Подаване на Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за второ тримесечие на 2015г.

До 31.07.2015г. следва да бъде извършено внасяне на авансовия данък за второто тримесечие на годината за придобити доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ и от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и подаване на данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за тези данъци.

В тази връзка публикуваме следния пример за изчисляване на дължимия данък за тримесечието, който следва да внесе едно самоосигуряващо се лице получаващо доходи по чл.29 ЗДДФЛ.

Как се изчислява авансовата вноска за данък общ доход?

Всички получени доходи от дейност като самоосигуряващо се лице през тримесечието се намаляват с 25% признати разходи. Остатъкът се намалява с направените през тримесечието осигурителни вноски. Полученият резултат се умножава по 10%.

Пример – за месеците Април – Юни , лицето е получило доходи като самоосигуряващо се лице 10 000 лева, като е избрало да се осигурява върху минималния осигурителен доход от 420 лева на ниския процент за пенсия и здравно осигуряване.

При това положение:
1.Доходът на самоосигуряващото се лице се намалява с признатите 25% разходи – 10 000 * 25% = 2500 признати разходи.
2.От остатъка 7500 лева трябва да се извадят направените осигуровки като самоосигуряващо се лице през тримесечието. В случая те са месечно 17,8% за пенсия + 8% за здраве върху 420 лева. Така осигуровките за 1 месец са 108,36 лева. За 3-те месеца са направени 3 * 108,36 лева или 325,08 лева. 7500 лева – 325,08 = 7174,92 лева, които подлежат на облагане с данък общ доход 10%.
3.Данъкът, който трябва да бъде внесен до 31 Юли 2015г. е 7174,92 * 10% или 717,49 лева. В същия срок трябва да се подаде и Декларация по чл.55 ЗДДФЛ за второ тримесечие.

Какъв е реда на документиране и какви са удръжките при граждански договор със самоосигуряващо се лице

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Съгласно чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, когато самоосигуряващото се лице получава възнаграждение за работа без трудово правоотношение, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Тези лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 КСО при определяне на окончателния размер на осигурителния си доход, независимо от дейността, за която са регистрирани.Платецът на дохода за работата без трудово правоотношение, която извършва самоосигуряващото се лице не попълва и Сметка за изплатени суми, защото лицето трябва да попълни декларация, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.Съгласно алинея 5 на чл. 43, алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.Съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.При условие, че предприятието изплаща доход на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, изрично потвърдило това обстоятелство писмено с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, предприятието - платец на дохода:- не изготвя Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ;- не удържа авансов данък, а изплаща брутния доход на лицето (чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ).Ще припомним, че по смисъла на КСО статут на самоосигуряващи се лица имат: лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите, както и собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества, и едноличните търговци.Въведената от началото на 2013 г. декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001), се подава от физически лица, когато те са задължени да определят и внасят данък за придобитите доходи. Декларацията се подава в случай, че едновременно са налице следните обстоятелства:- физическото лице е придобило някои от следните видове доходи: наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; друга стопанска дейност (напр. извънтрудови правоотношения; упражняване на свободна професия и др. за които облагаемия доход се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ); доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ;- физическото лице дължи данък за придобитите доходи и то само трябва да определи и внесе дължимия данък за тези доходи.Примери:1. Физическо лице получава месечно наем от друго физическо лице – в този случай лицето само е задължено да определя и внася дължимия авансово данък и съответно има задължението да подава декларацията за дължими данъци (образец 4001).2. Физическо лице, упражняващо свободна професия (напр. като адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, лекар, стоматолог и т.н.) и съответно регистрирано като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. В този случай лицето също е задължено само да определя и внася дължимия от него авансов данък за придобитите през годината доходи и съответно е задължено да декларира дължимите данъци с подаването на новата декларация (образец 4001).3. Физическо лице е съдружник в търговско дружество и в тази връзка е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Лицето получава възнаграждение по извънтрудово правоотношение от друго дружество, като е декларирало пред платеца, че е самоосигуряващо се лице. В този случай платецът не следва да удържа авансово данък, а задължението за определяне и внасяне на данъка е на физическото лице, като то е задължено и да декларира дължимия данък с подаването на декларация образец 4001.4. Местно физическо лице е получило дивидент от компания в чужбина и съответно дължи окончателен данък, като при това само е задължено да определи неговия размер и да го внесе, както и да подаде декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци, а именно:1. За дължимия авансово данък за доходите от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, както и за дължимия авансово данък за доходите от друга стопанска дейност (упражняване на свободна професия, извънтрудови правоотношения и т.н.) – декларацията се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за четвърто тримесечие  не се внася авансово данък и съответно декларация не се подава. Следователно, за изброените видове доход, декларацията за дължими данъци (обр. 4001) се подава през 2013 г., както следва:- за дължимия авансово данък за доходи, придобити през първото тримесечие на годината – в срок до 30 април 2013 г.;- за дължимия авансово данък за доходи, придобити през второто тримесечие – в срок до 31 юли 2013 г.; и- за дължимия авансово данък за доходи, придобити през трето тримесечие – в срок до 31 октомври 2013 г.2. За дължимите окончателни данъци по глава шеста от ЗДДФЛ, в случай, че задължението за определяне и внасяне е на физическото лице – придобило доходите декларацията за дължими данъци (обр. 4001) се подава през 2013 г., както следва:- за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през първото тримесечие на годината – в срок до 30 април 2013 г.;- за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през второто тримесечие – в срок до 31 юли 2013 г.;- за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през трето тримесечие – в срок до 31 октомври 2013 г.;- за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие – в срок до 31 януари 2014 г.В случай, че едно и също физическо лице освен авансов данък е задължено да внесе за конкретното тримесечие и окончателен данък (напр. за доходи от дивиденти от чужбина) – попълва една бланка, в която описва двата вида данък.В случай, че физическото лице не изпълни задължението си за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001) в установените срокове, се наказва с глоба в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При повторно нарушение глобата е съответно в размер до 1000 лв.Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци  се подава:- лично или чрез упълномощено лице в офисите на НАП;- по пощата с обратна разписка;- по електронен път – чрез интернет с електронен подпис.Необходимостта от въвеждането на задължение за подаване на декларацията за дължими данъци се свързва с новия ред за погасяване на публичните вземания, а именно постъпилите плащания след 01.01.2013 г. се обвързват автоматично с вписаните в данъчно-осигурителната сметка на лицето задължения по реда на тяхното възникване. От друга страна, задълженията се формират в данъчно-осигурителните сметки на лицата само въз основа на акт на орган по приходите или въз основа на подадена декларация. Ето защо е необходимо всяко възникнало задължение за внасяне на данък, включително от физическо лице, да бъде обвързано с конкретна декларация и за авансовите данъци за доходите от наем и от друга стопанска дейност, както и за окончателните данъци по глава шеста от ЗДДФЛ това е именно декларацията за дължими данъци (образец 4001).В конкретния случай, вие като възложители на работата, която е извършило самоосигуряващото се лице, нямате задължение да внасяте данък или осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване. Задължението е на лицето по описания по-горе ред.

Срок за внасяне на здравни вноски от безработните

От 2013 година хората, които сами внасят задължителните си здравноосигурителните вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение от Бюрата по труда, не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация; еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители; морски лица./, трябва да ги превеждат в бюджета до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Това означава, че здравната вноска за месец януари 2013 г. трябва да се внесе най-късно до 25 февруари 2013 г. Размерът на здравноосигурителната вноски и за тази година е поне 16,80 лв.

От НАП напомнят също, че всички лица, за които възниква задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски подават в териториалните структури на НАП по постоянен адрес декларация – образец 7. Тя се подава в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на задължението за осигуряване от лицата, които не са осигурени на друго основание. Тоест ако от 1 януари сте в това качество и трябва сами да внасяте здравноосигурителни вноски, то до 25 февруари трябва да подадете декларация образец 7. От тази година в декларацията се декларира и избора на осигурителния доход, върху който да се заплащат здравни вноски от тях. Не е необходимо гражданите, които вече са подали тази декларация, да подават нова – ако не го направят се смята, че са избрали да се осигуряват върху минималния осигурителен доход, уточняват от НАП.
Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват ако не са внесени повече от три дължими месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими вноски
.Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски чрез електронната услуга на НАП. Справка за здравния статус клиентите на администрацията могат да направят и по телефона на 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. С електронния калкулатор на НАП гражданите могат автоматично да изчислят дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях от 2000 г. до сега.

Работа по граждански договор през периода на майчинство.

 Ползвам отпуск за бременност и раждане. Мога ли да започна работа по граждански договор и едновременно с това да получавам полагащото ми се парично обезщетение? Ако мога, от кога? През периода до 410 календарни дни или за периода за отглеждане на дете до 2-годишна възраст?

Съгласно чл. 48а и 52а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за майчинство (за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете) имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат не по-малко от 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Обезщетението за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО се изплаща за времето на ползване на съответния отпуск.

Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договор), е регламентирано в чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Съгласно посочените разпоредби осигуряването е само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица нямат нито задължение, нито право да се осигуряват за общо заболяване и майчинство.

Ако Вие, като осигурено за общо заболяване и майчинство лице, през времето на отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст получавате парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО, съответно по чл. 53 от КСО, полагането на труд без трудово правоотношение (граждански договор), не е пречка за получаване на паричното обезщетение.

Кое уволнение е най-изгодно

Икономическата криза и масовите съкращения в някои сектори накараха все повече хора да се замислят дали няма да са следващите, които ще загубят работата си.

Работодатели, които не искаха чрез съкращаване на щата да признаят публично, че бизнесът им има сериозни затруднения, принуждаваха служителите си да напускат по взаимно съгласие. Други предлагаха на работниците си обезщетение, за да напуснат работа.

Когато служителят научи, че уволнението му е неизбежно и има избор как да бъде оформено освобождаването му от работа, трябва да знае кое е най-изгодно за него. Вариантите за прекратяване на трудовия договор са: съкращение, раздяла с работодателя по взаимно съгласие или срещу обезщетение.

По взаимно съгласие

Прекратяване на договора по взаимно съгласие (по чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда) може да предложи всяка една от страните по трудовото правоотношение. То определено е най-неизгодният начин за служителя да се раздели с работодателя си, особено ако е по инициатива на самия работник.

Когато предлага прекратяване на договора по взаимно съгласие, работодателят не дължи предизвестие. Не плаща и компенсация за оставане без работа, а обезщетението за безработица от бюрото по труда е в минимален размер и се плаща само 4 месеца.

Така при заплата от 500 лв. напусналият по взаимно съгласие работник ще получава обезщетение за безработица не 300 лв., каквото му се полага в останалите случаи, а минималното. То е по 7,20 лв. за работен ден или при 21 дни работни дни в месеца - 151,20 лв. За 4 месеца това са 604,80 лв.

Към тази сума се добавя и обезщетението за неизползвания размер на платения годишен отпуск на служителя (ако има такъв). Но неизползваният отпуск се плаща при всички случаи.

Съкращаване на щата

При уволнение поради съкращаване на щата служителят има право на предизвестие. Ако работодателят не изчака то да изтече, дължи обезщетение за неспазения му срок.

В този случай се полага и обезщетение от работодателя, ако съкратеният остане без работа заради уволнението (чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда). Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

С акт на Министерския съвет, с колективния трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение и за по-дълъг срок. Ако уволненият служител е постъпил на работа в този срок (стандартно 1 месец), но с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата в заплатите за същия срок.

В примера със заплата от 500 лв. при неспазено предизвестие работодателят ще дължи поне 500 лв. и ако съкратеният не си намери работа до един месец - още 500 лв.

Обезщетението за безработица, което ще му плаща бюрото по труда е 60% от заплатата му или 300 лв. Колко дълго ще го получава, зависи от осигурителния му стаж (виж по-долу),като минимумът е 4 месеца (1200 лв.) , а максимумът - 12 месеца (3600 лв.) Така при съкращение, в зависимост от стажа си, работникът накрая ще получи общо от 2200 лв. до 4600 лв., а при предизвестие от над един месец - и по-голяма сума. Прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение (по чл. 331 от Кодекса на труда) много прилича на това по взаимно съгласие. И в двата случая не е нужно страните да мотивират желанието си за прекратяване на трудовото правоотношение, нито да сочат конкретни причини за това. Достатъчно е да бъде отправено предложение за прекратяване на договора от едната страна и то да бъде прието от другата. И в двата случая се изисква безусловното взаимно съгласие на работника и работодателя. То трябва да е изразено писмено, и то в рамките на 7 работни дни, за да се смята, че предложението за прекратяване е прието от другата страна.

Уволнението срещу обезщетение обаче има някои особености, които съществено го отличават от това по взаимно съгласие и го правят по-приемлив начин за раздяла с работодателя.

Обещетение от четири заплати

При него работодателят плаща поне 4 заплати, а може и повече - зависи как ще се договорят страните. Горна граница на обезщетението няма. С изплащането му процедурата по уволнението завършва. Ако то не бъде платено в едномесечен срок от прекратяването на трудовия договор, се приема, че прекратяване изобщо няма. В такъв случай трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало.

За работника със заплата от 500 лв. компенсацията би била 2000 лв. Той ще има право и на обезщетение от бюрото по труда. Както и в случая със съкращаването на щата, размерът му ще е 60 на сто от заплатата, или 300 лв. А продължителността на изплащането му ще зависи от осигурителния стаж.

Уволнението поради съкращение на щата, както и прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение, стават само и изключително по инициатива на работодателя. Ето защо обезщетението за безработица в тези два случая се полага в пълен размер и за целия период, за който се дължи по закон в зависимост от осигурителния стаж на лицето.

Стажът и плащанията от бюрото по труда

Ако работникът има до 3 години стаж (като осигурен за безработица), той получава обезщетението в продължение на 4 месеца. При стаж от 3 до 5 години се полага обезщетение за срок от 6 месеца. Когато стажът е от 5 до 10 години, обезщетението се плаща в продължение на 8 месеца. Стаж от 10 до 15 години дава право на 9 месеца обезщетение за безработица. Ако стажът е от 15 до 20 години, бюрото по труда плаща 10 месеца. При стаж от 20 до 25 години - 11 месеца, а при над 25 години - 12 месеца.

Дневният размер на обезщетението е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски във фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

То не може да бъде по-малко от 7,20 лв. на ден (чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.)

Обезщетението за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването. Условията са две - заявлението да е подадено в 3-месечен срок от тази дата и лицето да се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта. Вписването в бюрото по труда трябва да стане до 7 работни дни от уволнението.