С колко дни платен годишен отпуск разполагат работниците, наети на работа по чл. 114 от КТ?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil
Q&A : Платен годишен отпуск по договор по чл. 114 от КТ.

С колко дни платен годишен отпуск разполагат работниците, наети на работа по чл. 114 от КТ?

Трудовият договор по чл. 114 от КТ се сключва за работа през определени дни от седмицата и има всички качества на трудов договор по смисъла на Кодекса на труда. Отработеното по такъв договор време се признава за трудов стаж. Поради това и по този вид трудови договори се полага платен годишен отпуск в размер, пропорционален на трудовия стаж, който е зачетен (или би бил зачетен) за съответната календарна година.

Примери:

- ако по договора се работи един ден в седмицата по 8 часа, 50 седмици в годината, това са 50 работни дни трудов стаж, или 2 месеца и 8 дни. За тях се полагат 4 работни дни платен годишен отпуск, за да се получи най-малко 20 работни дни при пълна календарна година;

- ако по договора се работи 20 дни по 2 часа в месеца, за годината се събират 480 часа, което представлява 60 дни стаж, за който се полагат 7 работни дни платен годишен отпуск;

- ако по договора се работи 10 дни в месеца по 4 часа, за 12 месеца се събират 120 дни трудов стаж, за които се полагат 11 работни дни платен годишен отпуск.

Включване на фактури в описа на наличните активи и ползване на данъчен кредит .

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

ОТГОВОРНОСТ НА ОСИГУРИТЕЛЯ ПРИ НЕПРАВИЛНО ИЗДАДЕНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД ПРИ ПЕНСИОНИРАНЕ

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Задължението на осигурителя да издава документи за осигурителен стаж и осигурителен доход е регламентирано в чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигурителят е длъжен и не може да откаже да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход:

• при прекратяване на трудови или служебни правоотношения - в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението (чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО);
• по искане на осигуряваното лице или негов представител - в 14-дневен срок от искането (чл. 5, ал. 7, т. 2 КСО).

Аналогично на това задължение на осигурителя е задължението на работодателя по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането (чл. 128а, ал. 1 КТ).
Грубо нарушение на осигурителното законодателство е да се въвежда каквато и да било такса от осигурителя/работодателя за издаването на документи за стаж и за доход, независимо от обстоятелството, дали искането за съответния документ е направено от настоящ или бивш работник или служител на предприятието.
Легалното определение на понятието „осигурител“ е дадено в чл. 5, ал. 1 КСО - всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължението по закон да внасят осигурителни вноски, за други физически лица.
При пенсиониране осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец (чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж), а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ (чл. 40, ал. 2 НПОС).
Данните по чл. 5, ал. 4 КСО са данни, които осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите за: осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд (УПФ), здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС), дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Осигурителят издава документите за осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните от изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд (чл. 40, ал. 3 НПОС).
В хода на административното производство по отпускане и изменение на вече отпуснатите пенсии от трудова дейност (осигурителен стаж и възраст, инвалидност поради общо заболяване и инвалидност поради злополука или професионална болест) се извършват задължителни проверки на осигурителния стаж и осигурителния доход след 01.01.1997 г., а също така и при необходимост на представените документи за осигурителен стаж и осигурителен доход преди тази дата.
Териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) извършват задължително проверка на съответствието на данните за осигурителния стаж и осигурителния доход след 01.01.1997 г. в Регистъра на осигурените лица (регистъра) и представените към заявлението (обр. УП-1) документи в следните случаи:

• отпускане на нови пенсии;
• изменение по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО на отпуснати пенсии;
• преизчисляване на пенсиите по чл. 102 КСО с допълнителен стаж и/или с осигурителен доход след тази дата.

Проверката се извършва, не само в случаите когато лицето представя документи за осигурителен стаж и доход, но и в случаите, когато декларира, че не е осигурявано след 01.01.1997 г. и няма представени документи.

След сравняването на данните от документите на лицето и данните от регистъра, са възможни следните варианти:
1. При идентични данни - отпуска се, изменя се или се преизчислява пенсията.
2. Когато осигурителният доход за съответния период по данните от регистъра е по-голям или по-малък от този по представените документи, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, изготвя писмо до осигурителя с копие до лицето, с което се изисква уточняване на различията. На осигурителя се поставя 14-дневен срок, в който е необходимо да потвърди информацията в издадените вече документи за осигурителен доход или да издаде нови документи, в случаите когато се установи, че е допусната грешка при издаването им.
3. Когато в регистъра липсват данни за лицето за целия период след 01.01.1997 г. или за част от него, в пенсионната преписка има данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, пенсията са отпуска, изменя, преизчислява с данните от представените оригинални документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, когато са надлежно оформени.
4. Когато в регистъра има данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, а в пенсионната преписка липсват такива, тогава се ползват данните по чл. 5, ал. 4 КСО, без да е необходима изрична декларация от лицето за тези обстоятелства. В този случай в мотивите на разпореждането за отпускане или преизчисляване на пенсията се вписват периодите, за които са ползвани данните от регистъра.

В случаите когато длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, не може да установи данните за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицата, контролните органи на НОИ извършват проверка в осигурителя (осигурителите) на основание заповед на директора на ТП на НОИ, съставят констативен протокол, дават задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и срок за изготвяне на новите документи, за представяне на коригирани данни в регистъра, или подаване на декларация образец № 1 (при липса на данни) за лицата, на които са издадени документи с невярно съдържание.
Констативният протокол се съставя в три еднообразни екземпляра, от които един за осигурителя, а другите два за ТП на НОИ. Началникът на отдел (директорът) „Краткосрочни плащания и контрол“ представя един екземпляр от констативния протокол на началника на отдел (директора) „Пенсии“, който се съхранява в пенсионната преписка.
Срокът за извършване на проверка в осигурителите, съставяне на констативен протокол, коригиране на данните в персоналния регистър, издаване на новосъставените документи и предаването им на началника на отдел (директора) „Пенсии“ е 30-дневен.
Проверките по установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход в осигурителя се извършват в хода на административното производство, преди да има постановено разпореждане за действителен размер на пенсията.
Когато обаче е отпусната пенсия по отменения Закон за пенсиите или КСО, но установеният след проверката действително положен трудов стаж е по-малък от необходимия за отпускане на съответния вид пенсия, разпореждането, с което е отпусната пенсията, се отменя на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО.
В случаите, при които размерът на пенсията се намали и има неправилно изплатени суми по вина на лицата, същите следва да се възстановят с лихва по реда на чл. 114, ал. 1 КСО.
За причинените щети на Държавното обществено осигуряване от неправилно отпуснати пенсии или пенсии, отпуснати в по-висок от следващия се размер, поради издадени документи с невярно съдържание, контролните органи на НОИ съставят ревизионни актове за начет на основание чл. 110, ал. 1 КСО.
Осигурител, който не изпълни задължението си по чл. 5, ал. 7 КСО за издаване на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, нарушава задължителните разпоредби на ДОО, за което се наказва с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание (чл. 349, ал. 1 КСО).
Който състави документ с невярно съдържание или предостави неверни данни по чл. 5, ал. 4 КСО, с цел неоснователно получаване на осигурителни плащания, се наказва с глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание (чл. 349, ал. 4 КСО).
Законодателят е предвидил възможност с разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, служителят от териториалното поделение на НОИ да уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в 2-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи за пенсия по международен договор от лице с постоянен адрес в чужбина службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване, в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите. Когато в 4-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи. При необходимост за отпускане и изчисляване на пенсиите могат да се ползват данните за осигурителен стаж и доход по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

Мария КИРОВА, главен експерт в Главна дирекция „Пенсии“ в ЦУ на НОИ

Q&A : Има ли право на платен годишен отпуск лице, назначено за управител на фирма с договор за управление и контрол?

Q&A : Има ли право на платен годишен отпуск лице, назначено за управител на фирма с договор за управление и контрол?
https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil
Управителят може да ползва платен отпуск, но това трябва да се уговори изрично в самия договор за управление и контрол. Този вид договор не е трудов и за него не важат правата на работниците и служителите по Кодекса на труда.
Отпуските на управител на фирма, назначен по договор за управление и контрол (ДУК), трябва да бъдат изрично уговорени в самия договор. Като отделни клаузи следва да бъдат предвидени предпоставките и механизмът, по който ще става ползването както на платен годишен отпуск, така и евентуално на други видове отпуски и социални придобивки, на които управителят има право.
Понятието “отпуск” е характерно само за трудовия договор. За да може управителят да бъде освободен от изпълнение на задълженията си по управляване на фирмата за даден период по каквито и да било причини (нека условно го наречем - за да ползва какъвто и да било отпуск), в договора следва да бъдат подробно и изчерпателно регламентирани редът и условията, при които лицето може да ползва дадения отпуск, както и механизъм на ползването му.
В договора следва изрично да се уговори и размерът на възнаграждението, което дружеството ще се ангажира да плаща на управителя по време на годишната почивка, ако такава бъде договорена. Важно е да се знае, че ползване на какъвто и да е отпуск по ДУК става на основание на самия договор, а не въз основа на трудовото законодателство, дори предпоставките и правилата за ползване на отпуските да са взаимствани и да съвпадат с предвиденото в Кодекса на труда.
Такъв договор се смята за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител - срещу заплащане на възнаграждение. Препоръчително е обаче в този случай да се състави и подпише подробен договор за управление и контрол, за да са ясно регулирани правата и задълженията на страните, включително правото на отпуск, начините на прекратяването на договора, както и отговорността при неизпълнение на задълженията по него от страна на възложителя или на изпълнителя.

Справка: чл. 9, чл. 20 и чл. 20а от Закона за задълженията и договорите

Q&A : Каква е процедурата по назначаване на управител на дружество?

Управителят на дружество с ограничена отговорност (ООД), включително на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), се назначава с договор. Договорите за възлагане на управлението на дружество с ограничена отговорност (ЕООД или ООД) получиха за първи път изрична регламентация с новата ал. 7 на чл. 141 от Търговския закон (ТЗ) - (изм. и доп. ДВ, бр. 58 от 2003 г.), която установява, че отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението.
Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик.
До измененията на Търговския закон (обн., ДВ, бр. 58 от 2003 г.) нямаше пречка отношенията между ООД-то и управителя да бъдат уредени с граждански договор за възлагане на управление или с трудов договор. Заинтересованите лица можеха да изберат кой от двата вида договора да сключат. Това беше проява на договорната им свобода при уреждане на взаимоотношенията им.

С посочените по-горе изменения на ТЗ от 2003 г., с разпоредбата на чл. 141, ал. 7, въпросът за вида на договора за назначаване на управител на дружество с ограничена отговорност изрично беше уреден. Търговският закон предвиди (и предвижда) отношенията между ООД-то/ЕООД-то и управителя да се уреждат с договор за възлагане на управлението. Както посочихме по-горе, този договор задължително се сключва в писмена форма. Мениджърският договор, или т.нар. „договор за управление и контрол“, е нов тип договор, в съдържанието на който обикновено преобладават черти на гражданските договори за поръчка или изработка. При наличието на такъв вид договор не се прилагат разпоредбите на трудовото законодателство. Договорът за управление и контрол на търговското дружество не е трудов договор.https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Q&A :Възстановяване на ДДС без да е отразено в справка-декларация.

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil/timeline
Налице е приключила процедура по приспадане на данък върху добавената стойност, но е пропуснато тази сума да бъде отразена в клетка 80 от справката-декларация.
По какъв начин може да се поиска да бъде възстановен този данък?

Ако срокът за подаване на справката-декларация за данъчния период, в който е следвало да бъде отразена сумата, не е изтекъл, то съгласно чл. 126, ал. 2 ЗДДС грешката може да бъде отстранена, като се подаде нова справка-декларация, ведно с отчетните за този период регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите.
В новата справка-декларация следва да бъде попълнена клетка 80 и съответно към нея да бъде приложена и справката за извършеното приспадане.
Ако обаче грешката е установена след изтичането на срока за подаване на справката-декларация, то посоченият по-горе ред е неприложим. В този случай може да бъде подадено искане за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Вх.№ 96-00-274 от 26.05.2013 ОТНОСНО: Признаване на разход за наем и разход за поддръжка на наета сграда

ОТНОСНО: Признаване на разход за наем и разход за поддръжка на наета сграда

С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № 25.06.2013г. в Дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка:
Физическото лице – собственик на еднолично дружество притежава сграда – производствено хале. Дружеството извършва дейността си в сградата. В тази връзка се поставят следните въпроси:
1. Юридическото лице има ли законово право да плаща наем за производственото хале на собственика на сградата?
2. Наемът признава ли се за разход на предприятието?
3. Признават ли се за разход на фирмата сумите за поддръжка на сградата?

Съобразявайки относимото данъчно законодателство и компетентност на НАП, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 15 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/  определя, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смятат и договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага. Друга разпоредба, която регламентира отклонение от данъчно облагане е чл. 77 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Тази норма определя, че при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.
На основание тези разпоредби за да не се попада в хипотезата за отклонение от данъчно облагане по смисъла на посочените разпоредби на корпоративния закон и ЗДДФЛ следва между дружеството и физическото лице – собственик да има договор за възмездно ползване на сградата. Цената на наема е пазарната цена, определена по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗКПО - сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани /§ 1, т. 8 от ДР на ДОПК/.
Доходът на физическо лице от отдаване под наем на недвижим имот се облага с данък на основание чл. 31 и чл. 32 от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Годишната данъчна основа на местно физическо лице от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. На основание чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа авансово от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Съгласно чл. 45, ал. 4, и ал. 8 от закона предприятието, платец на доходи по чл. 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 44 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Служебните бележки се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им - в срок до 15 април на следващата година. Образците се предоставят на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице. Физическото лице придобило доход от наем на основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ подава годишна данъчна декларация по образец. Предприятието-платец на дохода подава информация за изплатените доходи с декларация по чл. 55 и справка по чл. 73 от закона.
Разходите за наем на сграда, ще са признати за целите на данъчното облагане, когато тази сграда се използва за извършване на икономическата дейност на предприятието и при условие, че същите са документално обосновани по реда на чл. 10 от ЗКПО - счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ, в случая не е необходимо физическото лице да издава документ за получения доход от наем.
Съгласно чл. 231 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя.
Разходи за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на материален дълготраен актив за нормалното му функциониране са данъчно признати, когато са документално доказани и се отнасят за актив предоставен за ползване, който данъчно задълженото лице използва, за да извършва стопанската си дейност.
При липса на документи, с които да се доказват разходите за ремонт или същите са предназначени за актив, който не се използва за дейността със счетоводно отразените разходи се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО.
В случай, че разходите за ремонт водят до увеличаване на икономическата изгода на наетите или предоставени за ползване дълготрайни активи, на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО за целите на данъчното облагане, следва да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив.
Съгласно т. 6.2. от Счетоводен стандарт 16 Дълготрайни материални активи, разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
Ако разходите за ремонт отговарят на критериите в СС 16 и не се осчетоводят като данъчен дълготраен нематериален актив, а останат като текущ счетоводен разход съгласно чл. 67 от ЗКПО тези разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели и с тях следва да се увеличи счетоводния финансов резултат.
Предвид гореизложеното за данъчни цели, тъй като физическото лице и дружеството са свързани лица, следва взаимоотношенията им да се уреждат на основата на  възмездността и пазарните цени. За данъчното признаване на счетоводните разходи е необходимо същите да са документално обосновани и свързани с дейността на дружеството съгласно изискванията на корпоративния закон.     

Данни за осигурените лица

Данни за осигурените лица

1. Данни, които осигурителите подават за осигурените лица:

Нормативното основание за подаването на данни за осигурените е чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните за всяко осигурено лице се подават с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се, чрез ежемесечно или периодично представяне на утвърдени декларации. За осигурените лица се подават данни за:

• осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване, облагаемия доход и начисления данък по ЗДДФЛ.

Персоналните данни, събирани за осигурените лица, се използват при отпускането и изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощите по КСО. От 1 януари 2007 г. изцяло по данните от персоналния регистър се извършва изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, както и на помощите по КСО. Изцяло по данните от персоналния регистър се изчисляват паричните обезщетения за безработица на лицата, които имат право на такива обезщетения.

За времето след 1 януари 2009 г. изцяло по данните от персоналния регистър се изчисляват пенсиите за положения труд след тази дата на следните видове осигурени лица:

• членове на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията за работа без трудово правоотношение;
• управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества;
• лица, полагащи труд без трудово правоотношение;
• членове на управителни или контролни органи на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и на партии.

2. Срок, в който се подава декларация-образец № 1 “Данни за осигуреното лице”:

Работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават данни за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;

Самоосигуряващите се лица подават данни: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, когато със съгласието на самоосигуряващото се лице участват в упражняваната от него трудова дейност.

Самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват само за фонд "Пенсии", по свое желание могат да подават еднократно декларация образец № 1 за всяка календарна година. При попълване на декларацията, в т. 12 “Вид осигурен" се вписва код 22. Декларацията се подава до 25 февруари за всяка календарна година с данните за януари, в случай че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от първи януари. При започване или възобновяване на трудова дейност, декларация образец № 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ първия пълен календарен месец в осигуряване.

За работещите без трудови правоотношения декларация-образец № 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението;

3. Данни с декларации-образец № 1, когато осигурените работят на повече от едно място и по първото си правоотношение са осигурени върху максималния осигурителен доход:

Всеки осигурител е длъжен да подава данни за осигурените при него лица дори и в случаите, в които те са осигурени и на друго място и осигурителните им вноски са внесени или дължими върху максималния месечен осигурителен доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

За лицата, които по основния трудов договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход при пълна заетост на работното време, а по втория трудов договор са наети за 3 и повече от 3 часа дневно, данните се подават с попълнен код 21 в т. 12 „Вид осигурен“. Тъй като лицата по основния договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“;

Данните за осигуряването по втория /или допълнителния/ трудов договор се подават с попълнен код 04 в т. 12 „Вид осигурен“ и когато лицата по първото правоотношение са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, но при втория работодател работят по-малко от 3 часа дневно. В тези случаи отработените дни през месеца по втория договор също се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“. В тази точка се попълват и дните изплатени от втория работодател, на основание чл. 40, ал. 5 от КСО.

Самоосигуряващи се лица, заявили в компетентната териториална дирекция на НАП желанието си да се осигуряват само за фонд „Пенсии“, които получават и доходи за работа по трудово правоотношение при пълна заетост и върху тези доходи са осигурени върху максималния размер на месечния осигурителен доход, могат да подават еднократно декларация обр. № 1 за всяка календарна година, като в точка 12 „Вид осигурен“ попълват код 23. Дните в осигуряване се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“. Данните се подават с оглед зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране 4 години за 5.

Самоосигуряващите се лица, които са заявили осигуряване за фонд „Пенсии“ и за фонд “Общо заболяване и майчинство” и са осигурени по трудово правоотношение върху максималния месечен осигурителен доход, подават месечни данни в качеството си на самоосигуряващи се лица с попълнен код 12 в т. 12 „Вид осигурен“. Дните в осигуряване през месеца се попълват в т.16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“.

За лицата, които работят при повече от един възложител по договор за управление и контрол, всеки от възложителите подава данни за осигуряването с попълнен код 10 в т. 12 „Вид осигурен“. В случай че лицето е декларирало, че вече е достигнало максималния месечен осигурителен доход, възложителят по договора не внася осигурителни вноски, но подава данни с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“. Отработените дни без осигурителни вноски се отразяват в т. 16.4 на декларацията.

4. Как осигурителите и осигурените лица могат да проверяват данните, подадени с декларация-образец № 1?

Всяко осигурено лице може да провери в интернет страницата на Националния осигурителен институт, осигурителния си статус с издадения му от Националния осигурителен институт персонален идентификационен код (ПИК). Персоналният идентификационен код се получава веднага във всяко териториално поделение на НОИ или в негов филиал, постоянно или изнесено работно място, лично или чрез упълномощено лице, без да е необходимо предварително попълване на заявление на хартиен носител, като лицата представят само лична карта. Заявление за издаване на ПИК (Обр. П-18) се подава единствено в изнесено работно място или приемна, където няма информационна свързаност, като удостоверението за ПИК се получава в седемдневен срок. С оглед защита на данните, представляващи информация за икономическата идентичност, по смисъла на Закона за защита на личните данни, издаването на ПИК чрез упълномощено лице се извършва само чрез представяне на изрично нотариално заверено пълномощно.

Всеки осигурител може да провери в интернет страницата на НОИ подадените от него данни за осигурените лица, с издадения от НОИ идентификационен код на осигурител - ИКО. Заявлението за издаване на ИКО (Обр. П-19) се подава от осигурителя или от упълномощено от него лице в териториалното поделение на НОИ по регистрация.

Осигурителите, подаващи данните за осигурените при тях лица с електронен подпис, могат да проверят тази информация без да е необходимо да имат издаден ИКО.

5. Санкции за неправилно подадени данни за осигурените лица:

Осигурител, който състави или предостави неверни данни с декларация- образец № 1 “Данни за осигуреното лице” с цел неоснователно получаване на осигурителни плащания, се наказва с глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание /чл. 349, ал. 4 от КСО/. При повторно нарушение се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената. Тези санкции се налагат от контролните органи на НОИ.

Данък върху разходите

Данък върху разходите

Режимът на облагане с данък върху разходите е регламентиран в чл.204-217 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Обект на облагане
С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:
1. представителните разходи, свързани с дейността;
2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват и:
- разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот";
- разходите за ваучери за храна;
3. разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.
Освобождаване от облагане
1. Освобождават се от облагане социалните разходи за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" - в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
2. Освобождават се от облагане социалните разходи за ваучери за храна, когато са в размер до 60 лв. месечно на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

• договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
• данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
• ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

3. Освобождават се от облагане социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол от местоживеенето до местоработата и обратно.
Освобождаването не се отнася за разходи за транспорт, осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии, с изключение на случаите, когато същият се извършва с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони, и без този разход данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.
Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Данъчно задължени лица
Данъчно задължени лица за данък върху представителните разходи са всички лица, отчели такива разходи и подлежащи на облагане с корпоративен данък.
Данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договори за управление са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.
Данъчно задължени лица за данък върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност са всички лица, отчели такива разходи и подлежащи на облагане с корпоративен данък.
Данъчна основа
Данъчна основа за данъка върху представителните разходи
Данъчната основа за определяне на данъка върху представителните разходи са начислените за календарната година представителни разходи.
Данъчна основа за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура
Данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи, предоставени в натура са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година.
Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за вноски (премии) за допълнително социално осигуряване и застраховки "Живот"
Данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи за вноски (премии) за допълнително социално осигуряване и застраховки "Живот" е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице. Когато данъчно задължените лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.
Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна
Данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи за ваучери за храна е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.  Когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък  по чл.209 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходите за ваучери за храна е целият размер на начислените разходи за календарния месец.
Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства
Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства са начислените през календарната година разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението. 
Данъчна ставка
Данъчната ставка на данъка върху разходите е 10 на сто.
Деклариране на данъка
На основание чл.217, ал.1 от ЗКПО данъкът върху разходите сe декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.
Внасяне на данъка
Данъкът върху разходите се внася до 31 март на следващата година.
Санкции
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗКПО за невнесения в срок дължим данък се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.261 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.278 от ЗКПО актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Полезно за наемодателите

I. Облагане на доходите от продажба на недвижим имот

Доходите, придобити през календарната година от продажба на един недвижим жилищен имот, не подлежат на облагане с данък, ако той е бил Ваша собственост в продължение на повече от 3 години, тоест, ако между датата на покупката и датата на продажбата му са изминали повече от 3 години. Не се облагат и доходите, придобити през календарната година от продажба на не повече от два недвижими имота, ако между датата на покупката и датата на продажбата им са изминали повече от 5 години. Доходите от продажба на селскостопански и горски имоти са освободени от облагане, независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата им са изминали повече от 5 години.

Във всички останали случаи доходите от продажбата на недвижим имот се облагат с данък. Основата за облагане се изчислява, като положителната разлика между продажната и покупната цена на имота се намали с 10% разходи, тоест на облагане подлежи доходът, формиран в случаите, в които имотът е продаден по-скъпо, отколкото е купен. В този случай продавачът е длъжен да подаде годишна данъчна декларация и да внесе данъка не по-късно от 30 април на годината, следваща годината, през която е извършена продажбата. В същия срок продавачът е длъжен да подаде годишна данъчна декларация и когато продажната цена е равна или по-малка от цената на придобиване на недвижимия имот.

II. Облагане на доходите от наем на недвижим имот

Доходите от наем на недвижими имоти задължително се декларират в годишната данъчна декларацията за облагане на доходите на физически лица. Законът позволява на наемодателите да намалят облагаемия си доход с 10 % разходи, като не се изискват документи или доказателства, че разходите са реално извършени.

1. Облагане на доходите на физически лица, отдаващи имоти на други физически лица

==> Деклариране

Наемодателите подават годишна данъчна декларация за облагане на доходите (Образец 2001) до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем. Освен годишна данъчна декларация за доходите, наемодателите - физически лица, отдаващи под наем имоти на други физически лица, задължително подават и тримесечни декларации за облагане с авансов данък (декларация образец 4001). Срокът за подаването на тези декларации е до края на април - за първото тримесечие, до края на юли - за второто и до края на октомври - за третото тримесечие на годината. За четвъртото тримесечие декларация за облагане с авансов данък не се подава, не се и внася авансов данък.

==> Плащане

Физическите лица, отдаващи под наем имоти на други физически лица, задължително правят авансови вноски за доходите от наем. Вноските са тримесечни и се превеждат по сметката на НАП по постоянен адрес на наемодателя. Вноските се определят, като размерът на получения доход от наем през съответното тримесечие, намален с 10% разходи, се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Срокът за авансовите вноски за доходите от наем е до края на април - за първото тримесечие, до края на юли - за второто и до края на октомври - за третото тримесечие на годината. За четвъртото тримесечие авансови вноски не се дължат. Данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация се внася по сметката на НАП в срок до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем.

2. Облагане на доходите на физически лица, отдаващи под наем имоти на предприятия и самоосигуряващи се лица

==> Деклариране

Наемодателите подават годишна данъчна декларация за облагане на доходите (Образец 2001) до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем. От тях не се изисква подаване на декларации за облагане с авансов данък, защото той се удържа и внася от платеца на дохода. С последните промени в данъчното законодателство от началото на 2013 г. на физическите лица, отдаващи под наем имоти на предприятия и самоосигуряващи се лица, ще се издава само една служебна бележка, а не при всяко изплащане на наема, както беше до края на 2012 г. Тоест, към годишната данъчната декларация наемодателят ще се приложи само една служебна бележка за получения доход от наем, платен от предприятие или самоосигуряващо се лице.

==> Плащане

Физическите лица, отдаващи под наем имоти на предприятия и/или самоосигуряващи се лица, не правят авансови вноски за данъка върху доходите от наем. Дължимите вноски за съответните тримесечия правят от техните наематели. Данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация се плаща от наемодателите по сметката на НАП в срок до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем.

Подаване на декларация за дължими данъци

(по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО)

В кои случаи физическите лица са задължени да подават декларацията за дължими данъци?

Въведената от началото на 2013 г. декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001), се подава от физически лица, когато те са задължени да определят и внасят данък за придобитите доходи. Декларацията се подава в случай, че едновременно са налице следните обстоятелства:

• физическото лице е придобило някои от следните видове доходи: наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; друга стопанска дейност (напр. извънтрудови правоотношения; упражняване на свободна професия и др. за които облагаемия доход се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ); доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ;
• физическото лице дължи данък за придобитите доходи и то само трябва да определи и внесе дължимия данък за тези доходи.

-------------------------

Примери:

1. Физическо лице получава месечно наем от друго физическо лице – в този случай лицето само е задължено да определя и внася дължимия авансово данък и съответно има задължението да подава декларацията за дължими данъци (образец 4001).

2. Физическо лице, упражняващо свободна професия (напр. като адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, лекар, стоматолог и т.н.) и съответно регистрирано като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. В този случай лицето също е задължено само да определя и внася дължимия от него авансов данък за придобитите през годината доходи и съответно е задължено да декларира дължимите данъци с подаването на новата декларация (образец 4001).

3. Физическо лице е съдружник в търговско дружество и в тази връзка е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Лицето получава възнаграждение по извънтрудово правоотношение от друго дружество, като е декларирало пред платеца, че е самоосигуряващо се лице. В този случай платецът не следва да удържа авансово данък, а задължението за определяне и внасяне на данъка е на физическото лице, като то е задължено и да декларира дължимия данък с подаването на декларация образец 4001.

4. Местно физическо лице е получило дивидент от компания в чужбина и съответно дължи окончателен данък, като при това само е задължено да определи неговия размер и да го внесе, както и да подаде декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

-------------------------

Кога не се подава декларацията?

Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) не се подава, в случай, че физическото лице е придобило доходи от изброените по-горе източници (наем, упражняване на свободна професия и т.н.), но не дължи данък за придобитите доходи или дължимият данък се удържа и внася от платеца на дохода.

-------------------------

Примери:

1. Физическо лице, което е пенсионер, получава месечно наем от друго физическо лице в размер на 500 лв. Наемодателят няма други доходи освен въпросният наем и пенсията. Лицето е с намалена работоспособност 65 на сто и според правилата на ЗДДФЛ не дължи авансово данък, тъй като облагаемият му доход няма да превиши сумата от 7920 лв. В този случай лицето не следва да подава декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, тъй като няма дължим данък.

2. Физическо лице, получава възнаграждение по извънтрудово правоотношение, като платецът на дохода е предприятие и съответно то е задължено да определи, удържи и внесе авансово данък върху изплатения доход. В тези случаи декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава от платеца на дохода (предприятието) и съответно физическото лице не следва да декларира дължимия данък.

3. Физическо лице – адвокат започва дейността си през м. септември 2013 г. и първата дата, на която получава доход е 02.10.2013 г. За доходите, придобити през четвъртото тримесечие на годината лицето не дължи авансово данък и съответно не подава декларацията за дължим данък (образец 4001) за това тримесечие. В конкретния случай облагането на доходите ще се извърши едновременно с подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г.

-------------------------

Какви са сроковете за подаване на декларацията за дължими данъци?

Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци, а именно:

1. За дължимия авансово данък за доходите от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, както и за дължимия авансово данък за доходите от друга стопанска дейност (упражняване на свободна професия, извънтрудови правоотношения и т.н.) – декларацията се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за четвърто тримесечие не се внася авансово данък и съответно декларация не се подава. Следователно, за изброените видове доход, декларацията за дължими данъци (обр. 4001) се подава през 2013 г., както следва:

• за дължимия авансово данък за доходи, придобити през първото тримесечие на годината – в срок до 30 април 2013 г.;
• за дължимия авансово данък за доходи, придобити през второто тримесечие – в срок до 31 юли 2013 г.; и
• за дължимия авансово данък за доходи, придобити през трето тримесечие – в срок до 31 октомври 2013 г.

2. За дължимите окончателни данъци по глава шеста от ЗДДФЛ, в случай, че задължението за определяне и внасяне е на физическото лице – придобило доходите декларацията за дължими данъци (обр. 4001) се подава през 2013 г., както следва:

• за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през първото тримесечие на годината – в срок до 30 април 2013 г.;
• за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през второто тримесечие – в срок до 31 юли 2013 г.;
• за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през трето тримесечие – в срок до 31 октомври 2013 г.;
• за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие – в срок до 31 януари 2014 г.

В случай, че едно и също физическо лице освен авансов данък е задължено да внесе за конкретното тримесечие и окончателен данък (напр. за доходи от дивиденти от чужбина) – попълва една бланка, в която описва двата вида данък.

Санкции

В случай, че физическото лице не изпълни задължението си за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001) в установените срокове, се наказва с глоба в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При повторно нарушение глобата е съответно в размер до 1000 лв.

Начини на подаване

Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци се подава:

• лично или чрез упълномощено лице в офисите на НАП;
• по пощата с обратна разписка;
• по електронен път – чрез интернет с електронен подпис.

Защо се подава?

Необходимостта от въвеждането на задължение за подаване на декларацията за дължими данъци се свързва с новия ред за погасяване на публичните вземания, а именно постъпилите плащания след 01.01.2013 г. се обвързват автоматично с вписаните в данъчно-осигурителната сметка на лицето задължения по реда на тяхното възникване. От друга страна, задълженията се формират в данъчно-осигурителните сметки на лицата само въз основа на акт на орган по приходите или въз основа на подадена декларация. Ето защо е необходимо всяко възникнало задължение за внасяне на данък, включително от физическо лице, да бъде обвързано с конкретна декларация и за авансовите данъци за доходите от наем и от друга стопанска дейност, както и за окончателните данъци по глава шеста от ЗДДФЛ това е именно декларацията за дължими данъци (образец 4001).

Трудов договор на основание чл. 71 ал. 1 КТ- Има ли закрила при уволнение в случай на бременна работничка

Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.

Страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, до изтичането му може да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ. Другата страна има право да прекрати договора като отправи едномесечно предизвестие, освен ако в договора не е уговорен друг срок.

Обстоятелството в чия полза е уговорен срокът за изпитване има съществено значение за правото на прекратяване на този договор преди изтичане на срока, без да се дължи предизвестие. В случай, че в трудовия договор със срок за изпитване не е изрично упоменато в чия полза е уговорен срокът за изпитване, то се приема, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.

За бременните работнички и служителки е предвидена законова закрила при прекратяване на трудовото правоотношение. Основанията, при които се прилага предварителната закрила при уволнение са изрично регламентирани в чл. 333, ал. 5 от КТ. Бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 (при закриване на предприятието), т. 7 (при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност), т. 8 (когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност) и т. 12 (при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор), както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 (когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда) и ал. 2, т. 6 (работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен). В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.

Закрилата при уволнение по чл. 333 от КТ е предвидена само за случаите, когато уволнението става по инициатива на работодателя и не се прилага при прекратяване на договора по време на изпитателен срок, включително и когато изпитваният е бременна работничка. Основанието за прекратяване по чл. 71, ал. 1 от КТ не попада в изчерпателно изброените в чл. 333, ал. 5 от КТ случаи, в които бременна работничка или служителка ползва специалната закрила при уволнение.

Справка: чл. 70, 71, 333, ал. 5 от Кодекса на труда.

Облагане доходите на съдружници за личен труд в дружеството

Обикновено собствениците или съдружниците в търговските дружества полагат труд в тях.. Често срещана практика е същите да получават и възнаграждение за положения труд в дружеството. С направените промени в ЗДДФЛ в сила от 1.01.2010 г. тези възнаграждения вече се считат за доход от трудови правоотношения. Забележете, че те се считат за такива само за целите на ЗДДФЛ. Какво означава това? На практика това означава, че върху тези плащания се изчислява и внася данък като за трудово правоотношение. Този данък следва да бъде и деклариран като такъв. За целите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) обаче тези лица обикновено се считат за самоосигуряващи се лица. Това означава, че те са длъжни да внасят осигурителните си вноски за своя сметка. Оттук идват много въпроси, по които ще се опитаме да внесем яснота.

Съдружници в търговски дружества
Търговско дружество съгласно Търговския закон може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Според същия закон, когато капиталът на дружеството принадлежи на едно лице, фирмата съдържа означението Еднолично ООД или ЕООД. В този случай се счита, че едноличният собственик на капитала следва да се третира като съдружник за целите на ЗДДФЛ при изплащане на доходи за положения от него личен труд в дружеството.

Сключен договор
Според становище на НАП за целите на данъчното облагане доходът за полагания личен труд се третира като доход от трудово правоотношение независимо от вида на сключения договор – трудов по Кодекса на труда или облигационен/граждански по Закона за задълженията и договорите. Това е така, тъй като съдружниците - физически лица, работят в полза на дружеството и разходите за полагания от тях личен труд се поемат от предприятието.

Облагаем доход и изчисляване на данъка
Облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя и за сметка на работодателя. Данъкът върху тези доходи следва да се изчисли, като от облагаемия доход за определен месец се приспаднат осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка чрез дружеството. Оттук можем да направим извода, че избраният от самоосигуряващото се лице осигурителен доход и полученото възнаграждение за положения от него личен труд в дружеството могат да бъдат различни стойности. Например - лицето се осигурява за своя сметка върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, който за 2013 г. е 420 лв., а получава брутно възнаграждение за положен личен труд в размер на 1000 лв. месечно. В този случай от тези 1000 лв ще бъдат приспаднати осигурителните вноски, изчислени върху 420 лв., а върху остатъка ще се изчисли данък по реда на ЗДДФЛ. Няма ли да се получат разлики в осигурителния доход при така изчислените възнаграждение и осигуровки в края на годината?

Както вече казахме, тези доходи не се считат от трудово правоотношение за целите на КСО. В този случай разликите ще бъдат отчетени при подаването на годишна данъчна декларация. При попълването на декларацията, и в частност справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, тази разлика ще се яви като получен доход, върху който лицето ще трябва да се доосигури. Тоест върху разликата ще се дължат осигурителни вноски отново за сметка на лицето, но вече при изтичане на годината с подаването на годишната данъчна декларация и приложенията към нея. В тази връзка трябва да кажем също, че при довнасянето на осигурителни вноски се изчисляват само осигурителните вноски за фонд пенсии от държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване. Тоест тук няма значение какъв е избраният вид на осигуряване от самоосигуряващото се лице, дали е избрало да внася осигуровки за фонд общо заболяване и майчинство или не.
Внасяне и деклариране на данъкаЗа внасянето на данъка отново важат правилата като за трудови правоотношения. Същият следва да се удържи при изплащането на възнаграждението и да бъде внесен до 25-о число на месеца, следващ месеца на удържането му. Тъй като данъкът се удържа от платеца на дохода, в платежните документи за задължено лице трябва да бъдат посочени неговите ЕИК по БУЛСТАТ и наименование. Декларирането на данъка отново е задължение на платеца на дохода (дружеството) и той трябва да бъде включен в декларация образец 6 заедно с данъка от други трудови правоотношения. Изплатеният доход следва да бъде включен и в декларация образец 1, която дружеството - платец на дохода, е длъжно да подава за осигурените в него лица.
Удържания и внесен данък следва да се посочи и в декларация образец едно за самоосигуряващото се лице. Кода за вид осигурен за самоосигуряващи се лица е 12. Според указанията за попълване на декларация образец едно изплатения, за положен личен труд от съдружник или едноличен собственик, облагаем доход следва да се посочи в точка 31. Начисления месечен данък изчислен по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ се посочва в точка 31А.
 Изчисляването и внасянето на данък върху доход за положен личен труд, от съдружник или едноличен собственик, в дружеството няма отношение към попълването на точка 34 от декларация образец едно. В същата следва да се попълни нетното възнаграждение определено по реда на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване. За Самоосигуряващи се лица това е дохода, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски.
Удържания и внесен данък следва да се посочи в декларация образец 6 в точка 16 - удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ


Може ли в практиката да се случи възнаграждението за положения от съдружника личен труд в дружеството да бъде начислено, но неизплатено?

Тази хипотеза е напълно възможна. В този случай, както при останалите трудови правоотношения, данъкът ще бъде удържан при изплащането на дохода. Разбира се неизплатеното възнаграждение няма да бъде посочвано в декларация образец 1 при начисляването му. Същото ще трябва да се отрази в декларация образец 1 за месеца, за който се отнася, след неговото изплащане.
В заключение ще обърна внимание, че доходи за положен личен труд от съдружник, които не са изплатени към 31.12 на съответната година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Това е така, тъй като в ЗКПО липсва специална препратка към ЗДДФЛ, с която тези възнаграждения да се включат към изключенията, посочени в чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, а именно основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт.

Източник: в.Капитал

Неясен законов текст подлуди малкия бизнес

Странните законодателни инициативи на ГЕРБ продължават да водят до различни тълкувания. Вчера НАП и НОИ трябваше да разясняват защо промените в Кодекса за социално осигуряване за 2013 г. няма да увеличат трикратно осигурителната тежест за малкия и средния бизнес.

Ден по-рано червеният депутат Захари Георгиев обяви, че с поправки, които регламентират лицата, задължени да се осигуряват за всички рискове, управителите на фирми, полагащи личен труд, ще трябва да се осигуряват два пъти - веднъж в ролята си на ръководители и втори път върху извършената работа. Той изчисли, че това ще доведе до близо 300% ръст на осигурителната тежест най-вече за малкия и средния бизнес, тъй като управителите на малки обекти ще трябва да внасят осигуровки веднъж върху 1000 лв., колкото е минималният праг за тях, или 308 лв. общо, и втори път върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се заради положения личен труд. Това са още поне 126 лв. отгоре осигуровки върху минималния осигурителен праг от 420 лв. Така те трябва да внасят в НАП месечно общо над 430 лв. вместо само 126 лв. както досега, изчислява Захариев.

"Такъв казус няма. Текстът само прецизира обхвата на осигурените лица, упражняващи трудова дейност по управление и контрол на търговски и неперсонифицирани дружества и на еднолични търговци", твърдят от НОИ. Оттам обясниха, че новият текст не променя принципната позиция на НОИ по отношение реда за осигуряване на т.нар. "управляващи" собственици и съдружници на търговски дружества, които за своя сметка и на свой риск упражняват трудова дейност и продължават да се осигуряват като самоосигуряващи се.

От НАП също потвърдиха, че текстът не променя правилото "Има доход, има осигуряване, няма доход, няма осигуряване". Т.е.,ако управителите са назначени с договор за управление без определено възнаграждение, те плащат осигуровки само за труда, който извършват. В случая се повтаря спорът от 2010 г., когато с указание шефът на НАП Красимир Стефанов разясни същия текст в КСО точно по начина, по който ги обяснява Георгиев - управителите се осигуряват и като такива, и като самонаети. След масови протести тогава обаче указанието беше отменено.

Минимални прагове 2013

Минимални прагове 2013 , мод 2013 , тзпб 2013 , осигурителни прагове 2013

Обнародваха новите минимални прагове които ще влезат в сила от догодина 1. Януари 2013 година .

Някой от по важните промени са :
по чл. 8. (1) Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2013 г.:
1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година
по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно
приложение № 1;
2. минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица
съобразно облагаемия им доход за 2011 г. като самоосигуряващи се лица:
а) до 5400 лв. – 420 лв.;
б) от 5400,01 до 6500 лв. – 450 лв.;
в) от 6500,01 до 7500 лв. – 500 лв.;
г) над 7500 лв. – 550 лв.;
3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земедел-
ски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;
4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2200 лв.
(2) Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се
лица, които не са упражнявали дейност през 2011 г., както и за започналите дейност през
2012 и 2013 г. е 420 лв.
(3) За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване,
за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с
минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид
доходът по ал. 1, т. 2, буква „а“.

Чл. 9. Определя се за периода от 1 януари до 31 март 2013 г. минимален размер на
пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуря-
ване – 145 лв., а от 1 април 2013 г. – 150 лв. Чл. 10. Определя се за 2013 г. дневен ми-
нимален размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв.

Чл. 11. Определя се за 2013 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – 240 лв.

Чл. 12. Определя се за 2013 г. размер на еднократната помощ по чл. 13г от Кодекса за
социално осигуряване при смърт на осигурено лице – 540 лв.

Чл. 13. Определя се размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука
и професионална болест“ по групи основни икономически дейности съгласно приложение № 2.

Чл. 14. При временен недостиг на средства във фондовете на държавното обществено
осигуряване могат да се ползват временни безлихвени заеми от централния бюджет
или от други сметки и фондове със социално предназначение до размера на едномесечните
осигурителни разходи. Заемите са отпускат с разрешение на министъра на финансите.

Чл. 15. (1) За 2013 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците
и служителите“.

(2) За 2013 г. се определя максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2
и чл. 23, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя – 1000 лв.
(3) Определя се за приход в бюджета на Националния осигурителен институт 1,5 на
сто от приходите на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – за
дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите
при несъстоятелност на работодателя.
(4) Приема се план-сметка на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ съгласно приложение № 3.

Как може да се възстанови ДДС от ЕС (Европейски съюз) ?

Кога може да се възстанови ДДС от ЕС (Европейски съюз)?- Може да се възстанови ДДС от ЕС ако сте фирма регистрирана по ДДС в България.
- Имате фактури издадени от фирми в ЕС, в който са ви начислили ДДС.
- Начислен ДДС се възстановява за закупени стоки и/ или услуги за които фирмата ви би имала право на данъчен кредит ако тези стоки и/ или услуги бяха закупени в България.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба Н-9 за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Европейския съюз:
" Правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност за закупени стоки и получени услуги се отнася за фактурирани доставки, по които данъкът е станал изискуем, както и за осъществен внос на територията на страната през периода на възстановяване."
Съгласно чл. 2 от същата наредба следва да отговаряте на следните условия:
1. за периода на възстановяване не сте имали седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива - постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната от ЕС, от която искате да възстановявате;
2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната от ЕС, от която искате да възстановявате с изключение на доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице - платец на данъка;
3. да сте регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в България.
Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява чрез подаване на искане за възстановяване до компетентния орган по приходите на Националната агенция за приходите, посредством електронен портал и се прикачват всички необходими документи, доказващи доставката.
Срокът за възстановяване на ДДС от всики държави в ЕС е най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка (т.е. ако фактурите са от 2012 год. данъка по тях трябва да се поиска до 30.09.2013 год.).

Договор за управление и контрол – ДУК

Договорът за управление и контрол нормативно е обоснован в Търговския закон. Там е посочено, че отношенията между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик / за справка чл. 141, ал. 7/ .
Правната теория и съдебната практика разглеждат договора за възлагане на управление като разновидност на договора за поръчка, регламентиран от ЗЗД, или като самостоятелен тип договор, уреждан от гражданското законодателство. Доколкото не е предвидено друго от нормативна гледна точка за този вид договори могат да се прилагат общите разпоредби на гражданското право. Договорът за управление е вид граждански договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При гражданските договори няма работодател, а възложител, няма работници и служители, а изпълнители и следователно разпоредбите на Кодекса на труда не намират приложение спрямо тези договори. При евентуално неизпълнение на задълженията по граждански договор от насрещната страна, защитата се осъществява по общите гражданскоправни способи.
Социално осигуряване
Управителите на търговски дружества се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази точка попадат изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Осигурителният доход са получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения. Той не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година и не може да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход.
ВАЖНО! Тук е мястото да бъде обяснена една много важна особенност на договора за управление и контрол, която го отличава съществено от трудовите договори по повод определянето на осигурителния доход пропорционално на отработеното време. Продължителността на работното време е част от съдържанието на трудовия договор и се определя съобразно разпоредбите на Кодекса на труда. Уговарянето на работа през определени дни от месеца и/или за непълно работно време е правна възможност, предвидена в чл. 114 от КТ, съответно в чл. 138, ал. 1 от КТ. Правата и задълженията на страните по договорите за управление и контрол се уреждат съгласно изискванията на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, поради което наличието на подобна клауза в договор за управление и контрол е без юридическа стойност за осигурителния режим на лицето, изпълнител по договора. Предвид изложеното, когато отношенията между страните, свързани с управлението на търговското дружество не са уредени по Кодекса на труда, а е сключен договор за възлагане на управлението по чл. 141, ал. 7 от ТЗ, задължително осигуряването е върху доход, не по-малък от съответния минимален „праг”, независимо че договорът може да е сключен за работа по няколко часа дневно или седмично. Що се отнася до разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, тя се прилага единствено в случаите, когато лицето не е работило през целия месец по договор за управление и контрол, например: при временна неработоспособност или друг отпуск, за който не се изплаща възнаграждение, както и при започване или прекратяване на трудовата дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. В тези случаи минималния месечен осигурителен доход се определя пропорционално на работните дни през месеца, без значение на отработените часове на ден.
Здравно осигуряване.
Здравното осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО внасят осигурителните вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход като спазват реда, определен в чл. 6, ал. 10 от КСО.
От цитираната разпоредба на КСО е видно, че водещ по отношение реда за определяне максималния месечен размер на осигурителния доход е доходът по трудови и/или по служебни правоотношения. Съгласно посочения ред на определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход, ако едно лице работи едновременно по ТД и по ДУК, към доходите по трудови и/или служебни правоотношения следва да бъдат прибавени доходите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Това следва да се извърши по хронологичния ред на датите на сключване на тези договори.
Признаване на осигурителен стаж.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Тази постановка обаче се прилага за работниците и служителите по трудови правоотношения. В т. 3 от същата разпоредба е регламентирано, че за осигурителен стаж на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се признава времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2 т. 3 от КСО.
От 01.01.2009 година за ДУК не се попълват и заверяват осигурителни книжки, за периодите в осигуряване, след тази дата, данните се вземат от персоналния регистър на осигурените лица.
Данъчно облагане.
От 01.01.2008 г., с разпоредбата на буква “з” на точка 26 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), лицата по договори за управление и контрол, включително членовете на управителни и контролни органи на предприятия, изрично са посочени в обхвата на доходите от трудови правоотношения. Тази съществена промяна в данъчното третиране на доходите по договори за управление означава, че от този момент нататък за станите по тези договори важат постановките от ЗДДФЛ, касаещи трудовите правоотношения и по конкретно:
- по отношение на формирането на облагаемия доход и годишната данъчна основа вече се прилагат разпоредбите на чл. 24 и 25 ЗДДФЛ (а не на чл. 29-30 ЗДДФЛ, приложими за лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения – граждански договор);
Формирането на облагаемия доход за лицата по договори за управление и контрол по реда, приет за лицата по трудови правоотношения означава, че при определяне на облагаемия доход вече не следва да се приспадат нормативно признати разходи в размер на 10%.
- по отношение на авансовото облагане приложение намира вече нормата на чл. 42 ЗДДФЛ (а не на чл. 43 ЗДДФЛ, приложим за лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения);
Това означава, че за разлика от досегашната практика, при авансово облагане на посочените доходи могат да се вземат предвид данъчни облекчения за намалена работоспособност по реда на чл. 18, ал. 2 ЗДДФЛ (660 лв. месечно) или за лични вноски (премии) по договори за доброволно осигуряване или животозастраховане, по реда на чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ, т.е. в размер до 10 на сто от облагаемия доход, получен през съответния месец, намален със задължителните лични осигуровки.
Авансовото удържане на данъка (аналогично на лицата по трудови правоотношения) не би следвало да се документира със Сметка за изплатени суми и Служебна бележка по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ.
- по отношение на удостоверяването на удържания данък вече се прилагат разпоредбите на чл. 45, ал. 1 ЗДДФЛ за издаване на Служебна бележка от работодателя (а не на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ за издаване на Сметка за изплатени суми, приложим за лица, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения);
- по отношение на определянето на дължимия годишен данък вече се прилага чл. 49 ЗДДФЛ за определяне на годишния данък от основния работодател, който до 31.12.2007 г. нямаше отношение към лицата по договори за управление и контрол;

 

Източник : Плюс и Минус