Работа по втори трудов договор през периода на бременност и раждане и отглеждане на малко дете

Съгласно чл. 46, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са им издадени актове от здравните органи.

На основание тази разпоредба лицата, които продължават да упражняват трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, през периодите, за които са им издадени болнични листове за временна неработоспособност или бременност и раждане (за срок до 135 календарни дни), нямат право на парично обезщетение за тези периоди.

Когато обаче едно лице, осигурено по едно правоотношение или основание за осигуряване към деня на настъпване на риска, продължава да ползва отпуск за бременност и раждане и да получава обезщетение, има право да получава паричното обезщетение и за остатъка от периода след 135-я календарен до 410 календарни дни по заявление-декларация, приложение 2 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО в пълен размер по това правоотношение/основание, в случай че започне работа и по друго правоотношение/основание и не ползва отпуск по него.

Видно от гореизложеното, ако Вие получавате парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО по заявление-декларация, приложение 2 за остатъка от периода до 410 календарни дни, няма проблем да започнете работа по друго правоотношение и да получавате в пълен размер паричното си обезщетение при бременност и раждане.

В случаите, когато майката ползва отпуск за отглеждане на дете по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда и без да прекъсне неговото ползване, започне работа при друг работодател или възложител, обезщетението по чл. 53, ал. 1 от КСО – за отглеждане на малко дете следва да се изплаща в пълен размер до прекратяването или изтичането на отпуска за отглеждане на детето чрез работодателя, който го е разрешил.

Кое уволнение е най-изгодно

Икономическата криза и масовите съкращения в някои сектори накараха все повече хора да се замислят дали няма да са следващите, които ще загубят работата си.

Работодатели, които не искаха чрез съкращаване на щата да признаят публично, че бизнесът им има сериозни затруднения, принуждаваха служителите си да напускат по взаимно съгласие. Други предлагаха на работниците си обезщетение, за да напуснат работа.

Когато служителят научи, че уволнението му е неизбежно и има избор как да бъде оформено освобождаването му от работа, трябва да знае кое е най-изгодно за него. Вариантите за прекратяване на трудовия договор са: съкращение, раздяла с работодателя по взаимно съгласие или срещу обезщетение.

По взаимно съгласие

Прекратяване на договора по взаимно съгласие (по чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда) може да предложи всяка една от страните по трудовото правоотношение. То определено е най-неизгодният начин за служителя да се раздели с работодателя си, особено ако е по инициатива на самия работник.

Когато предлага прекратяване на договора по взаимно съгласие, работодателят не дължи предизвестие. Не плаща и компенсация за оставане без работа, а обезщетението за безработица от бюрото по труда е в минимален размер и се плаща само 4 месеца.

Така при заплата от 500 лв. напусналият по взаимно съгласие работник ще получава обезщетение за безработица не 300 лв., каквото му се полага в останалите случаи, а минималното. То е по 7,20 лв. за работен ден или при 21 дни работни дни в месеца - 151,20 лв. За 4 месеца това са 604,80 лв.

Към тази сума се добавя и обезщетението за неизползвания размер на платения годишен отпуск на служителя (ако има такъв). Но неизползваният отпуск се плаща при всички случаи.

Съкращаване на щата

При уволнение поради съкращаване на щата служителят има право на предизвестие. Ако работодателят не изчака то да изтече, дължи обезщетение за неспазения му срок.

В този случай се полага и обезщетение от работодателя, ако съкратеният остане без работа заради уволнението (чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда). Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

С акт на Министерския съвет, с колективния трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение и за по-дълъг срок. Ако уволненият служител е постъпил на работа в този срок (стандартно 1 месец), но с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата в заплатите за същия срок.

В примера със заплата от 500 лв. при неспазено предизвестие работодателят ще дължи поне 500 лв. и ако съкратеният не си намери работа до един месец - още 500 лв.

Обезщетението за безработица, което ще му плаща бюрото по труда е 60% от заплатата му или 300 лв. Колко дълго ще го получава, зависи от осигурителния му стаж (виж по-долу),като минимумът е 4 месеца (1200 лв.) , а максимумът - 12 месеца (3600 лв.) Така при съкращение, в зависимост от стажа си, работникът накрая ще получи общо от 2200 лв. до 4600 лв., а при предизвестие от над един месец - и по-голяма сума. Прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение (по чл. 331 от Кодекса на труда) много прилича на това по взаимно съгласие. И в двата случая не е нужно страните да мотивират желанието си за прекратяване на трудовото правоотношение, нито да сочат конкретни причини за това. Достатъчно е да бъде отправено предложение за прекратяване на договора от едната страна и то да бъде прието от другата. И в двата случая се изисква безусловното взаимно съгласие на работника и работодателя. То трябва да е изразено писмено, и то в рамките на 7 работни дни, за да се смята, че предложението за прекратяване е прието от другата страна.

Уволнението срещу обезщетение обаче има някои особености, които съществено го отличават от това по взаимно съгласие и го правят по-приемлив начин за раздяла с работодателя.

Обещетение от четири заплати

При него работодателят плаща поне 4 заплати, а може и повече - зависи как ще се договорят страните. Горна граница на обезщетението няма. С изплащането му процедурата по уволнението завършва. Ако то не бъде платено в едномесечен срок от прекратяването на трудовия договор, се приема, че прекратяване изобщо няма. В такъв случай трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало.

За работника със заплата от 500 лв. компенсацията би била 2000 лв. Той ще има право и на обезщетение от бюрото по труда. Както и в случая със съкращаването на щата, размерът му ще е 60 на сто от заплатата, или 300 лв. А продължителността на изплащането му ще зависи от осигурителния стаж.

Уволнението поради съкращение на щата, както и прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение, стават само и изключително по инициатива на работодателя. Ето защо обезщетението за безработица в тези два случая се полага в пълен размер и за целия период, за който се дължи по закон в зависимост от осигурителния стаж на лицето.

Стажът и плащанията от бюрото по труда

Ако работникът има до 3 години стаж (като осигурен за безработица), той получава обезщетението в продължение на 4 месеца. При стаж от 3 до 5 години се полага обезщетение за срок от 6 месеца. Когато стажът е от 5 до 10 години, обезщетението се плаща в продължение на 8 месеца. Стаж от 10 до 15 години дава право на 9 месеца обезщетение за безработица. Ако стажът е от 15 до 20 години, бюрото по труда плаща 10 месеца. При стаж от 20 до 25 години - 11 месеца, а при над 25 години - 12 месеца.

Дневният размер на обезщетението е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски във фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

То не може да бъде по-малко от 7,20 лв. на ден (чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.)

Обезщетението за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването. Условията са две - заявлението да е подадено в 3-месечен срок от тази дата и лицето да се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта. Вписването в бюрото по труда трябва да стане до 7 работни дни от уволнението.