За Нас :)



Основна цел на нашата фирма е:

- Да предложим на клиента качествено и висококвалифицирано счетоводно обслужване на конкурентни цени;
- Да подходим индивидуално към всеки клиент;
- Да бъдем прецизни и коректни;
- Да защитаваме интересите на клиента и да пестим времето му;
- Да осигуряваме своевременна и точна информация, улесняваща управлението на бизнеса и вземане на правилните решения;

Офис: Кюстендил ,Цар Симеон 18 , тел: 0896 844 889 ; 078/ 55 11 12 skype: alfа_ consult

desislava.lubenova@gmail.com
facebook: Счетоводна къща "Алфа Консулт"

четвъртък, 28 март 2013 г.

Представен болничен лист от напуснал служител

Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване,  обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване може да се ползва от служител, чието трудово правоотношение е прекратено към датата на издаване на болничния лист.  Условие за това е временната неработоспособност да е настъпила в рамките на 30 календарни дни от датата на прекратяване на ТПО. Паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. Това означава, че ако болничния е издаден за период от 40 календарни дни, служителя ще получи обезщетение от НОИ за броя работни дни, които са в рамките на първите 30.
 Работодателят е длъжен да приеме болничния лист, издаден в срока по чл. 42, ал. 2 КСО.  Трябва да го представи в НОИ в рамките на 5 работни дни от датата на получаване (чл. 10 ал.2 НИИПОПДОО),  заедно с декларация от осигурителя ( самоосигуряващия се ) по образец съгласно приложение номер 15 ,придружително писмо по образец, съгласно приложение номер 8,  и опис на паричните обезщетения, съгласно приложение номер 9 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на обезщетения и помощи от ДОО.  Към болничния задължително се прилага и копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Задължението на работодателя, посочено в чл. 40, ал. 5 КСО,  за изплащане на първите три дни от периода на временната неработоспособност в този случай отпада.  Обезщетението за целия срок на временната неработоспособност, настъпила след прекратяване на трудовото правоотношение е изцяло за сметка на НОИ. Не се начисляват и внасят никакви осигуровки от работодателя за периода.  При това положение, не се изготвят и подават данни за Декларация Обр. 1 и Декларация  Обр. 6. Задължението на работодателя е да приеме болничия лист, и да го представи в НОИ в срока по чл. 10 ал. НИИПООДОО,  за да може служителя да получи полагащото му се обезщетение от НОИ.

Внимание!
Ако трудовото правоотношение на лицето е прекратено по някоя от точките на чл. 328 КТ, с право на обезщетение за оставане без работа на осн. чл. 222, ал. 1 КТ, 30-дневния период, посочен в 222, 1 ал. 1 КТ  се удължава с дните на временната неработоспособност.
Ако към момента на издаване на болничния, лицето е регистрирано в  Бюрото по труда, и получава обезщетение като безработен от НОИ,  обезщетението за безработица се спира за периода на болничния, на основание чл. 54 г, ал. 1  КСО.  Безработният е длъжен да декларира пред териториалната дирекция на НОИ настъпването и отпадането на обстоятелствата по чл. 54 г, ал. 1 в срок от 7 работни дни.

Трудов договор на основание чл. 71 ал. 1 КТ- Има ли закрила при уволнение в случай на бременна работничка

Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.
Страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, до изтичането му може да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ. Другата страна има право да прекрати договора като отправи едномесечно предизвестие, освен ако в договора не е уговорен друг срок.
Обстоятелството в чия полза е уговорен срокът за изпитване има съществено значение за правото на прекратяване на този договор преди изтичане на срока, без да се дължи предизвестие. В случай, че в трудовия договор със срок за изпитване не е изрично упоменато в чия полза е уговорен срокът за изпитване, то се приема, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.
За бременните работнички и служителки е предвидена законова закрила при прекратяване на трудовото правоотношение. Основанията, при които се прилага предварителната закрила при уволнение са изрично регламентирани в чл. 333, ал. 5 от КТ. Бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 (при закриване на предприятието), т. 7 (при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност), т. 8 (когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност) и т. 12 (при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор), както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 (когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда) и ал. 2, т. 6 (работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен). В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.
Закрилата при уволнение по чл. 333 от КТ е предвидена само за случаите, когато уволнението става по инициатива на работодателя и не се прилага при прекратяване на договора по време на изпитателен срок, включително и когато изпитваният е бременна работничка. Основанието за прекратяване по чл. 71, ал. 1 от КТ не попада в изчерпателно изброените в чл. 333, ал. 5 от КТ случаи, в които бременна работничка или служителка ползва специалната закрила при уволнение.
Справка: чл. 70, 71, 333, ал. 5 от Кодекса на труда.

сряда, 13 март 2013 г.

Облагане и документиране възнаграждения на нотариус

Източник : 2013 © www.tita.bg

 Въпрос. Задължена ли съм при изплащане на суми на нотариуси да изисквам да ми представят декларация, че са самоосигуряващи се лица, за да не ги обложа, след като според тях Законът за нотариусите и нотариалната дейност им определя какъв документ да ми издават за получената нотариална такса и затова изискването за декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, че са самоосигуряващи се лица не се отнася за тях? И ако отказват да представят декларация ще понеса ли санкции затова, че им изплащам възнаграждението без да го обложа? И въобще в случая какво да правя?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
Общото правило при изплащане от предприятие на доходите, регламентирани в чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) (доходи от друга стопанска дейност), в обхвата на който са и доходите на лицата, упражняващи свободна професия, каквито са и нотариусите, е предприятието - платец:
  • да удържа 10 на сто авансов данък върху изплатеното възнаграждение по реда на чл. 43, ал. 1 - 4 от ЗДДФЛ;
  • да издава сметка за изплатени суми и служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и да я предоставя на лицето.
За неспазване на изискването за:
Всички тези задължение на предприятието - платец на доход и съответно свързаните с тях санкции отпадат, ако е спазена разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, и по-конкретно посочените в нея две кумулативни условия:
  • първо условие) възнаграждението се изплаща на самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), каквито са лицата, упражняващи свободна професия като нотариуси, адвокати, частните съдебни изпълнители и.т.н.
и (обърнете внимание на съюза “и”, което означава, че и второто условие е абсолютно задължително)
  • второ условие) самоосигуряващо се лице декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. Липсва стандартен образец на декларацията по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ. Тя може да бъде в свободен текст. (Виж възможен вариант на декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ.)
При условие, че и двете условия са налице предприятието изплаща доходът бруто, съответно не издава Сметка за изплатени суми и служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, като изплатеното възнаграждение (доколкото не следва да се документира от платеца) се документира от получателя му с първичен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството ( ЗСч) (чл. 9, ал. 2 и 3 от ЗДДФЛ). По принцип видът на първичия документ може да бъде разписка, квитанция, т.н “обикновена “ фактура и т.н.
При нотариусите обаче, видът на първичния документ, издаван от тях, е строго регламенитиран в специален закон - Закон за нотариусите и нотариалната дейност. Затова нотариусът не е свободен да избира вида на издавания от него документ, както биха могли да направят други лица, упражняващи свободна професия. Същото се отнася и за адвокатите и частните съдебни изпълнители.
Следователно обстоятелството, че нотариусът е самоосигуряващо се лице и има задължение, въведено със специален закон да документира полученият доход не с избран от него вид първичен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗСч, а по специален образец, има отношение само към чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ относно вида на издавания от получателя на дохода първичен документ, но не елиминира второто условие на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ – деклариране на обстоятелството, че лицето е самоосигуряващо по смисъла на КСО.
Ако законодателят е имал предвид, че при издаването на първичен документ от получателя на дохода по специален образец, изискването за изготвяне на декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ отпада, това следаше да е изрично допълнено в разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ. Такова уточение липсва.
При липса на декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, едно от задължителните условия на разпоредбата по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ не е изпълнено. И Вие не може да я приложите, а следва да удържите данък и да издадате Сметка за изплатени суми и служебна бележа по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, която да предоставите на нотариуса. В противен случай ще понесете описаните по - горе две санкции.
Същото се отнася и в случаите на изплащане на доходи на адвокати и частни съдебни изпълнители.
Действително знам, че проблемът при прилагане на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ във взаимоотношенията с нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители е сериозен. За съжаление ЗДДФЛ не позволява специално третиране на нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители и в крайна сметка за неправомерното поведение на посочените лица потърпевшо е предприятието - платец на дохода.
Следвайки разпоредбите на ЗДДФЛ и приходните органи настояват изрично на спазване на изискването за декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ при изплащане на на доходи на нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители, като условие за неудържане на авансов данък от страна на платеца на дохода, като съветват платеца на дохода за улеснение на посочените лица, да подготви декларацията, като съответното лице единствено се подпише и удостовери съдържанието. (Виж разяснение № 20-15-615 от 27. 12. 2011 г. на дирекция “ОУИ” - Пловдив.)
Може би просто трябва да им подготвите декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, както съветват приходните органи и да не изплащате дохода преди съответния нотариус, (респ. адвокат или частен съдебен изпълнител) не Ви я подпише. Съответно да снабдите всички служители, които заверяват различни документи при различни нотариуси с образец на такава декларация.

събота, 2 февруари 2013 г.

Облагане доходите на съдружници за личен труд в дружеството

Обикновено собствениците или съдружниците в търговските дружества полагат труд в тях.. Често срещана практика е същите да получават и възнаграждение за положения труд в дружеството. С направените промени в ЗДДФЛ в сила от 1.01.2010 г. тези възнаграждения вече се считат за доход от трудови правоотношения. Забележете, че те се считат за такива само за целите на ЗДДФЛ. Какво означава това? На практика това означава, че върху тези плащания се изчислява и внася данък като за трудово правоотношение. Този данък следва да бъде и деклариран като такъв. За целите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) обаче тези лица обикновено се считат за самоосигуряващи се лица. Това означава, че те са длъжни да внасят осигурителните си вноски за своя сметка. Оттук идват много въпроси, по които ще се опитаме да внесем яснота.

Съдружници в търговски дружества
Търговско дружество съгласно Търговския закон може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Според същия закон, когато капиталът на дружеството принадлежи на едно лице, фирмата съдържа означението Еднолично ООД или ЕООД. В този случай се счита, че едноличният собственик на капитала следва да се третира като съдружник за целите на ЗДДФЛ при изплащане на доходи за положения от него личен труд в дружеството.

Сключен договор
Според становище на НАП за целите на данъчното облагане доходът за полагания личен труд се третира като доход от трудово правоотношение независимо от вида на сключения договор – трудов по Кодекса на труда или облигационен/граждански по Закона за задълженията и договорите. Това е така, тъй като съдружниците - физически лица, работят в полза на дружеството и разходите за полагания от тях личен труд се поемат от предприятието.

Облагаем доход и изчисляване на данъка
Облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя и за сметка на работодателя. Данъкът върху тези доходи следва да се изчисли, като от облагаемия доход за определен месец се приспаднат осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка чрез дружеството. Оттук можем да направим извода, че избраният от самоосигуряващото се лице осигурителен доход и полученото възнаграждение за положения от него личен труд в дружеството могат да бъдат различни стойности. Например - лицето се осигурява за своя сметка върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, който за 2013 г. е 420 лв., а получава брутно възнаграждение за положен личен труд в размер на 1000 лв. месечно. В този случай от тези 1000 лв ще бъдат приспаднати осигурителните вноски, изчислени върху 420 лв., а върху остатъка ще се изчисли данък по реда на ЗДДФЛ. Няма ли да се получат разлики в осигурителния доход при така изчислените възнаграждение и осигуровки в края на годината?

Както вече казахме, тези доходи не се считат от трудово правоотношение за целите на КСО. В този случай разликите ще бъдат отчетени при подаването на годишна данъчна декларация. При попълването на декларацията, и в частност справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, тази разлика ще се яви като получен доход, върху който лицето ще трябва да се доосигури. Тоест върху разликата ще се дължат осигурителни вноски отново за сметка на лицето, но вече при изтичане на годината с подаването на годишната данъчна декларация и приложенията към нея. В тази връзка трябва да кажем също, че при довнасянето на осигурителни вноски се изчисляват само осигурителните вноски за фонд пенсии от държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване. Тоест тук няма значение какъв е избраният вид на осигуряване от самоосигуряващото се лице, дали е избрало да внася осигуровки за фонд общо заболяване и майчинство или не.
Внасяне и деклариране на данъкаЗа внасянето на данъка отново важат правилата като за трудови правоотношения. Същият следва да се удържи при изплащането на възнаграждението и да бъде внесен до 25-о число на месеца, следващ месеца на удържането му. Тъй като данъкът се удържа от платеца на дохода, в платежните документи за задължено лице трябва да бъдат посочени неговите ЕИК по БУЛСТАТ и наименование. Декларирането на данъка отново е задължение на платеца на дохода (дружеството) и той трябва да бъде включен в декларация образец 6 заедно с данъка от други трудови правоотношения. Изплатеният доход следва да бъде включен и в декларация образец 1, която дружеството - платец на дохода, е длъжно да подава за осигурените в него лица.
Удържания и внесен данък следва да се посочи и в декларация образец едно за самоосигуряващото се лице. Кода за вид осигурен за самоосигуряващи се лица е 12. Според указанията за попълване на декларация образец едно изплатения, за положен личен труд от съдружник или едноличен собственик, облагаем доход следва да се посочи в точка 31. Начисления месечен данък изчислен по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ се посочва в точка 31А.
 Изчисляването и внасянето на данък върху доход за положен личен труд, от съдружник или едноличен собственик, в дружеството няма отношение към попълването на точка 34 от декларация образец едно. В същата следва да се попълни нетното възнаграждение определено по реда на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване. За Самоосигуряващи се лица това е дохода, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски.
Удържания и внесен данък следва да се посочи в декларация образец 6 в точка 16 - удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ


Може ли в практиката да се случи възнаграждението за положения от съдружника личен труд в дружеството да бъде начислено, но неизплатено?

Тази хипотеза е напълно възможна. В този случай, както при останалите трудови правоотношения, данъкът ще бъде удържан при изплащането на дохода. Разбира се неизплатеното възнаграждение няма да бъде посочвано в декларация образец 1 при начисляването му. Същото ще трябва да се отрази в декларация образец 1 за месеца, за който се отнася, след неговото изплащане.
В заключение ще обърна внимание, че доходи за положен личен труд от съдружник, които не са изплатени към 31.12 на съответната година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Това е така, тъй като в ЗКПО липсва специална препратка към ЗДДФЛ, с която тези възнаграждения да се включат към изключенията, посочени в чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, а именно основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт.

Източник: в.Капитал

петък, 1 февруари 2013 г.

Неясен законов текст подлуди малкия бизнес

Странните законодателни инициативи на ГЕРБ продължават да водят до различни тълкувания. Вчера НАП и НОИ трябваше да разясняват защо промените в Кодекса за социално осигуряване за 2013 г. няма да увеличат трикратно осигурителната тежест за малкия и средния бизнес.

Ден по-рано червеният депутат Захари Георгиев обяви, че с поправки, които регламентират лицата, задължени да се осигуряват за всички рискове, управителите на фирми, полагащи личен труд, ще трябва да се осигуряват два пъти - веднъж в ролята си на ръководители и втори път върху извършената работа. Той изчисли, че това ще доведе до близо 300% ръст на осигурителната тежест най-вече за малкия и средния бизнес, тъй като управителите на малки обекти ще трябва да внасят осигуровки веднъж върху 1000 лв., колкото е минималният праг за тях, или 308 лв. общо, и втори път върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се заради положения личен труд. Това са още поне 126 лв. отгоре осигуровки върху минималния осигурителен праг от 420 лв. Така те трябва да внасят в НАП месечно общо над 430 лв. вместо само 126 лв. както досега, изчислява Захариев.

"Такъв казус няма. Текстът само прецизира обхвата на осигурените лица, упражняващи трудова дейност по управление и контрол на търговски и неперсонифицирани дружества и на еднолични търговци", твърдят от НОИ. Оттам обясниха, че новият текст не променя принципната позиция на НОИ по отношение реда за осигуряване на т.нар. "управляващи" собственици и съдружници на търговски дружества, които за своя сметка и на свой риск упражняват трудова дейност и продължават да се осигуряват като самоосигуряващи се.

От НАП също потвърдиха, че текстът не променя правилото "Има доход, има осигуряване, няма доход, няма осигуряване". Т.е.,ако управителите са назначени с договор за управление без определено възнаграждение, те плащат осигуровки само за труда, който извършват. В случая се повтаря спорът от 2010 г., когато с указание шефът на НАП Красимир Стефанов разясни същия текст в КСО точно по начина, по който ги обяснява Георгиев - управителите се осигуряват и като такива, и като самонаети. След масови протести тогава обаче указанието беше отменено.

петък, 25 януари 2013 г.

Срок за внасяне на здравни вноски от безработните

От 2013 година хората, които сами внасят задължителните си здравноосигурителните вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение от Бюрата по труда, не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация; еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители; морски лица./, трябва да ги превеждат в бюджета до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Това означава, че здравната вноска за месец януари 2013 г. трябва да се внесе най-късно до 25 февруари 2013 г. Размерът на здравноосигурителната вноски и за тази година е поне 16,80 лв.

От НАП напомнят също, че всички лица, за които възниква задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски подават в териториалните структури на НАП по постоянен адрес декларация – образец 7. Тя се подава в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на задължението за осигуряване от лицата, които не са осигурени на друго основание. Тоест ако от 1 януари сте в това качество и трябва сами да внасяте здравноосигурителни вноски, то до 25 февруари трябва да подадете декларация образец 7. От тази година в декларацията се декларира и избора на осигурителния доход, върху който да се заплащат здравни вноски от тях. Не е необходимо гражданите, които вече са подали тази декларация, да подават нова – ако не го направят се смята, че са избрали да се осигуряват върху минималния осигурителен доход, уточняват от НАП.
Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват ако не са внесени повече от три дължими месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими вноски
.Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски чрез електронната услуга на НАП. Справка за здравния статус клиентите на администрацията могат да направят и по телефона на 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. С електронния калкулатор на НАП гражданите могат автоматично да изчислят дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях от 2000 г. до сега.

сряда, 2 януари 2013 г.

Минимални прагове 2013

Минимални прагове 2013 , мод 2013 , тзпб 2013 , осигурителни прагове 2013

Обнародваха новите минимални прагове които ще влезат в сила от догодина 1. Януари 2013 година .

Някой от по важните промени са :
по чл. 8. (1) Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2013 г.:
1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година
по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно
приложение № 1;
2. минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица
съобразно облагаемия им доход за 2011 г. като самоосигуряващи се лица:
а) до 5400 лв. – 420 лв.;
б) от 5400,01 до 6500 лв. – 450 лв.;
в) от 6500,01 до 7500 лв. – 500 лв.;
г) над 7500 лв. – 550 лв.;
3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земедел-
ски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;
4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2200 лв.
(2) Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се
лица, които не са упражнявали дейност през 2011 г., както и за започналите дейност през
2012 и 2013 г. е 420 лв.
(3) За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване,
за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с
минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид
доходът по ал. 1, т. 2, буква „а“.

Чл. 9. Определя се за периода от 1 януари до 31 март 2013 г. минимален размер на
пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуря-
ване – 145 лв., а от 1 април 2013 г. – 150 лвЧл. 10. Определя се за 2013 г. дневен ми-
нимален размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв.

Чл. 11. Определя се за 2013 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – 240 лв.

Чл. 12. Определя се за 2013 г. размер на еднократната помощ по чл. 13г от Кодекса за
социално осигуряване при смърт на осигурено лице – 540 лв.

Чл. 13. Определя се размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука
и професионална болест“ по групи основни икономически дейности съгласно приложение № 2.

Чл. 14. При временен недостиг на средства във фондовете на държавното обществено
осигуряване могат да се ползват временни безлихвени заеми от централния бюджет
или от други сметки и фондове със социално предназначение до размера на едномесечните
осигурителни разходи. Заемите са отпускат с разрешение на министъра на финансите.

Чл. 15. (1) За 2013 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците
и служителите“.

(2) За 2013 г. се определя максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2
и чл. 23, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя – 1000 лв.
(3) Определя се за приход в бюджета на Националния осигурителен институт 1,5 на
сто от приходите на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – за
дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите
при несъстоятелност на работодателя.
(4) Приема се план-сметка на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ съгласно приложение № 3.

сряда, 26 декември 2012 г.

Промените в данъчното законодателство за 2013 г.


В ДВ, бр. 94 от 30. 11. 2012 г. е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС), който влиза в сила от 01. 01. 2013 г. 

С Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД ЗДДС са направени промени и в:
  • Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (§ 44);
  • Кодекса за социално осигуряване (§ 47);
  • Закона за здравното осигуряване (§ 48);
  • Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (§ 51);
  • Закона за Националната агенция за приходите (§ 52);
  • Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 53);
  • Закона за данъците върху доходите на физическите (§ 57);
  • Закона за акцизите и данъчните складове (§ 61);
  • Закона за счетоводството (§ 62);
  • Закона за публичното предлагане на ценни книжа (§ 63);
  • Закона за хазарта (§ 64).
 
По-важните изменения в Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 01. 01. 2013 г.
 
 
Промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) могат да бъдат класифицирани в две групи:
  • промени, свързани с хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане,
  • прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.
 
Промени, свързани с хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане
 
 
  • разграничаване на държавата-членка, чиито правила за фактуриране се прилагат (чл. 111а - нов);
  • промени, свързани електронното фактуриране. Облекчават се някои от изискванията за издаване на фактури по електронен път и при самофактуриране. Предвидено е задължение за гарантиране на автентичност, цялост и четливост на фактурите, като автентичността и целостта на електронните фактури могат да бъдат осигурени чрез използване на определени съществуващи технологии, като например електронен обмен на данни или квалифицирани електронни подписи. Всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма (чл. 113, ал. 11 - изм., чл. 113, ал. 12 и 13 – нови, чл. 114, ал. 6 - изм., ичл. 114, ал. 7 - 11 – нови);
  • при неспазване на изискване за целите на контрола данъчно задължено лице да представи или да осигури онлайн достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите (освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите) регистрацията по ЗДДС може да се прекрати (чл. 176, т. 6 - нова);
  • промени в изискуемата информация при специфични случаи на облагане (чл. 114, ал. 4 - изм. - когато данъкът е изискуем от получателячл. 142, ал. 1 - изм. - при обща обща туристическа услугачл. 148, ал. 1 - нова - при фактуририране от дилър);
  • възможност  за издаване на сборна фактура за две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период (чл. 113, ал. 13 - нова).
     
Втората част от първата група промени са обусловени от писмо на Европейската комисия EU Pilot 2781/11 за несъответствия на разпоредби в закона с Директива 2006/112/ ЕС. Те са свързани с правото на приспадане на данъчен кредит при доставки на мотоциклети и леки автомобили, а именно:
  • за наем на леки автомобили и мотоциклети, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на наетите мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, ще e налице право на данъчен кредит (чл. 70, ал. 1, т.  4 и т. 5 - изм.);
  • запазва се ограничението по отношение на правото на данъчен кредит (не може да се ползва) за  придобити или внесени мотоциклети или леки автомобили и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им (чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 - изм.). Дадена е обаче възможност, ако една или повече от изброените дейности: 
1)   транспортни и охранителни услуги;
2)   таксиметрови превози;
3)   отдаване под наем на леки автомобили и мотоциклети;
4)   куриерски услуги;
5)   подготовка на водачи на моторни превозни средства;
6)   препродажба на леки автомобили и мотоциклети,
представлява повече от 50% от общата стойност на всички изпълнени от регистрираното по ЗДДС лице доставки през последните 12 месец, то да е налице право на данъчен кредит и за леки автомобили и мотоциклети, които използва не само за тези дейности, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ този, за който е изпълнено изискването за основна дейност (чл. 70, ал. 2, т.  5 - нова, т.  18а на § 1 от ДР на ЗДДС - нова).
  • възстановява се старата дефиниция за „лек автомобил” - при определяне на броя на местата на лекия автомобил отпада изискването седалките да са монтирани от производителя(т. 18 на § 1 от ДР на ЗДДС - изм).
     
Третата част от първата група промени целят синхронизиране с изискванията на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставката на услугикато от 1 януари 2013 г. се променя мястото на изпълнение на доставка на услуги по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, които са различни от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне (чл. 23, ал. 4 и 5 - нови).
 
 
Прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона
 
По-важните промени от тази втора група са свързани с:
  • ремонт и подобрение на нает актив за сметка на наемателя (респ. ползвателя)
-          ремонт на нает актив. Право на данъчен кредит за разходите за ремонт на нает актив е налице, независимо от срока на ползването на наетия актив (чл. 9, ал. 4, т. 2 – изм. и чл. 70, ал. 3, т. 3 – изм.);
 
-           подобрение на нает актив. Безвъзмездното извършване на услуга от държател (респ. ползвател) за подобрение на нает или предоставен за ползване актив се третира като възмездна облагаема доставка на услуга, като задължението за начисляване на ДДС възниква по общите правила на закона, а когато то не е направено в резултат на условие или задължение по договора - на датата на фактическото връщане на актива с подобрението при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива (чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС - нова, чл. 25, ал. 3 т. 6 - изм.). За извършеното подобрение (както и досега) се ползва право на данъчен кредит  (чл. 70, ал. 3, т. 4 - изм.). Регламентира се, че създаването на нов актив от държател/ползвател на наетия или предоставен за ползване актив се приравнява на подобрение (т. 32 от § 1 на ДР на ЗДДС, изр. второ - ново);
  • при бартерите - доставки, по които плащането е изцяло или частично под формата на стоки и/или услуги, първата възникваща от двете насрещни доставки ще се счита (както и досега) за авансово плащане по втората, като за него начисляването на ДДС ще трябва да става върху основа, равна на пазарната цена на стоката или услугата, предоставяна по първата доставка.  След като втората настъпваща във времето доставка възникне като данъчно събитие, ще трябва (окончателно) да се определи данъчната й основа, която ще е равна на пазарната цена на стоката или услугата, предмет на тази втора доставка, към този момент (чл. 130, ал. 4 - нова, чл. 26, ал. 7 - изм.). Ако има разлика с данъчната основа, върху която е начислен ДДС по повод на авансовото плащане, ще е нужно издаването на дебитно или кредитно известие;
  • срокът на подаване на описа за наличните активи и получени услуги преди датата нарегистрация, както и при дерегистрация и последваща регистрация на лицето. Срокът за подаване на опис за наличните активи и получени услуги преди датата, за които може да се ползва данъчен кредит е удължен от 7 на 45 дни (чл. 74, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 6 - изм., чл. 75, ал. 3 - изм., чл. 76, ал. 2, т. 4, чл. 77, ал. 3 - изм., чл. 103 - изм., чл. 132, ал. 4 - изм.);
  • изчисляване на данъчната основа, определена в чуждестранна валута. В този случай левовата равностойност на валутата ще може да бъде определена и по последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото (чл. 26, ал. 6 - доп.);
  • възникване на данъчно събитие при вътреобщностните доставки с продължително действие. Регламентира се, че в този случай  данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.в (чл. 51, ал. 6 - нова);
  • право на данъчен кредит за стоки и услуги, предназначени първоначално за извършване на освободени доставки или за дейност извън независима икономическа дейност, предназначението на които се променя. Дава се право на данъчен кредит за стоките и услугите, за които не е приспаднат данъчен кредит при придобиването им, тъй като са били предназначени за извършване на освободени доставки или за дейност извън независима икономическа дейност, в случай, че бъде променено предназначението им за облагаеми доставки (чл. 79, ал. 8 - изм.);
  • корекции на данъчен кредит при унищожаване, липса или брак на активи от аварии или катастрофи. Уточнено е, че корекция на ползван данъчен кредит не се извършва при унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, само за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката (чл. 80, ал. 2 т. 2 - доп.).
 
Всички промени са в сила от 01.01.2013 г.
 
 
Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, в сила от 01. 01. 2013 г.
 
 
С § 53 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). По - важните промени са свързани с:
 
  • авансовите вноски за корпоративен данък. Това е най-значителната промяна в закона, засягаща най-голям брой данъчно задължени лица. Промените са свързани с:
-          начина на определяне на авансовите вноски. Авансовите вноски за корпоративен данък (месечни и тримесечни) се определят на базата на прогнозна данъчна печалба, декларирана от данъчно задължените лица, без да се вземат предвид данъчните им печалби от предходни години (чл. 83, ал. 1 - изм., чл. 86 - изм., чл. 87- изм.). Затова отпада и коефициентът за корекция, регламентиран години наред със Закона за държавния бюджет на Република България, както ивъзможността за приспадане на данъчна загуба от тримесечните авансови вноски (чл. 70, ал. 2 - отм.). Въведена е санкция под формата на лихва, когато дължимият годишен корпоративен данък (респ. 75 на сто от годишния данък при тримесечните вноски) надвиши с над 20 на сто сумата от внасяните прогнозни вноски, като лихвата се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, като има специфика за новоучредените дружества в резултат на преобразуване (чл. 89, ал. 1, 2, 4 и 5 - изм.). В тази връзка е запазена възможността данъчно задължените лица да подават декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък (чл. 88, ал. 1 и 2 - изм.). Декларацията за промяна се подава и в случаите на преобразуване, когато е налице промяна в размера на определените от приемащото дружество след преобразуването авансови вноски (чл. 88, ал. 3 - нова). Запазва се възможността за преотстъпване на авансови вноски (чл. 91);
 
-          обхвата на данъчнозадължените лица, освободени от внасяне на авансови вноски.Освен новоучредените дружества (както и досега), освободени от внасяне на авансови вноски са лицата, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв. (а не 200 000 лв. както бе досега), като на тези лица им е предоставена възможност по свое желание да правят тримесечни авансови вноски (чл. 83, ал. 2, т. 1 - изм., ал. 3 - нова);
 
-          критерия за разграничване задължението за месечно и тримесечно авансово облагане. Критерият е нетните приходи от продажби за предходната година - лицата, чийто приходи са в диапазона между 300 000 лв. и  3 000 000 лв. правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, а тези, чиито нетни приходи от продажби за предходната година санад  3 000 000 лв., правят месечни авансови вноски (чл. 84 - изм.). При преобразуване вгодината на преобразуването приемащите дружества правят след преобразуването същия вид авансови вноски както преди преобразуването, а новоучредените дружества правяттримесечни авансови вноски (чл. 118, ал. 1 - изм., 147, ал. 1 - изм.);
 
-          деклариране и внасяне на авансовите вноски. Данъчно задължените лица декларират авансовите вноски за текущата календарна година заедно с подаване на годишната данъчна декларация за предходната календарна година, като известна специфика е предвидена за преобразуващите се дружества и новоучредено дружество, избрало да внася тримесечни авансови вноски (чл. 87а - нова);
 
-          внасяне на авансовите вноски. Месечните авансови вноски за месеците януари, февруари и мартсе внасят в срок до 15 април на текущата календарна година, а за месеците от април до декември авансовите вноски се внасят в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят (чл. 90, ал. 1 - изм.). Тримесечните вноски за първото и второто тримесечие ще се внасят в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а за третото тримесечие срокът за внасяне на авансовата вноска е 15 декември. За четвъртото тримесечие (както и досега) не се прави авансова вноска (чл. 90, ал. 2 - изм.);
 
  • премахване на възможността за самостоятелна корекция от данъчнозадълженото лице на данъчни задължения. Промяната е породена от въвеждане на единна данъчно-осигурителна сметка, предвиждаща нов ред на погасяване задълженията - без значение от вида му първо се погасява най-старото по възникване данъчно задължение (чл. 169, ал. 4 от ДОПК). В тази връзка отпада възможността за:
 -          приспадане на надвнесен корпоративен данък от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, респ. от данък върху разходите (чл. 94 от ЗКПО се отменя, а ал. 2 на чл. 217 от ЗКПО, даваща възможност за приспадане на надвнесен корпоративен данък от данък върху разходи е прередактирана);
 
-          при открита счетоводна грешка данъчнозадълженото лице само да коригира дължимия годишен корпоративен данък за текущата година (с разликата между данъчното задължение преди и след корекцията в резултат на грешката). Данъчно задълженото лице следва да уведомява писмено компетентния орган по приходите за възникналата вследствие на грешката корекция, който предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период (чл. 75, ал. 3 - изм.);
 
  •  данъка при източника. Направените са следните промени:
-          Декларациято по чл. 201 се подава за дължимите (а не за удържаните и внесени) данъци при източника (чл. 201 – изм.);
 
-          периода на внасяне на данъка при източника е единствено тримесечен (до края на месеца, следващ тримесечието, през което е възникнало задължението за данък) (чл. 202, ал. 1 и 2 – изм.).
 
(Промените при  данъка при източника наложиха въвеждане на преходни разпоредби (§ 54 и § 55 от ПЗР.).
  • периода на внасяне на данъка върху разходите. Данъкът върху разходите става годишен данък и се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно, какъвто е досегашният ред (чл. 211 - изм., чл. 212 –изм., чл. 213 , ал.1 - нова, ал. 2 и 3 - изм.,чл. 214, ал. 1 - нова, чл. 215 - изм., чл. 217, ал. 2 - изм.);
  • периода на внасяне на данъка върху приходите на бюджетните предприятия. Данъкът върху приходите на бюджетните предприятия става годишен данък и се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно, какъвто е досегашният ред (чл. 249 - изм., чл. 253 - изм.);
  • периода на внасяне на данъка върху дейността от опериране на кораби. Данъкът върху дейността от опериране на кораби става годишен данък и се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно, какъвто е досегашният ред (чл. 257, ал. 2 – изм., чл. 260 - изм.);
  • промени в разпоредбите, уреждащи данъка върху хазартната дейност. Промените са съобразени с новия Закон за хазарта, в сила от 1 юли 2012 г., една от съществените промени, в който е регламентиране на хазартните игри на разстояние. Облагането на дейността, извършвана от организаторите на хазартни игри от разстояние е с обичайната ставка 15 на сто (чл. 230 - изм. ) (предложената намалена ставка от 7 на сто за този вид игри не бе приета). За игрите в игрално казино, за които се събира такса или комисиона за участие, данъкът върху хазартната дейност е в размер 15 на сто върху събраните такси и комисиони. Направени са и редица промени, насочени към усъвършенствуване на действащите разпоредби.
  • други промени:
-          разходите за подкуп (за такива се дефинират престъпленията по чл. 301 – 307 от Наказателния кодекс) изрично се посочват като непризнати за данъчни цели (чл. 26, т. 12 – нова, т. 65 от § 1 на ДР на ЗКПО - нов);
 
-          нова административнонаказателна разпоредба, с която се предвиждат санкции за неспазване на условията и реда за отпечатване на ваучери за храна (чл. 277а, ал. 3 - нова).
 
 
 Всички промени са в сила от 01. 01. 2013 г.
 
 
Промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица от 01. 01. 2013 г.
 
 
С § 57 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)По-важните промени са свързани с:
 
  • лихвите върху депозитните сметки на физически лица (местни и чуждестранни). Доходите от лихви по депозитни сметки в български търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в страната, както и от други банки в държава – членка на ЕС или ЕИП стават облагаеми (чл. 13, ал. 1, т. 8 – изм.).
От 01. 01. 2013 г. лихвите по депозити на местни физически лица се облагат върху брутната сума с 10 на сто окончателен данък (чл. 38, ал. 13 - нова ), като възникването на данъчното задължение върху лихвите, се свързва с момента на начисляване на лихвата по депозитната сметка, а не с датата на фактическото й изплащане, назависимо от объркващия на пръв поглед термин «придобиване» (чл. 11, ал. 1, т. 2).

Данъкът върху лихвити по депозитните сметки на местни физически лица, открити в търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната се удържа и внася от самата банка/клон в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода, т.е. в срок докрая на месецаследващ месеца на начисляването на лихвата по банковата сметка, като при депозити, при които е уговорено авансово плащане на лихвата (при откриване на депозита или периодично) е изрично регламентирано, че данъкът се удържа към датата на падежа или датата на предсрочното прекратяване на депозита, а не датата на самото авансово плащане (чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ - нова, чл. 11, ал. 5 - нова).

При облагане на лихвите по депозитни сметки на чуждестранните физически лица от ЕС и ЕИПотново се възстановява обичайният механизъм за облагане на лихви на чуждестранни лица. При останалите чуждестранни лица (от страни извън ЕС и ЕИП) няма промяна. Лихвите по депозитните им сметки винаги са били облагаеми.

Лихвата по депозитна сметка в полза на местно физическо лице от търговска банка извън територията на страната (независимо дали става въпрос за страна от ЕС, ЕИП или трета страна)винаги са облагаеми,  като се облагат с окончателен данък 10 на сто (чл. 38, ал. 13 - нова ичл. 46, ал. 1 – изм.). Данъкът се внася от местното физическо лице, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването му по сметка на ТД на НАП по постоянния му адрес (чл. 67, ал. 1 – изм. и чл. 68, ал. 1 от ЗДДФЛ). Придобитите доходи от лихви по депозитни сметки извън страната подлежат информативно задължително на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (чл. 50, ал. 1, т. 3, б. »в» - изм. и чл. 52, ал. 1, т.  4).
 
Доколкото «депозитни сметки" са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва) (т. 58 от § 1 на ДР – нова), то остават необлагаеми и през 2013 г. доходите генерирани по безсрочните банкови сметки (разплащателни и спестовни, вкл. детски спестовен влог) с източник България или друга страни от ЕС или ЕИП.
 
  • регламентиране цената на придобиване, небходима при определяне на облагаемия доход при продажба или замяна на имущество, в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице - собственик (чл. 33, ал. 6, т. 10 - нова). Приема се, че цената на придобиване, която трябва да се има предвид при определяне на облагаемия доход по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ е данъчната стойност на имуществото към момента на заличаването на едноличния търговец от търговския регистър. "Данъчна стойност" за целите на чл. 33, ал. 6, т. 10 е тази по смисъла на чл. 53, ал. 4 от ЗКПО, т.е. данъчната амортизируема стойност на актива, намалена с начислената данъчна амортизация за него (т. 57 от § 1 на ДР - нова);
  • въвеждане срок за издаване на образците на служебните бележки по чл. 45, ал. 4 и 7 от ЗДДФЛ (чл. 45, ал. 8 - нова). Регламентира се, че Служебната бележки по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ (изготвяна в два случая – за доходи от друга стопанска дейност по смисъла на чл. 29 от ЗДДФЛ и за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество по смисъла на чл. 31 от ЗДДФЛ) и Служебната бележки по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ (за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ) се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им - в срок до 15 април на следващата година;
  • отпадане на възможността за приспадане от едноличния търговец или от физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, облагани по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, на надвнесен за данъчната година данък от следващи авансови и годишни вноски. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 48 от ЗДДФЛ, даваща такава възможност, се отменя. Промяната е обусловена от въвеждането на единна данъчно осигурителна сметка, предвиждаща нов ред на погасяване задълженията (чл. 169, ал. 4 от ДОПК);
  • промени в декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ, свързани с обхвата на декларираните доходи и сроковете на подаването й. От 01.01.2013 г. обхватът на данъците, подлежащи на декларирани по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, се разширява. Предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи на физически лица, подават декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за всички данъци, които са задължени да удържат и внасят по реда на ЗДДФЛ, а не само за окончателни данъци в полза на чуждестранни лица по реда на чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ, както бе до 31.12. 2012 г. (чл. 55, ал. 1 - изм.). Следователно според разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ обект на деклариране от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи следва да бъдат:
 -          окончателните данъцидължими върху доходи на местни и чуждстранни лица по реда начл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ;
-          авансовия данъкдължим върху изплатени доходи от друга стопанска дейност и наеми или друго възмездно предоставяне на имущество или права. Не се декларира единствено удържаният данък за доходи от трудови правоотношения, за който се подава информация по реда на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ (чл. 55, ал. 3),
 
Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци в ТД на НАП по регистрацията си (чл. 56 - изм., чл. 57 -  изм. и чл. 66, ал. 1). Това означава, че срокът на подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, като правило ще етримесечен (до края на месеца следващ тримесечието на начисляване/изплащане на дохода), сизключение на случаите на доходите от лихви по депозитни сметки данъкът, върху които се дължи от търговската банка/клон на чуждестранна банка в страната ежемесечно - до края на всеки месец, следващ месеца на придобиването им).
 
Същата декларация се подава в сроковете на внасяне на данъка и от самите физически лица, придобили дохода, когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице(чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ);
  • конкретизиране на доходите, които предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО - платци на доходи посочват в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ. От 01. 01. 2013 г. на деклариране в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ подлежат само изрично изброени доходи, т.е. предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО - платци на доходи, посочват изплатените през годината доходи на физически лица, само ако са изрично изброени в ал. 1 на чл. 73 от ЗДДФЛ. Ако даден доход не е сред изброените в чл. 73, ал. 1, т. 1- 4 от ЗДДФЛ - той не подлежи на деклариране. Следователно освен доходите от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ и доходите от задължителното социално осигуряване, вече не подлежат на деклариране в Справката почл. 73 от ЗДДФЛ голяма част от необлагаемите доходи, а други (посочените в чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 8, 9, 20, 21 и 24 ) се посочват само, ако превишават прага от 5000 лв.;
  • промени в сроковете за внасяне на авансовия данък при доходи от трудови правоотношения. Авансовият данък, определян по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, който работодателят е задължен да удържа, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан от лицата или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ (чл. 65, ал. 11- изм.). Срокът е синхронизиран с този за внасяне на дължимите социални и здравни осигуровки;
  • промени в сроковете за внасяне на авансовия данък за доходите от друга стопанска дейност и наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. Във всички случаи на авансово облагане на доходи от друга стопанска дейност инаем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество дължимият данък се внася в срок до края на месецаследващ тримесечието на придобиване на дохода, независимо от това дали данъкът се удържа и внася от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на съответния доход (чл. 65, ал. 12 - изм.) или физическото лице получател на дохода (чл. 67, ал. 1 и 2 – изм.). И в двата случая за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък (чл. 65, ал. 12 - изм. и чл. 67, ал. 2 - изм.);
  • промени в сроковете за внасяне на окончателния данък върху доходи на местни и чуждестранни физически лица. Промяната в сила от 01. 01. 2013 г. цели постигане на максимално уеднаквяване на сроковете за внасяне на окончателен данък по реда на чл. 37 ичл. 38, като водещ е края на месеца, следващ тримесечието на начисляването/изплащането на дохода, без значение от вида на дохода и кой следва да удържи и внесе данъка (чл. 65, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 7, ал. 9 и ал. 10 – изм. и чл. 67, ал. 1 - изм.)Промените в сроковета на деклариране на окончателните данъци наложиха въвеждане на преходни разпоредби (§ 59 и § 60 от ПЗР).
 
Всички промени са в сила от 01.01.2013 г.
 
 
Промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в сила от 01.01.2013 г.
 
 
С § 44 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в отделни разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Промените не са много, но са съществени, доколкото са свързани с въвеждане на единна данъчно-осигурителна сметка, чрез която се постига нов ред на погасяване на публичните задължения, а именно:
 
  • променен е редът на погасяване на публичните задължения, като е въведен принципът на погасяване на най-старото задължение. Въвежда се поредност на погасяването по реда на настъпване на падежа на задължението, без значение на начина на установяването му - чрез декларация или издаден от администрацията акт и без значние дали става въпрос за данъци или осигуровки. С внесени данъци могат да се погасяват задължения за осигуровки. При повече задължения с един и същ падеж те се погасяват съразмерно (чл. 169, ал. 4 – изм.). Доколкото става въпрос за погасяване на публични задължения според поредността им, без значение дали става въпрос за данъци или за осигуровки, се отменя ал. 1, на чл.179 от ДОПК, според която внесените в НАП приходите вноски се прехвърляха в съответните сметки на ДОО в НОИ, в набирателната сметка на НЗОК и фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" до края на всеки работен ден.
 
Промените са насочени само към събираните от НАП вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски преди образуване на изпълнително производство. Както е посочено в Мотивите към Проекта на ЗИД ЗДДС промените в ДОПК след образуване на изпълнително дело по отношение на събираните публични вземания, включително и от други взискатели, агенцията ще събира публичните вземания по отделна набирателна сметка.
 
Поради възприетия в ДОПК принцип на предварителното изпълнение на актовете, за да бъдат избегнати проблеми в практическото прилагане по отношение на подлежащи на изпълнение, но оспорени актовепринципът на погасяване на най-старото задължение не се прилага по невлезли в сила актове. Както е посочено в Мотивите към Проекта на ЗИД ЗДДС предварителното изпълнение на същите следва да се осъществи чрез заплащането им в хода на принудителното изпълнение по особената набирателна сметка. Ако лицето желае доброволно да изпълни акта, то следва да заяви това преди образуването на изпълнителното дело (чл. 169, ал. 5 – нова, изр. второ).
 
Във връзка с направените промени се регламентира право на електронен достъп до собствената данъчно-осигурителната сметка по ред и начин, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (чл. 87, ал. 9 – нова). Виж информацията наИнтернет страницата на НАП.
 
  • въведени са преходни разпоредби:
 -          с недължимо платени към 31 декември 2012 г. суми за публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, се погасяват задължения по реда на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, освен ако до влизането в сила на този закон е подадено искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК (§ 45 от ПЗР на ЗИД ЗДДС);
-          за неплатените публични задължения, срокът за плащане на които е изтекъл преди 1 януари 2008 г., чл. 169, ал. 4 от ДОПК се прилага след 1 януари 2014 г. (§ 46 от ПЗР на ЗИД ЗДДС);
 
  • следва да се има предвид, че:
-          член 169, ал. 4 от ДОПК не се прилага за осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, като те ще се събират в отделна сметка с оглед на техния капиталов характер и запазване правата на осигурените лица (чл. 159, ал. 2 от КСО – нова). При наличие на няколко задължения, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано. (чл. 159, ал. 2 и ал. 4 от КСО – нова). При несъответствие между подадените данни за осигурените лица и внесените осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване преводите към пенсионноосигурителното дружество се извършват пропорционално на осигурителните вноски за лицата, изчислени съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (чл. 159, ал. 5 от КСО – нова, в сила от 01. 07. 2013 г. и § 22р от ПЗР - нов, в сила от 01. 07. 2013 г.).
-          по отношение на здравноосигурителните вноски се дава възможност на лицата да заявят кое от задълженията си погасяват с оглед запазване на правата им за ползване на здравни услуги (чл. 41, ал. 2 - изм. от ЗЗО и § 50 от ПЗР).
 
  • възстановява се старият срок за олихвяване на авансовите вноски, невнесени в срок– до 31 декември на годината, за която се дължи авансовата вноска (чл. 175, ал. 2 т. 2 - изм.).

Вследствие на направените промени, от 01. 01. 2013 г. всички данъци и осигурителни вноски (с изключение на тези за допълнително задължително пенсионно осигуряване):
  • ще се плащат по една единствена банкова сметка;
  • при превод на пари към бюджета отпадат всички кодове за вид плащане;
  • няма да се попълва изрично основание за плащане, тъй като погасяването на задълженията към бюджета ще става според датата на възникването им.
 
 
Промени в Закона за акцизите и данъчните складове, в сила от 01.01.2013 г.
 
 
С § 61 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). По-важните от тях са:
 
  • увеличаване на акцизните ставки във връзка с поетите ангажименти за поетапно повишаване на акцизите върху горивата до достигане на минималните нива на облагане в ЕС съоветно акцизната ставка: за газьол с кодове по КН от  2710 19 41 до  2710 19 49 и закеросин с кодове по КН  2710 19 21 и  2710 19 25 става 645 лв. (вместо 630 лв.) за 1000 литра; за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 11, различни от тези по чл. 32, ал. 1, както и за енергийни продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30, 2707 50, 2709 става710 лв. (вместо 685 лв.) за 1000 литра; за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 19, различни от тези по чл. 32, ал. 1, става 645 лв. (вместо 600 лв.) за 1000 литра; енергийните продукти, предназначени за добавяне или разреждане на моторни горива, когато не може да се определи за какъв вид гориво са предназначени, става 710 лв. (вместо 685 лв.) за 1000 литра (чл. 32ал. 1, т. 3 и 4, ал. 7, ал. 8 и ал. 9);
  • отпадане на задължението при прилагане на намалените акцизни ставки върху природен газ и въглища, използвани за отопление, тези енергийни продукти да се придружават от документа съгласно приложение № 14а към Правилника за прилагане на ЗАДС (чл. 33, ал. 3 - изм.);
  • отпадане задължението за регистрация по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС на лицата, които продават природен газ само за моторно гориво (чл. 57а, ал. 7 – нова, в сила от 30.11.2012 г.). Както е посочено в Мотивите към проекта на ЗИД ЗДДС целта е да се облекчат лицата, извършващи дейности по продажби на природен газ единствено за моторно гориво, като по този начин те ще закупуват енергийния продукт с платен акциз;
  • допълване реквизитите на акцизния данъчен документ по чл. 84, ал. 6 (чл. 84, ал. 6, т. 17 - 21 - нови, в сила от 01. 04. 2013 г.). Както е посочено в Мотивите към проекта на ЗИД ЗДДС, промяната е обусловена от разработването от Агенция „Митници“ на интегрирана информационна система, която обхваща движението и контрола на всички акцизни стоки, т.нар. Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС);
  • регламентиране на реда на анулиране на погрешно съставени или поправени данъчни документи. Това следва да е по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона (чл. 84, ал. 11 - нова, в сила от 01. 04. 2013 г.);
  • отпадане на изискването лицензираният складодържател да отрази незабавно в информационната система на Агенция "Митници", че стоката по регистриран електронен акцизен данъчен документ, е напуснала данъчния склад (чл. 84, ал. 15 и свързаната с нея разпоредба на чл. 113а, предвиждаща санкция за неизпълнение на задължението са отменени, в сила от 01. 04. 2013 г.);
  •  въвеждане на допълнителен реквизит в данъчния документ по чл. 85, в който се вписват законовите основания за недължимост на акциза (чл. 85, ал. 2, т. 8 - нова, в сила от 30. 11. 2012 г.)
  • промени, свързани с документирането на вътреобщностните доставки на акцизни стокис оглед прилагането на реда за освобождаване от облагане с акциз при движение на енергийни продукти до територията на друга държава членка (чл. 86, ал. 5 и 6 - нови, в сила от 01. 04. 2013 г.);
  •  уточняване, че посочването на количествата в акцизното дебитно или кредитноизвестие е само за целите на определянето на увеличението или намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ (чл. 86, ал. 7 - нова, в сила от 30. 11. 2012 г.);
  • промяна в § 78 от ПЗР на ЗАДС (ДВ, бр. 54 от 2012 г.), целяща да поясни, че определеният преходен период се отнася до всички лица по чл. 57а, ал. 1, т. 2 (в сила от 30.11.2012 г.)
 
Променени са още и още разпоредбита на чл. 33, ал.1, т. 2 (доп.) и на чл. 66, ал. 5 (ред. промяна), като промените са в сила от 30. 11. 2012 г.
 
 
Промени в Закона за счетоводството, в сила от 01. 01.2013г.
 
 
С § 62 от ПЗР на ЗИД ЗДДС е направена промяна и в Закона за счетоводството (ЗСЧ), в сила от 01. 01. 2013 г.
 
Регламентира се, че счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции, с изключение на документите, които са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС (чл. 3, ал. 2 от ЗСч. - изм.).
 
 
 
Промени в Кодекса за социално осигуряване, в сила от 01. 01. 2013 г.
 
 
С § 47 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Кодекса за социално осигуряване (КСО).
 
По-важните промени са:
 
  • промени в сроковете за внасяне на осигурителните вноски. Осигурителните вноски на:
 -          лицата по чл. 4а, ал. 1 се внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 4а, ал. 7 – изм.);
-          лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 1 – изм.). Върху допълнителни доходи от трудова дейност след посочения срок осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите (чл. 7, ал. 2 - изм.);
-          самоосигуряващите се лица се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (чл. 7, ал. 4 - изм.);
-          лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 7, ал. 6 - изм.);
  • изрично се регламентира, че частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3, не се удържа от авансовите плащания (чл. 7, ал. 11 - изм. – отпадна уточнението: “освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс”.);
  • промени в сроковете за представяне на документи за изплащане на обезщетение за:
-          временна неработоспособност или трудоустрояване (чл. 40а – изм.);
-          за бременност и раждане (чл. 48б – изм.);
-          за отглеждане на малко дете (52б.- изм.);
  • дължимата лихва за непогасени в срок задължения за задължителни осигурителни вноски се изравнява с тази за данъчните задължения - събира се в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 10 пункта ( а не 20 на сто) (чл. 113, ал.1 - изм.);
  • отпада изискването при всяко теглене на пари за трудови възнаграждения да се депозират платежните документи и декларации пред банките, че са внесени дължимите осигурителни вноски върху тези суми и съответно санкциите на банките и длъжности лица, ако не го спазят (чл. 7, ал. 9 -отм., чл. 111 - отм. и чл. 355, ал. 3 - отм.);
  • промени в разпоредби, свързани с допълнително задължително пенсионно осигуряване, обусловени от въвеждане на единна данъчно-осигурителна сметка (чл. 159, ал. 2, 4 и 5 – нови и § 22р от ПЗР). Те са разгледани при промените в ДОПК.
 
Промените са в сила от 01. 01. 2013 г., с изключение на промените в чл. чл. 159, ал. 5 и § 22р от ПЗР, които влизат в сила от 01. 07. 2013 г.
 
 
Промени в Закона за здравното осигуряване, в сила от 01. 01. 2013 г.
 
 
С § 48 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Закона за здравното осигураване (ЗЗО).
 
По-важните промени са:
  • промени в сроковете за внасяне на здравните осигуровки. Здравноосигурителните вноски:
 -          на лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание се внасят чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б“ - изм.);
-          за сметка на самоосигуряващите се лица се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 2 - изм.);
-          за лицата, работещи без трудово правоотношение се внасят от възложителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 40, ал. 1, т. 3 , буква „в“ - изм.);
-          на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 5 - изм.);
-          на служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно-установен ред вероизповедания се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 7 - изм.);
-          на лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят (чл. 40, ал. 5, т. 1 - изм.);
  • лицата, осигурявани по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (т.е. неосигурявани на друго основание) могат да избират осигурителен доход, върху който се осигуряват. Изборът става при подаванане на Декларациято по чл. 40, ал. 5, т. 2. Срокът за подаване на Декларацията също вече е до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване задължение за самоосигураване (чл. 40, ал. 5, т. 2 - изм.). Посочено е, че здравноосигурителните вноски за лицата, които са подали декларация по чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО преди 01. 01. 2013 г. се определят върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, като лицата, които по свой избор желаят да се осигуряват върху по-висок осигурителен доход подават нова декларация в срок до 31. 01. 2013 г. (§ 49 от ПЗР);
  • промени в разпоредби, обусловени от въвеждане на единна данъчно - осигурителна сметка(чл. 41 и § 50 от ПЗР). Те са разгледани при промените в ДОПК.
 
 
Други промени, свързани с данъчното и осигурителното законодателство
 
 
С преходните разпоредби на ЗИД ЗДДС са направени промени и в
 
  • Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (§ 51 от ПЗР) - регламентира се, че вноските във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 20 ал. 4 - изм.);
  • Закона за Националната агенция за приходите (§ 52 от ПЗР) - названието на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ става дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (чл. 10, ал. 2 и 3 - изм.);
  • Закона за публичното предлагане на ценни книжа (§ 63 от ПЗР) Фондът закомпенсиране на инвеститорите се освобождава от заплащане на корпоративен данък за дейностите по компенсиране на инвеститорите. Промяната е породена от правния статут, нормативно регламентираните функции и цели, за които Фондът за компенсиране на инвеститорите е създаден (чл. 77м, ал. 3 - нова).
 
Промените са в сила от 01. 01. 2013 г.
Източник www.tita.bg