Вх.№ 96-00-274 от 26.05.2013 ОТНОСНО: Признаване на разход за наем и разход за поддръжка на наета сграда

ОТНОСНО: Признаване на разход за наем и разход за поддръжка на наета сграда

С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № 25.06.2013г. в Дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка:
Физическото лице – собственик на еднолично дружество притежава сграда – производствено хале. Дружеството извършва дейността си в сградата. В тази връзка се поставят следните въпроси:
1. Юридическото лице има ли законово право да плаща наем за производственото хале на собственика на сградата?
2. Наемът признава ли се за разход на предприятието?
3. Признават ли се за разход на фирмата сумите за поддръжка на сградата?

Съобразявайки относимото данъчно законодателство и компетентност на НАП, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 15 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/  определя, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смятат и договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага. Друга разпоредба, която регламентира отклонение от данъчно облагане е чл. 77 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Тази норма определя, че при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.
На основание тези разпоредби за да не се попада в хипотезата за отклонение от данъчно облагане по смисъла на посочените разпоредби на корпоративния закон и ЗДДФЛ следва между дружеството и физическото лице – собственик да има договор за възмездно ползване на сградата. Цената на наема е пазарната цена, определена по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗКПО - сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани /§ 1, т. 8 от ДР на ДОПК/.
Доходът на физическо лице от отдаване под наем на недвижим имот се облага с данък на основание чл. 31 и чл. 32 от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Годишната данъчна основа на местно физическо лице от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. На основание чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа авансово от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Съгласно чл. 45, ал. 4, и ал. 8 от закона предприятието, платец на доходи по чл. 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 44 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Служебните бележки се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им - в срок до 15 април на следващата година. Образците се предоставят на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице. Физическото лице придобило доход от наем на основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ подава годишна данъчна декларация по образец. Предприятието-платец на дохода подава информация за изплатените доходи с декларация по чл. 55 и справка по чл. 73 от закона.
Разходите за наем на сграда, ще са признати за целите на данъчното облагане, когато тази сграда се използва за извършване на икономическата дейност на предприятието и при условие, че същите са документално обосновани по реда на чл. 10 от ЗКПО - счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ, в случая не е необходимо физическото лице да издава документ за получения доход от наем.
Съгласно чл. 231 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя.
Разходи за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на материален дълготраен актив за нормалното му функциониране са данъчно признати, когато са документално доказани и се отнасят за актив предоставен за ползване, който данъчно задълженото лице използва, за да извършва стопанската си дейност.
При липса на документи, с които да се доказват разходите за ремонт или същите са предназначени за актив, който не се използва за дейността със счетоводно отразените разходи се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО.
В случай, че разходите за ремонт водят до увеличаване на икономическата изгода на наетите или предоставени за ползване дълготрайни активи, на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО за целите на данъчното облагане, следва да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив.
Съгласно т. 6.2. от Счетоводен стандарт 16 Дълготрайни материални активи, разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
Ако разходите за ремонт отговарят на критериите в СС 16 и не се осчетоводят като данъчен дълготраен нематериален актив, а останат като текущ счетоводен разход съгласно чл. 67 от ЗКПО тези разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели и с тях следва да се увеличи счетоводния финансов резултат.
Предвид гореизложеното за данъчни цели, тъй като физическото лице и дружеството са свързани лица, следва взаимоотношенията им да се уреждат на основата на  възмездността и пазарните цени. За данъчното признаване на счетоводните разходи е необходимо същите да са документално обосновани и свързани с дейността на дружеството съгласно изискванията на корпоративния закон.     

Данъчно третиране на представителни разходи

Петя Копчева – гл. експерт в Дирекция „Данъчна политика”

 

   Какво е данъчното третиране на представителните разходи?

   В чл. 204, т. 1 ЗКПО е регламентирано, че с данък върху разходите се облагат документално обоснованите представителни разходи, свър­зани с дейността на данъчно задълженото лице. От посоченото може да се направи изводът, че са необходими три условия даден разход да бъде обложен с данък върху разходите:

   - разходът да е правилно определен като представителен;

   Коректното дефиниране на даден разход е особено важно пред­вид различното данъчно третиране на представителните разходи, разхо­дите за реклама и разходите, несвързани с дейността на предприятието;

   - разходът да е свързан с дейността на предприятието;

   В случаите, когато представителните разходи не са свързани с дейността, то тези разходи попадат в обхвата на непризнатите за данъчни цели счетоводни разходи - данъчна постоянна разлика. С по­следната се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. Следователно в случа­ите, в които разходът не е свързан с дейността на данъчно задълженото лице, същият не се облага с данък върху разходите, а с корпоративен данък, предвид преобразуването на счетоводния финансов резултат със същия. Освен това следва да бъде обърнато внимание и на случаите, в които извършените разходи не са свързани с дейността и са извършени в полза на свързано лице. В този случай същите представляват скрито разпределение на печалбата, по отношение на които се прилагат пред­видените норми в закона;

   - разходът да е документално обоснован, съгласно изискванията на ЗКПО;

   Съгласно ЗКПО в случаите, в които представителните разходи, извършени от данъчно задълженото лице, не са документално обо­сновани, същите не са признати за данъчни цели разход в годината на тяхното счетоводно отчитане (чл. 26, т. 2 ЗКПО) - т.е. те представляват данъчна постоянна разлика, с която се увеличава счетоводният фи­нансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат. До­кументалната обоснованост на разходите с цел признаването им за данъчни цели е регламентирана с чл. 10 ЗКПО. Съществена особеност е това, че в ЗКПО е предвидена и възможност документалната обос­нованост за представителните разходи, които са свързани с дейността и са обложени с данък върху разходите, да е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устрой­ство (чл. 10, ал. 6 ЗКПО).

   В случаите, когато посочените по-горе условия са изпълнени, представителният разход и данъкът върху него се признават за данъч­ни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика (чл. 206, ал. 1 ЗКПО). Данъчната ставка на данъка върху раз­ходите, с който се облагат представителните разходи, е в размер 10 на сто. Доколкото данъкът върху представителните разходи е признат разход при определяне на данъчната основа за корпоративния данък, то ефективната данъчна ставка за данъчно задълженото лице на практика е в размер на 9 на сто.



   Данъчно задълженото лице декларира данъка върху предста­вителните разходи с подаването на годишна данъчна декларация .

   сп. „Финанси и право”, бр. 11/2011 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ № 07-00-86 от 14.03.2013 г. ОТНОСНО: Задължително обществено осигуряване на самоосигуряващо се лице през периода на отпуска поради бременност и раждане, ползван от същото на друго основание – като осигурено лице по трудово правоотношение

ОТНОСНО: Задължително обществено осигуряване на самоосигуряващо се лице през периода на отпуска поради бременност и раждане, ползван от същото на друго основание – като осигурено лице по трудово правоотношение
По повод ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – ………./14.03.2013 г., ви уведомяваме за следното:
В писмото си посочвате, че сте собственик на ЕООД и се осигурявате по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Осигуряването ви е само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Като осигурена по трудово правоотношение и за риска общо заболяване и майчинство - върху максималния месечен размер на осигурителния доход имате право на парично обезщетение за бременност и раждане. През месец юни 2013 г. предстои да ви бъде издаден болничен лист за първите 45 календарни дни преди раждане. Във връзка с правото ви на парично обезщетение за този период задавате следните въпроси:
1. Можете ли да подписвате документи като собственик на ЕООД през периода, за който имате издаден болничен лист за бременност и раждане?
2. Ако няма пречка да упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице през това време, какви осигурителни вноски трябва да внасяте, при условие че ще бъдете здравноосигурена от фирмата, в която ще ползвате отпуска за бременност и раждане?
3. Следва ли за този период да възложите управлението на дружеството на прокурист и ако това е необходимо - от кой момент трябва да стане това?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по задължителното обществено осигуряване изразяваме следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация по реда на чл. 1, ал. 3 и 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм., ДВ, бр. 2 от 2010 г., посл. изм., ДВ, бр. 80 от 19.10.2012 г., в сила от 01.08.2012 г.).
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от наредбата).
Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение (чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ). Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане (чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност от самоосигуряващите се лица е основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължението им да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), съответно ако не е налице трудова дейност, това задължение отпада. Същевременно разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ указва, че декларация за прекъсване на дейността не се подава от тези лица за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО (периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете). Следва да се отбележи, че в осигурителното законодателство липсва разпоредба, задължаваща собствениците и съдружниците на търговски дружества, които са вписани като управители, както и едноличните търговци да прехвърлят управлението на дружеството/търговското предприятие на друго лице чрез сключване и вписване в търговския регистър на договор за прокура или на нов управител с оглед доказване на обстоятелството, че през посочените периоди те няма да полагат труд в това качество.
По презумпция тези лица не упражняват трудова дейност през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. В тази връзка, както беше отбелязано, за тези периоди не се подава декларация за прекъсване на дейността. Ако не е упражнявана трудова дейност, на осигурените за общо заболяване и майчинство лица, съответните периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (арг. на чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО). Самоосигуряващите се лица, които са осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, не дължат осигурителни вноски за ДОО през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, ако не упражняват трудова дейност (арг. на чл. 10, ал. 1 от КСО и чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ). В тази хипотеза осигурителен стаж за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете няма да им бъде зачетен, тъй като разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО визира самоосигуряващите се лица, които са осигурени за посочените рискове. Също така за прекъсването на дейността те трябва да подадат декларация по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
При условие че е налице упражняване на трудова дейност, която съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО е основание за осигуряване на лицето, то следва да внася осигурителни вноски за ДОО по реда на чл. 6, ал. 7 и 8 от КСО, независимо от това за кой осигурен риск е избрало да се осигурява. В този случай здравноосигурителни вноски се дължат на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Упражняването на трудова дейност през въпросните периоди се установява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в хода на съответното производство.
С оглед гореизложеното във вашия случай, след като сте самоосигуряващо се лице и се осигурявате само за фонд „Пенсии” на ДОО, за периода на отпуска поради бременност и раждане, през който ще получавате парично обезщетение, правото на което сте придобили по трудово правоотношение, за дейността ви като самоосигуряващо се лице вие подлежите на задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Задължението ви да се осигурявате по този ред ще зависи изцяло от това дали през въпросния период ще извършвате или не дейност като самоосигуряващо се лице. В случай че след излизането ви в отпуск поради бременност и раждане продължите да извършвате дейност като собственик на ЕООД, ви обръщаме внимание за следните разпоредби:
Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 (в т.ч. от трудови правоотношения);
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
На основание чл. 46, ал. 3, т. 2, буква „в” от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) при определяне на месечния осигурителен доход по трудовото правоотношение за периода на отпуска за бременност и раждане, през който ще получавате парично обезщетение от общественото осигуряване, следва да се вземе предвид доходът, от който е изчислено паричното обезщетение. Ако така определеният осигурителен доход за съответния месец от периода на отпуска за бременност и раждане се получи сума, равна на максималния осигурителен доход, за дейността ви като самоосигуряващо се лице осигурителни вноски не следва да внасяте. В тази хипотеза обаче не отпада задължението ви за представяне в НАП на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (Декларация образец № 1), които се подават по реда на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 3, ал. 9 от цитираната наредба за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подава Декларация образец № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход.
По отношение на останалите въпроси от запитването, по които не е изразено становище, ви уведомяваме, че същите са от компетентността на НОИ, тъй като са свързани с правото ви на парично обезщетение за бременност и раждане. За да получите компетентен отговор на тези въпроси, е необходимо да се обърнете към съответното териториално поделение на НОИ.
Директор на дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)

Данъчното третиране на разходите за ремонт по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ

 

относно данъчното третиране на разходите за ремонт по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане

 

По принцип разходите за ремонт се делят на две категории 1. Разходи за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на материални дълготрайни активи за нормалното им функциониране. Теоретично тези разходи са данъчно признати, когато са документално доказани и когато се отнасят за активи (собствени, наети или предоставени за ползване), които данъчнозадълженото лице използва, за да извършва стопанската си дейност.
2. Разходи за ремонт, водещи до увеличаване на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващите активи. Данъчното третиране на тези разходи се определя в зависимост от това дали също се извършват за собствени или за наети активи. Когато се правят подобрения на собствени активи, направените разходи представляват амортизируем актив, който за данъчни цели се отнася към категорията на актива, за който се прави подобрението (§ 1, т. 56 от ДР на ЗКПО) и се амортизира с амортизационната норма за същата категория активи. В случай че се правят подобрения на наети или предоставени за ползване дълготрайни материални активи, същите се третират като дълготрайни нематериални активи, за които има правни ограничения за периода на ползване на актива (§ 1, т. 69 от ДР на ЗКПО) и се амортизират за данъчни цели с амортизационна норма съобразно срока на правното ограничение за ползване, но не по-висока от 25 на сто.
Следва да се има предвид, че разходите за ремонт или подобрения на активи, разгледани в т. 1 и 2, не биха били данъчно признати, когато е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. З от ЗКПО. Съгласно тази разпоредба финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) се увеличава с разходите, несвързани с дейността, удовлетворяващи частично или напълно лични потребности на съдружниците, акционерите, персонала, едноличните собственици, членовете на управителните и контролните органи и на трети лица, които не са с характер на социални и/или представителни разходи. В този смисъл, ако е налице хипотезата на цитираната разпоредба, с разходите за ремонт, разгледани в т. 1, и/или с разходите за данъчни амортизации по т. 2 следва да бъде увеличен финансовият резултат на данъчнозадълженото лице.
ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) Н. Попов

Указание относно право на приспадане на данъчен кредит за начислен ДДС за доставки по договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил

На Интернет страницата на НАП е публикувано Указание № 91-00-88 от 26. 06. 2013 г. относно право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани с договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил.

Какви документи следва да подам за прекъсване на ползвания отпуск за първото дете и започване на отпуска по бременност и раждане за второто?

През периода на отпуска за отглеждане на дете до 2 годишна възраст ще изляза по бременност и раждане за второто ми дете. Какви документи следва да подам за прекъсване на ползвания отпуск за първото дете и започване на отпуска по бременност и раждане за второто?

Отговор: Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер на 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листове:

1. за 45 календарни дни преди раждането (при издаването на този болничен лист в съответния ред се вписва термина на раждането);
2. за 42 календарни дни непосредствено от раждането – денят на раждането на детето е началото на болничния лист, който се издава за 42 календарни дни;
3. за 48 календарни дни (продължение на предходния).

Съгласно чл. 164, ал. 5 от Кодекса на труда, в случаите, когато не се ползва отпуска за отглеждане на дете или лицето, което ползва такъв отпуск прекъсне неговото ползване, на майката, ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение от държавното обществено осигуряване.

Майката/осиновителката, която е имала право на обезщетение за отглеждане на малко дете, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете, ако:

• не ползва отпуска за отглеждане на дете, или прекъсне неговото ползване;
• самоосигуряващото се лице с право на обезщетение за отглеждане на малко дете започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство (чл. 54, ал. 1 от КСО).

Предвид изложеното, ако през периода на разрешения отпуск за отглеждане на дете, на майката бъде разрешен друг вид отпуск, както е в случая – отпуск за за бременност и раждане на второ дете, е налице прекъсване ползването на първия отпуск по смисъла на чл. 164, ал. 5 от КТ и на основание чл. 54, ал. 1 от КСО на майката следва да се изплаща парично обезщетение в размер 50 сто от обезщетението за отглеждане на малко дете към получаваното за същото време парично обезщетение за бременност и раждане.

В случая, за периода на бременността и раждането за второто дете, но не по-късно от навършване на 2-годишна възраст на първото дете, Вие ще имате право на парично обезщетение в размер на 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете към получаваното парично обезщетение за бременност и раждане.

В срок 3 работни дни от началото на разрашения отпуск за бременност и раждане за второто Ви дете трябва да подадете пред работодателя си Декларация за промяна на обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения, приложение № 12 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, в която следва да посочите датата, считано от която следва да се прекрати получаването на паричното обезщетение за отглеждане на първото дете, т. е началото отпуска по първия болничен лист за бременност и раждане, издаден за 45 дни.

Работодателят трябва да представи декларацията, приложение № 12 в съответното ТП на НОИ също в срок 3 работни дни от получаването му от Вас.

За получаване на обезщетението по чл. 54, ал. 1 от КСО следва да попълните и подадете пред работодателя си заявление-декларация, приложение № 4 към чл. 5 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, и съответно той да я представи в ТП на НОИ.

Какъв е редът за възстановяване изплащането на ПОБ при отпадане на обстоятелствата, довели до прекратяване изплащането на обезщетението?

Безработното лице е длъжно да декларира отпадането на всяко обстоятелство, довело до прекратяване изплащането на ПОБ, в срок до 7 работни дни с подаване в ТП на НОИ на декларация по образец, към която се прилагат съответните доказателства - акт за прекратяване на правоотношението, удостоверение за нова регистрация в Агенцията по заетостта и др. За неспазване на този срок лицето носи административнонаказателна отговорност.

Пример 1:

Безработно лице има отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2011 г. до 30.04.2012 г. вкл. - 9 месеца. От 01.12.2011 г. лицето започва работа по трудово правоотношение, което е прекратено, считано от 01.02.2012 г. Ако лицето се регистрира като безработно в Агенцията по заетостта в срок до 7 работни дни от тази дата, изплащането на паричното обезщетение, прекратено от 01.12.2011 г. поради започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване, се възстановява за периода от 01.02.2012 г. до 30.06.2012 г. - 5 месеца, тъй като оставащият към датата на прекратяване - 01.12.2011 г. период от първоначално определения е 5 месеца.

Пример 2:

Безработното лице от пример 1 е с прекратена регистрация в Агенцията по заетостта, считано от 01.12.2011 г. Изплащането на паричното обезщетение е прекратено от тази дата. От 01.02.2012 г. лицето отново се е регистрирало като безработно. Изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към тази дата период от първоначално определения, т. е. до 30.04.2012 г.

В кои случаи може да се упражнява трудова дейност и да се получава обезщетение за безработица?

Лицата, наети на работа на непълно работно време и получаващи възнаграждение по - малко от минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащане, докато отговарят на тези условия.

В случаите, при които безработните лица полагат само труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение под минималната работна заплата за страната за съответния период, след намаляването му с разходите за дейността, същите не подлежат на осигуряване и, следователно имат право да получават за същия период и парично обезщетение за безработица.

Какви действия следва да предприеме безработно лице, което по време на получаване на ПОБ започва да упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване по КСО или по законодателството на друга държава?

Лицето е длъжно да уведоми ТП на НОИ в срок до 7 дни от започването на трудовата дейност, като приложи съответното доказателство (например, копие на трудов договор). Изплащането на ПОБ се прекратява от датата на започване на дейността. Ако упражняването на дейността продължи по-малко от 9 месеца, изплащането на ПОБ се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период, ако регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена в срок до 7 работни дни от прекратяване на дейността. Ако упражняването на дейността продължи 9 или повече от 9 месеца, изплащането на ПОБ не се възстановява, а се прави нова преценка по ново подадено заявление.

Как се определя размерът на ПОБ ?

Как се определя размерът на ПОБ на лице, което в периода от 24-те календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, от който се определя размерът на ПОБ:

• е ползвало платен или неплатен отпуск за бременност и раждане;
• е ползвало платен или неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2 години;
• е ползвало неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
• е ползвало платен или неплатен отпуск за временна неработоспособност;
• е било осигурено за безработица по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна;
• не е осигурено за безработица?

Отговор: Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

• за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период;
• за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане - доходът, от който е определено паричното обезщетение;
• за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
• за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.

Пример:
До 31.01.2011 г. работеща по трудово правоотношение майка е ползвала отпуск за бременност и раждане и е получавала обезщетение от държавното обществено осигуряване на основание чл. 49 КСО. Доходът, от който е определен размерът на паричното обезщетение за бременност и раждане, е 800 лв. месечно. От 01.02.2011 г. майката ползва отпуск за отглеждане на малко дете и получава съответното обезщетение. На 01.06.2011 г. майката прекъсва ползването на отпуска и се връща на работа. Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за периода, през който е упражнявала трудова дейност, е 900 лв. месечно. От 01.01.2012 г. на майката е разрешен неплатен отпуск, който се зачита за стаж, а от 06.02.2012 г. трудовото й правоотношение е прекратено.

Периодът, от който се определя размерът на паричното обезщетение за безработица е от 01.02.2010 г. до 31.01.2012 г., а при формиране на осигурителния доход се вземат предвид съответно:

• за периода от 01.02.2010 г. до 31.01.2011 г. - платен отпуск за бременност и раждане - доходът, от който е определен размерът на паричното обезщетение - 800 лв;
• за периода от 01.02.2011 г. до 31.05.2011 г. - платен отпуск за отглеждане на малко дете - 240 лв. (МРЗ) месечно;
• за периода от 01.06.2011 г. до 31.12.2011 г. - осигуряване върху месечен осигурителен доход 900 лв;
• - за периода от 01.01.2012 г. до 31.01.2012 г. - неплатен отпуск, който се зачита за стаж - 270 лв. (МРЗ).

Определен по този ред, осигурителният доход на лицето за 24-месечния период, от който се изчислява размерът на паричното обезщетение за безработица, е 17 130 лв. (12 x 800,00 + 4x240,00 + 7x900,00 + 270,00), а среднодневният осигурителен доход при 504 работни дни в периода е 33,99 лв. (17 130 лв./504). Дневното парично обезщетение на безработното лице е 60 на сто от 33,99 лв. - 20,39 лв.

Има ли право на парично обезщетение за безработица (ПОБ) лице, което през 15-месечния период преди прекратяване на осигуряването е ползвало отпуск за бременност и раждане /за отглеждане на дете до 2 години/ продължителен отпуск за временна неработоспособност?

Има право, ако за него са изпълнени всички условия на КСО, тъй като при определяне на правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето:

• на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
• на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
• на неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;
• зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор

Данни за осигурените лица

Данни за осигурените лица

1. Данни, които осигурителите подават за осигурените лица:

Нормативното основание за подаването на данни за осигурените е чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните за всяко осигурено лице се подават с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се, чрез ежемесечно или периодично представяне на утвърдени декларации. За осигурените лица се подават данни за:

• осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване, облагаемия доход и начисления данък по ЗДДФЛ.

Персоналните данни, събирани за осигурените лица, се използват при отпускането и изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощите по КСО. От 1 януари 2007 г. изцяло по данните от персоналния регистър се извършва изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, както и на помощите по КСО. Изцяло по данните от персоналния регистър се изчисляват паричните обезщетения за безработица на лицата, които имат право на такива обезщетения.

За времето след 1 януари 2009 г. изцяло по данните от персоналния регистър се изчисляват пенсиите за положения труд след тази дата на следните видове осигурени лица:

• членове на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията за работа без трудово правоотношение;
• управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества;
• лица, полагащи труд без трудово правоотношение;
• членове на управителни или контролни органи на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и на партии.

2. Срок, в който се подава декларация-образец № 1 “Данни за осигуреното лице”:

Работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават данни за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;

Самоосигуряващите се лица подават данни: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, когато със съгласието на самоосигуряващото се лице участват в упражняваната от него трудова дейност.

Самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват само за фонд "Пенсии", по свое желание могат да подават еднократно декларация образец № 1 за всяка календарна година. При попълване на декларацията, в т. 12 “Вид осигурен" се вписва код 22. Декларацията се подава до 25 февруари за всяка календарна година с данните за януари, в случай че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от първи януари. При започване или възобновяване на трудова дейност, декларация образец № 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ първия пълен календарен месец в осигуряване.

За работещите без трудови правоотношения декларация-образец № 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението;

3. Данни с декларации-образец № 1, когато осигурените работят на повече от едно място и по първото си правоотношение са осигурени върху максималния осигурителен доход:

Всеки осигурител е длъжен да подава данни за осигурените при него лица дори и в случаите, в които те са осигурени и на друго място и осигурителните им вноски са внесени или дължими върху максималния месечен осигурителен доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

За лицата, които по основния трудов договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход при пълна заетост на работното време, а по втория трудов договор са наети за 3 и повече от 3 часа дневно, данните се подават с попълнен код 21 в т. 12 „Вид осигурен“. Тъй като лицата по основния договор са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, отработените дни през месеца по втория договор се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“;

Данните за осигуряването по втория /или допълнителния/ трудов договор се подават с попълнен код 04 в т. 12 „Вид осигурен“ и когато лицата по първото правоотношение са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход, но при втория работодател работят по-малко от 3 часа дневно. В тези случаи отработените дни през месеца по втория договор също се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“. В тази точка се попълват и дните изплатени от втория работодател, на основание чл. 40, ал. 5 от КСО.

Самоосигуряващи се лица, заявили в компетентната териториална дирекция на НАП желанието си да се осигуряват само за фонд „Пенсии“, които получават и доходи за работа по трудово правоотношение при пълна заетост и върху тези доходи са осигурени върху максималния размер на месечния осигурителен доход, могат да подават еднократно декларация обр. № 1 за всяка календарна година, като в точка 12 „Вид осигурен“ попълват код 23. Дните в осигуряване се попълват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“. Данните се подават с оглед зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране 4 години за 5.

Самоосигуряващите се лица, които са заявили осигуряване за фонд „Пенсии“ и за фонд “Общо заболяване и майчинство” и са осигурени по трудово правоотношение върху максималния месечен осигурителен доход, подават месечни данни в качеството си на самоосигуряващи се лица с попълнен код 12 в т. 12 „Вид осигурен“. Дните в осигуряване през месеца се попълват в т.16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“.

За лицата, които работят при повече от един възложител по договор за управление и контрол, всеки от възложителите подава данни за осигуряването с попълнен код 10 в т. 12 „Вид осигурен“. В случай че лицето е декларирало, че вече е достигнало максималния месечен осигурителен доход, възложителят по договора не внася осигурителни вноски, но подава данни с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“. Отработените дни без осигурителни вноски се отразяват в т. 16.4 на декларацията.

4. Как осигурителите и осигурените лица могат да проверяват данните, подадени с декларация-образец № 1?

Всяко осигурено лице може да провери в интернет страницата на Националния осигурителен институт, осигурителния си статус с издадения му от Националния осигурителен институт персонален идентификационен код (ПИК). Персоналният идентификационен код се получава веднага във всяко териториално поделение на НОИ или в негов филиал, постоянно или изнесено работно място, лично или чрез упълномощено лице, без да е необходимо предварително попълване на заявление на хартиен носител, като лицата представят само лична карта. Заявление за издаване на ПИК (Обр. П-18) се подава единствено в изнесено работно място или приемна, където няма информационна свързаност, като удостоверението за ПИК се получава в седемдневен срок. С оглед защита на данните, представляващи информация за икономическата идентичност, по смисъла на Закона за защита на личните данни, издаването на ПИК чрез упълномощено лице се извършва само чрез представяне на изрично нотариално заверено пълномощно.

Всеки осигурител може да провери в интернет страницата на НОИ подадените от него данни за осигурените лица, с издадения от НОИ идентификационен код на осигурител - ИКО. Заявлението за издаване на ИКО (Обр. П-19) се подава от осигурителя или от упълномощено от него лице в териториалното поделение на НОИ по регистрация.

Осигурителите, подаващи данните за осигурените при тях лица с електронен подпис, могат да проверят тази информация без да е необходимо да имат издаден ИКО.

5. Санкции за неправилно подадени данни за осигурените лица:

Осигурител, който състави или предостави неверни данни с декларация- образец № 1 “Данни за осигуреното лице” с цел неоснователно получаване на осигурителни плащания, се наказва с глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание /чл. 349, ал. 4 от КСО/. При повторно нарушение се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената. Тези санкции се налагат от контролните органи на НОИ.

Указание , относно попълване на УП-3 на лица, работещи при непълно работно време.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
ДИРЕКЦИЯ

„ОСИГУРЯВАНЕ И КРАТКОСРОЧНИ ПЛАЩАНИЯ”
ДИРЕКЦИЯ “ПЕНСИИ”
Изх. № 91-01-138

Дата 29.05.2013 г

.

Във връзка със зачестилите случаи на неправилно издадени документи за
осигурителен стаж образец УП-3 на лица, работещи при непълно работно време, обръщаме
внимание за следното:
На основание чл. 9, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителният
стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО
регламентира, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1,
т. 1 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени
или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както
и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл.
6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Когато лицето е работило при непълно работно време,
осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС),
осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години, а за периода след 31 декември
2004 г. - в часове, дни, месеци и години за времето, през което лицата са били осигурени за
инвалидност, старост и смърт, и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4 и 6 ал. 2 от КСО, за времето
след 31 декември 2002 г., които са работили при непълно работно време и са били осигурени
върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа
дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от
отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на
работното време – чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ
по утвърден образец.
В удостоверението за осигурителен стаж обр. УП-3, в графа 5 осигурителят вписва
продължителността на осигурителния стаж за времето, посочено с графи 3 (датата, на
която лицето е постъпило на работа) и 4 (датата, на която лицето е напуснало работа),
изчислен по начина, посочен в чл. 9 от КСО, чл. 38 и чл. 39 от НПОС. Поради това
продължителността на осигурителният стаж на лицата, които работят при непълно работно
време, следва да се отразява в работни дни. Незаконосъобразно е в удостоверението
обр. УП-3 продължителността на осигурителния стаж да бъде отразена в календарни дни от
страна на осигурителите, за осигурените при тях лица, които работят на непълно работно
време.
С оглед уеднаквяване на практиката при извършване на проверките на образците за
пенсиониране даваме следните примери:
2
Пример 1:
От 9 ноември 2009 г. до 30 ноември 2009 г. включително, лице работи по трудово
правоотношение при непълно работно време – 4 часа, при законно установено работно време
– 8 часа.
Осигурителният стаж се изчислява, като работните дни в посочения период се
определят по следния начин:
16 раб. дни х 4 часа = 64 часа;
64 часа : 8 часа = 8 работни дни.
В удостоверението за осигурителен стаж обр. УП-3 на лицето, за посочения период
осигурителят следва да впише 8 работни дни осигурителен стаж.
Тъй като лицето е работило при непълно работно време, осигурителят следва да
посочи в удостоверението обр. УП-3 законоустановеното за лицето работно време – 8 часа и
непълното работно време при което е работило – 4 часа.
Пример 2:
От 27 май 2010 г. до 13 август 2010 г. включително, лице работи по трудово
правоотношение при непълно работно време – 5 часа, при законно установено работно време
– 7 часа.
Осигурителният стаж се изчислява, като работните дни в посочения период се
определят по следния начин:
2 м. х 22 раб. дни + 3 раб. дни (за м. май) +10 раб. дни (за м. август) = 57 раб. дни;
57 раб. дни х 5 часа = 285 часа;
285 часа : 7 часа = 40 работни дни и 5 часа.
В удостоверението за осигурителен стаж обр. УП-3 на лицето, за посочения период
осигурителят следва да впише 40 работни дни и 5 часа осигурителен стаж.
Тъй като лицето е работило при непълно работно време, осигурителят следва да
посочи в удостоверението обр. УП-3 законоустановеното за лицето работно време – 7 часа и
непълното работно време при което е работило – 5 часа.
На основание чл. 38, ал. 17 от НПОС при преценяване на правото и определяне
размера на пенсиите за трудова дейност осигурителният стаж, изчислен в работни дни и
часове, се превръща в календарни дни. При изчисляване на общия осигурителен стаж,
пенсионните органи преобразуват удостоверените в обр. УП-3 работни дни в календарни.
ДИРЕКТОР:
ДАНИЕЛА АСЕНОВА
ДИРЕКТОР:
ЕЛИНА ЧАЛЪКОВА

Данък върху разходите

Данък върху разходите

Режимът на облагане с данък върху разходите е регламентиран в чл.204-217 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Обект на облагане
С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:
1. представителните разходи, свързани с дейността;
2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват и:
- разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот";
- разходите за ваучери за храна;
3. разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.
Освобождаване от облагане
1. Освобождават се от облагане социалните разходи за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" - в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
2. Освобождават се от облагане социалните разходи за ваучери за храна, когато са в размер до 60 лв. месечно на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

• договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
• данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
• ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

3. Освобождават се от облагане социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол от местоживеенето до местоработата и обратно.
Освобождаването не се отнася за разходи за транспорт, осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии, с изключение на случаите, когато същият се извършва с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони, и без този разход данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.
Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Данъчно задължени лица
Данъчно задължени лица за данък върху представителните разходи са всички лица, отчели такива разходи и подлежащи на облагане с корпоративен данък.
Данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договори за управление са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.
Данъчно задължени лица за данък върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност са всички лица, отчели такива разходи и подлежащи на облагане с корпоративен данък.
Данъчна основа
Данъчна основа за данъка върху представителните разходи
Данъчната основа за определяне на данъка върху представителните разходи са начислените за календарната година представителни разходи.
Данъчна основа за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура
Данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи, предоставени в натура са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година.
Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за вноски (премии) за допълнително социално осигуряване и застраховки "Живот"
Данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи за вноски (премии) за допълнително социално осигуряване и застраховки "Живот" е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице. Когато данъчно задължените лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.
Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна
Данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи за ваучери за храна е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.  Когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък  по чл.209 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходите за ваучери за храна е целият размер на начислените разходи за календарния месец.
Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства
Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства са начислените през календарната година разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението. 
Данъчна ставка
Данъчната ставка на данъка върху разходите е 10 на сто.
Деклариране на данъка
На основание чл.217, ал.1 от ЗКПО данъкът върху разходите сe декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.
Внасяне на данъка
Данъкът върху разходите се внася до 31 март на следващата година.
Санкции
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗКПО за невнесения в срок дължим данък се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.261 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.278 от ЗКПО актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Полезно за наемодателите

I. Облагане на доходите от продажба на недвижим имот

Доходите, придобити през календарната година от продажба на един недвижим жилищен имот, не подлежат на облагане с данък, ако той е бил Ваша собственост в продължение на повече от 3 години, тоест, ако между датата на покупката и датата на продажбата му са изминали повече от 3 години. Не се облагат и доходите, придобити през календарната година от продажба на не повече от два недвижими имота, ако между датата на покупката и датата на продажбата им са изминали повече от 5 години. Доходите от продажба на селскостопански и горски имоти са освободени от облагане, независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата им са изминали повече от 5 години.

Във всички останали случаи доходите от продажбата на недвижим имот се облагат с данък. Основата за облагане се изчислява, като положителната разлика между продажната и покупната цена на имота се намали с 10% разходи, тоест на облагане подлежи доходът, формиран в случаите, в които имотът е продаден по-скъпо, отколкото е купен. В този случай продавачът е длъжен да подаде годишна данъчна декларация и да внесе данъка не по-късно от 30 април на годината, следваща годината, през която е извършена продажбата. В същия срок продавачът е длъжен да подаде годишна данъчна декларация и когато продажната цена е равна или по-малка от цената на придобиване на недвижимия имот.

II. Облагане на доходите от наем на недвижим имот

Доходите от наем на недвижими имоти задължително се декларират в годишната данъчна декларацията за облагане на доходите на физически лица. Законът позволява на наемодателите да намалят облагаемия си доход с 10 % разходи, като не се изискват документи или доказателства, че разходите са реално извършени.

1. Облагане на доходите на физически лица, отдаващи имоти на други физически лица

==> Деклариране

Наемодателите подават годишна данъчна декларация за облагане на доходите (Образец 2001) до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем. Освен годишна данъчна декларация за доходите, наемодателите - физически лица, отдаващи под наем имоти на други физически лица, задължително подават и тримесечни декларации за облагане с авансов данък (декларация образец 4001). Срокът за подаването на тези декларации е до края на април - за първото тримесечие, до края на юли - за второто и до края на октомври - за третото тримесечие на годината. За четвъртото тримесечие декларация за облагане с авансов данък не се подава, не се и внася авансов данък.

==> Плащане

Физическите лица, отдаващи под наем имоти на други физически лица, задължително правят авансови вноски за доходите от наем. Вноските са тримесечни и се превеждат по сметката на НАП по постоянен адрес на наемодателя. Вноските се определят, като размерът на получения доход от наем през съответното тримесечие, намален с 10% разходи, се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Срокът за авансовите вноски за доходите от наем е до края на април - за първото тримесечие, до края на юли - за второто и до края на октомври - за третото тримесечие на годината. За четвъртото тримесечие авансови вноски не се дължат. Данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация се внася по сметката на НАП в срок до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем.

2. Облагане на доходите на физически лица, отдаващи под наем имоти на предприятия и самоосигуряващи се лица

==> Деклариране

Наемодателите подават годишна данъчна декларация за облагане на доходите (Образец 2001) до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем. От тях не се изисква подаване на декларации за облагане с авансов данък, защото той се удържа и внася от платеца на дохода. С последните промени в данъчното законодателство от началото на 2013 г. на физическите лица, отдаващи под наем имоти на предприятия и самоосигуряващи се лица, ще се издава само една служебна бележка, а не при всяко изплащане на наема, както беше до края на 2012 г. Тоест, към годишната данъчната декларация наемодателят ще се приложи само една служебна бележка за получения доход от наем, платен от предприятие или самоосигуряващо се лице.

==> Плащане

Физическите лица, отдаващи под наем имоти на предприятия и/или самоосигуряващи се лица, не правят авансови вноски за данъка върху доходите от наем. Дължимите вноски за съответните тримесечия правят от техните наематели. Данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация се плаща от наемодателите по сметката на НАП в срок до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите от наем.

Подаване на декларация за дължими данъци

(по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО)

В кои случаи физическите лица са задължени да подават декларацията за дължими данъци?

Въведената от началото на 2013 г. декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001), се подава от физически лица, когато те са задължени да определят и внасят данък за придобитите доходи. Декларацията се подава в случай, че едновременно са налице следните обстоятелства:

• физическото лице е придобило някои от следните видове доходи: наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; друга стопанска дейност (напр. извънтрудови правоотношения; упражняване на свободна професия и др. за които облагаемия доход се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ); доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ;
• физическото лице дължи данък за придобитите доходи и то само трябва да определи и внесе дължимия данък за тези доходи.

-------------------------

Примери:

1. Физическо лице получава месечно наем от друго физическо лице – в този случай лицето само е задължено да определя и внася дължимия авансово данък и съответно има задължението да подава декларацията за дължими данъци (образец 4001).

2. Физическо лице, упражняващо свободна професия (напр. като адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, лекар, стоматолог и т.н.) и съответно регистрирано като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. В този случай лицето също е задължено само да определя и внася дължимия от него авансов данък за придобитите през годината доходи и съответно е задължено да декларира дължимите данъци с подаването на новата декларация (образец 4001).

3. Физическо лице е съдружник в търговско дружество и в тази връзка е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Лицето получава възнаграждение по извънтрудово правоотношение от друго дружество, като е декларирало пред платеца, че е самоосигуряващо се лице. В този случай платецът не следва да удържа авансово данък, а задължението за определяне и внасяне на данъка е на физическото лице, като то е задължено и да декларира дължимия данък с подаването на декларация образец 4001.

4. Местно физическо лице е получило дивидент от компания в чужбина и съответно дължи окончателен данък, като при това само е задължено да определи неговия размер и да го внесе, както и да подаде декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

-------------------------

Кога не се подава декларацията?

Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) не се подава, в случай, че физическото лице е придобило доходи от изброените по-горе източници (наем, упражняване на свободна професия и т.н.), но не дължи данък за придобитите доходи или дължимият данък се удържа и внася от платеца на дохода.

-------------------------

Примери:

1. Физическо лице, което е пенсионер, получава месечно наем от друго физическо лице в размер на 500 лв. Наемодателят няма други доходи освен въпросният наем и пенсията. Лицето е с намалена работоспособност 65 на сто и според правилата на ЗДДФЛ не дължи авансово данък, тъй като облагаемият му доход няма да превиши сумата от 7920 лв. В този случай лицето не следва да подава декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, тъй като няма дължим данък.

2. Физическо лице, получава възнаграждение по извънтрудово правоотношение, като платецът на дохода е предприятие и съответно то е задължено да определи, удържи и внесе авансово данък върху изплатения доход. В тези случаи декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава от платеца на дохода (предприятието) и съответно физическото лице не следва да декларира дължимия данък.

3. Физическо лице – адвокат започва дейността си през м. септември 2013 г. и първата дата, на която получава доход е 02.10.2013 г. За доходите, придобити през четвъртото тримесечие на годината лицето не дължи авансово данък и съответно не подава декларацията за дължим данък (образец 4001) за това тримесечие. В конкретния случай облагането на доходите ще се извърши едновременно с подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г.

-------------------------

Какви са сроковете за подаване на декларацията за дължими данъци?

Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци, а именно:

1. За дължимия авансово данък за доходите от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, както и за дължимия авансово данък за доходите от друга стопанска дейност (упражняване на свободна професия, извънтрудови правоотношения и т.н.) – декларацията се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за четвърто тримесечие не се внася авансово данък и съответно декларация не се подава. Следователно, за изброените видове доход, декларацията за дължими данъци (обр. 4001) се подава през 2013 г., както следва:

• за дължимия авансово данък за доходи, придобити през първото тримесечие на годината – в срок до 30 април 2013 г.;
• за дължимия авансово данък за доходи, придобити през второто тримесечие – в срок до 31 юли 2013 г.; и
• за дължимия авансово данък за доходи, придобити през трето тримесечие – в срок до 31 октомври 2013 г.

2. За дължимите окончателни данъци по глава шеста от ЗДДФЛ, в случай, че задължението за определяне и внасяне е на физическото лице – придобило доходите декларацията за дължими данъци (обр. 4001) се подава през 2013 г., както следва:

• за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през първото тримесечие на годината – в срок до 30 април 2013 г.;
• за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през второто тримесечие – в срок до 31 юли 2013 г.;
• за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през трето тримесечие – в срок до 31 октомври 2013 г.;
• за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие – в срок до 31 януари 2014 г.

В случай, че едно и също физическо лице освен авансов данък е задължено да внесе за конкретното тримесечие и окончателен данък (напр. за доходи от дивиденти от чужбина) – попълва една бланка, в която описва двата вида данък.

Санкции

В случай, че физическото лице не изпълни задължението си за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001) в установените срокове, се наказва с глоба в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При повторно нарушение глобата е съответно в размер до 1000 лв.

Начини на подаване

Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци се подава:

• лично или чрез упълномощено лице в офисите на НАП;
• по пощата с обратна разписка;
• по електронен път – чрез интернет с електронен подпис.

Защо се подава?

Необходимостта от въвеждането на задължение за подаване на декларацията за дължими данъци се свързва с новия ред за погасяване на публичните вземания, а именно постъпилите плащания след 01.01.2013 г. се обвързват автоматично с вписаните в данъчно-осигурителната сметка на лицето задължения по реда на тяхното възникване. От друга страна, задълженията се формират в данъчно-осигурителните сметки на лицата само въз основа на акт на орган по приходите или въз основа на подадена декларация. Ето защо е необходимо всяко възникнало задължение за внасяне на данък, включително от физическо лице, да бъде обвързано с конкретна декларация и за авансовите данъци за доходите от наем и от друга стопанска дейност, както и за окончателните данъци по глава шеста от ЗДДФЛ това е именно декларацията за дължими данъци (образец 4001).

Представен болничен лист от напуснал служител

Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване,  обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване може да се ползва от служител, чието трудово правоотношение е прекратено към датата на издаване на болничния лист.  Условие за това е временната неработоспособност да е настъпила в рамките на 30 календарни дни от датата на прекратяване на ТПО. Паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. Това означава, че ако болничния е издаден за период от 40 календарни дни, служителя ще получи обезщетение от НОИ за броя работни дни, които са в рамките на първите 30.
 Работодателят е длъжен да приеме болничния лист, издаден в срока по чл. 42, ал. 2 КСО.  Трябва да го представи в НОИ в рамките на 5 работни дни от датата на получаване (чл. 10 ал.2 НИИПОПДОО),  заедно с декларация от осигурителя ( самоосигуряващия се ) по образец съгласно приложение номер 15 ,придружително писмо по образец, съгласно приложение номер 8,  и опис на паричните обезщетения, съгласно приложение номер 9 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на обезщетения и помощи от ДОО.  Към болничния задължително се прилага и копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Задължението на работодателя, посочено в чл. 40, ал. 5 КСО,  за изплащане на първите три дни от периода на временната неработоспособност в този случай отпада.  Обезщетението за целия срок на временната неработоспособност, настъпила след прекратяване на трудовото правоотношение е изцяло за сметка на НОИ. Не се начисляват и внасят никакви осигуровки от работодателя за периода.  При това положение, не се изготвят и подават данни за Декларация Обр. 1 и Декларация  Обр. 6. Задължението на работодателя е да приеме болничия лист, и да го представи в НОИ в срока по чл. 10 ал. НИИПООДОО,  за да може служителя да получи полагащото му се обезщетение от НОИ.

Внимание!
Ако трудовото правоотношение на лицето е прекратено по някоя от точките на чл. 328 КТ, с право на обезщетение за оставане без работа на осн. чл. 222, ал. 1 КТ, 30-дневния период, посочен в 222, 1 ал. 1 КТ  се удължава с дните на временната неработоспособност.
Ако към момента на издаване на болничния, лицето е регистрирано в  Бюрото по труда, и получава обезщетение като безработен от НОИ,  обезщетението за безработица се спира за периода на болничния, на основание чл. 54 г, ал. 1  КСО.  Безработният е длъжен да декларира пред териториалната дирекция на НОИ настъпването и отпадането на обстоятелствата по чл. 54 г, ал. 1 в срок от 7 работни дни.

Трудов договор на основание чл. 71 ал. 1 КТ- Има ли закрила при уволнение в случай на бременна работничка

Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.

Страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, до изтичането му може да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ. Другата страна има право да прекрати договора като отправи едномесечно предизвестие, освен ако в договора не е уговорен друг срок.

Обстоятелството в чия полза е уговорен срокът за изпитване има съществено значение за правото на прекратяване на този договор преди изтичане на срока, без да се дължи предизвестие. В случай, че в трудовия договор със срок за изпитване не е изрично упоменато в чия полза е уговорен срокът за изпитване, то се приема, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.

За бременните работнички и служителки е предвидена законова закрила при прекратяване на трудовото правоотношение. Основанията, при които се прилага предварителната закрила при уволнение са изрично регламентирани в чл. 333, ал. 5 от КТ. Бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 (при закриване на предприятието), т. 7 (при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност), т. 8 (когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност) и т. 12 (при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор), както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 (когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда) и ал. 2, т. 6 (работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен). В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.

Закрилата при уволнение по чл. 333 от КТ е предвидена само за случаите, когато уволнението става по инициатива на работодателя и не се прилага при прекратяване на договора по време на изпитателен срок, включително и когато изпитваният е бременна работничка. Основанието за прекратяване по чл. 71, ал. 1 от КТ не попада в изчерпателно изброените в чл. 333, ал. 5 от КТ случаи, в които бременна работничка или служителка ползва специалната закрила при уволнение.

Справка: чл. 70, 71, 333, ал. 5 от Кодекса на труда.

Облагане и документиране възнаграждения на нотариус

Източник : 2013 © www.tita.bg

 Въпрос. Задължена ли съм при изплащане на суми на нотариуси да изисквам да ми представят декларация, че са самоосигуряващи се лица, за да не ги обложа, след като според тях Законът за нотариусите и нотариалната дейност им определя какъв документ да ми издават за получената нотариална такса и затова изискването за декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, че са самоосигуряващи се лица не се отнася за тях? И ако отказват да представят декларация ще понеса ли санкции затова, че им изплащам възнаграждението без да го обложа? И въобще в случая какво да правя?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

Общото правило при изплащане от предприятие на доходите, регламентирани в чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) (доходи от друга стопанска дейност), в обхвата на който са и доходите на лицата, упражняващи свободна професия, каквито са и нотариусите, е предприятието - платец:

• да удържа 10 на сто авансов данък върху изплатеното възнаграждение по реда на чл. 43, ал. 1 - 4 от ЗДДФЛ;
• да издава сметка за изплатени суми и служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и да я предоставя на лицето.

За неспазване на изискването за:

• удържане на данък - се налага санкция в размер до 1000 лв., а при повторно нарушение - в размер до 2000 лв. (чл. 81 от ЗДДФЛ);
• издаване на сметка за изплатени суми и служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и предоставнето й на лицето, придобило дохода - се налага санкция в размер до 250 лв. поотделно за всяко физическо лице, а при повторно нарушение - в размер до 500 лв. (чл. 81а от ЗДДФЛ). (Тази санкция е в сила от 01. 01. 2012 г.)

Всички тези задължение на предприятието - платец на доход и съответно свързаните с тях санкции отпадат, ако е спазена разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, и по-конкретно посочените в нея две кумулативни условия:

• първо условие) възнаграждението се изплаща на самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), каквито са лицата, упражняващи свободна професия като нотариуси, адвокати, частните съдебни изпълнители и.т.н.

и (обърнете внимание на съюза “и”, което означава, че и второто условие е абсолютно задължително)

• второ условие) самоосигуряващо се лице декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. Липсва стандартен образец на декларацията по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ. Тя може да бъде в свободен текст. (Виж възможен вариант на декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ.)

При условие, че и двете условия са налице предприятието изплаща доходът бруто, съответно не издава Сметка за изплатени суми и служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, като изплатеното възнаграждение (доколкото не следва да се документира от платеца) се документира от получателя му с първичен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството ( ЗСч) (чл. 9, ал. 2 и 3 от ЗДДФЛ). По принцип видът на първичия документ може да бъде разписка, квитанция, т.н “обикновена “ фактура и т.н.

При нотариусите обаче, видът на първичния документ, издаван от тях, е строго регламенитиран в специален закон - Закон за нотариусите и нотариалната дейност. Затова нотариусът не е свободен да избира вида на издавания от него документ, както биха могли да направят други лица, упражняващи свободна професия. Същото се отнася и за адвокатите и частните съдебни изпълнители.

Следователно обстоятелството, че нотариусът е самоосигуряващо се лице и има задължение, въведено със специален закон да документира полученият доход не с избран от него вид първичен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗСч, а по специален образец, има отношение само към чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ относно вида на издавания от получателя на дохода първичен документ, но не елиминира второто условие на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ – деклариране на обстоятелството, че лицето е самоосигуряващо по смисъла на КСО.

Ако законодателят е имал предвид, че при издаването на първичен документ от получателя на дохода по специален образец, изискването за изготвяне на декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ отпада, това следаше да е изрично допълнено в разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ. Такова уточение липсва.

При липса на декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, едно от задължителните условия на разпоредбата по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ не е изпълнено. И Вие не може да я приложите, а следва да удържите данък и да издадате Сметка за изплатени суми и служебна бележа по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, която да предоставите на нотариуса. В противен случай ще понесете описаните по - горе две санкции.

Същото се отнася и в случаите на изплащане на доходи на адвокати и частни съдебни изпълнители.

Действително знам, че проблемът при прилагане на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ във взаимоотношенията с нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители е сериозен. За съжаление ЗДДФЛ не позволява специално третиране на нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители и в крайна сметка за неправомерното поведение на посочените лица потърпевшо е предприятието - платец на дохода.

Следвайки разпоредбите на ЗДДФЛ и приходните органи настояват изрично на спазване на изискването за декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ при изплащане на на доходи на нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители, като условие за неудържане на авансов данък от страна на платеца на дохода, като съветват платеца на дохода за улеснение на посочените лица, да подготви декларацията, като съответното лице единствено се подпише и удостовери съдържанието. (Виж разяснение № 20-15-615 от 27. 12. 2011 г. на дирекция “ОУИ” - Пловдив.)

Може би просто трябва да им подготвите декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, както съветват приходните органи и да не изплащате дохода преди съответния нотариус, (респ. адвокат или частен съдебен изпълнител) не Ви я подпише. Съответно да снабдите всички служители, които заверяват различни документи при различни нотариуси с образец на такава декларация.

Облагане доходите на съдружници за личен труд в дружеството

Обикновено собствениците или съдружниците в търговските дружества полагат труд в тях.. Често срещана практика е същите да получават и възнаграждение за положения труд в дружеството. С направените промени в ЗДДФЛ в сила от 1.01.2010 г. тези възнаграждения вече се считат за доход от трудови правоотношения. Забележете, че те се считат за такива само за целите на ЗДДФЛ. Какво означава това? На практика това означава, че върху тези плащания се изчислява и внася данък като за трудово правоотношение. Този данък следва да бъде и деклариран като такъв. За целите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) обаче тези лица обикновено се считат за самоосигуряващи се лица. Това означава, че те са длъжни да внасят осигурителните си вноски за своя сметка. Оттук идват много въпроси, по които ще се опитаме да внесем яснота.

Съдружници в търговски дружества
Търговско дружество съгласно Търговския закон може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Според същия закон, когато капиталът на дружеството принадлежи на едно лице, фирмата съдържа означението Еднолично ООД или ЕООД. В този случай се счита, че едноличният собственик на капитала следва да се третира като съдружник за целите на ЗДДФЛ при изплащане на доходи за положения от него личен труд в дружеството.

Сключен договор
Според становище на НАП за целите на данъчното облагане доходът за полагания личен труд се третира като доход от трудово правоотношение независимо от вида на сключения договор – трудов по Кодекса на труда или облигационен/граждански по Закона за задълженията и договорите. Това е така, тъй като съдружниците - физически лица, работят в полза на дружеството и разходите за полагания от тях личен труд се поемат от предприятието.

Облагаем доход и изчисляване на данъка
Облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя и за сметка на работодателя. Данъкът върху тези доходи следва да се изчисли, като от облагаемия доход за определен месец се приспаднат осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка чрез дружеството. Оттук можем да направим извода, че избраният от самоосигуряващото се лице осигурителен доход и полученото възнаграждение за положения от него личен труд в дружеството могат да бъдат различни стойности. Например - лицето се осигурява за своя сметка върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, който за 2013 г. е 420 лв., а получава брутно възнаграждение за положен личен труд в размер на 1000 лв. месечно. В този случай от тези 1000 лв ще бъдат приспаднати осигурителните вноски, изчислени върху 420 лв., а върху остатъка ще се изчисли данък по реда на ЗДДФЛ. Няма ли да се получат разлики в осигурителния доход при така изчислените възнаграждение и осигуровки в края на годината?

Както вече казахме, тези доходи не се считат от трудово правоотношение за целите на КСО. В този случай разликите ще бъдат отчетени при подаването на годишна данъчна декларация. При попълването на декларацията, и в частност справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, тази разлика ще се яви като получен доход, върху който лицето ще трябва да се доосигури. Тоест върху разликата ще се дължат осигурителни вноски отново за сметка на лицето, но вече при изтичане на годината с подаването на годишната данъчна декларация и приложенията към нея. В тази връзка трябва да кажем също, че при довнасянето на осигурителни вноски се изчисляват само осигурителните вноски за фонд пенсии от държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване. Тоест тук няма значение какъв е избраният вид на осигуряване от самоосигуряващото се лице, дали е избрало да внася осигуровки за фонд общо заболяване и майчинство или не.
Внасяне и деклариране на данъкаЗа внасянето на данъка отново важат правилата като за трудови правоотношения. Същият следва да се удържи при изплащането на възнаграждението и да бъде внесен до 25-о число на месеца, следващ месеца на удържането му. Тъй като данъкът се удържа от платеца на дохода, в платежните документи за задължено лице трябва да бъдат посочени неговите ЕИК по БУЛСТАТ и наименование. Декларирането на данъка отново е задължение на платеца на дохода (дружеството) и той трябва да бъде включен в декларация образец 6 заедно с данъка от други трудови правоотношения. Изплатеният доход следва да бъде включен и в декларация образец 1, която дружеството - платец на дохода, е длъжно да подава за осигурените в него лица.
Удържания и внесен данък следва да се посочи и в декларация образец едно за самоосигуряващото се лице. Кода за вид осигурен за самоосигуряващи се лица е 12. Според указанията за попълване на декларация образец едно изплатения, за положен личен труд от съдружник или едноличен собственик, облагаем доход следва да се посочи в точка 31. Начисления месечен данък изчислен по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ се посочва в точка 31А.
 Изчисляването и внасянето на данък върху доход за положен личен труд, от съдружник или едноличен собственик, в дружеството няма отношение към попълването на точка 34 от декларация образец едно. В същата следва да се попълни нетното възнаграждение определено по реда на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване. За Самоосигуряващи се лица това е дохода, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски.
Удържания и внесен данък следва да се посочи в декларация образец 6 в точка 16 - удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ


Може ли в практиката да се случи възнаграждението за положения от съдружника личен труд в дружеството да бъде начислено, но неизплатено?

Тази хипотеза е напълно възможна. В този случай, както при останалите трудови правоотношения, данъкът ще бъде удържан при изплащането на дохода. Разбира се неизплатеното възнаграждение няма да бъде посочвано в декларация образец 1 при начисляването му. Същото ще трябва да се отрази в декларация образец 1 за месеца, за който се отнася, след неговото изплащане.
В заключение ще обърна внимание, че доходи за положен личен труд от съдружник, които не са изплатени към 31.12 на съответната година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Това е така, тъй като в ЗКПО липсва специална препратка към ЗДДФЛ, с която тези възнаграждения да се включат към изключенията, посочени в чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, а именно основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт.

Източник: в.Капитал