ОТНОСНО: Признаване на разход за наем и разход за поддръжка на наета сграда
С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № 25.06.2013г. в Дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка:
Физическото лице – собственик на еднолично дружество притежава сграда
– производствено хале. Дружеството извършва дейността си в сградата. В
тази връзка се поставят следните въпроси:
1. Юридическото лице има ли законово право да плаща наем за производственото хале на собственика на сградата?
2. Наемът признава ли се за разход на предприятието?
3. Признават ли се за разход на фирмата сумите за поддръжка на сградата?
Съобразявайки относимото данъчно законодателство и компетентност на НАП, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 15 от Закона за корпоративното подоходно облагане
/ЗКПО/ определя, че когато свързани лица осъществяват търговските и
финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху
размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между
несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при
условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО за отклонение от данъчно
облагане се смятат и договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне
за ползване на материални или нематериални блага. Друга разпоредба,
която регламентира отклонение от данъчно облагане е чл. 77 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Тази норма
определя, че при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица,
на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение
от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с
определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат
съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно
облагане от ЗКПО.
На основание тези разпоредби за да не се попада в хипотезата за
отклонение от данъчно облагане по смисъла на посочените разпоредби на
корпоративния закон и ЗДДФЛ следва между дружеството и физическото лице
– собственик да има договор за възмездно ползване на сградата. Цената на наема е пазарната цена,
определена по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на
ЗКПО - сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би
била платена при същите условия за идентична или сходна стока или
услуга по сделка между лица, които не са свързани /§ 1, т. 8 от ДР на
ДОПК/.
Доходът на физическо лице от отдаване под наем на недвижим имот се
облага с данък на основание чл. 31 и чл. 32 от ЗДДФЛ, като придобитият
доход се намалява с 10 на сто разходи. Годишната данъчна основа на
местно физическо лице от наем или от друго възмездно предоставяне за
ползване на права и имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 31,
придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е
задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5
от Закона за здравното осигуряване. На основание чл. 44, ал. 4 от
ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от наем или друго възмездно
предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие, размерът
на данъка се определя и данъкът се удържа авансово от платеца на дохода
при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък
се определя, като облагаемият доход по чл. 31 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Съгласно чл. 45, ал. 4, и ал. 8 от закона предприятието, платец на доходи по чл. 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 44
сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които
предоставя на лицето, придобило дохода. Служебните бележки се издават
при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е
поискало издаването им - в срок до 15 април на следващата година.
Образците се предоставят на лицето, придобило дохода, или на
упълномощено от него лице. Физическото лице придобило доход от наем на
основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ подава годишна данъчна
декларация по образец. Предприятието-платец на дохода подава информация
за изплатените доходи с декларация по чл. 55 и справка по чл. 73 от
закона.
Разходите за наем на сграда, ще са признати за целите на данъчното
облагане, когато тази сграда се използва за извършване на
икономическата дейност на предприятието и при условие, че същите са
документално обосновани по реда на чл. 10 от ЗКПО - счетоводен разход
се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез
първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството,
отразяващ вярно стопанската операция. С оглед разпоредбата на чл. 9,
ал. 3 от ЗДДФЛ, в случая не е необходимо физическото лице да издава
документ за получения доход от наем.
Съгласно чл. 231 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/
дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на
обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията,
разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са
за сметка на наемателя.
Разходи за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на
материален дълготраен актив за нормалното му функциониране са данъчно
признати, когато са документално доказани и се отнасят за актив
предоставен за ползване, който данъчно задълженото лице използва, за да
извършва стопанската си дейност.
При липса на документи, с които да се доказват разходите за ремонт
или същите са предназначени за актив, който не се използва за дейността
със счетоводно отразените разходи се извършва увеличение на
счетоводният финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от
ЗКПО.
В случай, че разходите за ремонт водят до увеличаване на
икономическата изгода на наетите или предоставени за ползване
дълготрайни активи, на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО за целите на данъчното облагане, следва да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив.
Съгласно т. 6.2. от Счетоводен стандарт 16 Дълготрайни материални активи, разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
Ако разходите за ремонт отговарят на критериите в СС 16 и не се осчетоводят като данъчен дълготраен нематериален актив, а останат като текущ счетоводен разход съгласно чл. 67 от ЗКПО
тези разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително
последващите разходи, не се признават за данъчни цели и с тях следва да
се увеличи счетоводния финансов резултат.
Предвид гореизложеното за данъчни цели, тъй като физическото лице и
дружеството са свързани лица, следва взаимоотношенията им да се уреждат
на основата на възмездността и пазарните цени. За данъчното
признаване на счетоводните разходи е необходимо същите да са
документално обосновани и свързани с дейността на дружеството съгласно
изискванията на корпоративния закон.
