Тема за обезщетенията по КТ.

Предлагаме на Вашето внимание една разработка на Счетоводна къща "Алфа Консулт" относно обезщетенията,полагащи се по силата на Кодекса на труда.

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Най-честите обезщетения са тези по  чл. 220 , 221 ,222 и чл. 224 от Кодекса на труда .

Базата за изчисляването им е заложена в чл.228 от КТ  :

Брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията
Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.


Съгласно този текст БТВ за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Според регламентираното в чл.228КТ се изчисляват всички видове обезщетения по същия раздел, без обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за неползван отпуск.
Това означава, че са възможни два варианта на база:
- Вариант първи - БТВ ЗА ПЪЛЕН предходен месец (преди прекратяването на трудовото правоотношение), т.е. месец, в който работникът или служителят е отработил всички работни дни.
- Вариант втори, когато вариант първи не съществува за нито един месец от траенето на трудовото правоотношение. 
Тогава и само тогава, когато няма пълен месец ще се приложи правилото, регламентирано от чл.19, ал.1 НСОРЗ, съгласно което когато работникът или служителят не е отработил ПЪЛЕН работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. . БТВ ще получим като умножим това среднодневно БТВ по броя на работните дни за същия този базов месец, който и да е той.

След като сме получили БТВ т.е базата за изчисляване , трябва да се съобразим с чл. 19 ал.2 НСОРЗ , който гласи :  

чл.19 (2) Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.

Текстът на чл. 19, ал. 2 НСОРЗ въвежда своеобразна гаранция за среднодневното брутно трудово възнаграждение, но само при работници или служители на пълен работен ден. Изчислената среднодневна сума не може да е по-ниска от дневната стойност, определена на база минималната работна заплата за страната за месеца, през който възниква основанието за обезщетяване.

 Т.е ако работя на 8 часа базата за изчисляване на обезщетението ми не може да е по-малка от 340 лв / МРЗ към момента/ . Ако работя на 4ч. базата за изчисляване на обезщетението не може да бъде по-малък ½ от размера на установената за страната минимална работна заплата. В подкрепа на това са и следните тълкувания :
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Уважаема г-жо Николова,
Разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от КТ изрично предвижда, че времето, през което работничката или служителката ползва отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, се признава за трудов стаж. От това следва, че след като времето на ползване на този отпуск се зачита за трудов стаж, то майката има право и на основен платен годишен отпуск пропорционално на зачетеното за трудов стаж време. Тъй като съгласно чл. 355, ал. 2 от КТ, когато работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното работно време (на 4 часа) се зачита “пълен” трудов стаж, то и полагаемия се годишен отпуск е “пълен”. 
Съгласно чл. 177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Това означава, че когато работничка/служителка се върне на работа след като е ползвала отпуск по майчинство и непосредствено след това ползва платен годишен отпуск, за база за изчисляване на възнаграждението съгласно чл. 177 от КТ следва да се вземе последния месец назад във времето, в който работничката има 10 работни дни. 
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от НСОРЗ, съгласно която размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Това означава, че при непълен работен ден, размерът се изчислява пропорционално, т.е при работа на 4 часа, размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск по Кодекса на труда не може да бъде по-малък ½ от размера на установената за страната минимална работна заплата.