Кое уволнение е най-изгодно

Икономическата криза и масовите съкращения в някои сектори накараха все повече хора да се замислят дали няма да са следващите, които ще загубят работата си.

Работодатели, които не искаха чрез съкращаване на щата да признаят публично, че бизнесът им има сериозни затруднения, принуждаваха служителите си да напускат по взаимно съгласие. Други предлагаха на работниците си обезщетение, за да напуснат работа.

Когато служителят научи, че уволнението му е неизбежно и има избор как да бъде оформено освобождаването му от работа, трябва да знае кое е най-изгодно за него. Вариантите за прекратяване на трудовия договор са: съкращение, раздяла с работодателя по взаимно съгласие или срещу обезщетение.

По взаимно съгласие

Прекратяване на договора по взаимно съгласие (по чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда) може да предложи всяка една от страните по трудовото правоотношение. То определено е най-неизгодният начин за служителя да се раздели с работодателя си, особено ако е по инициатива на самия работник.

Когато предлага прекратяване на договора по взаимно съгласие, работодателят не дължи предизвестие. Не плаща и компенсация за оставане без работа, а обезщетението за безработица от бюрото по труда е в минимален размер и се плаща само 4 месеца.

Така при заплата от 500 лв. напусналият по взаимно съгласие работник ще получава обезщетение за безработица не 300 лв., каквото му се полага в останалите случаи, а минималното. То е по 7,20 лв. за работен ден или при 21 дни работни дни в месеца - 151,20 лв. За 4 месеца това са 604,80 лв.

Към тази сума се добавя и обезщетението за неизползвания размер на платения годишен отпуск на служителя (ако има такъв). Но неизползваният отпуск се плаща при всички случаи.

Съкращаване на щата

При уволнение поради съкращаване на щата служителят има право на предизвестие. Ако работодателят не изчака то да изтече, дължи обезщетение за неспазения му срок.

В този случай се полага и обезщетение от работодателя, ако съкратеният остане без работа заради уволнението (чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда). Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

С акт на Министерския съвет, с колективния трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение и за по-дълъг срок. Ако уволненият служител е постъпил на работа в този срок (стандартно 1 месец), но с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата в заплатите за същия срок.

В примера със заплата от 500 лв. при неспазено предизвестие работодателят ще дължи поне 500 лв. и ако съкратеният не си намери работа до един месец - още 500 лв.

Обезщетението за безработица, което ще му плаща бюрото по труда е 60% от заплатата му или 300 лв. Колко дълго ще го получава, зависи от осигурителния му стаж (виж по-долу),като минимумът е 4 месеца (1200 лв.) , а максимумът - 12 месеца (3600 лв.) Така при съкращение, в зависимост от стажа си, работникът накрая ще получи общо от 2200 лв. до 4600 лв., а при предизвестие от над един месец - и по-голяма сума. Прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение (по чл. 331 от Кодекса на труда) много прилича на това по взаимно съгласие. И в двата случая не е нужно страните да мотивират желанието си за прекратяване на трудовото правоотношение, нито да сочат конкретни причини за това. Достатъчно е да бъде отправено предложение за прекратяване на договора от едната страна и то да бъде прието от другата. И в двата случая се изисква безусловното взаимно съгласие на работника и работодателя. То трябва да е изразено писмено, и то в рамките на 7 работни дни, за да се смята, че предложението за прекратяване е прието от другата страна.

Уволнението срещу обезщетение обаче има някои особености, които съществено го отличават от това по взаимно съгласие и го правят по-приемлив начин за раздяла с работодателя.

Обещетение от четири заплати

При него работодателят плаща поне 4 заплати, а може и повече - зависи как ще се договорят страните. Горна граница на обезщетението няма. С изплащането му процедурата по уволнението завършва. Ако то не бъде платено в едномесечен срок от прекратяването на трудовия договор, се приема, че прекратяване изобщо няма. В такъв случай трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало.

За работника със заплата от 500 лв. компенсацията би била 2000 лв. Той ще има право и на обезщетение от бюрото по труда. Както и в случая със съкращаването на щата, размерът му ще е 60 на сто от заплатата, или 300 лв. А продължителността на изплащането му ще зависи от осигурителния стаж.

Уволнението поради съкращение на щата, както и прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение, стават само и изключително по инициатива на работодателя. Ето защо обезщетението за безработица в тези два случая се полага в пълен размер и за целия период, за който се дължи по закон в зависимост от осигурителния стаж на лицето.

Стажът и плащанията от бюрото по труда

Ако работникът има до 3 години стаж (като осигурен за безработица), той получава обезщетението в продължение на 4 месеца. При стаж от 3 до 5 години се полага обезщетение за срок от 6 месеца. Когато стажът е от 5 до 10 години, обезщетението се плаща в продължение на 8 месеца. Стаж от 10 до 15 години дава право на 9 месеца обезщетение за безработица. Ако стажът е от 15 до 20 години, бюрото по труда плаща 10 месеца. При стаж от 20 до 25 години - 11 месеца, а при над 25 години - 12 месеца.

Дневният размер на обезщетението е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски във фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

То не може да бъде по-малко от 7,20 лв. на ден (чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.)

Обезщетението за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването. Условията са две - заявлението да е подадено в 3-месечен срок от тази дата и лицето да се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта. Вписването в бюрото по труда трябва да стане до 7 работни дни от уволнението.

2013 година идва с данъчни облекчения

Повечето данъчни промени през 2013 год. ще са в полза на бизнеса. Това показват предложенията за корекции в законодателство за следващата година, които бяха публикувани от Министерството на финансите на сайта на институцията.

Ставките няма да имат корекции с изключение на тези върху дизеловото гориво и керосина. По план промените трябва да бъдат приети на правителствено заседание през септември. Ако няма големи обрати при гласуването им в пленарната зала, следващата година ще е поредната, в която фирмите ще се радват на непроменени данъчни ставки.

ДДС за автомобилите

Най-доволни ще са тези компании, които са планирали покупка на превозно средство или пък вече имат голям служебен автопарк. От следващата година се връща правото на данъчен кредит за транспортна услуга. Това означава, че отново ще е разрешено холдингите да имат специализирани транспортни дружества и да си приспадат ДДС за служебните леки автомобили и свързаните с тях дейности.

Освен това се облекчава и режимът за данъчен кредит при покупка на кола. В момента право да си върнат ДДС имат само фирмите с фабрично поставени седалки за 6+1 места. Сега това ограничение отпада и косвеният данък ще може да се възстановява дори и за превозни средства с монтирани след това допълнителни седалки.

От Нова година разходите за наем на автомобили също ще се признават за целите на данъчен кредит. Според данъчния консултант Симеон Симеонов това ще позволи и на фирмите, които са купили коли на финансов лизинг, да ползват ДДС кредит.

Всички тези ограничения бяха въведени през годините с цел да се ограничи ползването на ДДС кредит за леки автомобили, които се купуват на името на някоя фирма, но се ползват за лични цели. До края на 2009 г. много хора си купуваха луксозни джипове и лимузини и ги "префасонираха" само докато мине регистрацията в КАТ в т.нар. баничарки, за да си възстановят косвения данък.

Тази вратичка в закона беше ограничена с промяна от началото на 2010 г., когато беше определено, че "нелеки автомобили" са само онези модели, които имат "трайно вградено техническо оборудване", както и онези автомобили с фабрично поставени 6+1 седалки.

Сега старият по-облекчен режим на облагане се връща заради започнала наказателна процедура срещу България. Според Брюксел се нарушава принципът, че ограниченията за данъчен кредит след присъединяването ни не трябва да са с по-голям обхват в сравнение с предприсъединителните години.

Авансови вноски

Малките и средните фирми ще са най-пряко облагодетелствани от промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Занапред всяко дружество, чиито нетни приходи от продажби не надхвърлят 300 хил. лв., ще е освободено от задължението да прави авансови вноски за корпоративен данък.

В момента освободени от това задължение са само компаниите с нетни приходи под 200 хил. лв. Промяната обаче означава, че занапред тези фирми ще трябва да правят тримесечно счетоводно приключване, за да разберат дали попадат в границата за авансови вноски.

Дружествата с продажби под 1 млн. лв. пък вече ще плащат предварително данък веднъж на всяко тримесечие, а не всеки месец, както е в момента. Вноските са в размер на 1/12 от печалбата за предходната година.

Данъците върху разходите

Друго предлагано облекчение е данъкът върху разходите да стане годишен и да се плаща еднократно в срок до 31 март на следващата година. При сега действащата разпоредба този тип данък се внася всеки месец до 15-о число, следващ този, в който е начислен разходът.

С данък се облагат разходите за представителни цели, социалните разходи, предоставени в натура (такива са помощите под форма на храни и други вещи), а също така и вноските за допълнително пенсионно осигуряване и застраховки "Живот", които работодатели правят в полза на свои служители над тези, които са длъжни да правят по закон.

Промените, изготвени от Министерството на финансите, обаче не включват нова регулация за облагане на хазартната дейност, която управляващите обещаха. Причината вероятно е, че в министерството все още не са решили какъв режим да прилагат спрямо онлайн залаганията.

Обезщетения по КТ при прекратяване на трудов договор

Обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение
1. Обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие)
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Основанията, при наличието на които работодателят прекратява трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, са регламентирани в Кодекса на труда. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той дължи предизвестие на работника или служителя. Продължителността на срока на предизвестието зависи от вида на сключения трудов договор (срочен или безсрочен). Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните при сключване на трудовия договор не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Моментът на прекратяването е различен в зависимост от това дали работникът или служителят отработва целия срок на предизвестието или само част от него.
Ако работодателят се възползва от предвидената в чл. 220, ал. 1 КТ възможност да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на дължимото предизвестие, то трудовият договор се прекратява веднага (ако срокът не е спазен изцяло) или при изтичане на съответната част от предизвестието (ако не е спазена част от срока). Дължимото от работодателя обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Съгласно чл. 220, ал. 2 КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение, в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Това означава, че ако работникът или служителят е връчил предизвестие на работодателя за прекратяване на трудовия си договор, в случай че работодателят като предизвестена страна се възползва от възможността, предвидена в чл. 220, ал. 2 КТ, то той ще дължи обезщетение.
2. Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда (при прекратяване без предизвестие
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а КТ работодателят му дължи обезщетение.
Случаите на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника или служителя, в които той има право на обезщетение от работодателя са следните:
а) когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетението;
б) когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;
в) когато в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 КТ (промени в организацията и дейността на “стария” работодател) значително се влошат условията на труд при “новия” работодател.
При прекратяване на безсрочно трудово правоотношение обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието, а при прекратяване на срочно трудово правоотношение - в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа след прекратяването, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.
3. Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (за оставане без работа)
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на посочените в разпоредбата правни основания на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Задължението за работодателя да изплати обезщетение на това основание възниква, когато той е прекратил трудовия договор на работника или служителя поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
4. Обезщетение по чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда (при болест)
Обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение е прекратено поради болест на работника или служителя и при условие че той има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получавал обезщетение на същото основание. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца.
Прекратяването на трудовия договор поради болест следва да бъде извършено на основание чл. 325, т. 9 или чл. 327, т.1 КТ.
Правото на прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 9 КТ е право и на двете страни по трудовото правоотношение (работодател и работник/служител). Трудовият договор се прекратява без да се дължи предизвестие, като условие за упражняване на правото на прекратяване е невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания, въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В случай че при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и ако той е съгласен да я заеме, прекратяването не се допуска.
Според чл. 327, т. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Прекратяването на трудов договор на посоченото правно основание е субективно право само на работника или служителя, а предпоставките за упражняването му са две: заболяване на работника/служителя, което води до невъзможност за изпълнение на възложената му работа и неизпълнение от страна на работодателя на предписанието на здравните органи за осигуряване на друга подходяща работа.
5. Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (при пенсиониране)
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.
Обезщетението поради пенсиониране се изплаща само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (отговаря на изискването за възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст, т.н. точки по чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване, като необходимо условие за придобиване на правото е едновременното наличие и на двете предпоставки - възрастта и точките).
Това обезщетение се дължи и на работник или служител, който отговаря на условията за ранно пенсиониране по § 4 и § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
Преценката за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
6. Обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда (за неползван отпуск)
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор.
Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а това означава че базата за изчисляване на обезщетението е полученото от работника или служителя среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащ календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни, като няма ограничение колко назад във времето ще бъде този месец.
7. Обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда (при незаконно уволнение)
Съгласно чл. 225, ал. 1 и 2 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако през посочения период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Според разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
2. възстановяване на предишната работа;
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.
Когато уволнението се оспорва по съдебен ред, работникът или служителят има право всъщност на три иска, които могат да бъдат предявени с една искова молба, но е възможно да се предяви само първия, само първия и втория или само първия и третия. Съдът се произнася по исканията, така както са направени.
Когато съдът е признал уволнението за незаконно и го е отменил и ако е бил предявен и иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 или 2 КТ, то съдът присъжда на работника или служителя обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението или за времето, през което той е работил на по-ниско платена работа. Работодателят дължи обезщетението в размера, посочен във влязлото в сила съдебно решение.
8. Обезщетение по чл. 226 от Кодекса на труда (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка)
Съгласно чл. 226, ал. 1 и 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:
- неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудово правоотношение, както и при вписване на неверни данни в издадените документи;
- незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Работодателят има задължение да издава различни удостоверителни документи, които са необходими на работника или служителя, за да реализира свои права, предвидени в други нормативни актове. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят, действащ като осигурител на работника/служителя, има задължение да му издаде безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението. С удостоверение образец УП-2 се удостоверява осигурителен доход, а с УП-3 - осигурителен стаж, които са необходими на работника/служителя по повод на пенсиониране. За да бъде отпуснато парично обезщетение при безработица на работник/служител, който е останал без работа, е необходимо работодателят да му издаде справка-декларация (по образец). Задължението за издаване на посочените документи произтича от чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Когато работодателят задържи незаконно трудовата книжка на работника/служителя, т.е. не изпълни задължението си да му я предаде незабавно, то той носи отговорност.
Отговорността на работодателя при неизпълнение на горните задължения се изразява в изплащане на обезщетение, чийто размер се определя в зависимост от това дали става въпрос за вреди, причинени от неиздаване или несвоевременно издаване на документи или при незаконно задържане на трудовата книжка (чл. 226, ал. 3 КТ).
9. Обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда (при прекратяване срещу уговорено обезщетение)
Съгласно чл. 331 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
Работодателят следва да изплати обезщетението в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор. В случай че то не бъде изплатено в посочения срок, основанието за прекратяване се смята за отпаднало.

Зачитане на трудов и осигурителен стаж в случаите на изплащане на обезщетения
Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в кодекса, или в друг закон.
Кодексът на труда регламентира случаите, в които за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, без работникът или служителят да е работил (почивни и празнични дни, ползвани платени отпуски, ползвани неплатени отпуски, когато това изрично е предвидено, ползвани неплатени отпуски за временна неработоспособност и др.).
Основният принцип при зачитането на трудов стаж е обвързването на трудовия стаж със съществуването на трудово правоотношение. От тук произтича и задължението на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка на работника или служителя продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, към датата на прекратяването.
Периоди, след датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не се зачитат за трудов стаж, освен в случаите, когато това е предвидено изрично. Това са случаите на признаване за трудов стаж на времето, през което не е съществувало трудово правоотношение (чл. 354 от Кодекса на труда). Три от тези случаи имат известна връзка с изплатените от работодателя обезщетения, но само по отношение на причината, довела до прекратяването.
Съгласно чл. 354, т. 1, 5 и 7 от Кодекса на труда за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато:
- работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа;
- работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;
- работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица.
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Това обезщетение се изплаща съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, като фактът, че такова обезщетение е изплатено, сам по себе си не е основание за зачитане на времето на оставане без работа за трудов стаж. Основанието на работодателя да зачете трудовия стаж в случая е разпоредбата на чл. 354, т. 1 КТ - за времето от датата на уволнението до възстановяването на работника или служителя на работа.
При незаконно задържане на трудовата книжка работодателят дължи обезщетение съгласно чл. 226, ал. 2 КТ от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. При незаконно задържане на трудовата книжка, когато работникът или служителят е останал без работа, то целият период на оставане без работа в резултат на незаконното й задържане, се признава за трудов стаж. В случая признаването на трудов стаж е предвидено в чл. 354, т. 5 КТ, а не произтича от разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ, предвиждаща отговорността на работодателя за обезщетение.
Когато работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, то времето през което са получавани обезщетения за безработица се признава за трудов стаж, съгласно чл. 354, т. 7 КТ. Правото на обезщетение за безработица, размерът и срокът за получаването му са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване (КСО). За трудов стаж се признава времето от датата на отпускане на обезщетение за безработица по реда на КСО до датата на прекратяване на изплащането му. Обезщетението за оставане без работа, което се изплаща от работодателя по чл. 222, ал. 1 КТ, не е обезщетение за безработица по смисъла на чл. 354, т. 7 КТ, т.е. периодът на изплащането му не се признава за трудов стаж и работодателят не извършва вписване в трудовата книжка.
От гореизложеното би могъл да се направи изводът, че от самия факт на изплащане на различните видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, не произтичат задължения за работодателя да зачита и вписва в трудовата книжка на работника или служителя периоди, които да се признават за трудов стаж.
Правилата за зачитане на осигурителен стаж са установени в Кодекса за социално осигуряване. Принципът при зачитането на осигурителен стаж е, че за такъв се зачитат периоди от време, през които лицата са упражнявали трудова дейност и върху съответното възнаграждение са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 9, ал. 1 КСО). В КСО са определени и случаи, при които за осигурителен стаж се зачитат и периоди от време, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2 - платени и неплатени отпуски и периоди през които са получавани различни видове обезщетения).
Кодексът за социално осигуряване (чл. 9, ал. 3, т. 2 и 5) регламентира случаи, при които за осигурителен стаж се зачита и времето:
- през което лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването на работа, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение на лицето;
- през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка както на осигурителя, така и на лицето.
В първата хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение, съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца, осигурителни вноски върху самото обезщетение не се изчисляват и не се внасят.
Във втората хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа след прекратяването на трудовия му договор поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа или спиране на работата, се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетението. Осигурителните вноски са в съотношение 60:40 за осигурител:осигурен.
Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, върху обезщетенията по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) не се изчисляват и не се внасят осигурителни вноски.

Данъчно облагане на обезщетенията, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение
Съгласно изричната разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица обезщетенията по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране) и чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) не подлежат на данъчно облагане.
От горното следва, че останалите видове обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение - по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 1 КТ (при оставане без работа), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), по чл. 225, ал. 1 КТ (при незаконно уволнение) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) подлежат на данъчно облагане.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 222, АЛ. 1 ОТ КТ

Времето, през което лицето е получило обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, зачита ли се за осигурителен стаж и как се оформя в трудовата книжка?

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 дни работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

За осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето, през което лицето е получавало обезщетение за оставане без работа по Кодекса на труда. За този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение в съотношението по чл. 6, ал. 3 от КСО.

Осигурителните вноски са в размерите, определени за фонд „Пенсии', а за родените след 31.12.1959 г. се внасят и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.

След като времето, през което се получава обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, се зачита за осигурителен стаж, този факт трябва да се отрази в.документите, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход – УП-3.

Този осигурителен стаж не се вписва в трудовата книжка. В нея на специалната страница се отбелязва, че е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.

Стефанка Симеонова – консултант в МТСП

Правителството пак планира да улесни правенето на бизнес. Срокът този път е до края на октомври

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2012/08/16/1889515_novo_obeshtanie_za_namaliavane_na_bjurokraciiata/?sp=1#storystart

За пореден път правителството обещава да намали административната тежест за бизнеса - нещо, за което компаниите настояват от години, но досега така и не се случи, поне не напълно. Този път ангажиментът представлява план от 271 мерки, които трябва да бъдат изпълнени до края на октомври. Като се има предвид обаче, че немалка част от предложенията са не само повторение на стари идеи, но и на практика неприложени законови изисквания, очакванията на бизнеса не са големи. "Досега всички правителства са предлагали мерки, но без резултат", коментира изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. Иначе повечето от сегашните предложения са разумни и необходими. Остава и да се случат.

Инициативата е резултат от две правителствени програми, които целят подобряване на бизнес средата, включително чрез облекчаване на регулаторната рамка. В случая става дума за близо 750 режима, в които отделните министерства предлагат промени. В документа са отчетени също някои от идеите на неправителствения сектор, на браншовите и работодателските организации.

Написано, но неизпълнено

Едни от най-важните мерки са свързани с това фирмите да не трябва да представят документи, с които администрацията на практика разполага. Такива са например удостоверенията за актуално състояние или съдебна регистрация. След въвеждането на Търговския регистър тези данни са публично достъпни и могат да бъдат проверени от съответните органи. За тази цел компаниите трябва да посочват единствено единния си идентификационен код (ЕИК), чрез който да се прави проверката.

Всъщност такова е и изискването в Закона за търговския регистър. Според него, "ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в Търговския регистър, и представянето на актове, обявени в Търговския регистър". Нещо повече, за нарушение на тази разпоредба е предвидена глоба от 100 до 500 лв. за виновните длъжностни лица. Както се признава и в самия документ обаче, към момента редица администрации продължават да изискват въпросната публично достъпна информация. Изготвеният предварителен анализ от правителството пък показва, че близо 20 закона задължават фирмите да представят удостоверения на хартиен носител, независимо че това противоречи на Закона за търговския регистър.

Странен е и ангажиментът на повечето министерства да съобразят таксите, които налагат, с разходите за извършване на услугата. Въвеждането на т.нар. разходоориентиран размер на таксите е предвидено в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, но очевидно досега не се е случило. В същото време това е един от основните проблеми за бизнеса, тъй като високите такси са на практика второ данъчно бреме за компаниите
 Някои добри идеи

Една от добрите идеи е да се освободят малките и средните предприятия от необходимостта да подават отчетите си и към Търговския регистър, и към Националния статистически институт (НСИ). Според предложението попълнената информация в електронния документ за НСИ ще се използва и за регистъра. За целта Агенцията по вписванията ще бъде присъединена към т.нар. единна входна точка между Националната агенция за приходите и НСИ за годишните финансови отчети. Това ще облекчи работата на над 300 хил. фирми в страната.

Интересно е и предложението за въвеждане на SMS известяване, когато е подадено искане за промяна на партидата на дадено дружество в Търговския и Имотния регистър. Услугата ще се предоставя срещу заплащане и е подобна на тази, използвана от банките за известяване при извършване на картови разплащания. Идеята за това се е появила във връзка със зачестилите случаи на "кражби" на фирми и на имотни измами. Няколко такива опита бяха направени неотдавна във Варна. В началото услугата ще стартира като пилотен проект за Търговския регистър, а по-късно ще бъде разширена и за Имотния регистър за сделки като прехвърляния например.

Мярка номер едно

Един от най-болните проблеми за бизнеса - електронното правителство, също не е пропуснато в намеренията на отделните министерства. Значителен обем документи се предвижда вече да се подават по електронен път вместо на хартия. Обменът на информация между отделните ведомства също трябва да става по дигитален път. Като цяло се предвижда създаване на електронен регистър за общо 17 услуги. Бизнесът обаче е доста скептичен, че това наистина ще се случи. "Един от ангажиментите на сегашните управляващи, когато дойдоха на власт, беше да въведат електронно правителство до десет месеца, но това не стана", каза Божидар Данев. Според него именно това трябва да е мярка номер едно. "Всичко друго е имитация", категоричен е той. Така че, докато съвременните средства за обмен на информация не заменят хартията, и най-добре скроените намерения на правителството ще останат неосъществени.

Възможност за работа по трудово правоотношение по време па ползване на платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишпата му възраст

Писмо № 04-02-715 от 30.09.2004 г.на МТСП

В Кодекса на труда няма изрична забрана за работниците и служителите през периода. когато ползват платен годишен отпуск, да работят по трудово правоотношение при друг работодател. Не е предвидено също. че по време на ползване на отпуск по чл. 164. ал. 1 КТ. майките не могат да работят при друг работодател. Поради това би могло да се счита, че през време на ползване на този отпуск майките могат да сключват трудови договори е други работодатели, на пълно или непълно работно време. В тези случаи се счита, че това е един особен вид работа по външно съвместителство по чл. 111 КТ.

Съгласно чл. 111 КТ. в сила от 31.03.2001 г., работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване па работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Ако има такава уговорка в трудовия договор по основното трудово правоотношение, майката пе може ла започне работа по външно съвместителство при друг работодател, тъп като ще наруши условията па договора. Що се отнася до въпроса относно работа при "възложител",това означава, че това е работа но граждански договор. Кодексът на труда не предвижда ограничение по отношение възможността работник или служител да работи по трудово правоотношение и по граждански договори.

Прекратяването на отпуска за отглеждане на дете до навършване на 2-годишпата му възраст по чл.164. ал. 1 КТ е уредено в чл. 46, ал. 6 и 7 от Наредбата за за работното време,почивките и отпуските, когато:

1. майката (осиновителката) е лишена от родителски права или нейните родителски права са 0граничени по установен ред:

2. майката (осиновителката) даде съгласие отпускът да бъде ползван от някое от лицата по чл. 164. ал. 3 КТ.

Отпускът по чл. 164 КТ се прекратява и когато детето бъде дадено за осиновяване, бъде настанено в детско заведение или почине. От тези разпоредби следва, че извън изрично посочените случаи, работодателят няма право да прекратява ползването на отпуск по чл. 164. ал. 1 КТ.

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ПРАВНА"

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ"

Изх.№91-01-272 от 23.11.2004 г. на НОИ

Във връзка с уеднаквяване на практиката за изплащане на обезщетение по чл. 53. ал.1 от КСО при ползване на отпуск за отглеждане на малко дете но чл. 164. ал. 1 от КТ в случаите, когато майката не е прехвърлила отпуска си по реда на чл. 164. ал. 3 от КТ и по време на ползването му започне работа при друг работодател, приложено Ви изпращаме становището на Министерство на труда и социалната политика.

Предвид действащото законодателство и становището на Министерство на труда и социалната политика даваме следните указания:

В случаите, когато майката ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164. ал. 1от КТ и без да прекъсне неговото ползване, започне работа при друг работодател или възложител, обезщетението по чл. 53.ал. 1 от КСО следва да се изплаща в пълен размер до прекратяването или изтичането на отпуска за отглеждане на детето чрез работодателя, който го е разрешил.

При втория работодател на майката не следва да се изплаща обезщетението по чл, 54. ал. 1 от КСО. тъй като отпускът за отглеждане на малко дете в тези случаи не се счита за прекъснат.

Държавата за пръв път разреши осигуряване без трудов доход

Законодателят за пръв път допусна у нас хора да се осигуряват по желание за пенсия, без да имат трудови доходи. Съпрузите на лицата, упражняващи свободни професии, вече могат да се осигуряват за пенсия и за болнични и майчинство, без да работят. Промените в Кодекса за социално осигуряване, според които адвокатите, нотариусите и др. самоосигуряващи се, както и занаятчиите и регистрираните земеделци, могат да осигуряват върху минималния осигурителен доход законните си половинки, бяха обнародвани в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 август. За 2012 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се е 420 лв., а за земеделските производители 240 лв.

Условието за свободните професии да се осигуряват е човек да участва в семейната трудова дейност, без да е ясно как ще се докаже това. Българското законодателство позволява самостоятелно заетите да сключват трудови договори с половинките си, като така ще могат да ги осигуряват дори на по-висок осигурителен доход, което би им осигурило много по-голяма социална защита. Така обаче трябва да се плаща и 10% данък общ доход, който при новия ред на осигуряване се спестява.

Промяната, която допусна възможност за осигуряване на категория лица, без да има доказателства, че те работят, мина през закона за дискриминация. Тя се прави заради евродиректива, която регламентира, че трябва да бъде осигурена социална закрила и обезщетения за майчинство и на половинките на самостоятелно заетите лица, когато те им помагат в дейността, за да бъдат предпазени от дискриминация. Директивата обаче допуска да бъдат осигурявани и хората, с които самоосигуряващите се живеят на семейни начала, но според Семейния кодекс те нямат равни права с живеещите в брак, което вече е дискриминация. Кои са "упражняващите свободна професия", съпрузите на които могат да се възползват от промените в КСО, е регламентирано в закона за данъците върху доходите на физическите лица.