Указание относно право на приспадане на данъчен кредит за начислен ДДС за доставки по договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил

На Интернет страницата на НАП е публикувано Указание № 91-00-88 от 26. 06. 2013 г. относно право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани с договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил.

Какви документи следва да подам за прекъсване на ползвания отпуск за първото дете и започване на отпуска по бременност и раждане за второто?

През периода на отпуска за отглеждане на дете до 2 годишна възраст ще изляза по бременност и раждане за второто ми дете. Какви документи следва да подам за прекъсване на ползвания отпуск за първото дете и започване на отпуска по бременност и раждане за второто?

Отговор: Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер на 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листове:

1. за 45 календарни дни преди раждането (при издаването на този болничен лист в съответния ред се вписва термина на раждането);
2. за 42 календарни дни непосредствено от раждането – денят на раждането на детето е началото на болничния лист, който се издава за 42 календарни дни;
3. за 48 календарни дни (продължение на предходния).

Съгласно чл. 164, ал. 5 от Кодекса на труда, в случаите, когато не се ползва отпуска за отглеждане на дете или лицето, което ползва такъв отпуск прекъсне неговото ползване, на майката, ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение от държавното обществено осигуряване.

Майката/осиновителката, която е имала право на обезщетение за отглеждане на малко дете, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете, ако:

• не ползва отпуска за отглеждане на дете, или прекъсне неговото ползване;
• самоосигуряващото се лице с право на обезщетение за отглеждане на малко дете започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство (чл. 54, ал. 1 от КСО).

Предвид изложеното, ако през периода на разрешения отпуск за отглеждане на дете, на майката бъде разрешен друг вид отпуск, както е в случая – отпуск за за бременност и раждане на второ дете, е налице прекъсване ползването на първия отпуск по смисъла на чл. 164, ал. 5 от КТ и на основание чл. 54, ал. 1 от КСО на майката следва да се изплаща парично обезщетение в размер 50 сто от обезщетението за отглеждане на малко дете към получаваното за същото време парично обезщетение за бременност и раждане.

В случая, за периода на бременността и раждането за второто дете, но не по-късно от навършване на 2-годишна възраст на първото дете, Вие ще имате право на парично обезщетение в размер на 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете към получаваното парично обезщетение за бременност и раждане.

В срок 3 работни дни от началото на разрашения отпуск за бременност и раждане за второто Ви дете трябва да подадете пред работодателя си Декларация за промяна на обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения, приложение № 12 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, в която следва да посочите датата, считано от която следва да се прекрати получаването на паричното обезщетение за отглеждане на първото дете, т. е началото отпуска по първия болничен лист за бременност и раждане, издаден за 45 дни.

Работодателят трябва да представи декларацията, приложение № 12 в съответното ТП на НОИ също в срок 3 работни дни от получаването му от Вас.

За получаване на обезщетението по чл. 54, ал. 1 от КСО следва да попълните и подадете пред работодателя си заявление-декларация, приложение № 4 към чл. 5 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, и съответно той да я представи в ТП на НОИ.

Какъв е редът за възстановяване изплащането на ПОБ при отпадане на обстоятелствата, довели до прекратяване изплащането на обезщетението?

Безработното лице е длъжно да декларира отпадането на всяко обстоятелство, довело до прекратяване изплащането на ПОБ, в срок до 7 работни дни с подаване в ТП на НОИ на декларация по образец, към която се прилагат съответните доказателства - акт за прекратяване на правоотношението, удостоверение за нова регистрация в Агенцията по заетостта и др. За неспазване на този срок лицето носи административнонаказателна отговорност.

Пример 1:

Безработно лице има отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2011 г. до 30.04.2012 г. вкл. - 9 месеца. От 01.12.2011 г. лицето започва работа по трудово правоотношение, което е прекратено, считано от 01.02.2012 г. Ако лицето се регистрира като безработно в Агенцията по заетостта в срок до 7 работни дни от тази дата, изплащането на паричното обезщетение, прекратено от 01.12.2011 г. поради започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване, се възстановява за периода от 01.02.2012 г. до 30.06.2012 г. - 5 месеца, тъй като оставащият към датата на прекратяване - 01.12.2011 г. период от първоначално определения е 5 месеца.

Пример 2:

Безработното лице от пример 1 е с прекратена регистрация в Агенцията по заетостта, считано от 01.12.2011 г. Изплащането на паричното обезщетение е прекратено от тази дата. От 01.02.2012 г. лицето отново се е регистрирало като безработно. Изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към тази дата период от първоначално определения, т. е. до 30.04.2012 г.

В кои случаи може да се упражнява трудова дейност и да се получава обезщетение за безработица?

Лицата, наети на работа на непълно работно време и получаващи възнаграждение по - малко от минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащане, докато отговарят на тези условия.

В случаите, при които безработните лица полагат само труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение под минималната работна заплата за страната за съответния период, след намаляването му с разходите за дейността, същите не подлежат на осигуряване и, следователно имат право да получават за същия период и парично обезщетение за безработица.

Какви действия следва да предприеме безработно лице, което по време на получаване на ПОБ започва да упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване по КСО или по законодателството на друга държава?

Лицето е длъжно да уведоми ТП на НОИ в срок до 7 дни от започването на трудовата дейност, като приложи съответното доказателство (например, копие на трудов договор). Изплащането на ПОБ се прекратява от датата на започване на дейността. Ако упражняването на дейността продължи по-малко от 9 месеца, изплащането на ПОБ се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период, ако регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена в срок до 7 работни дни от прекратяване на дейността. Ако упражняването на дейността продължи 9 или повече от 9 месеца, изплащането на ПОБ не се възстановява, а се прави нова преценка по ново подадено заявление.

Как се определя размерът на ПОБ ?

Как се определя размерът на ПОБ на лице, което в периода от 24-те календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, от който се определя размерът на ПОБ:

• е ползвало платен или неплатен отпуск за бременност и раждане;
• е ползвало платен или неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2 години;
• е ползвало неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
• е ползвало платен или неплатен отпуск за временна неработоспособност;
• е било осигурено за безработица по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна;
• не е осигурено за безработица?

Отговор: Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

• за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период;
• за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане - доходът, от който е определено паричното обезщетение;
• за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
• за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.

Пример:
До 31.01.2011 г. работеща по трудово правоотношение майка е ползвала отпуск за бременност и раждане и е получавала обезщетение от държавното обществено осигуряване на основание чл. 49 КСО. Доходът, от който е определен размерът на паричното обезщетение за бременност и раждане, е 800 лв. месечно. От 01.02.2011 г. майката ползва отпуск за отглеждане на малко дете и получава съответното обезщетение. На 01.06.2011 г. майката прекъсва ползването на отпуска и се връща на работа. Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за периода, през който е упражнявала трудова дейност, е 900 лв. месечно. От 01.01.2012 г. на майката е разрешен неплатен отпуск, който се зачита за стаж, а от 06.02.2012 г. трудовото й правоотношение е прекратено.

Периодът, от който се определя размерът на паричното обезщетение за безработица е от 01.02.2010 г. до 31.01.2012 г., а при формиране на осигурителния доход се вземат предвид съответно:

• за периода от 01.02.2010 г. до 31.01.2011 г. - платен отпуск за бременност и раждане - доходът, от който е определен размерът на паричното обезщетение - 800 лв;
• за периода от 01.02.2011 г. до 31.05.2011 г. - платен отпуск за отглеждане на малко дете - 240 лв. (МРЗ) месечно;
• за периода от 01.06.2011 г. до 31.12.2011 г. - осигуряване върху месечен осигурителен доход 900 лв;
• - за периода от 01.01.2012 г. до 31.01.2012 г. - неплатен отпуск, който се зачита за стаж - 270 лв. (МРЗ).

Определен по този ред, осигурителният доход на лицето за 24-месечния период, от който се изчислява размерът на паричното обезщетение за безработица, е 17 130 лв. (12 x 800,00 + 4x240,00 + 7x900,00 + 270,00), а среднодневният осигурителен доход при 504 работни дни в периода е 33,99 лв. (17 130 лв./504). Дневното парично обезщетение на безработното лице е 60 на сто от 33,99 лв. - 20,39 лв.

Има ли право на парично обезщетение за безработица (ПОБ) лице, което през 15-месечния период преди прекратяване на осигуряването е ползвало отпуск за бременност и раждане /за отглеждане на дете до 2 години/ продължителен отпуск за временна неработоспособност?

Има право, ако за него са изпълнени всички условия на КСО, тъй като при определяне на правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето:

• на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
• на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
• на неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;
• зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор

Данни за осигурените лица

Данни за осигурените лица

1. Данни, които осигурителите подават за осигурените лица:

Нормативното основание за подаването на данни за осигурените е чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните за всяко осигурено лице се подават с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се, чрез ежемесечно или периодично представяне на утвърдени декларации. За осигурените лица се подават данни за:

• осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване, облагаемия доход и начисления данък по ЗДДФЛ.

Персоналните данни, събирани за осигурените лица, се използват при отпускането и изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощите по КСО. От 1 януари 2007 г. изцяло по данните от персоналния регистър се извършва изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, както и на помощите по КСО. Изцяло по данните от персоналния регистър се изчисляват паричните обезщетения за безработица на лицата, които имат право на такива обезщетения.

За времето след 1 януари 2009 г. изцяло по данните от персоналния регистър се изчисляват пенсиите за положения труд след тази дата на следните видове осигурени лица:

• членове на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията за работа без трудово правоотношение;
• управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества;
• лица, полагащи труд без трудово правоотношение;
• членове на управителни или контролни органи на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и на партии.

2. Срок, в който се подава декларация-образец № 1 “Данни за осигуреното лице”:

Работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават данни за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;

Самоосигуряващите се лица подават данни: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, когато със съгласието на самоосигуряващото се лице участват в упражняваната от него трудова дейност.

Самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват само за фонд "Пенсии", по свое желание могат да подават еднократно декларация образец № 1 за всяка календарна година. При попълване на декларацията, в т. 12 “Вид осигурен" се вписва код 22. Декларацията се подава до 25 февруари за всяка календарна година с данните за януари, в случай че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от първи януари. При започване или възобновяване на трудова дейност, декларация образец № 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ първия пълен календарен месец в осигуряване.

За работещите без трудови правоотношения декларация-образец № 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението;

3. Данни с декларации-образец № 1, когато осигурените работят на повече от едно място и по първото си правоотношение са осигурени върху максималния осигурителен доход:

Всеки осигурител е длъжен да подава данни за осигурените при него лица дори и в случаите, в които те са осигурени и на друго място и осигурителните им вноски са внесени или дължими върху максималния месечен осигурителен доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

За лицата, които по основния трудов договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход при пълна заетост на работното време, а по втория трудов договор са наети за 3 и повече от 3 часа дневно, данните се подават с попълнен код 21 в т. 12 „Вид осигурен“. Тъй като лицата по основния договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“;

Данните за осигуряването по втория /или допълнителния/ трудов договор се подават с попълнен код 04 в т. 12 „Вид осигурен“ и когато лицата по първото правоотношение са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, но при втория работодател работят по-малко от 3 часа дневно. В тези случаи отработените дни през месеца по втория договор също се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“. В тази точка се попълват и дните изплатени от втория работодател, на основание чл. 40, ал. 5 от КСО.

Самоосигуряващи се лица, заявили в компетентната териториална дирекция на НАП желанието си да се осигуряват само за фонд „Пенсии“, които получават и доходи за работа по трудово правоотношение при пълна заетост и върху тези доходи са осигурени върху максималния размер на месечния осигурителен доход, могат да подават еднократно декларация обр. № 1 за всяка календарна година, като в точка 12 „Вид осигурен“ попълват код 23. Дните в осигуряване се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“. Данните се подават с оглед зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране 4 години за 5.

Самоосигуряващите се лица, които са заявили осигуряване за фонд „Пенсии“ и за фонд “Общо заболяване и майчинство” и са осигурени по трудово правоотношение върху максималния месечен осигурителен доход, подават месечни данни в качеството си на самоосигуряващи се лица с попълнен код 12 в т. 12 „Вид осигурен“. Дните в осигуряване през месеца се попълват в т.16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“.

За лицата, които работят при повече от един възложител по договор за управление и контрол, всеки от възложителите подава данни за осигуряването с попълнен код 10 в т. 12 „Вид осигурен“. В случай че лицето е декларирало, че вече е достигнало максималния месечен осигурителен доход, възложителят по договора не внася осигурителни вноски, но подава данни с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“. Отработените дни без осигурителни вноски се отразяват в т. 16.4 на декларацията.

4. Как осигурителите и осигурените лица могат да проверяват данните, подадени с декларация-образец № 1?

Всяко осигурено лице може да провери в интернет страницата на Националния осигурителен институт, осигурителния си статус с издадения му от Националния осигурителен институт персонален идентификационен код (ПИК). Персоналният идентификационен код се получава веднага във всяко териториално поделение на НОИ или в негов филиал, постоянно или изнесено работно място, лично или чрез упълномощено лице, без да е необходимо предварително попълване на заявление на хартиен носител, като лицата представят само лична карта. Заявление за издаване на ПИК (Обр. П-18) се подава единствено в изнесено работно място или приемна, където няма информационна свързаност, като удостоверението за ПИК се получава в седемдневен срок. С оглед защита на данните, представляващи информация за икономическата идентичност, по смисъла на Закона за защита на личните данни, издаването на ПИК чрез упълномощено лице се извършва само чрез представяне на изрично нотариално заверено пълномощно.

Всеки осигурител може да провери в интернет страницата на НОИ подадените от него данни за осигурените лица, с издадения от НОИ идентификационен код на осигурител - ИКО. Заявлението за издаване на ИКО (Обр. П-19) се подава от осигурителя или от упълномощено от него лице в териториалното поделение на НОИ по регистрация.

Осигурителите, подаващи данните за осигурените при тях лица с електронен подпис, могат да проверят тази информация без да е необходимо да имат издаден ИКО.

5. Санкции за неправилно подадени данни за осигурените лица:

Осигурител, който състави или предостави неверни данни с декларация- образец № 1 “Данни за осигуреното лице” с цел неоснователно получаване на осигурителни плащания, се наказва с глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание /чл. 349, ал. 4 от КСО/. При повторно нарушение се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената. Тези санкции се налагат от контролните органи на НОИ.