Право на обезщетение за бременност и раждане 2014г.

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Право на обезщетение за бременност и раждане имат лицата, които са осигурени за риска майчинство и внасят вноски във фонд "Общо заболяване и майчинство". Това са лицата:

работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, както и лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта;

• държавните служители по Закона за държавния служител;
• съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
• военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и по Закона за специалните разузнавателни средства, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
• членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията и членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията;
• лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
• управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества;
• лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
• специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение -за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
• кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт;
• самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите;
• съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, или на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, които се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство;
• морските лица.

Не са осигурени за бременност и раждане:

•  Работещите по трудов договор за не повече от 5 работни дни или 40 часа месечно;
•   Работещите по граждански договор.

Съгласно чл.10 и чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение,

1. към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
2. да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодател.
3. да им е разрешен съответният вид отпуск.

Съгласно чл. 49 и чл.41 и чл. 16-20 от НИИПОПДОО  от КСО,

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване.

При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане за следващо дете през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.

Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал.2 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.

Чл. 50, ал. 6 от КСО регламентира, че осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение, изчислено на базата на чл.49 от КСО, при раждане на дете в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за срок до 15 календарни дни, ако има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск.

Паричните обезщетения на бащите при раждане на дете се изчисляват както паричните обезщетения на майките /осиновителките/ при бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение при раждане на дете се определя по същия начин, както за бременност и раждане и е в размер 90 на сто от среднодневния осигурителен доход на бащата за 18 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е датата, считано от която е разрешен отпуска. То също се ограничава до среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, но не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата за страната за съответния период.

Чл. 163, ал. 7 от КТ, регламентира, че когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.

Бащата подава заявление – декларация с приложени заверени от осигурителя копия от:

1.    Заповедта за разрешаване на отпуска;
2.   Акт за сключен граждански брак или декларация от бащата и майката, че бащата          е  припознал детето и те живеят в едно домакинство;
3.      Удостоверението за раждане на детето;
4.   Документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето.

Съгласно чл. 163, ал. 8 от КТ, със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни.

Съгласно чл. 163, ал. 9 от КТ, за времето, през което бащата (осиновителят) ползва отпуск  отпускът на майката се прекъсва.

Условия за придобиване право на парично обезщетение от бащите/осиновителите при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни.

За придобиване право на парично обезщетение от бащите/ осиновителите при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни е необходимо да са изпълнени следните условия:

• към началото на отпуска при раждане на дете бащите/осиновителите да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
• да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство.
• да е разрешен отпуск при раждане на дете.

Чл. 52 от КСО регламентира, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за  този риск.

Размерът на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете до 2 години през 2014г. е в размер на 340,00 лв.

С персонален код (ПИК) в сайта на НОИ може да следите какъв е размерът на осигурителния ви доход, получаваните обезщетения и предаваните болнични листове и други документи, отнасящи се до Вашето майчинство от работодателя в последствие. Вашият ПИК може лично да го вземете от НОИ. Всички документи се подават в НОИ от счетоводителя на Вашия работодател.

Данни за осигурените лица

Данни за осигурените лица

1. Данни, които осигурителите подават за осигурените лица:

Нормативното основание за подаването на данни за осигурените е чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните за всяко осигурено лице се подават с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се, чрез ежемесечно или периодично представяне на утвърдени декларации. За осигурените лица се подават данни за:

• осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване, облагаемия доход и начисления данък по ЗДДФЛ.

Персоналните данни, събирани за осигурените лица, се използват при отпускането и изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощите по КСО. От 1 януари 2007 г. изцяло по данните от персоналния регистър се извършва изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, както и на помощите по КСО. Изцяло по данните от персоналния регистър се изчисляват паричните обезщетения за безработица на лицата, които имат право на такива обезщетения.

За времето след 1 януари 2009 г. изцяло по данните от персоналния регистър се изчисляват пенсиите за положения труд след тази дата на следните видове осигурени лица:

• членове на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията за работа без трудово правоотношение;
• управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества;
• лица, полагащи труд без трудово правоотношение;
• членове на управителни или контролни органи на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и на партии.

2. Срок, в който се подава декларация-образец № 1 “Данни за осигуреното лице”:

Работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават данни за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;

Самоосигуряващите се лица подават данни: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, когато със съгласието на самоосигуряващото се лице участват в упражняваната от него трудова дейност.

Самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват само за фонд "Пенсии", по свое желание могат да подават еднократно декларация образец № 1 за всяка календарна година. При попълване на декларацията, в т. 12 “Вид осигурен" се вписва код 22. Декларацията се подава до 25 февруари за всяка календарна година с данните за януари, в случай че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от първи януари. При започване или възобновяване на трудова дейност, декларация образец № 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ първия пълен календарен месец в осигуряване.

За работещите без трудови правоотношения декларация-образец № 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението;

3. Данни с декларации-образец № 1, когато осигурените работят на повече от едно място и по първото си правоотношение са осигурени върху максималния осигурителен доход:

Всеки осигурител е длъжен да подава данни за осигурените при него лица дори и в случаите, в които те са осигурени и на друго място и осигурителните им вноски са внесени или дължими върху максималния месечен осигурителен доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

За лицата, които по основния трудов договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход при пълна заетост на работното време, а по втория трудов договор са наети за 3 и повече от 3 часа дневно, данните се подават с попълнен код 21 в т. 12 „Вид осигурен“. Тъй като лицата по основния договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“;

Данните за осигуряването по втория /или допълнителния/ трудов договор се подават с попълнен код 04 в т. 12 „Вид осигурен“ и когато лицата по първото правоотношение са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, но при втория работодател работят по-малко от 3 часа дневно. В тези случаи отработените дни през месеца по втория договор също се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“. В тази точка се попълват и дните изплатени от втория работодател, на основание чл. 40, ал. 5 от КСО.

Самоосигуряващи се лица, заявили в компетентната териториална дирекция на НАП желанието си да се осигуряват само за фонд „Пенсии“, които получават и доходи за работа по трудово правоотношение при пълна заетост и върху тези доходи са осигурени върху максималния размер на месечния осигурителен доход, могат да подават еднократно декларация обр. № 1 за всяка календарна година, като в точка 12 „Вид осигурен“ попълват код 23. Дните в осигуряване се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“. Данните се подават с оглед зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране 4 години за 5.

Самоосигуряващите се лица, които са заявили осигуряване за фонд „Пенсии“ и за фонд “Общо заболяване и майчинство” и са осигурени по трудово правоотношение върху максималния месечен осигурителен доход, подават месечни данни в качеството си на самоосигуряващи се лица с попълнен код 12 в т. 12 „Вид осигурен“. Дните в осигуряване през месеца се попълват в т.16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“.

За лицата, които работят при повече от един възложител по договор за управление и контрол, всеки от възложителите подава данни за осигуряването с попълнен код 10 в т. 12 „Вид осигурен“. В случай че лицето е декларирало, че вече е достигнало максималния месечен осигурителен доход, възложителят по договора не внася осигурителни вноски, но подава данни с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“. Отработените дни без осигурителни вноски се отразяват в т. 16.4 на декларацията.

4. Как осигурителите и осигурените лица могат да проверяват данните, подадени с декларация-образец № 1?

Всяко осигурено лице може да провери в интернет страницата на Националния осигурителен институт, осигурителния си статус с издадения му от Националния осигурителен институт персонален идентификационен код (ПИК). Персоналният идентификационен код се получава веднага във всяко териториално поделение на НОИ или в негов филиал, постоянно или изнесено работно място, лично или чрез упълномощено лице, без да е необходимо предварително попълване на заявление на хартиен носител, като лицата представят само лична карта. Заявление за издаване на ПИК (Обр. П-18) се подава единствено в изнесено работно място или приемна, където няма информационна свързаност, като удостоверението за ПИК се получава в седемдневен срок. С оглед защита на данните, представляващи информация за икономическата идентичност, по смисъла на Закона за защита на личните данни, издаването на ПИК чрез упълномощено лице се извършва само чрез представяне на изрично нотариално заверено пълномощно.

Всеки осигурител може да провери в интернет страницата на НОИ подадените от него данни за осигурените лица, с издадения от НОИ идентификационен код на осигурител - ИКО. Заявлението за издаване на ИКО (Обр. П-19) се подава от осигурителя или от упълномощено от него лице в териториалното поделение на НОИ по регистрация.

Осигурителите, подаващи данните за осигурените при тях лица с електронен подпис, могат да проверят тази информация без да е необходимо да имат издаден ИКО.

5. Санкции за неправилно подадени данни за осигурените лица:

Осигурител, който състави или предостави неверни данни с декларация- образец № 1 “Данни за осигуреното лице” с цел неоснователно получаване на осигурителни плащания, се наказва с глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание /чл. 349, ал. 4 от КСО/. При повторно нарушение се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената. Тези санкции се налагат от контролните органи на НОИ.

Промените в данъчното законодателство за 2013 г.

В ДВ, бр. 94 от 30. 11. 2012 г. е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС), който влиза в сила от 01. 01. 2013 г. 

С Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД ЗДДС са направени промени и в:

• Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (§ 44);
• Кодекса за социално осигуряване (§ 47);
• Закона за здравното осигуряване (§ 48);
• Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (§ 51);
• Закона за Националната агенция за приходите (§ 52);
• Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 53);
• Закона за данъците върху доходите на физическите (§ 57);
• Закона за акцизите и данъчните складове (§ 61);
• Закона за счетоводството (§ 62);
• Закона за публичното предлагане на ценни книжа (§ 63);
• Закона за хазарта (§ 64).

 

По-важните изменения в Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 01. 01. 2013 г.

 

 

Промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) могат да бъдат класифицирани в две групи:

• промени, свързани с хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане,
• прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.

 

Промени, свързани с хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане

 

Първата част от тези промени са обусловени от Директива 2010/45/ЕО на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/12/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране. Те са свързани с правилата за фактуриране на доставките, а именно:

 

• разграничаване на държавата-членка, чиито правила за фактуриране се прилагат (чл. 111а - нов);

• промени, свързани електронното фактуриране. Облекчават се някои от изискванията за издаване на фактури по електронен път и при самофактуриране. Предвидено е задължение за гарантиране на автентичност, цялост и четливост на фактурите, като автентичността и целостта на електронните фактури могат да бъдат осигурени чрез използване на определени съществуващи технологии, като например електронен обмен на данни или квалифицирани електронни подписи. Всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма (чл. 113, ал. 11 - изм., чл. 113, ал. 12 и 13 – нови, чл. 114, ал. 6 - изм., ичл. 114, ал. 7 - 11 – нови);

• при неспазване на изискване за целите на контрола данъчно задължено лице да представи или да осигури онлайн достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите (освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите) регистрацията по ЗДДС може да се прекрати (чл. 176, т. 6 - нова);

• промени в изискуемата информация при специфични случаи на облагане (чл. 114, ал. 4 - изм. - когато данъкът е изискуем от получателя, чл. 142, ал. 1 - изм. - при обща обща туристическа услуга, чл. 148, ал. 1 - нова - при фактуририране от дилър);

• възможност  за издаване на сборна фактура за две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период (чл. 113, ал. 13 - нова).
   

Втората част от първата група промени са обусловени от писмо на Европейската комисия EU Pilot 2781/11 за несъответствия на разпоредби в закона с Директива 2006/112/ ЕС. Те са свързани с правото на приспадане на данъчен кредит при доставки на мотоциклети и леки автомобили, а именно:

• за наем на леки автомобили и мотоциклети, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на наетите мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, ще e налице право на данъчен кредит (чл. 70, ал. 1, т.  4 и т. 5 - изм.);

• запазва се ограничението по отношение на правото на данъчен кредит (не може да се ползва) за  придобити или внесени мотоциклети или леки автомобили и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им (чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 - изм.). Дадена е обаче възможност, ако една или повече от изброените дейности: 

1)   транспортни и охранителни услуги;
2)   таксиметрови превози;
3)   отдаване под наем на леки автомобили и мотоциклети;
4)   куриерски услуги;
5)   подготовка на водачи на моторни превозни средства;
6)   препродажба на леки автомобили и мотоциклети,
представлява повече от 50% от общата стойност на всички изпълнени от регистрираното по ЗДДС лице доставки през последните 12 месец, то да е налице право на данъчен кредит и за леки автомобили и мотоциклети, които използва не само за тези дейности, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ този, за който е изпълнено изискването за основна дейност (чл. 70, ал. 2, т.  5 - нова, т.  18а на § 1 от ДР на ЗДДС - нова).

• възстановява се старата дефиниция за „лек автомобил” - при определяне на броя на местата на лекия автомобил отпада изискването седалките да са монтирани от производителя(т. 18 на § 1 от ДР на ЗДДС - изм).
   

Третата част от първата група промени целят синхронизиране с изискванията на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставката на услуги, като от 1 януари 2013 г. се променя мястото на изпълнение на доставка на услуги по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, които са различни от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне (чл. 23, ал. 4 и 5 - нови).

 

 

Прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона

 

По-важните промени от тази втора група са свързани с:

• ремонт и подобрение на нает актив за сметка на наемателя (респ. ползвателя): 

-          ремонт на нает актив. Право на данъчен кредит за разходите за ремонт на нает актив е налице, независимо от срока на ползването на наетия актив (чл. 9, ал. 4, т. 2 – изм. и чл. 70, ал. 3, т. 3 – изм.);

 

-           подобрение на нает актив. Безвъзмездното извършване на услуга от държател (респ. ползвател) за подобрение на нает или предоставен за ползване актив се третира като възмездна облагаема доставка на услуга, като задължението за начисляване на ДДС възниква по общите правила на закона, а когато то не е направено в резултат на условие или задължение по договора - на датата на фактическото връщане на актива с подобрението при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива (чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС - нова, чл. 25, ал. 3 т. 6 - изм.). За извършеното подобрение (както и досега) се ползва право на данъчен кредит  (чл. 70, ал. 3, т. 4 - изм.). Регламентира се, че създаването на нов актив от държател/ползвател на наетия или предоставен за ползване актив се приравнява на подобрение (т. 32 от § 1 на ДР на ЗДДС, изр. второ - ново);

• при бартерите - доставки, по които плащането е изцяло или частично под формата на стоки и/или услуги, първата възникваща от двете насрещни доставки ще се счита (както и досега) за авансово плащане по втората, като за него начисляването на ДДС ще трябва да става върху основа, равна на пазарната цена на стоката или услугата, предоставяна по първата доставка.  След като втората настъпваща във времето доставка възникне като данъчно събитие, ще трябва (окончателно) да се определи данъчната й основа, която ще е равна на пазарната цена на стоката или услугата, предмет на тази втора доставка, към този момент (чл. 130, ал. 4 - нова, чл. 26, ал. 7 - изм.). Ако има разлика с данъчната основа, върху която е начислен ДДС по повод на авансовото плащане, ще е нужно издаването на дебитно или кредитно известие;

• срокът на подаване на описа за наличните активи и получени услуги преди датата нарегистрация, както и при дерегистрация и последваща регистрация на лицето. Срокът за подаване на опис за наличните активи и получени услуги преди датата, за които може да се ползва данъчен кредит е удължен от 7 на 45 дни (чл. 74, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 6 - изм., чл. 75, ал. 3 - изм., чл. 76, ал. 2, т. 4, чл. 77, ал. 3 - изм., чл. 103 - изм., чл. 132, ал. 4 - изм.);

• изчисляване на данъчната основа, определена в чуждестранна валута. В този случай левовата равностойност на валутата ще може да бъде определена и по последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото (чл. 26, ал. 6 - доп.);

• възникване на данъчно събитие при вътреобщностните доставки с продължително действие. Регламентира се, че в този случай  данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.в (чл. 51, ал. 6 - нова);

• право на данъчен кредит за стоки и услуги, предназначени първоначално за извършване на освободени доставки или за дейност извън независима икономическа дейност, предназначението на които се променя. Дава се право на данъчен кредит за стоките и услугите, за които не е приспаднат данъчен кредит при придобиването им, тъй като са били предназначени за извършване на освободени доставки или за дейност извън независима икономическа дейност, в случай, че бъде променено предназначението им за облагаеми доставки (чл. 79, ал. 8 - изм.);

• корекции на данъчен кредит при унищожаване, липса или брак на активи от аварии или катастрофи. Уточнено е, че корекция на ползван данъчен кредит не се извършва при унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, само за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката (чл. 80, ал. 2 т. 2 - доп.).

 

Всички промени са в сила от 01.01.2013 г.

 

 

Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, в сила от 01. 01. 2013 г.

 

 

С § 53 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). По - важните промени са свързани с:

 

• авансовите вноски за корпоративен данък. Това е най-значителната промяна в закона, засягаща най-голям брой данъчно задължени лица. Промените са свързани с:

-          начина на определяне на авансовите вноски. Авансовите вноски за корпоративен данък (месечни и тримесечни) се определят на базата на прогнозна данъчна печалба, декларирана от данъчно задължените лица, без да се вземат предвид данъчните им печалби от предходни години (чл. 83, ал. 1 - изм., чл. 86 - изм., чл. 87- изм.). Затова отпада и коефициентът за корекция, регламентиран години наред със Закона за държавния бюджет на Република България, както ивъзможността за приспадане на данъчна загуба от тримесечните авансови вноски (чл. 70, ал. 2 - отм.). Въведена е санкция под формата на лихва, когато дължимият годишен корпоративен данък (респ. 75 на сто от годишния данък при тримесечните вноски) надвиши с над 20 на сто сумата от внасяните прогнозни вноски, като лихвата се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, като има специфика за новоучредените дружества в резултат на преобразуване (чл. 89, ал. 1, 2, 4 и 5 - изм.). В тази връзка е запазена възможността данъчно задължените лица да подават декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък (чл. 88, ал. 1 и 2 - изм.). Декларацията за промяна се подава и в случаите на преобразуване, когато е налице промяна в размера на определените от приемащото дружество след преобразуването авансови вноски (чл. 88, ал. 3 - нова). Запазва се възможността за преотстъпване на авансови вноски (чл. 91);

 

-          обхвата на данъчнозадължените лица, освободени от внасяне на авансови вноски.Освен новоучредените дружества (както и досега), освободени от внасяне на авансови вноски са лицата, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв. (а не 200 000 лв. както бе досега), като на тези лица им е предоставена възможност по свое желание да правят тримесечни авансови вноски (чл. 83, ал. 2, т. 1 - изм., ал. 3 - нова);

 

-          критерия за разграничване задължението за месечно и тримесечно авансово облагане. Критерият е нетните приходи от продажби за предходната година - лицата, чийто приходи са в диапазона между 300 000 лв. и  3 000 000 лв. правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, а тези, чиито нетни приходи от продажби за предходната година санад  3 000 000 лв., правят месечни авансови вноски (чл. 84 - изм.). При преобразуване вгодината на преобразуването приемащите дружества правят след преобразуването същия вид авансови вноски както преди преобразуването, а новоучредените дружества правяттримесечни авансови вноски (чл. 118, ал. 1 - изм., 147, ал. 1 - изм.);

 

-          деклариране и внасяне на авансовите вноски. Данъчно задължените лица декларират авансовите вноски за текущата календарна година заедно с подаване на годишната данъчна декларация за предходната календарна година, като известна специфика е предвидена за преобразуващите се дружества и новоучредено дружество, избрало да внася тримесечни авансови вноски (чл. 87а - нова);

 

-          внасяне на авансовите вноски. Месечните авансови вноски за месеците януари, февруари и мартсе внасят в срок до 15 април на текущата календарна година, а за месеците от април до декември авансовите вноски се внасят в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят (чл. 90, ал. 1 - изм.). Тримесечните вноски за първото и второто тримесечие ще се внасят в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а за третото тримесечие срокът за внасяне на авансовата вноска е 15 декември. За четвъртото тримесечие (както и досега) не се прави авансова вноска (чл. 90, ал. 2 - изм.);

 

• премахване на възможността за самостоятелна корекция от данъчнозадълженото лице на данъчни задължения. Промяната е породена от въвеждане на единна данъчно-осигурителна сметка, предвиждаща нов ред на погасяване задълженията - без значение от вида му първо се погасява най-старото по възникване данъчно задължение (чл. 169, ал. 4 от ДОПК). В тази връзка отпада възможността за:

 -          приспадане на надвнесен корпоративен данък от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, респ. от данък върху разходите (чл. 94 от ЗКПО се отменя, а ал. 2 на чл. 217 от ЗКПО, даваща възможност за приспадане на надвнесен корпоративен данък от данък върху разходи е прередактирана);

 

-          при открита счетоводна грешка данъчнозадълженото лице само да коригира дължимия годишен корпоративен данък за текущата година (с разликата между данъчното задължение преди и след корекцията в резултат на грешката). Данъчно задълженото лице следва да уведомява писмено компетентния орган по приходите за възникналата вследствие на грешката корекция, който предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период (чл. 75, ал. 3 - изм.);

 

•  данъка при източника. Направените са следните промени:

-          Декларациято по чл. 201 се подава за дължимите (а не за удържаните и внесени) данъци при източника (чл. 201 – изм.);

 

-          периода на внасяне на данъка при източника е единствено тримесечен (до края на месеца, следващ тримесечието, през което е възникнало задължението за данък) (чл. 202, ал. 1 и 2 – изм.).

 

(Промените при  данъка при източника наложиха въвеждане на преходни разпоредби (§ 54 и § 55 от ПЗР.).

• периода на внасяне на данъка върху разходите. Данъкът върху разходите става годишен данък и се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно, какъвто е досегашният ред (чл. 211 - изм., чл. 212 –изм., чл. 213 , ал.1 - нова, ал. 2 и 3 - изм.,чл. 214, ал. 1 - нова, чл. 215 - изм., чл. 217, ал. 2 - изм.);

• периода на внасяне на данъка върху приходите на бюджетните предприятия. Данъкът върху приходите на бюджетните предприятия става годишен данък и се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно, какъвто е досегашният ред (чл. 249 - изм., чл. 253 - изм.);

• периода на внасяне на данъка върху дейността от опериране на кораби. Данъкът върху дейността от опериране на кораби става годишен данък и се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно, какъвто е досегашният ред (чл. 257, ал. 2 – изм., чл. 260 - изм.);

• промени в разпоредбите, уреждащи данъка върху хазартната дейност. Промените са съобразени с новия Закон за хазарта, в сила от 1 юли 2012 г., една от съществените промени, в който е регламентиране на хазартните игри на разстояние. Облагането на дейността, извършвана от организаторите на хазартни игри от разстояние е с обичайната ставка 15 на сто (чл. 230 - изм. ) (предложената намалена ставка от 7 на сто за този вид игри не бе приета). За игрите в игрално казино, за които се събира такса или комисиона за участие, данъкът върху хазартната дейност е в размер 15 на сто върху събраните такси и комисиони. Направени са и редица промени, насочени към усъвършенствуване на действащите разпоредби.

• други промени:

-          разходите за подкуп (за такива се дефинират престъпленията по чл. 301 – 307 от Наказателния кодекс) изрично се посочват като непризнати за данъчни цели (чл. 26, т. 12 – нова, т. 65 от § 1 на ДР на ЗКПО - нов);

 

-          нова административнонаказателна разпоредба, с която се предвиждат санкции за неспазване на условията и реда за отпечатване на ваучери за храна (чл. 277а, ал. 3 - нова).

 

 

 Всички промени са в сила от 01. 01. 2013 г.

 

 

Промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица от 01. 01. 2013 г.

 

 

С § 57 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По-важните промени са свързани с:

 

• лихвите върху депозитните сметки на физически лица (местни и чуждестранни). Доходите от лихви по депозитни сметки в български търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в страната, както и от други банки в държава – членка на ЕС или ЕИП стават облагаеми (чл. 13, ал. 1, т. 8 – изм.).

От 01. 01. 2013 г. лихвите по депозити на местни физически лица се облагат върху брутната сума с 10 на сто окончателен данък (чл. 38, ал. 13 - нова ), като възникването на данъчното задължение върху лихвите, се свързва с момента на начисляване на лихвата по депозитната сметка, а не с датата на фактическото й изплащане, назависимо от объркващия на пръв поглед термин «придобиване» (чл. 11, ал. 1, т. 2).

Данъкът върху лихвити по депозитните сметки на местни физически лица, открити в търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната се удържа и внася от самата банка/клон в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода, т.е. в срок докрая на месеца, следващ месеца на начисляването на лихвата по банковата сметка, като при депозити, при които е уговорено авансово плащане на лихвата (при откриване на депозита или периодично) е изрично регламентирано, че данъкът се удържа към датата на падежа или датата на предсрочното прекратяване на депозита, а не датата на самото авансово плащане (чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ - нова, чл. 11, ал. 5 - нова).

При облагане на лихвите по депозитни сметки на чуждестранните физически лица от ЕС и ЕИПотново се възстановява обичайният механизъм за облагане на лихви на чуждестранни лица. При останалите чуждестранни лица (от страни извън ЕС и ЕИП) няма промяна. Лихвите по депозитните им сметки винаги са били облагаеми.

Лихвата по депозитна сметка в полза на местно физическо лице от търговска банка извън територията на страната (независимо дали става въпрос за страна от ЕС, ЕИП или трета страна)винаги са облагаеми,  като се облагат с окончателен данък 10 на сто (чл. 38, ал. 13 - нова ичл. 46, ал. 1 – изм.). Данъкът се внася от местното физическо лице, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването му по сметка на ТД на НАП по постоянния му адрес (чл. 67, ал. 1 – изм. и чл. 68, ал. 1 от ЗДДФЛ). Придобитите доходи от лихви по депозитни сметки извън страната подлежат информативно задължително на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (чл. 50, ал. 1, т. 3, б. »в» - изм. и чл. 52, ал. 1, т.  4).

 

Доколкото «депозитни сметки" са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва) (т. 58 от § 1 на ДР – нова), то остават необлагаеми и през 2013 г. доходите генерирани по безсрочните банкови сметки (разплащателни и спестовни, вкл. детски спестовен влог) с източник България или друга страни от ЕС или ЕИП.

 

• регламентиране цената на придобиване, небходима при определяне на облагаемия доход при продажба или замяна на имущество, в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице - собственик (чл. 33, ал. 6, т. 10 - нова). Приема се, че цената на придобиване, която трябва да се има предвид при определяне на облагаемия доход по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ е данъчната стойност на имуществото към момента на заличаването на едноличния търговец от търговския регистър. "Данъчна стойност" за целите на чл. 33, ал. 6, т. 10 е тази по смисъла на чл. 53, ал. 4 от ЗКПО, т.е. данъчната амортизируема стойност на актива, намалена с начислената данъчна амортизация за него (т. 57 от § 1 на ДР - нова);

• въвеждане срок за издаване на образците на служебните бележки по чл. 45, ал. 4 и 7 от ЗДДФЛ (чл. 45, ал. 8 - нова). Регламентира се, че Служебната бележки по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ (изготвяна в два случая – за доходи от друга стопанска дейност по смисъла на чл. 29 от ЗДДФЛ и за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество по смисъла на чл. 31 от ЗДДФЛ) и Служебната бележки по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ (за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ) се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им - в срок до 15 април на следващата година;

• отпадане на възможността за приспадане от едноличния търговец или от физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, облагани по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, на надвнесен за данъчната година данък от следващи авансови и годишни вноски. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 48 от ЗДДФЛ, даваща такава възможност, се отменя. Промяната е обусловена от въвеждането на единна данъчно осигурителна сметка, предвиждаща нов ред на погасяване задълженията (чл. 169, ал. 4 от ДОПК);

• промени в декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ, свързани с обхвата на декларираните доходи и сроковете на подаването й. От 01.01.2013 г. обхватът на данъците, подлежащи на декларирани по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, се разширява. Предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи на физически лица, подават декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за всички данъци, които са задължени да удържат и внасят по реда на ЗДДФЛ, а не само за окончателни данъци в полза на чуждестранни лица по реда на чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ, както бе до 31.12. 2012 г. (чл. 55, ал. 1 - изм.). Следователно според разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ обект на деклариране от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи следва да бъдат:

 -          окончателните данъци, дължими върху доходи на местни и чуждстранни лица по реда начл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ;

-          авансовия данък, дължим върху изплатени доходи от друга стопанска дейност и наеми или друго възмездно предоставяне на имущество или права. Не се декларира единствено удържаният данък за доходи от трудови правоотношения, за който се подава информация по реда на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ (чл. 55, ал. 3),

 

Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци в ТД на НАП по регистрацията си (чл. 56 - изм., чл. 57 -  изм. и чл. 66, ал. 1). Това означава, че срокът на подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, като правило ще етримесечен (до края на месеца следващ тримесечието на начисляване/изплащане на дохода), сизключение на случаите на доходите от лихви по депозитни сметки данъкът, върху които се дължи от търговската банка/клон на чуждестранна банка в страната ежемесечно - до края на всеки месец, следващ месеца на придобиването им).

 

Същата декларация се подава в сроковете на внасяне на данъка и от самите физически лица, придобили дохода, когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице(чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ);

• конкретизиране на доходите, които предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО - платци на доходи посочват в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ. От 01. 01. 2013 г. на деклариране в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ подлежат само изрично изброени доходи, т.е. предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО - платци на доходи, посочват изплатените през годината доходи на физически лица, само ако са изрично изброени в ал. 1 на чл. 73 от ЗДДФЛ. Ако даден доход не е сред изброените в чл. 73, ал. 1, т. 1- 4 от ЗДДФЛ - той не подлежи на деклариране. Следователно освен доходите от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ и доходите от задължителното социално осигуряване, вече не подлежат на деклариране в Справката почл. 73 от ЗДДФЛ голяма част от необлагаемите доходи, а други (посочените в чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 8, 9, 20, 21 и 24 ) се посочват само, ако превишават прага от 5000 лв.;

• промени в сроковете за внасяне на авансовия данък при доходи от трудови правоотношения. Авансовият данък, определян по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, който работодателят е задължен да удържа, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан от лицата или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ (чл. 65, ал. 11- изм.). Срокът е синхронизиран с този за внасяне на дължимите социални и здравни осигуровки;

• промени в сроковете за внасяне на авансовия данък за доходите от друга стопанска дейност и наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. Във всички случаи на авансово облагане на доходи от друга стопанска дейност инаем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество дължимият данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, независимо от това дали данъкът се удържа и внася от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на съответния доход (чл. 65, ал. 12 - изм.) или физическото лице получател на дохода (чл. 67, ал. 1 и 2 – изм.). И в двата случая за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък (чл. 65, ал. 12 - изм. и чл. 67, ал. 2 - изм.);

• промени в сроковете за внасяне на окончателния данък върху доходи на местни и чуждестранни физически лица. Промяната в сила от 01. 01. 2013 г. цели постигане на максимално уеднаквяване на сроковете за внасяне на окончателен данък по реда на чл. 37 ичл. 38, като водещ е края на месеца, следващ тримесечието на начисляването/изплащането на дохода, без значение от вида на дохода и кой следва да удържи и внесе данъка (чл. 65, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 7, ал. 9 и ал. 10 – изм. и чл. 67, ал. 1 - изм.). Промените в сроковета на деклариране на окончателните данъци наложиха въвеждане на преходни разпоредби (§ 59 и § 60 от ПЗР).

 

Всички промени са в сила от 01.01.2013 г.

 

 

Промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в сила от 01.01.2013 г.

 

 

С § 44 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в отделни разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Промените не са много, но са съществени, доколкото са свързани с въвеждане на единна данъчно-осигурителна сметка, чрез която се постига нов ред на погасяване на публичните задължения, а именно:

 

• променен е редът на погасяване на публичните задължения, като е въведен принципът на погасяване на най-старото задължение. Въвежда се поредност на погасяването по реда на настъпване на падежа на задължението, без значение на начина на установяването му - чрез декларация или издаден от администрацията акт и без значние дали става въпрос за данъци или осигуровки. С внесени данъци могат да се погасяват задължения за осигуровки. При повече задължения с един и същ падеж те се погасяват съразмерно (чл. 169, ал. 4 – изм.). Доколкото става въпрос за погасяване на публични задължения според поредността им, без значение дали става въпрос за данъци или за осигуровки, се отменя ал. 1, на чл.179 от ДОПК, според която внесените в НАП приходите вноски се прехвърляха в съответните сметки на ДОО в НОИ, в набирателната сметка на НЗОК и фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" до края на всеки работен ден.

 

Промените са насочени само към събираните от НАП вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски преди образуване на изпълнително производство. Както е посочено в Мотивите към Проекта на ЗИД ЗДДС промените в ДОПК след образуване на изпълнително дело по отношение на събираните публични вземания, включително и от други взискатели, агенцията ще събира публичните вземания по отделна набирателна сметка.

 

Поради възприетия в ДОПК принцип на предварителното изпълнение на актовете, за да бъдат избегнати проблеми в практическото прилагане по отношение на подлежащи на изпълнение, но оспорени актове, принципът на погасяване на най-старото задължение не се прилага по невлезли в сила актове. Както е посочено в Мотивите към Проекта на ЗИД ЗДДС предварителното изпълнение на същите следва да се осъществи чрез заплащането им в хода на принудителното изпълнение по особената набирателна сметка. Ако лицето желае доброволно да изпълни акта, то следва да заяви това преди образуването на изпълнителното дело (чл. 169, ал. 5 – нова, изр. второ).

 

Във връзка с направените промени се регламентира право на електронен достъп до собствената данъчно-осигурителната сметка по ред и начин, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (чл. 87, ал. 9 – нова). Виж информацията наИнтернет страницата на НАП.

 

• въведени са преходни разпоредби:

 -          с недължимо платени към 31 декември 2012 г. суми за публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, се погасяват задължения по реда на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, освен ако до влизането в сила на този закон е подадено искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК (§ 45 от ПЗР на ЗИД ЗДДС);

-          за неплатените публични задължения, срокът за плащане на които е изтекъл преди 1 януари 2008 г., чл. 169, ал. 4 от ДОПК се прилага след 1 януари 2014 г. (§ 46 от ПЗР на ЗИД ЗДДС);

 

• следва да се има предвид, че:

-          член 169, ал. 4 от ДОПК не се прилага за осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, като те ще се събират в отделна сметка с оглед на техния капиталов характер и запазване правата на осигурените лица (чл. 159, ал. 2 от КСО – нова). При наличие на няколко задължения, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано. (чл. 159, ал. 2 и ал. 4 от КСО – нова). При несъответствие между подадените данни за осигурените лица и внесените осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване преводите към пенсионноосигурителното дружество се извършват пропорционално на осигурителните вноски за лицата, изчислени съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (чл. 159, ал. 5 от КСО – нова, в сила от 01. 07. 2013 г. и § 22р от ПЗР - нов, в сила от 01. 07. 2013 г.).

-          по отношение на здравноосигурителните вноски се дава възможност на лицата да заявят кое от задълженията си погасяват с оглед запазване на правата им за ползване на здравни услуги (чл. 41, ал. 2 - изм. от ЗЗО и § 50 от ПЗР).

 

• възстановява се старият срок за олихвяване на авансовите вноски, невнесени в срок– до 31 декември на годината, за която се дължи авансовата вноска (чл. 175, ал. 2 т. 2 - изм.).

Вследствие на направените промени, от 01. 01. 2013 г. всички данъци и осигурителни вноски (с изключение на тези за допълнително задължително пенсионно осигуряване):

• ще се плащат по една единствена банкова сметка;
• при превод на пари към бюджета отпадат всички кодове за вид плащане;
• няма да се попълва изрично основание за плащане, тъй като погасяването на задълженията към бюджета ще става според датата на възникването им.

 

 

Промени в Закона за акцизите и данъчните складове, в сила от 01.01.2013 г.

 

 

С § 61 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). По-важните от тях са:

 

• увеличаване на акцизните ставки във връзка с поетите ангажименти за поетапно повишаване на акцизите върху горивата до достигане на минималните нива на облагане в ЕС съоветно акцизната ставка: за газьол с кодове по КН от  2710 19 41 до  2710 19 49 и закеросин с кодове по КН  2710 19 21 и  2710 19 25 става 645 лв. (вместо 630 лв.) за 1000 литра; за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 11, различни от тези по чл. 32, ал. 1, както и за енергийни продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30, 2707 50, 2709 става710 лв. (вместо 685 лв.) за 1000 литра; за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 19, различни от тези по чл. 32, ал. 1, става 645 лв. (вместо 600 лв.) за 1000 литра; енергийните продукти, предназначени за добавяне или разреждане на моторни горива, когато не може да се определи за какъв вид гориво са предназначени, става 710 лв. (вместо 685 лв.) за 1000 литра (чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4, ал. 7, ал. 8 и ал. 9);

• отпадане на задължението при прилагане на намалените акцизни ставки върху природен газ и въглища, използвани за отопление, тези енергийни продукти да се придружават от документа съгласно приложение № 14а към Правилника за прилагане на ЗАДС (чл. 33, ал. 3 - изм.);

• отпадане задължението за регистрация по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС на лицата, които продават природен газ само за моторно гориво (чл. 57а, ал. 7 – нова, в сила от 30.11.2012 г.). Както е посочено в Мотивите към проекта на ЗИД ЗДДС целта е да се облекчат лицата, извършващи дейности по продажби на природен газ единствено за моторно гориво, като по този начин те ще закупуват енергийния продукт с платен акциз;

• допълване реквизитите на акцизния данъчен документ по чл. 84, ал. 6 (чл. 84, ал. 6, т. 17 - 21 - нови, в сила от 01. 04. 2013 г.). Както е посочено в Мотивите към проекта на ЗИД ЗДДС, промяната е обусловена от разработването от Агенция „Митници“ на интегрирана информационна система, която обхваща движението и контрола на всички акцизни стоки, т.нар. Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС);

• регламентиране на реда на анулиране на погрешно съставени или поправени данъчни документи. Това следва да е по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона (чл. 84, ал. 11 - нова, в сила от 01. 04. 2013 г.);

• отпадане на изискването лицензираният складодържател да отрази незабавно в информационната система на Агенция "Митници", че стоката по регистриран електронен акцизен данъчен документ, е напуснала данъчния склад (чл. 84, ал. 15 и свързаната с нея разпоредба на чл. 113а, предвиждаща санкция за неизпълнение на задължението са отменени, в сила от 01. 04. 2013 г.);

•  въвеждане на допълнителен реквизит в данъчния документ по чл. 85, в който се вписват законовите основания за недължимост на акциза (чл. 85, ал. 2, т. 8 - нова, в сила от 30. 11. 2012 г.)

• промени, свързани с документирането на вътреобщностните доставки на акцизни стокис оглед прилагането на реда за освобождаване от облагане с акциз при движение на енергийни продукти до територията на друга държава членка (чл. 86, ал. 5 и 6 - нови, в сила от 01. 04. 2013 г.);

•  уточняване, че посочването на количествата в акцизното дебитно или кредитноизвестие е само за целите на определянето на увеличението или намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ (чл. 86, ал. 7 - нова, в сила от 30. 11. 2012 г.);

• промяна в § 78 от ПЗР на ЗАДС (ДВ, бр. 54 от 2012 г.), целяща да поясни, че определеният преходен период се отнася до всички лица по чл. 57а, ал. 1, т. 2 (в сила от 30.11.2012 г.)

 

Променени са още и още разпоредбита на чл. 33, ал.1, т. 2 (доп.) и на чл. 66, ал. 5 (ред. промяна), като промените са в сила от 30. 11. 2012 г.

 

 

Промени в Закона за счетоводството, в сила от 01. 01.2013г.

 

 

С § 62 от ПЗР на ЗИД ЗДДС е направена промяна и в Закона за счетоводството (ЗСЧ), в сила от 01. 01. 2013 г.

 

Регламентира се, че счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции, с изключение на документите, които са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС (чл. 3, ал. 2 от ЗСч. - изм.).

 

Промяната е свързана с промените в данъчните документи по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС, обусловени от въвеждане на разпоредбите на Директива 2010/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране на данък върху добавената стойност (§ 1а от ДР, т. 4 - нова).

 

 

Промени в Кодекса за социално осигуряване, в сила от 01. 01. 2013 г.

 

 

С § 47 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

По-важните промени са:

 

• промени в сроковете за внасяне на осигурителните вноски. Осигурителните вноски на:

 -          лицата по чл. 4а, ал. 1 се внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 4а, ал. 7 – изм.);

-          лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 1 – изм.). Върху допълнителни доходи от трудова дейност след посочения срок осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите (чл. 7, ал. 2 - изм.);

-          самоосигуряващите се лица се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (чл. 7, ал. 4 - изм.);

-          лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 7, ал. 6 - изм.);

• изрично се регламентира, че частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3, не се удържа от авансовите плащания (чл. 7, ал. 11 - изм. – отпадна уточнението: “освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс”.);

• промени в сроковете за представяне на документи за изплащане на обезщетение за:

-          временна неработоспособност или трудоустрояване (чл. 40а – изм.);

-          за бременност и раждане (чл. 48б – изм.);

-          за отглеждане на малко дете (52б.- изм.);

• дължимата лихва за непогасени в срок задължения за задължителни осигурителни вноски се изравнява с тази за данъчните задължения - събира се в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 10 пункта ( а не 20 на сто) (чл. 113, ал.1 - изм.);

• отпада изискването при всяко теглене на пари за трудови възнаграждения да се депозират платежните документи и декларации пред банките, че са внесени дължимите осигурителни вноски върху тези суми и съответно санкциите на банките и длъжности лица, ако не го спазят (чл. 7, ал. 9 -отм., чл. 111 - отм. и чл. 355, ал. 3 - отм.);

• промени в разпоредби, свързани с допълнително задължително пенсионно осигуряване, обусловени от въвеждане на единна данъчно-осигурителна сметка (чл. 159, ал. 2, 4 и 5 – нови и § 22р от ПЗР). Те са разгледани при промените в ДОПК.

 

Промените са в сила от 01. 01. 2013 г., с изключение на промените в чл. чл. 159, ал. 5 и § 22р от ПЗР, които влизат в сила от 01. 07. 2013 г.

 

 

Промени в Закона за здравното осигуряване, в сила от 01. 01. 2013 г.

 

 

С § 48 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Закона за здравното осигураване (ЗЗО).

 

По-важните промени са:

• промени в сроковете за внасяне на здравните осигуровки. Здравноосигурителните вноски:

 -          на лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание се внасят чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б“ - изм.);

-          за сметка на самоосигуряващите се лица се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 2 - изм.);

-          за лицата, работещи без трудово правоотношение се внасят от възложителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 40, ал. 1, т. 3 , буква „в“ - изм.);

-          на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 5 - изм.);

-          на служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно-установен ред вероизповедания се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 7 - изм.);

-          на лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят (чл. 40, ал. 5, т. 1 - изм.);

• лицата, осигурявани по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (т.е. неосигурявани на друго основание) могат да избират осигурителен доход, върху който се осигуряват. Изборът става при подаванане на Декларациято по чл. 40, ал. 5, т. 2. Срокът за подаване на Декларацията също вече е до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване задължение за самоосигураване (чл. 40, ал. 5, т. 2 - изм.). Посочено е, че здравноосигурителните вноски за лицата, които са подали декларация по чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО преди 01. 01. 2013 г. се определят върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, като лицата, които по свой избор желаят да се осигуряват върху по-висок осигурителен доход подават нова декларация в срок до 31. 01. 2013 г. (§ 49 от ПЗР);

• промени в разпоредби, обусловени от въвеждане на единна данъчно - осигурителна сметка(чл. 41 и § 50 от ПЗР). Те са разгледани при промените в ДОПК.

 

 

Други промени, свързани с данъчното и осигурителното законодателство

 

 

С преходните разпоредби на ЗИД ЗДДС са направени промени и в

 

• Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (§ 51 от ПЗР) - регламентира се, че вноските във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 20 ал. 4 - изм.);

• Закона за Националната агенция за приходите (§ 52 от ПЗР) - названието на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ става дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (чл. 10, ал. 2 и 3 - изм.);

• Закона за публичното предлагане на ценни книжа (§ 63 от ПЗР) - Фондът закомпенсиране на инвеститорите се освобождава от заплащане на корпоративен данък за дейностите по компенсиране на инвеститорите. Промяната е породена от правния статут, нормативно регламентираните функции и цели, за които Фондът за компенсиране на инвеститорите е създаден (чл. 77м, ал. 3 - нова).

 

Промените са в сила от 01. 01. 2013 г.

Източник www.tita.bg