи се подават в НОИ от счетоводителя на Вашия работодател.

Прехвърляне на неползван отпуск от минали години.

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil
Q&A : Работник има неползван платен годишен отпуск за 2012 г. в размер на 15 paботни дни, от които 10 работни дни се отлагат за следващата година. Какво се случва с остатъка от 5 работни дни, които не са ползвани и няма възможност да се ползват. За тях прилага ли се общата двегодишна давност по чл. 176а от КТ, или се "губят"?

Трудовото законодателство предвижда отлагане на платен годишен отпуск за ползване през следващата календарна година с разпоредбата на чл. 176, ал. 1-3 от Кодекса на труда, съгласно която поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни. При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година. В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или от части поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползван друг законоустановен отпуск.
Във всички тези случаи отлагането на платения годишен отпуск е свързано със задължението на работодателя да предвиди и вземе под внимание ползването на отложения отпуск при изготвяне на графиците по чл. 172 от КТ, съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.
В конкретния случай отложеният отпуск в размер на 10 работни дни следва да залегне в графика за ползването му през следващата календарна година, а останалите 5 работни дни могат да се ползват до изтичане на давността по чл. 176а само с разрешение на работодателя. Разликата при ползването на отложения по реда на чл. 176 от КТ отпуск е в това, че когато работодателят не е разрешил ползването отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1 (н 173 от КТ), работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително (чл. 173, ал. 9 от КТ). Такава възможност не е предвидена при неползван платен годишен отпуск, който не е посочен в графика по ал. чл. 173 от КТ.

НОВИТЕ ДАНЪЧНИ ПРЕФЕРЕНЦИИ ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

Новите преференции при данъка върху превозните средства бяха приети със Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), обн. ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г.

Неговите разпоредби влизат в сила от 01.01.2014 г., с изключение на § 6, който се отнася до таксата за битови отпадъци и влиза в сила от 01.01.2015 г.

Облекченията, свързани с данъка върху превозните средства, са регламентирани в чл. 59 ЗМДТ и са въведени по екологични съображения.

Такива са предвидените намаления на данъка за:

превозните средства с мощност на двигателя до 74 kw включително, снабдени с действащи катализаторни устройства – чл. 59, ал. 1 ЗМДТ;
автобусите, товарните автомобили и седловите влекачи, снабдени с „екодвигатели” – чл. 59, ал. 3 ЗМДТ (предишна ал. 2).
Действащата до промените преференция при данъка върху превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, притежаващи действащи катализаторни устройства, се запазва и през настоящата година (чл. 59, ал. 1 ЗМДТ), като се стеснява обхватът на прилагането и размерът на облекчението. За тях определеният данък за съответната година се заплаща с намаление от 20 до 40 на сто по решение на общинския съвет (до промените облекчението бе 50 на сто), т.е. само при условие че съответният общински съвет приеме подобно облекчение. Под тази разпоредба попадат предимно по-стари автомобили, произведени преди 2000 г., които не отговярят на изискванията на европейските екологични стандарти „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6”, и „EEV”.
От това облекчение ще се ползват и автомобили, които съответстват на стандартите „Евро 3” или по-високи, но поради различни причини собствениците им не могат да представят документ за удостоверяване на това обстоятелство.
В закона не е установено задължение наличието на „действащо катализаторно устройство” да се удостоверява с документ. Облекчението се предявява с подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в която се отбелязва наличието на основанието. В тази връзка, ако деклараторът не представи документ, достатъчно е волеизявлението му, че собственото му превозно средство притежава катализаторно устройство, за да му бъде начислена отстъпка.
От компетентността на администриращия орган е преценката дали да бъде изискан документ в тези случаи. В производствата по установяване и събиране на местни данъци служителите на общините имат права и задължения на органи по приходите – чл. 12, ал. 1 ДОПК и в това си качество основно тяхно правомощие е извършването на проверки и ревизии (доразвито в глава ХV “Данъчно-осигурителен контрол” на ДОПК) и правото да изискват представянето на документи, удостоверяващи обстоятелства от значение за данъчното облагане. Доказването на наличието на „действащо катализаторно устройство” при леките автомобили в голяма степен е неприложимо поради необходимостта подобно удостоверяване да се извършва всяка година, или максимум на две години.
Нова формула за ползване на облекчение за данъка върху превозните средства е уредена в чл. 59, ал. 2 ЗМДТ (съгласно ЗИДЗМДТ, обн. ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г, в сила от 01.01.2014 г.). С нея данъчните облекчения при данъка върху превозните средства се определят от съответствието им с екологичните стандарти за емисии „Евро” 3, 4, 5 и 6, и „EEV”. Предложението представлява първа стъпка в посока на преминаване на данъчното облагане на превозните средства в зависимост от нивата на отделяните вредни емисии.
Европейските стандарти за емисии от превозни средства – „Евро”, определят допустимите граници на изхвърляните емисии от газове (като СО, НС, NOx, прахови частици, димност) за нови превозни средства, продавани на територията на държавите – членки на Европейския съюз. Правната им рамка е поставена със серия от директиви, всички представляващи изменения на Директива 70/220/EEC.
По-долу е представена информация за момента на влизане в сила на стандартите, превозните средства, за които се отнасят, и директивите, които ги въвеждат и определят:

За стандарт „Евро 1” (1993 г.):
– за леки автомобили – Директива 91/441/ЕЕС;
– също за леки автомобили и лекотоварни камиони – Директива 93/59/EEC.

За стандарт „Евро 2” (1996 г.):
– за леки автомобили – Директива 94/12/EC (Директива 96/69/EC);
– за мотоциклети – 2002/51/EC (row A) – Директива 2006/120/EC.

За стандарт „Евро 3” (2000 г.):
– за всички превозни средства – Директива 98/69/EC;
– за мотоциклети – Директива 2002/51/EC и Директива 2006/120/EC.

За стандарт „Евро 4” (2005 г.) – за всички превозни средства – Директива 98/69/EC (Директива 2002/80/EC);
За стандарт „Евро 5” (2008 и 2009 г.) и „Евро 6” (2014 г.) – за леки и лекотоварни автомобили – Директива 715/2007/EC.
В по-голямата част от държавите – членки на ЕС годишното облагане на превозните средства има екологична насоченост и е обвързано с количеството вредни емисии от газове. Тази тенденция цели с финансови средства да се стимулира употребата на моторни превозни средства, незамърсяващи околната среда. Най-големи облекчения при намалени нива на вредни емисии се предоставя на данъчно задължените лица в Белгия, Великобритания, Холандия, Франция и Испания.
При новата формула на облекчението, регламентирана в чл. 59, ал. 2 ЗМДТ, се запазва ограничението мощността им да е до 74 kW (100 к.с.), с което неговият обхват се стеснява до масовия клас нелуксозни автомобили. Изисква се, освен това, двигателите им да съответстват на екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6”. При първите две характеристики данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, с което на практика за тези превозни средства се запазва облекчението преди промяната на закона (задълженията за данък за 2013 и 2014 г. би следвало да са еднакви, ако няма промяна в коефициента на овехтяване), а за съответстващите на стандарти „Евро 5” и „Евро 6” – с 60 на сто намаление, или задълженията са намалени с 10%.
Разпоредбата обхваща както леки автомобили, така и мотоциклети и мотопеди.
В новата ал. 5 е установено задължение, в сила от 01.01.2014 г., при деклариране на превозни средства, чиито двигатели съответстват на екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6“, и „ЕЕV“ собствениците им да представят документ, от който да е видно съответствието на превозното средство с определената категория. Такъв документ представлява свидетелството за регистрация на превозното средство (част 1), както и сертификат за съответствие на Резолюция СЕМТ/СМ(2001)9 Final, Резолюция СЕМТ/СМ(2005)9 FINAL, Резолюция ITF/TMB/TR(2008)12. Сертификатът за съответствие се издава от производителя или от упълномощен от него представител в държавата на регистрацията на автомобила.
Освен информация за идентификация на превозното средства сертификатът съдържа данни за шума и вредните емисии.
За ползване на облекчението от началото на 2014 г. данъчно задължените лица подават декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в която отбелязват наличието на основание за освобождаване от данък и прилагат документа за екологична категория.
Годишното облагане на превозните средства за 2014 г., включително на тези с екологични стандарти – „Евро”, ще се извърши на основата на служебно предоставена информация от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи (МВР), секторите „Пътна полиция” (не е необходимо представяне на документи от задължените лица).
За целта с § 11 от Заключителните разпоредби на закона, законодателят е вменил задължение за тези органи да предоставят на общините еднократно, в срок до 31.01.2014 г., информация относно регистрираните за движение към 31.12.2013 г. моторни превозни средства, включително информация за екологичната категория, когато такава е налична. Собствениците на превозни средства, съответстващи на категория „Евро 3“, както и по-висока категория, на които не е начислено облекчение поради липсата на данни в базата на „Пътна полиция“, за да ползват намалението, следва да представят свидетелството за регистрация на автомобила или сертификата за съответствие в общината по постоянния си адрес или седалище.
За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории „Евро 3” и „Евро 4”, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на категория „Евро 5”, „Евро 6” и „ЕЕV” – с 50 на сто намаление, от определения данък (чл. 59, ал. 3 ЗМДТ). За ползване на облекчението за посочените по-горе превозни средства при подаване на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ собственикът представя задължително документ за съответствие с изисквания екологичен стандарт.
Ще обърнем внимание, че с нова ал. 2 на чл. 58 ЗМДТ, в сила от 01.01.2013 г. (въведена с разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., обн. ДВ, бр. 102 от 2012 г.), от данък са освободени електрическите автомобили. Такива са само „леки автомобили” по смисъла на § 6, т. 12, буква „а” от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата (ЗДП), които използват двигател с изцяло електрическо захранване и не притежават двигател с вътрешно горене (§ 1, т. 35 от ДР на ЗМДТ). Като „леки” се определят автомобилите за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, не превишава 8 (§ 6, т. 12, буква „а” от ДР на ЗДП).
Броят на регистрираните електрически автомобили в страната е много малък, но справедливостта изисква спрямо тях да бъдат приложени най-големи стимули. Извън обхвата на пълното освобождаване остават автомобилите – „хибриди”, които притежават двигатели с вътрешно горене.
Не ползват преференция и мотоциклетите, и мотопедите, снабдени с електрически двигатели, тъй като не отговарят на определението за автомобили.
Както вече обяснихме, данъчните облекчения при превозните средства се предявяват с подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в двумесечен срок от придобиването им или от настъпването на промяна в декларираните обстоятелства.
При условие че при първоначалното деклариране собственикът не е посочил наличието на основание за ползване на облекчение, или то не му е признато поради това, че не е могъл да представи изисквания документ, облекчението може да бъде предявено и в по-късен момент. Принципно данъчно задълженото лице има право да претендира признаване на облекчение както занапред, така и за изтекъл данъчен период (като моментът на подаване на декларацията е без значение). Независимо от срока, за който се претендира облекчение за минало време, то не може да бъде признато за период, по-дълъг от пет години от датата на предявяване на претенцията поради изтичане на погасителна давност.  Красимира УЗУНОВА, главен юрисконсулт в Централно управление на НАП

С колко дни платен годишен отпуск разполагат работниците, наети на работа по чл. 114 от КТ?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil
Q&A : Платен годишен отпуск по договор по чл. 114 от КТ.

С колко дни платен годишен отпуск разполагат работниците, наети на работа по чл. 114 от КТ?

Трудовият договор по чл. 114 от КТ се сключва за работа през определени дни от седмицата и има всички качества на трудов договор по смисъла на Кодекса на труда. Отработеното по такъв договор време се признава за трудов стаж. Поради това и по този вид трудови договори се полага платен годишен отпуск в размер, пропорционален на трудовия стаж, който е зачетен (или би бил зачетен) за съответната календарна година.

Примери:

- ако по договора се работи един ден в седмицата по 8 часа, 50 седмици в годината, това са 50 работни дни трудов стаж, или 2 месеца и 8 дни. За тях се полагат 4 работни дни платен годишен отпуск, за да се получи най-малко 20 работни дни при пълна календарна година;

- ако по договора се работи 20 дни по 2 часа в месеца, за годината се събират 480 часа, което представлява 60 дни стаж, за който се полагат 7 работни дни платен годишен отпуск;

- ако по договора се работи 10 дни в месеца по 4 часа, за 12 месеца се събират 120 дни трудов стаж, за които се полагат 11 работни дни платен годишен отпуск.

Включване на фактури в описа на наличните активи и ползване на данъчен кредит .

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

ОТГОВОРНОСТ НА ОСИГУРИТЕЛЯ ПРИ НЕПРАВИЛНО ИЗДАДЕНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД ПРИ ПЕНСИОНИРАНЕ

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Задължението на осигурителя да издава документи за осигурителен стаж и осигурителен доход е регламентирано в чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигурителят е длъжен и не може да откаже да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход:

• при прекратяване на трудови или служебни правоотношения - в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението (чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО);
• по искане на осигуряваното лице или негов представител - в 14-дневен срок от искането (чл. 5, ал. 7, т. 2 КСО).

Аналогично на това задължение на осигурителя е задължението на работодателя по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането (чл. 128а, ал. 1 КТ).
Грубо нарушение на осигурителното законодателство е да се въвежда каквато и да било такса от осигурителя/работодателя за издаването на документи за стаж и за доход, независимо от обстоятелството, дали искането за съответния документ е направено от настоящ или бивш работник или служител на предприятието.
Легалното определение на понятието „осигурител“ е дадено в чл. 5, ал. 1 КСО - всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължението по закон да внасят осигурителни вноски, за други физически лица.
При пенсиониране осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец (чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж), а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ (чл. 40, ал. 2 НПОС).
Данните по чл. 5, ал. 4 КСО са данни, които осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите за: осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд (УПФ), здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС), дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Осигурителят издава документите за осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните от изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд (чл. 40, ал. 3 НПОС).
В хода на административното производство по отпускане и изменение на вече отпуснатите пенсии от трудова дейност (осигурителен стаж и възраст, инвалидност поради общо заболяване и инвалидност поради злополука или професионална болест) се извършват задължителни проверки на осигурителния стаж и осигурителния доход след 01.01.1997 г., а също така и при необходимост на представените документи за осигурителен стаж и осигурителен доход преди тази дата.
Териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) извършват задължително проверка на съответствието на данните за осигурителния стаж и осигурителния доход след 01.01.1997 г. в Регистъра на осигурените лица (регистъра) и представените към заявлението (обр. УП-1) документи в следните случаи:

• отпускане на нови пенсии;
• изменение по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО на отпуснати пенсии;
• преизчисляване на пенсиите по чл. 102 КСО с допълнителен стаж и/или с осигурителен доход след тази дата.

Проверката се извършва, не само в случаите когато лицето представя документи за осигурителен стаж и доход, но и в случаите, когато декларира, че не е осигурявано след 01.01.1997 г. и няма представени документи.

След сравняването на данните от документите на лицето и данните от регистъра, са възможни следните варианти:
1. При идентични данни - отпуска се, изменя се или се преизчислява пенсията.
2. Когато осигурителният доход за съответния период по данните от регистъра е по-голям или по-малък от този по представените документи, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, изготвя писмо до осигурителя с копие до лицето, с което се изисква уточняване на различията. На осигурителя се поставя 14-дневен срок, в който е необходимо да потвърди информацията в издадените вече документи за осигурителен доход или да издаде нови документи, в случаите когато се установи, че е допусната грешка при издаването им.
3. Когато в регистъра липсват данни за лицето за целия период след 01.01.1997 г. или за част от него, в пенсионната преписка има данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, пенсията са отпуска, изменя, преизчислява с данните от представените оригинални документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, когато са надлежно оформени.
4. Когато в регистъра има данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, а в пенсионната преписка липсват такива, тогава се ползват данните по чл. 5, ал. 4 КСО, без да е необходима изрична декларация от лицето за тези обстоятелства. В този случай в мотивите на разпореждането за отпускане или преизчисляване на пенсията се вписват периодите, за които са ползвани данните от регистъра.

В случаите когато длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, не може да установи данните за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицата, контролните органи на НОИ извършват проверка в осигурителя (осигурителите) на основание заповед на директора на ТП на НОИ, съставят констативен протокол, дават задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и срок за изготвяне на новите документи, за представяне на коригирани данни в регистъра, или подаване на декларация образец № 1 (при липса на данни) за лицата, на които са издадени документи с невярно съдържание.
Констативният протокол се съставя в три еднообразни екземпляра, от които един за осигурителя, а другите два за ТП на НОИ. Началникът на отдел (директорът) „Краткосрочни плащания и контрол“ представя един екземпляр от констативния протокол на началника на отдел (директора) „Пенсии“, който се съхранява в пенсионната преписка.
Срокът за извършване на проверка в осигурителите, съставяне на констативен протокол, коригиране на данните в персоналния регистър, издаване на новосъставените документи и предаването им на началника на отдел (директора) „Пенсии“ е 30-дневен.
Проверките по установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход в осигурителя се извършват в хода на административното производство, преди да има постановено разпореждане за действителен размер на пенсията.
Когато обаче е отпусната пенсия по отменения Закон за пенсиите или КСО, но установеният след проверката действително положен трудов стаж е по-малък от необходимия за отпускане на съответния вид пенсия, разпореждането, с което е отпусната пенсията, се отменя на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО.
В случаите, при които размерът на пенсията се намали и има неправилно изплатени суми по вина на лицата, същите следва да се възстановят с лихва по реда на чл. 114, ал. 1 КСО.
За причинените щети на Държавното обществено осигуряване от неправилно отпуснати пенсии или пенсии, отпуснати в по-висок от следващия се размер, поради издадени документи с невярно съдържание, контролните органи на НОИ съставят ревизионни актове за начет на основание чл. 110, ал. 1 КСО.
Осигурител, който не изпълни задължението си по чл. 5, ал. 7 КСО за издаване на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, нарушава задължителните разпоредби на ДОО, за което се наказва с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание (чл. 349, ал. 1 КСО).
Който състави документ с невярно съдържание или предостави неверни данни по чл. 5, ал. 4 КСО, с цел неоснователно получаване на осигурителни плащания, се наказва с глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание (чл. 349, ал. 4 КСО).
Законодателят е предвидил възможност с разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, служителят от териториалното поделение на НОИ да уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в 2-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи за пенсия по международен договор от лице с постоянен адрес в чужбина службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване, в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите. Когато в 4-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи. При необходимост за отпускане и изчисляване на пенсиите могат да се ползват данните за осигурителен стаж и доход по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

Мария КИРОВА, главен експерт в Главна дирекция „Пенсии“ в ЦУ на НОИ

Q&A : Има ли право на платен годишен отпуск лице, назначено за управител на фирма с договор за управление и контрол?

Q&A : Има ли право на платен годишен отпуск лице, назначено за управител на фирма с договор за управление и контрол?
https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil
Управителят може да ползва платен отпуск, но това трябва да се уговори изрично в самия договор за управление и контрол. Този вид договор не е трудов и за него не важат правата на работниците и служителите по Кодекса на труда.
Отпуските на управител на фирма, назначен по договор за управление и контрол (ДУК), трябва да бъдат изрично уговорени в самия договор. Като отделни клаузи следва да бъдат предвидени предпоставките и механизмът, по който ще става ползването както на платен годишен отпуск, така и евентуално на други видове отпуски и социални придобивки, на които управителят има право.
Понятието “отпуск” е характерно само за трудовия договор. За да може управителят да бъде освободен от изпълнение на задълженията си по управляване на фирмата за даден период по каквито и да било причини (нека условно го наречем - за да ползва какъвто и да било отпуск), в договора следва да бъдат подробно и изчерпателно регламентирани редът и условията, при които лицето може да ползва дадения отпуск, както и механизъм на ползването му.
В договора следва изрично да се уговори и размерът на възнаграждението, което дружеството ще се ангажира да плаща на управителя по време на годишната почивка, ако такава бъде договорена. Важно е да се знае, че ползване на какъвто и да е отпуск по ДУК става на основание на самия договор, а не въз основа на трудовото законодателство, дори предпоставките и правилата за ползване на отпуските да са взаимствани и да съвпадат с предвиденото в Кодекса на труда.
Такъв договор се смята за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител - срещу заплащане на възнаграждение. Препоръчително е обаче в този случай да се състави и подпише подробен договор за управление и контрол, за да са ясно регулирани правата и задълженията на страните, включително правото на отпуск, начините на прекратяването на договора, както и отговорността при неизпълнение на задълженията по него от страна на възложителя или на изпълнителя.

Справка: чл. 9, чл. 20 и чл. 20а от Закона за задълженията и договорите