Тема за обезщетенията по КТ.

Предлагаме на Вашето внимание една разработка на Счетоводна къща "Алфа Консулт" относно обезщетенията,полагащи се по силата на Кодекса на труда.

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Най-честите обезщетения са тези по  чл. 220 , 221 ,222 и чл. 224 от Кодекса на труда .

Базата за изчисляването им е заложена в чл.228 от КТ  :

Брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията
Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.


Съгласно този текст БТВ за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Според регламентираното в чл.228КТ се изчисляват всички видове обезщетения по същия раздел, без обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за неползван отпуск.
Това означава, че са възможни два варианта на база:
- Вариант първи - БТВ ЗА ПЪЛЕН предходен месец (преди прекратяването на трудовото правоотношение), т.е. месец, в който работникът или служителят е отработил всички работни дни.
- Вариант втори, когато вариант първи не съществува за нито един месец от траенето на трудовото правоотношение. 
Тогава и само тогава, когато няма пълен месец ще се приложи правилото, регламентирано от чл.19, ал.1 НСОРЗ, съгласно което когато работникът или служителят не е отработил ПЪЛЕН работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. . БТВ ще получим като умножим това среднодневно БТВ по броя на работните дни за същия този базов месец, който и да е той.

След като сме получили БТВ т.е базата за изчисляване , трябва да се съобразим с чл. 19 ал.2 НСОРЗ , който гласи :  

чл.19 (2) Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.

Текстът на чл. 19, ал. 2 НСОРЗ въвежда своеобразна гаранция за среднодневното брутно трудово възнаграждение, но само при работници или служители на пълен работен ден. Изчислената среднодневна сума не може да е по-ниска от дневната стойност, определена на база минималната работна заплата за страната за месеца, през който възниква основанието за обезщетяване.

 Т.е ако работя на 8 часа базата за изчисляване на обезщетението ми не може да е по-малка от 340 лв / МРЗ към момента/ . Ако работя на 4ч. базата за изчисляване на обезщетението не може да бъде по-малък ½ от размера на установената за страната минимална работна заплата. В подкрепа на това са и следните тълкувания :
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Уважаема г-жо Николова,
Разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от КТ изрично предвижда, че времето, през което работничката или служителката ползва отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, се признава за трудов стаж. От това следва, че след като времето на ползване на този отпуск се зачита за трудов стаж, то майката има право и на основен платен годишен отпуск пропорционално на зачетеното за трудов стаж време. Тъй като съгласно чл. 355, ал. 2 от КТ, когато работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното работно време (на 4 часа) се зачита “пълен” трудов стаж, то и полагаемия се годишен отпуск е “пълен”. 
Съгласно чл. 177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Това означава, че когато работничка/служителка се върне на работа след като е ползвала отпуск по майчинство и непосредствено след това ползва платен годишен отпуск, за база за изчисляване на възнаграждението съгласно чл. 177 от КТ следва да се вземе последния месец назад във времето, в който работничката има 10 работни дни. 
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от НСОРЗ, съгласно която размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Това означава, че при непълен работен ден, размерът се изчислява пропорционално, т.е при работа на 4 часа, размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск по Кодекса на труда не може да бъде по-малък ½ от размера на установената за страната минимална работна заплата.

Описват ли се анулирани фактури в дневника за продажбите?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Отговор: И.Кондарев, данъчен консултант


Анулираните фактури трябва да бъдат описвани в дневника за продажбите на техния издател. Съгласно записаното в приложение № 12 към ППЗДДС, при анулиране на фактура в данъчния период на издаване на документа, тя се включва във файла „PRODAGBI.ТХТ” на издателя, но полетата, описващи стойност, се оставят празни (не се попълват) или в тях се записва стойност нула. Това означава, че при анулиране на фактура в периода (месеца) на нейното издаване, тя се посочва дневника за продажбите (приложение № 10 към ППЗДДС), но без стойностите в нея – само като номер и дата, като се описват и данните за получателя и за вида на стоката или услугата (колони 6 - 8 на дневника). За отбелязване е, че в такива случаи документът изобщо не се отразява в дневника за покупки (приложение № 11 към ППЗДДС) на получателя по фактурата.
При анулиране на фактура в данъчен период, различен от този на издаване на документа, данъчният документ се включва във файла „PRODAGBI.ТХТ” на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват такива, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Така в дневника за продажбите анулираната фактурата трябва да се опише наново и изцяло, с тази разлика, че стойностите, посочвани в съответните колони на дневника, ще бъдат с отрицателен знак. Което ще доведе до намаляване на задължението по ЗДДС на доставчика за данъчния период на анулиране на фактурата – със сумата на съдържащия се в нея данък. Разбира се, тъй като обикновено анулирането на фактура (сгрешен данъчен документ) е съпроводено с издаването на нова (и описването й в дневника за продажбите), ако в нея също фигурира начислен ДДС, до посоченото намаление на данъчното задължение на практика няма да се стигне
При анулиране на фактура в данъчен период, различен от този на нейното издаване, документът по правило се отразява и в дневника за покупки на получателя (също с отрицателен знак) – за данъчния период на неговото анулиране.
Законът предвижда санкция при неотразяване на данъчене документ само когато същото е довело до определяне на данъчно задължение за периода в по-малък размер (чл. 182, ал. 1 от ЗДДС). Затова издателят на документа (доставчикът) не може да бъде санкциониран за неотразяване на анулираната фактура в дневника си за продажбите – за него това неотразяване не води до определяне на ДДС в по-нисък размер.

НОВИТЕ ДАНЪЧНИ ПРЕФЕРЕНЦИИ ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

Новите преференции при данъка върху превозните средства бяха приети със Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), обн. ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г.

Неговите разпоредби влизат в сила от 01.01.2014 г., с изключение на § 6, който се отнася до таксата за битови отпадъци и влиза в сила от 01.01.2015 г.

Облекченията, свързани с данъка върху превозните средства, са регламентирани в чл. 59 ЗМДТ и са въведени по екологични съображения.

Такива са предвидените намаления на данъка за:

превозните средства с мощност на двигателя до 74 kw включително, снабдени с действащи катализаторни устройства – чл. 59, ал. 1 ЗМДТ;
автобусите, товарните автомобили и седловите влекачи, снабдени с „екодвигатели” – чл. 59, ал. 3 ЗМДТ (предишна ал. 2).
Действащата до промените преференция при данъка върху превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, притежаващи действащи катализаторни устройства, се запазва и през настоящата година (чл. 59, ал. 1 ЗМДТ), като се стеснява обхватът на прилагането и размерът на облекчението. За тях определеният данък за съответната година се заплаща с намаление от 20 до 40 на сто по решение на общинския съвет (до промените облекчението бе 50 на сто), т.е. само при условие че съответният общински съвет приеме подобно облекчение. Под тази разпоредба попадат предимно по-стари автомобили, произведени преди 2000 г., които не отговярят на изискванията на европейските екологични стандарти „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6”, и „EEV”.
От това облекчение ще се ползват и автомобили, които съответстват на стандартите „Евро 3” или по-високи, но поради различни причини собствениците им не могат да представят документ за удостоверяване на това обстоятелство.
В закона не е установено задължение наличието на „действащо катализаторно устройство” да се удостоверява с документ. Облекчението се предявява с подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в която се отбелязва наличието на основанието. В тази връзка, ако деклараторът не представи документ, достатъчно е волеизявлението му, че собственото му превозно средство притежава катализаторно устройство, за да му бъде начислена отстъпка.
От компетентността на администриращия орган е преценката дали да бъде изискан документ в тези случаи. В производствата по установяване и събиране на местни данъци служителите на общините имат права и задължения на органи по приходите – чл. 12, ал. 1 ДОПК и в това си качество основно тяхно правомощие е извършването на проверки и ревизии (доразвито в глава ХV “Данъчно-осигурителен контрол” на ДОПК) и правото да изискват представянето на документи, удостоверяващи обстоятелства от значение за данъчното облагане. Доказването на наличието на „действащо катализаторно устройство” при леките автомобили в голяма степен е неприложимо поради необходимостта подобно удостоверяване да се извършва всяка година, или максимум на две години.
Нова формула за ползване на облекчение за данъка върху превозните средства е уредена в чл. 59, ал. 2 ЗМДТ (съгласно ЗИДЗМДТ, обн. ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г, в сила от 01.01.2014 г.). С нея данъчните облекчения при данъка върху превозните средства се определят от съответствието им с екологичните стандарти за емисии „Евро” 3, 4, 5 и 6, и „EEV”. Предложението представлява първа стъпка в посока на преминаване на данъчното облагане на превозните средства в зависимост от нивата на отделяните вредни емисии.
Европейските стандарти за емисии от превозни средства – „Евро”, определят допустимите граници на изхвърляните емисии от газове (като СО, НС, NOx, прахови частици, димност) за нови превозни средства, продавани на територията на държавите – членки на Европейския съюз. Правната им рамка е поставена със серия от директиви, всички представляващи изменения на Директива 70/220/EEC.
По-долу е представена информация за момента на влизане в сила на стандартите, превозните средства, за които се отнасят, и директивите, които ги въвеждат и определят:

За стандарт „Евро 1” (1993 г.):
– за леки автомобили – Директива 91/441/ЕЕС;
– също за леки автомобили и лекотоварни камиони – Директива 93/59/EEC.

За стандарт „Евро 2” (1996 г.):
– за леки автомобили – Директива 94/12/EC (Директива 96/69/EC);
– за мотоциклети – 2002/51/EC (row A) – Директива 2006/120/EC.

За стандарт „Евро 3” (2000 г.):
– за всички превозни средства – Директива 98/69/EC;
– за мотоциклети – Директива 2002/51/EC и Директива 2006/120/EC.

За стандарт „Евро 4” (2005 г.) – за всички превозни средства – Директива 98/69/EC (Директива 2002/80/EC);
За стандарт „Евро 5” (2008 и 2009 г.) и „Евро 6” (2014 г.) – за леки и лекотоварни автомобили – Директива 715/2007/EC.
В по-голямата част от държавите – членки на ЕС годишното облагане на превозните средства има екологична насоченост и е обвързано с количеството вредни емисии от газове. Тази тенденция цели с финансови средства да се стимулира употребата на моторни превозни средства, незамърсяващи околната среда. Най-големи облекчения при намалени нива на вредни емисии се предоставя на данъчно задължените лица в Белгия, Великобритания, Холандия, Франция и Испания.
При новата формула на облекчението, регламентирана в чл. 59, ал. 2 ЗМДТ, се запазва ограничението мощността им да е до 74 kW (100 к.с.), с което неговият обхват се стеснява до масовия клас нелуксозни автомобили. Изисква се, освен това, двигателите им да съответстват на екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6”. При първите две характеристики данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, с което на практика за тези превозни средства се запазва облекчението преди промяната на закона (задълженията за данък за 2013 и 2014 г. би следвало да са еднакви, ако няма промяна в коефициента на овехтяване), а за съответстващите на стандарти „Евро 5” и „Евро 6” – с 60 на сто намаление, или задълженията са намалени с 10%.
Разпоредбата обхваща както леки автомобили, така и мотоциклети и мотопеди.
В новата ал. 5 е установено задължение, в сила от 01.01.2014 г., при деклариране на превозни средства, чиито двигатели съответстват на екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6“, и „ЕЕV“ собствениците им да представят документ, от който да е видно съответствието на превозното средство с определената категория. Такъв документ представлява свидетелството за регистрация на превозното средство (част 1), както и сертификат за съответствие на Резолюция СЕМТ/СМ(2001)9 Final, Резолюция СЕМТ/СМ(2005)9 FINAL, Резолюция ITF/TMB/TR(2008)12. Сертификатът за съответствие се издава от производителя или от упълномощен от него представител в държавата на регистрацията на автомобила.
Освен информация за идентификация на превозното средства сертификатът съдържа данни за шума и вредните емисии.
За ползване на облекчението от началото на 2014 г. данъчно задължените лица подават декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в която отбелязват наличието на основание за освобождаване от данък и прилагат документа за екологична категория.
Годишното облагане на превозните средства за 2014 г., включително на тези с екологични стандарти – „Евро”, ще се извърши на основата на служебно предоставена информация от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи (МВР), секторите „Пътна полиция” (не е необходимо представяне на документи от задължените лица).
За целта с § 11 от Заключителните разпоредби на закона, законодателят е вменил задължение за тези органи да предоставят на общините еднократно, в срок до 31.01.2014 г., информация относно регистрираните за движение към 31.12.2013 г. моторни превозни средства, включително информация за екологичната категория, когато такава е налична. Собствениците на превозни средства, съответстващи на категория „Евро 3“, както и по-висока категория, на които не е начислено облекчение поради липсата на данни в базата на „Пътна полиция“, за да ползват намалението, следва да представят свидетелството за регистрация на автомобила или сертификата за съответствие в общината по постоянния си адрес или седалище.
За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории „Евро 3” и „Евро 4”, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на категория „Евро 5”, „Евро 6” и „ЕЕV” – с 50 на сто намаление, от определения данък (чл. 59, ал. 3 ЗМДТ). За ползване на облекчението за посочените по-горе превозни средства при подаване на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ собственикът представя задължително документ за съответствие с изисквания екологичен стандарт.
Ще обърнем внимание, че с нова ал. 2 на чл. 58 ЗМДТ, в сила от 01.01.2013 г. (въведена с разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., обн. ДВ, бр. 102 от 2012 г.), от данък са освободени електрическите автомобили. Такива са само „леки автомобили” по смисъла на § 6, т. 12, буква „а” от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата (ЗДП), които използват двигател с изцяло електрическо захранване и не притежават двигател с вътрешно горене (§ 1, т. 35 от ДР на ЗМДТ). Като „леки” се определят автомобилите за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, не превишава 8 (§ 6, т. 12, буква „а” от ДР на ЗДП).
Броят на регистрираните електрически автомобили в страната е много малък, но справедливостта изисква спрямо тях да бъдат приложени най-големи стимули. Извън обхвата на пълното освобождаване остават автомобилите – „хибриди”, които притежават двигатели с вътрешно горене.
Не ползват преференция и мотоциклетите, и мотопедите, снабдени с електрически двигатели, тъй като не отговарят на определението за автомобили.
Както вече обяснихме, данъчните облекчения при превозните средства се предявяват с подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в двумесечен срок от придобиването им или от настъпването на промяна в декларираните обстоятелства.
При условие че при първоначалното деклариране собственикът не е посочил наличието на основание за ползване на облекчение, или то не му е признато поради това, че не е могъл да представи изисквания документ, облекчението може да бъде предявено и в по-късен момент. Принципно данъчно задълженото лице има право да претендира признаване на облекчение както занапред, така и за изтекъл данъчен период (като моментът на подаване на декларацията е без значение). Независимо от срока, за който се претендира облекчение за минало време, то не може да бъде признато за период, по-дълъг от пет години от датата на предявяване на претенцията поради изтичане на погасителна давност.  Красимира УЗУНОВА, главен юрисконсулт в Централно управление на НАП

С колко дни платен годишен отпуск разполагат работниците, наети на работа по чл. 114 от КТ?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil
Q&A : Платен годишен отпуск по договор по чл. 114 от КТ.

С колко дни платен годишен отпуск разполагат работниците, наети на работа по чл. 114 от КТ?

Трудовият договор по чл. 114 от КТ се сключва за работа през определени дни от седмицата и има всички качества на трудов договор по смисъла на Кодекса на труда. Отработеното по такъв договор време се признава за трудов стаж. Поради това и по този вид трудови договори се полага платен годишен отпуск в размер, пропорционален на трудовия стаж, който е зачетен (или би бил зачетен) за съответната календарна година.

Примери:

- ако по договора се работи един ден в седмицата по 8 часа, 50 седмици в годината, това са 50 работни дни трудов стаж, или 2 месеца и 8 дни. За тях се полагат 4 работни дни платен годишен отпуск, за да се получи най-малко 20 работни дни при пълна календарна година;

- ако по договора се работи 20 дни по 2 часа в месеца, за годината се събират 480 часа, което представлява 60 дни стаж, за който се полагат 7 работни дни платен годишен отпуск;

- ако по договора се работи 10 дни в месеца по 4 часа, за 12 месеца се събират 120 дни трудов стаж, за които се полагат 11 работни дни платен годишен отпуск.

ОТГОВОРНОСТ НА ОСИГУРИТЕЛЯ ПРИ НЕПРАВИЛНО ИЗДАДЕНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД ПРИ ПЕНСИОНИРАНЕ

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Задължението на осигурителя да издава документи за осигурителен стаж и осигурителен доход е регламентирано в чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигурителят е длъжен и не може да откаже да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход:

• при прекратяване на трудови или служебни правоотношения - в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението (чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО);
• по искане на осигуряваното лице или негов представител - в 14-дневен срок от искането (чл. 5, ал. 7, т. 2 КСО).

Аналогично на това задължение на осигурителя е задължението на работодателя по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането (чл. 128а, ал. 1 КТ).
Грубо нарушение на осигурителното законодателство е да се въвежда каквато и да било такса от осигурителя/работодателя за издаването на документи за стаж и за доход, независимо от обстоятелството, дали искането за съответния документ е направено от настоящ или бивш работник или служител на предприятието.
Легалното определение на понятието „осигурител“ е дадено в чл. 5, ал. 1 КСО - всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължението по закон да внасят осигурителни вноски, за други физически лица.
При пенсиониране осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец (чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж), а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ (чл. 40, ал. 2 НПОС).
Данните по чл. 5, ал. 4 КСО са данни, които осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите за: осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд (УПФ), здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС), дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Осигурителят издава документите за осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните от изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд (чл. 40, ал. 3 НПОС).
В хода на административното производство по отпускане и изменение на вече отпуснатите пенсии от трудова дейност (осигурителен стаж и възраст, инвалидност поради общо заболяване и инвалидност поради злополука или професионална болест) се извършват задължителни проверки на осигурителния стаж и осигурителния доход след 01.01.1997 г., а също така и при необходимост на представените документи за осигурителен стаж и осигурителен доход преди тази дата.
Териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) извършват задължително проверка на съответствието на данните за осигурителния стаж и осигурителния доход след 01.01.1997 г. в Регистъра на осигурените лица (регистъра) и представените към заявлението (обр. УП-1) документи в следните случаи:

• отпускане на нови пенсии;
• изменение по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО на отпуснати пенсии;
• преизчисляване на пенсиите по чл. 102 КСО с допълнителен стаж и/или с осигурителен доход след тази дата.

Проверката се извършва, не само в случаите когато лицето представя документи за осигурителен стаж и доход, но и в случаите, когато декларира, че не е осигурявано след 01.01.1997 г. и няма представени документи.

След сравняването на данните от документите на лицето и данните от регистъра, са възможни следните варианти:
1. При идентични данни - отпуска се, изменя се или се преизчислява пенсията.
2. Когато осигурителният доход за съответния период по данните от регистъра е по-голям или по-малък от този по представените документи, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, изготвя писмо до осигурителя с копие до лицето, с което се изисква уточняване на различията. На осигурителя се поставя 14-дневен срок, в който е необходимо да потвърди информацията в издадените вече документи за осигурителен доход или да издаде нови документи, в случаите когато се установи, че е допусната грешка при издаването им.
3. Когато в регистъра липсват данни за лицето за целия период след 01.01.1997 г. или за част от него, в пенсионната преписка има данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, пенсията са отпуска, изменя, преизчислява с данните от представените оригинални документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, когато са надлежно оформени.
4. Когато в регистъра има данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, а в пенсионната преписка липсват такива, тогава се ползват данните по чл. 5, ал. 4 КСО, без да е необходима изрична декларация от лицето за тези обстоятелства. В този случай в мотивите на разпореждането за отпускане или преизчисляване на пенсията се вписват периодите, за които са ползвани данните от регистъра.

В случаите когато длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, не може да установи данните за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицата, контролните органи на НОИ извършват проверка в осигурителя (осигурителите) на основание заповед на директора на ТП на НОИ, съставят констативен протокол, дават задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и срок за изготвяне на новите документи, за представяне на коригирани данни в регистъра, или подаване на декларация образец № 1 (при липса на данни) за лицата, на които са издадени документи с невярно съдържание.
Констативният протокол се съставя в три еднообразни екземпляра, от които един за осигурителя, а другите два за ТП на НОИ. Началникът на отдел (директорът) „Краткосрочни плащания и контрол“ представя един екземпляр от констативния протокол на началника на отдел (директора) „Пенсии“, който се съхранява в пенсионната преписка.
Срокът за извършване на проверка в осигурителите, съставяне на констативен протокол, коригиране на данните в персоналния регистър, издаване на новосъставените документи и предаването им на началника на отдел (директора) „Пенсии“ е 30-дневен.
Проверките по установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход в осигурителя се извършват в хода на административното производство, преди да има постановено разпореждане за действителен размер на пенсията.
Когато обаче е отпусната пенсия по отменения Закон за пенсиите или КСО, но установеният след проверката действително положен трудов стаж е по-малък от необходимия за отпускане на съответния вид пенсия, разпореждането, с което е отпусната пенсията, се отменя на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО.
В случаите, при които размерът на пенсията се намали и има неправилно изплатени суми по вина на лицата, същите следва да се възстановят с лихва по реда на чл. 114, ал. 1 КСО.
За причинените щети на Държавното обществено осигуряване от неправилно отпуснати пенсии или пенсии, отпуснати в по-висок от следващия се размер, поради издадени документи с невярно съдържание, контролните органи на НОИ съставят ревизионни актове за начет на основание чл. 110, ал. 1 КСО.
Осигурител, който не изпълни задължението си по чл. 5, ал. 7 КСО за издаване на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, нарушава задължителните разпоредби на ДОО, за което се наказва с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание (чл. 349, ал. 1 КСО).
Който състави документ с невярно съдържание или предостави неверни данни по чл. 5, ал. 4 КСО, с цел неоснователно получаване на осигурителни плащания, се наказва с глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание (чл. 349, ал. 4 КСО).
Законодателят е предвидил възможност с разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, служителят от териториалното поделение на НОИ да уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в 2-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи за пенсия по международен договор от лице с постоянен адрес в чужбина службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване, в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите. Когато в 4-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи. При необходимост за отпускане и изчисляване на пенсиите могат да се ползват данните за осигурителен стаж и доход по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

Мария КИРОВА, главен експерт в Главна дирекция „Пенсии“ в ЦУ на НОИ

Q&A : Каква е процедурата по назначаване на управител на дружество?

Управителят на дружество с ограничена отговорност (ООД), включително на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), се назначава с договор. Договорите за възлагане на управлението на дружество с ограничена отговорност (ЕООД или ООД) получиха за първи път изрична регламентация с новата ал. 7 на чл. 141 от Търговския закон (ТЗ) - (изм. и доп. ДВ, бр. 58 от 2003 г.), която установява, че отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението.
Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик.
До измененията на Търговския закон (обн., ДВ, бр. 58 от 2003 г.) нямаше пречка отношенията между ООД-то и управителя да бъдат уредени с граждански договор за възлагане на управление или с трудов договор. Заинтересованите лица можеха да изберат кой от двата вида договора да сключат. Това беше проява на договорната им свобода при уреждане на взаимоотношенията им.

С посочените по-горе изменения на ТЗ от 2003 г., с разпоредбата на чл. 141, ал. 7, въпросът за вида на договора за назначаване на управител на дружество с ограничена отговорност изрично беше уреден. Търговският закон предвиди (и предвижда) отношенията между ООД-то/ЕООД-то и управителя да се уреждат с договор за възлагане на управлението. Както посочихме по-горе, този договор задължително се сключва в писмена форма. Мениджърският договор, или т.нар. „договор за управление и контрол“, е нов тип договор, в съдържанието на който обикновено преобладават черти на гражданските договори за поръчка или изработка. При наличието на такъв вид договор не се прилагат разпоредбите на трудовото законодателство. Договорът за управление и контрол на търговското дружество не е трудов договор.https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Q&A :Възстановяване на ДДС без да е отразено в справка-декларация.

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil/timeline
Налице е приключила процедура по приспадане на данък върху добавената стойност, но е пропуснато тази сума да бъде отразена в клетка 80 от справката-декларация.
По какъв начин може да се поиска да бъде възстановен този данък?

Ако срокът за подаване на справката-декларация за данъчния период, в който е следвало да бъде отразена сумата, не е изтекъл, то съгласно чл. 126, ал. 2 ЗДДС грешката може да бъде отстранена, като се подаде нова справка-декларация, ведно с отчетните за този период регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите.
В новата справка-декларация следва да бъде попълнена клетка 80 и съответно към нея да бъде приложена и справката за извършеното приспадане.
Ако обаче грешката е установена след изтичането на срока за подаване на справката-декларация, то посоченият по-горе ред е неприложим. В този случай може да бъде подадено искане за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Вх.№ 96-00-274 от 26.05.2013 ОТНОСНО: Признаване на разход за наем и разход за поддръжка на наета сграда

ОТНОСНО: Признаване на разход за наем и разход за поддръжка на наета сграда

С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № 25.06.2013г. в Дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка:
Физическото лице – собственик на еднолично дружество притежава сграда – производствено хале. Дружеството извършва дейността си в сградата. В тази връзка се поставят следните въпроси:
1. Юридическото лице има ли законово право да плаща наем за производственото хале на собственика на сградата?
2. Наемът признава ли се за разход на предприятието?
3. Признават ли се за разход на фирмата сумите за поддръжка на сградата?

Съобразявайки относимото данъчно законодателство и компетентност на НАП, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 15 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/  определя, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смятат и договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага. Друга разпоредба, която регламентира отклонение от данъчно облагане е чл. 77 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Тази норма определя, че при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.
На основание тези разпоредби за да не се попада в хипотезата за отклонение от данъчно облагане по смисъла на посочените разпоредби на корпоративния закон и ЗДДФЛ следва между дружеството и физическото лице – собственик да има договор за възмездно ползване на сградата. Цената на наема е пазарната цена, определена по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗКПО - сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани /§ 1, т. 8 от ДР на ДОПК/.
Доходът на физическо лице от отдаване под наем на недвижим имот се облага с данък на основание чл. 31 и чл. 32 от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Годишната данъчна основа на местно физическо лице от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. На основание чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа авансово от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Съгласно чл. 45, ал. 4, и ал. 8 от закона предприятието, платец на доходи по чл. 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 44 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Служебните бележки се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им - в срок до 15 април на следващата година. Образците се предоставят на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице. Физическото лице придобило доход от наем на основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ подава годишна данъчна декларация по образец. Предприятието-платец на дохода подава информация за изплатените доходи с декларация по чл. 55 и справка по чл. 73 от закона.
Разходите за наем на сграда, ще са признати за целите на данъчното облагане, когато тази сграда се използва за извършване на икономическата дейност на предприятието и при условие, че същите са документално обосновани по реда на чл. 10 от ЗКПО - счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ, в случая не е необходимо физическото лице да издава документ за получения доход от наем.
Съгласно чл. 231 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя.
Разходи за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на материален дълготраен актив за нормалното му функциониране са данъчно признати, когато са документално доказани и се отнасят за актив предоставен за ползване, който данъчно задълженото лице използва, за да извършва стопанската си дейност.
При липса на документи, с които да се доказват разходите за ремонт или същите са предназначени за актив, който не се използва за дейността със счетоводно отразените разходи се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО.
В случай, че разходите за ремонт водят до увеличаване на икономическата изгода на наетите или предоставени за ползване дълготрайни активи, на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО за целите на данъчното облагане, следва да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив.
Съгласно т. 6.2. от Счетоводен стандарт 16 Дълготрайни материални активи, разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
Ако разходите за ремонт отговарят на критериите в СС 16 и не се осчетоводят като данъчен дълготраен нематериален актив, а останат като текущ счетоводен разход съгласно чл. 67 от ЗКПО тези разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели и с тях следва да се увеличи счетоводния финансов резултат.
Предвид гореизложеното за данъчни цели, тъй като физическото лице и дружеството са свързани лица, следва взаимоотношенията им да се уреждат на основата на  възмездността и пазарните цени. За данъчното признаване на счетоводните разходи е необходимо същите да са документално обосновани и свързани с дейността на дружеството съгласно изискванията на корпоративния закон.     

Данни за осигурените лица

Данни за осигурените лица

1. Данни, които осигурителите подават за осигурените лица:

Нормативното основание за подаването на данни за осигурените е чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните за всяко осигурено лице се подават с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се, чрез ежемесечно или периодично представяне на утвърдени декларации. За осигурените лица се подават данни за:

• осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване, облагаемия доход и начисления данък по ЗДДФЛ.

Персоналните данни, събирани за осигурените лица, се използват при отпускането и изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощите по КСО. От 1 януари 2007 г. изцяло по данните от персоналния регистър се извършва изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, както и на помощите по КСО. Изцяло по данните от персоналния регистър се изчисляват паричните обезщетения за безработица на лицата, които имат право на такива обезщетения.

За времето след 1 януари 2009 г. изцяло по данните от персоналния регистър се изчисляват пенсиите за положения труд след тази дата на следните видове осигурени лица:

• членове на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията за работа без трудово правоотношение;
• управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества;
• лица, полагащи труд без трудово правоотношение;
• членове на управителни или контролни органи на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и на партии.

2. Срок, в който се подава декларация-образец № 1 “Данни за осигуреното лице”:

Работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават данни за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;

Самоосигуряващите се лица подават данни: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, когато със съгласието на самоосигуряващото се лице участват в упражняваната от него трудова дейност.

Самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват само за фонд "Пенсии", по свое желание могат да подават еднократно декларация образец № 1 за всяка календарна година. При попълване на декларацията, в т. 12 “Вид осигурен" се вписва код 22. Декларацията се подава до 25 февруари за всяка календарна година с данните за януари, в случай че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от първи януари. При започване или възобновяване на трудова дейност, декларация образец № 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ първия пълен календарен месец в осигуряване.

За работещите без трудови правоотношения декларация-образец № 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението;

3. Данни с декларации-образец № 1, когато осигурените работят на повече от едно място и по първото си правоотношение са осигурени върху максималния осигурителен доход:

Всеки осигурител е длъжен да подава данни за осигурените при него лица дори и в случаите, в които те са осигурени и на друго място и осигурителните им вноски са внесени или дължими върху максималния месечен осигурителен доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

За лицата, които по основния трудов договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход при пълна заетост на работното време, а по втория трудов договор са наети за 3 и повече от 3 часа дневно, данните се подават с попълнен код 21 в т. 12 „Вид осигурен“. Тъй като лицата по основния договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“;

Данните за осигуряването по втория /или допълнителния/ трудов договор се подават с попълнен код 04 в т. 12 „Вид осигурен“ и когато лицата по първото правоотношение са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, но при втория работодател работят по-малко от 3 часа дневно. В тези случаи отработените дни през месеца по втория договор също се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“. В тази точка се попълват и дните изплатени от втория работодател, на основание чл. 40, ал. 5 от КСО.

Самоосигуряващи се лица, заявили в компетентната териториална дирекция на НАП желанието си да се осигуряват само за фонд „Пенсии“, които получават и доходи за работа по трудово правоотношение при пълна заетост и върху тези доходи са осигурени върху максималния размер на месечния осигурителен доход, могат да подават еднократно декларация обр. № 1 за всяка календарна година, като в точка 12 „Вид осигурен“ попълват код 23. Дните в осигуряване се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“. Данните се подават с оглед зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране 4 години за 5.

Самоосигуряващите се лица, които са заявили осигуряване за фонд „Пенсии“ и за фонд “Общо заболяване и майчинство” и са осигурени по трудово правоотношение върху максималния месечен осигурителен доход, подават месечни данни в качеството си на самоосигуряващи се лица с попълнен код 12 в т. 12 „Вид осигурен“. Дните в осигуряване през месеца се попълват в т.16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“.

За лицата, които работят при повече от един възложител по договор за управление и контрол, всеки от възложителите подава данни за осигуряването с попълнен код 10 в т. 12 „Вид осигурен“. В случай че лицето е декларирало, че вече е достигнало максималния месечен осигурителен доход, възложителят по договора не внася осигурителни вноски, но подава данни с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“. Отработените дни без осигурителни вноски се отразяват в т. 16.4 на декларацията.

4. Как осигурителите и осигурените лица могат да проверяват данните, подадени с декларация-образец № 1?

Всяко осигурено лице може да провери в интернет страницата на Националния осигурителен институт, осигурителния си статус с издадения му от Националния осигурителен институт персонален идентификационен код (ПИК). Персоналният идентификационен код се получава веднага във всяко териториално поделение на НОИ или в негов филиал, постоянно или изнесено работно място, лично или чрез упълномощено лице, без да е необходимо предварително попълване на заявление на хартиен носител, като лицата представят само лична карта. Заявление за издаване на ПИК (Обр. П-18) се подава единствено в изнесено работно място или приемна, където няма информационна свързаност, като удостоверението за ПИК се получава в седемдневен срок. С оглед защита на данните, представляващи информация за икономическата идентичност, по смисъла на Закона за защита на личните данни, издаването на ПИК чрез упълномощено лице се извършва само чрез представяне на изрично нотариално заверено пълномощно.

Всеки осигурител може да провери в интернет страницата на НОИ подадените от него данни за осигурените лица, с издадения от НОИ идентификационен код на осигурител - ИКО. Заявлението за издаване на ИКО (Обр. П-19) се подава от осигурителя или от упълномощено от него лице в териториалното поделение на НОИ по регистрация.

Осигурителите, подаващи данните за осигурените при тях лица с електронен подпис, могат да проверят тази информация без да е необходимо да имат издаден ИКО.

5. Санкции за неправилно подадени данни за осигурените лица:

Осигурител, който състави или предостави неверни данни с декларация- образец № 1 “Данни за осигуреното лице” с цел неоснователно получаване на осигурителни плащания, се наказва с глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание /чл. 349, ал. 4 от КСО/. При повторно нарушение се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената. Тези санкции се налагат от контролните органи на НОИ.

Отчитане доходите на регистриран земеделски производител

Относно: документиране и отчитане доходите на регистриран земеделски производител

Видно от описаната в запитването фактическа обстановка, Вие сте физическо лице, регистриран земеделски производител, чийто доходи са от производството на непреработена животинска продукция – краве мляко. Въпросът Ви е, какви счетоводни документи трябва да издавате на клиентите си при продажбата на произведеното от Вас краве мляко от мястото където отглеждате животните?
.

Разпоредбата на чл.118 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в сила от 01.01.2007 г., задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от фискално устройство /ФУ/, независимо дали му е поискан друг данъчен документ, а получателя е длъжен да я съхранява до напускане на обекта. Редът и начина на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н -18 на министъра на финансите от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва по банков път.
По смисъла на §1, т.41 от Допълнителната разпоредба на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл.4 и чл.5 от Наредба № Н-18/2006 г.
В чл.4 от същата Наредба са посочени лицата, които нямат задължение да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ и като такива в т.2 на същия член, са посочени продажбите на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
По отношение отчитането на придобитите доходи е приложима разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ, съгласно която данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
По силата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 /доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец/, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Реквизитите по чл.7, ал.1 от ЗСч са:
- наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/ на издателя и получателя;
- предмет и стойностно изражение на стопанската операция; 

Процедура по издаване и заверяване на осигурителна книжка на самоосигуряващо се лице

Териториалните поделения на Националния осигурителен институт (НОИ) издават осигурителни книжки на самоосигуряващите се лица след като те са декларирали започването на трудовата си дейност в съответната им териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП). Осигурителните книжки са документа, с който самоосигуряващите се лица доказват осигурителен стаж и доход при пенсионирането си.

Самоосигуряващи се лица са:

- Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия. Такива лица могат да бъдат: лицензирани оценители, адвокати, нотариуси, експерт-счетоводители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането, тези които плащат патентен данък и не са еднолични търговци, дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, лицата регистрирани като упражняващи занаятчийска дейност;
- Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. Управителите в търговски дружества задължително трябва да се самоосигуряват, ако не се осигуряват по договор за управление. Съдружниците, които полагат труд в дружеството, също подлежат на задължително самоосигуряване;
- Лицата, регистрирани като земеделски производители и тютюнопроизводители;

Процедура по издаване на осигурителна книжка:

За да му бъде издадена осигурителна книжка, всяко самоосигуряващо лице трябва да се обърне към ТД на НОИ по постоянен адрес или адрес на регистрация на дружеството, чрез което провеждат осигуряването си. За целта е необходимо да представят следните документи:

- Искане образец ОК-1 за издаване на осигурителна книжка на самоосигуряващо се лице;
- Документ за самоличност.
- Декларацията за започване на дейността - ОкД-5


Преди да бъде издадена осигурителна книжка, за всяко самоосигуряващо се лице се извършва проверка за декларираната от него дата на започването на дейността в съответната дирекция на НАП. Когато датата на започване на дейността не е декларирана в НАП, осигурителна книжка не се издава.

Процедура по заверяване на осигурителни книжки:

Заверяването на осигурителните книжки може да стане при прекратяване на осигуряването или по искане на самоосигуряващото се лице за всяка календарна година до изтичане на следващата година.

Независимо от това, кое Териториално поделение на НОИ е издало осигурителната книжка, заверяването и може да се извърши само по постоянен адрес или адрес на регистрация на дружеството, чрез което самоосигуряващите се провеждат осигуряването си.

Няма фиксиран срок, в който самоосигуряващиет лица са задължени да заверят осигурителните си книжки. Въпреки че не са предвидени административни наказания от НОИ препоръчват те да се заверяват след изтичането на всяка календарна година.

Попълването на осигурителните книжки става от самоосигуряващите се лица, като длъжностното лице от НОИ прави проверка и ако всичко е наред заверява книжката. За всяка година осигурителен стаж се попълват 2 идентични страници (лист 1 и 2). За всеки месец от годината се попълват данни за броя на работните дни, за които са внесени осигурителни вноски. В книжката се отбелязва избраният месечен осигурителен доход, върху който авансово през годината са внесени осигурителните вноски. Вписва се и размерът на осигурителната вноска в процент в зависимост от вида на осигуряването, избран от самоосигуряващия се – той е имал право на избор да се осигурява за фонд “Пенсии” или едновременно за фонд “Пенсии” и фонд “Общо заболяване и майчинство”. Попълват се и датите, на които са внесени авансовите осигурителни вноски.

За да заверят осигурителната книжка и да признаят осигурителния стаж на самоосигуряващия се, окончателният размер на месечния му осигурителен доход, попълнен в книжката, трябва да е равен на този, вписан в Таблица 1 от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, която се попълва при подаването на годишната данъчна декларация. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година.

Ако самоосигуряващите се лица, които са се осигурявали за „Общо заболяване и майчинство”, са били неработоспособни или са ползвали отпуск за бременност, раждане или отглеждане на дете, това се отбелязва на обратната страна на лист 1 и 2 от осигурителната книжка.

След като всичко надлежно е попълнено, самоосигуряващото се лице лично или чрез пълномощник представя осигурителна си книжка в съответното териториално поделение на НОИ, където се заверяват от финансов ревизор. За да се осъществи заверката обаче, трябва да са изпълнени следните условия:

- да са внесени авансовите осигурителни вноски за всеки месец от периода на дейността;
- да са подадени данните с декларация образец № 1;
- да са внесени окончателните осигурителни вноски, когато такива се дължат.

Финансовите ревизори правят проверка в информационната система на НОИ и преценяват, дали всички условия за заверка са налице. Ако данните от информационната система не са достатъчни да се прецени категорично дали всички условия, даващи право за заверяване на осигурителната книжка са изпълнени, самоосигуряващите се трябва да представят всички документи, които биха помогнали на ревизорите да направят адекватна преценка – преводни нареждания, документи за регистрация и др. в зависимост от всеки конкретен случай. Данните за окончателния размер на осигурителния доход се получават в НОИ служебно от Националната агенция за приходите. Осигурителните книжки се заверяват след наличието на тези данни.

На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО, осигурените лица могат да подават жалби пред ръководителя на ТП на НОИ срещу отказ за заверяване на осигурителна книжка. Жалбите могат да се подават независимо от това дали има, или не писмен отказ за заверяването на осигурителната книжка.

Самоосигуряващи се лица – осигуряване

В обхвата на самоосигуряващи се лица влизат:
- Упражняващите свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация - журналисти, адвокати, консултанти, архитекти, експерт-счетоводители, одитори, нотариуси, частни съдебни изпълнители, лицензирани оценители и др.;
- Всички еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества;
- Регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители;

Самоосигуряващите се лица са задължени да подадат 3 вида осигурителни декларации:
1. Декларация за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност.
Декларацията се подава в 7 дневен срок от започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на дейност. Когато самоосигуряващото се лице иска да промени вида на осигуряването си, трябва да подаде този вид декларация до края на месец януари.
2. Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице".
Този вид декларация се подава ежемесечно до 10 дни след като са платени дължимите осигурителни вноски или еднократно до 20 февруари 2012 година, ако са избрали да се осигуряват само за фонд „Пенсии" на Държавното обществено осигуряване.
Декларация образец 1 съдържа данни за социално, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, Учителски пенсионен фонд, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", както и за облагаемия доход.
3. Декларация образец 6.
Този вид декларация съдържа данни за дължими осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица. Подава се еднократно в срока на подаване на годишната данъчната декларация, съответно срокът, в който те са задължени да представят справки №1 и №2 от данъчната декларация. Тези справки служат за определяне на окончателния размер на осигурителния доход и окончателния размер на дължимите от тях задължителни осигурителни вноски.

Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2012 год.:

1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към ЗБДОО;

2. минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2012 год. зависи от окончателния им доход от дейността като самоосигуряващи се лица за 2010 год. (деклариран към 30.04.2011 год.), както следва:

• до 5400 лв. - 420 лв.;
• от 5400,01 лв. до 6500 лв. - 450 лв.;
• от 6500,01 лв. до 7500 лв. - 500 лв.;
• над 7500 лв. - 550 лв.

Минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, които не са осъществявали дейност през 2010 год., както и на започналите дейност през 2011 год. или 2012 год. е 420 лв.

3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;

4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2000 лв.

За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по ал. 1, т. 2, буква “а”, т.е. 420 лв.

 Осигурителните вноски се внасят до 10 число на месеца следващ месеца, за който се отнасят.

Предлагани услуги от Счетоводна къща Алфа Консулт

ПродуктиПЪЛНО СЧЕТОВОДНО ОБСЛУЖВАНЕ:
■Изготвяне на счетоводна политика и индивидуален сметкоплан, съобразени с нуждите на дейността Ви.
■Текуща обработка на първичните счетоводни документи -проверка,класиране,съхраняване.
■Текущо осчетоводяване на стопанските операции
■Обработка на данните със счетоводен продукт;
■Водене на складови наличности
■Начисляване на амортизации
■Съставяне на амортизационен план за дълготрайните активите
■Ежемесечно изготвяне и подаване към данъчния орган на Дневник за покупките, Дневник за продажбите и Справка-декларация по Закона за данък върху добавената стойност;
■Изготвяне и подаване на VIES декларации.
■Изготвяне и подаване на интрастат декларации.
■Обработка на отчетите от касовите апарати на клиента
■Обработка на извлеченията от банковите сметки на клиента
■Обработка на документи за командировка и изготвяне на авансов отчет
■Ежемесечно изготвяне на платежни нареждания за осигурителните и данъчните задължения на фирмата към бюджета;
Интернет банкиране;
■Изготвяне на справки, поискани от клиента

ЛИЧЕН СЪСТАВ И РАБОТНИ ЗАПЛАТИ:
■Изготвяне на трудови договори и анекси към тях, длъжностни характеристики, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване или за прекратяване на трудови правоотношения и подаване на необходимата информация за това в НАП.
■Ежемесечно изготвяне и изчисляване на ведомост за работна заплата;
Изготвяне и подаване на декларации обр.1 и обр.6
■Регистрация на болнични листове за служители и работници.
■Изготвяне на документи за пенсиониране;
■Изготвяне на сметки за изплатените суми и служебни бележки за дохода на лицата;
■Попълване на трудови и осигурителни книжки.
■Изготвяне удостоверения, служебни бележки и др. за персонала
■Ежемесечно изготвяне на платежни нареждания за осигурителните задължения на фирмата към бюджета


ДАНЪЧНА ЗАЩИТА
■Следене на нормативни срокове за данъци и декларации
■Подготовка на платежни нареждания за данъци
■Подготовка на данъчни справки и уведомления
■Изготвяне, представяне и защита на данъчни декларации, годишни финансови отчети и друга информация пред данъчната администрация
■Провеждане на необходимите проверки с органи на данъчната администрация във връзка с проверки – общи, тематични и насрещни
■Представителство и защита пред органите на НАП, НОИ и НЗОК
■Анализ и оценка на данъчни актове, действия или бездействия на органите от НАП
■Анализ и оценка на ревизионни доклади и актове на администрацията и оценка на констатациите и на определените данъчни задължения
■Съвети при предоставянето на необходимата информация и документи до НАП

ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ
■Изготвяне и представяне на годишни финансови отчети
■Изготвяне на годишни данъчни декларации по ЗОДФЛ и ЗКПО
■Изготвяне и представяне на годишни статистически форми за Националния статистически институт

ДОПЪЛНИТЕЛНИ И АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ
■Събиране на документи от офиса на клиента.
■On-line банкиране
■Подaване на документи към различни институции
■Първоначална регистрация и пререгистрация на фирми в Агенция по вписванията
■Регистрация и дерегистрация по ЗДДС
■Регистрация на фискални устройства
■Удостоверения за актуално състояние
■Изготвяне на необходимите документи при кандидатстване за кредит