Q&A : Каква е процедурата по назначаване на управител на дружество?

Управителят на дружество с ограничена отговорност (ООД), включително на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), се назначава с договор. Договорите за възлагане на управлението на дружество с ограничена отговорност (ЕООД или ООД) получиха за първи път изрична регламентация с новата ал. 7 на чл. 141 от Търговския закон (ТЗ) - (изм. и доп. ДВ, бр. 58 от 2003 г.), която установява, че отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението.
Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик.
До измененията на Търговския закон (обн., ДВ, бр. 58 от 2003 г.) нямаше пречка отношенията между ООД-то и управителя да бъдат уредени с граждански договор за възлагане на управление или с трудов договор. Заинтересованите лица можеха да изберат кой от двата вида договора да сключат. Това беше проява на договорната им свобода при уреждане на взаимоотношенията им.

С посочените по-горе изменения на ТЗ от 2003 г., с разпоредбата на чл. 141, ал. 7, въпросът за вида на договора за назначаване на управител на дружество с ограничена отговорност изрично беше уреден. Търговският закон предвиди (и предвижда) отношенията между ООД-то/ЕООД-то и управителя да се уреждат с договор за възлагане на управлението. Както посочихме по-горе, този договор задължително се сключва в писмена форма. Мениджърският договор, или т.нар. „договор за управление и контрол“, е нов тип договор, в съдържанието на който обикновено преобладават черти на гражданските договори за поръчка или изработка. При наличието на такъв вид договор не се прилагат разпоредбите на трудовото законодателство. Договорът за управление и контрол на търговското дружество не е трудов договор.https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Q&A :Възстановяване на ДДС без да е отразено в справка-декларация.

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil/timeline
Налице е приключила процедура по приспадане на данък върху добавената стойност, но е пропуснато тази сума да бъде отразена в клетка 80 от справката-декларация.
По какъв начин може да се поиска да бъде възстановен този данък?

Ако срокът за подаване на справката-декларация за данъчния период, в който е следвало да бъде отразена сумата, не е изтекъл, то съгласно чл. 126, ал. 2 ЗДДС грешката може да бъде отстранена, като се подаде нова справка-декларация, ведно с отчетните за този период регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите.
В новата справка-декларация следва да бъде попълнена клетка 80 и съответно към нея да бъде приложена и справката за извършеното приспадане.
Ако обаче грешката е установена след изтичането на срока за подаване на справката-декларация, то посоченият по-горе ред е неприложим. В този случай може да бъде подадено искане за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Вх.№ 96-00-274 от 26.05.2013 ОТНОСНО: Признаване на разход за наем и разход за поддръжка на наета сграда

ОТНОСНО: Признаване на разход за наем и разход за поддръжка на наета сграда

С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № 25.06.2013г. в Дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка:
Физическото лице – собственик на еднолично дружество притежава сграда – производствено хале. Дружеството извършва дейността си в сградата. В тази връзка се поставят следните въпроси:
1. Юридическото лице има ли законово право да плаща наем за производственото хале на собственика на сградата?
2. Наемът признава ли се за разход на предприятието?
3. Признават ли се за разход на фирмата сумите за поддръжка на сградата?

Съобразявайки относимото данъчно законодателство и компетентност на НАП, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 15 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/  определя, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смятат и договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага. Друга разпоредба, която регламентира отклонение от данъчно облагане е чл. 77 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Тази норма определя, че при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.
На основание тези разпоредби за да не се попада в хипотезата за отклонение от данъчно облагане по смисъла на посочените разпоредби на корпоративния закон и ЗДДФЛ следва между дружеството и физическото лице – собственик да има договор за възмездно ползване на сградата. Цената на наема е пазарната цена, определена по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗКПО - сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани /§ 1, т. 8 от ДР на ДОПК/.
Доходът на физическо лице от отдаване под наем на недвижим имот се облага с данък на основание чл. 31 и чл. 32 от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Годишната данъчна основа на местно физическо лице от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. На основание чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа авансово от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Съгласно чл. 45, ал. 4, и ал. 8 от закона предприятието, платец на доходи по чл. 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 44 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Служебните бележки се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им - в срок до 15 април на следващата година. Образците се предоставят на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице. Физическото лице придобило доход от наем на основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ подава годишна данъчна декларация по образец. Предприятието-платец на дохода подава информация за изплатените доходи с декларация по чл. 55 и справка по чл. 73 от закона.
Разходите за наем на сграда, ще са признати за целите на данъчното облагане, когато тази сграда се използва за извършване на икономическата дейност на предприятието и при условие, че същите са документално обосновани по реда на чл. 10 от ЗКПО - счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ, в случая не е необходимо физическото лице да издава документ за получения доход от наем.
Съгласно чл. 231 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя.
Разходи за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на материален дълготраен актив за нормалното му функциониране са данъчно признати, когато са документално доказани и се отнасят за актив предоставен за ползване, който данъчно задълженото лице използва, за да извършва стопанската си дейност.
При липса на документи, с които да се доказват разходите за ремонт или същите са предназначени за актив, който не се използва за дейността със счетоводно отразените разходи се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО.
В случай, че разходите за ремонт водят до увеличаване на икономическата изгода на наетите или предоставени за ползване дълготрайни активи, на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО за целите на данъчното облагане, следва да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив.
Съгласно т. 6.2. от Счетоводен стандарт 16 Дълготрайни материални активи, разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
Ако разходите за ремонт отговарят на критериите в СС 16 и не се осчетоводят като данъчен дълготраен нематериален актив, а останат като текущ счетоводен разход съгласно чл. 67 от ЗКПО тези разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели и с тях следва да се увеличи счетоводния финансов резултат.
Предвид гореизложеното за данъчни цели, тъй като физическото лице и дружеството са свързани лица, следва взаимоотношенията им да се уреждат на основата на  възмездността и пазарните цени. За данъчното признаване на счетоводните разходи е необходимо същите да са документално обосновани и свързани с дейността на дружеството съгласно изискванията на корпоративния закон.     

Трудов договор на основание чл. 71 ал. 1 КТ- Има ли закрила при уволнение в случай на бременна работничка

Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.

Страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, до изтичането му може да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ. Другата страна има право да прекрати договора като отправи едномесечно предизвестие, освен ако в договора не е уговорен друг срок.

Обстоятелството в чия полза е уговорен срокът за изпитване има съществено значение за правото на прекратяване на този договор преди изтичане на срока, без да се дължи предизвестие. В случай, че в трудовия договор със срок за изпитване не е изрично упоменато в чия полза е уговорен срокът за изпитване, то се приема, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.

За бременните работнички и служителки е предвидена законова закрила при прекратяване на трудовото правоотношение. Основанията, при които се прилага предварителната закрила при уволнение са изрично регламентирани в чл. 333, ал. 5 от КТ. Бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 (при закриване на предприятието), т. 7 (при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност), т. 8 (когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност) и т. 12 (при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор), както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 (когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда) и ал. 2, т. 6 (работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен). В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.

Закрилата при уволнение по чл. 333 от КТ е предвидена само за случаите, когато уволнението става по инициатива на работодателя и не се прилага при прекратяване на договора по време на изпитателен срок, включително и когато изпитваният е бременна работничка. Основанието за прекратяване по чл. 71, ал. 1 от КТ не попада в изчерпателно изброените в чл. 333, ал. 5 от КТ случаи, в които бременна работничка или служителка ползва специалната закрила при уволнение.

Справка: чл. 70, 71, 333, ал. 5 от Кодекса на труда.

Срок за внасяне на здравни вноски от безработните

От 2013 година хората, които сами внасят задължителните си здравноосигурителните вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение от Бюрата по труда, не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация; еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители; морски лица./, трябва да ги превеждат в бюджета до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Това означава, че здравната вноска за месец януари 2013 г. трябва да се внесе най-късно до 25 февруари 2013 г. Размерът на здравноосигурителната вноски и за тази година е поне 16,80 лв.

От НАП напомнят също, че всички лица, за които възниква задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски подават в териториалните структури на НАП по постоянен адрес декларация – образец 7. Тя се подава в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на задължението за осигуряване от лицата, които не са осигурени на друго основание. Тоест ако от 1 януари сте в това качество и трябва сами да внасяте здравноосигурителни вноски, то до 25 февруари трябва да подадете декларация образец 7. От тази година в декларацията се декларира и избора на осигурителния доход, върху който да се заплащат здравни вноски от тях. Не е необходимо гражданите, които вече са подали тази декларация, да подават нова – ако не го направят се смята, че са избрали да се осигуряват върху минималния осигурителен доход, уточняват от НАП.
Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват ако не са внесени повече от три дължими месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими вноски
.Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски чрез електронната услуга на НАП. Справка за здравния статус клиентите на администрацията могат да направят и по телефона на 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. С електронния калкулатор на НАП гражданите могат автоматично да изчислят дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях от 2000 г. до сега.

Минимални прагове 2013

Минимални прагове 2013 , мод 2013 , тзпб 2013 , осигурителни прагове 2013

Обнародваха новите минимални прагове които ще влезат в сила от догодина 1. Януари 2013 година .

Някой от по важните промени са :
по чл. 8. (1) Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2013 г.:
1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година
по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно
приложение № 1;
2. минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица
съобразно облагаемия им доход за 2011 г. като самоосигуряващи се лица:
а) до 5400 лв. – 420 лв.;
б) от 5400,01 до 6500 лв. – 450 лв.;
в) от 6500,01 до 7500 лв. – 500 лв.;
г) над 7500 лв. – 550 лв.;
3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земедел-
ски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;
4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2200 лв.
(2) Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се
лица, които не са упражнявали дейност през 2011 г., както и за започналите дейност през
2012 и 2013 г. е 420 лв.
(3) За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване,
за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с
минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид
доходът по ал. 1, т. 2, буква „а“.

Чл. 9. Определя се за периода от 1 януари до 31 март 2013 г. минимален размер на
пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуря-
ване – 145 лв., а от 1 април 2013 г. – 150 лв. Чл. 10. Определя се за 2013 г. дневен ми-
нимален размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв.

Чл. 11. Определя се за 2013 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – 240 лв.

Чл. 12. Определя се за 2013 г. размер на еднократната помощ по чл. 13г от Кодекса за
социално осигуряване при смърт на осигурено лице – 540 лв.

Чл. 13. Определя се размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука
и професионална болест“ по групи основни икономически дейности съгласно приложение № 2.

Чл. 14. При временен недостиг на средства във фондовете на държавното обществено
осигуряване могат да се ползват временни безлихвени заеми от централния бюджет
или от други сметки и фондове със социално предназначение до размера на едномесечните
осигурителни разходи. Заемите са отпускат с разрешение на министъра на финансите.

Чл. 15. (1) За 2013 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците
и служителите“.

(2) За 2013 г. се определя максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2
и чл. 23, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя – 1000 лв.
(3) Определя се за приход в бюджета на Националния осигурителен институт 1,5 на
сто от приходите на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – за
дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите
при несъстоятелност на работодателя.
(4) Приема се план-сметка на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ съгласно приложение № 3.

Договор за управление и контрол – ДУК

Договорът за управление и контрол нормативно е обоснован в Търговския закон. Там е посочено, че отношенията между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик / за справка чл. 141, ал. 7/ .
Правната теория и съдебната практика разглеждат договора за възлагане на управление като разновидност на договора за поръчка, регламентиран от ЗЗД, или като самостоятелен тип договор, уреждан от гражданското законодателство. Доколкото не е предвидено друго от нормативна гледна точка за този вид договори могат да се прилагат общите разпоредби на гражданското право. Договорът за управление е вид граждански договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При гражданските договори няма работодател, а възложител, няма работници и служители, а изпълнители и следователно разпоредбите на Кодекса на труда не намират приложение спрямо тези договори. При евентуално неизпълнение на задълженията по граждански договор от насрещната страна, защитата се осъществява по общите гражданскоправни способи.
Социално осигуряване
Управителите на търговски дружества се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази точка попадат изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Осигурителният доход са получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения. Той не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година и не може да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход.
ВАЖНО! Тук е мястото да бъде обяснена една много важна особенност на договора за управление и контрол, която го отличава съществено от трудовите договори по повод определянето на осигурителния доход пропорционално на отработеното време. Продължителността на работното време е част от съдържанието на трудовия договор и се определя съобразно разпоредбите на Кодекса на труда. Уговарянето на работа през определени дни от месеца и/или за непълно работно време е правна възможност, предвидена в чл. 114 от КТ, съответно в чл. 138, ал. 1 от КТ. Правата и задълженията на страните по договорите за управление и контрол се уреждат съгласно изискванията на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, поради което наличието на подобна клауза в договор за управление и контрол е без юридическа стойност за осигурителния режим на лицето, изпълнител по договора. Предвид изложеното, когато отношенията между страните, свързани с управлението на търговското дружество не са уредени по Кодекса на труда, а е сключен договор за възлагане на управлението по чл. 141, ал. 7 от ТЗ, задължително осигуряването е върху доход, не по-малък от съответния минимален „праг”, независимо че договорът може да е сключен за работа по няколко часа дневно или седмично. Що се отнася до разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, тя се прилага единствено в случаите, когато лицето не е работило през целия месец по договор за управление и контрол, например: при временна неработоспособност или друг отпуск, за който не се изплаща възнаграждение, както и при започване или прекратяване на трудовата дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. В тези случаи минималния месечен осигурителен доход се определя пропорционално на работните дни през месеца, без значение на отработените часове на ден.
Здравно осигуряване.
Здравното осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО внасят осигурителните вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход като спазват реда, определен в чл. 6, ал. 10 от КСО.
От цитираната разпоредба на КСО е видно, че водещ по отношение реда за определяне максималния месечен размер на осигурителния доход е доходът по трудови и/или по служебни правоотношения. Съгласно посочения ред на определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход, ако едно лице работи едновременно по ТД и по ДУК, към доходите по трудови и/или служебни правоотношения следва да бъдат прибавени доходите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Това следва да се извърши по хронологичния ред на датите на сключване на тези договори.
Признаване на осигурителен стаж.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Тази постановка обаче се прилага за работниците и служителите по трудови правоотношения. В т. 3 от същата разпоредба е регламентирано, че за осигурителен стаж на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се признава времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2 т. 3 от КСО.
От 01.01.2009 година за ДУК не се попълват и заверяват осигурителни книжки, за периодите в осигуряване, след тази дата, данните се вземат от персоналния регистър на осигурените лица.
Данъчно облагане.
От 01.01.2008 г., с разпоредбата на буква “з” на точка 26 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), лицата по договори за управление и контрол, включително членовете на управителни и контролни органи на предприятия, изрично са посочени в обхвата на доходите от трудови правоотношения. Тази съществена промяна в данъчното третиране на доходите по договори за управление означава, че от този момент нататък за станите по тези договори важат постановките от ЗДДФЛ, касаещи трудовите правоотношения и по конкретно:
- по отношение на формирането на облагаемия доход и годишната данъчна основа вече се прилагат разпоредбите на чл. 24 и 25 ЗДДФЛ (а не на чл. 29-30 ЗДДФЛ, приложими за лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения – граждански договор);
Формирането на облагаемия доход за лицата по договори за управление и контрол по реда, приет за лицата по трудови правоотношения означава, че при определяне на облагаемия доход вече не следва да се приспадат нормативно признати разходи в размер на 10%.
- по отношение на авансовото облагане приложение намира вече нормата на чл. 42 ЗДДФЛ (а не на чл. 43 ЗДДФЛ, приложим за лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения);
Това означава, че за разлика от досегашната практика, при авансово облагане на посочените доходи могат да се вземат предвид данъчни облекчения за намалена работоспособност по реда на чл. 18, ал. 2 ЗДДФЛ (660 лв. месечно) или за лични вноски (премии) по договори за доброволно осигуряване или животозастраховане, по реда на чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ, т.е. в размер до 10 на сто от облагаемия доход, получен през съответния месец, намален със задължителните лични осигуровки.
Авансовото удържане на данъка (аналогично на лицата по трудови правоотношения) не би следвало да се документира със Сметка за изплатени суми и Служебна бележка по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ.
- по отношение на удостоверяването на удържания данък вече се прилагат разпоредбите на чл. 45, ал. 1 ЗДДФЛ за издаване на Служебна бележка от работодателя (а не на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ за издаване на Сметка за изплатени суми, приложим за лица, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения);
- по отношение на определянето на дължимия годишен данък вече се прилага чл. 49 ЗДДФЛ за определяне на годишния данък от основния работодател, който до 31.12.2007 г. нямаше отношение към лицата по договори за управление и контрол;

 

Източник : Плюс и Минус 

Отчитане доходите на регистриран земеделски производител

Относно: документиране и отчитане доходите на регистриран земеделски производител

Видно от описаната в запитването фактическа обстановка, Вие сте физическо лице, регистриран земеделски производител, чийто доходи са от производството на непреработена животинска продукция – краве мляко. Въпросът Ви е, какви счетоводни документи трябва да издавате на клиентите си при продажбата на произведеното от Вас краве мляко от мястото където отглеждате животните?
.

Разпоредбата на чл.118 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в сила от 01.01.2007 г., задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от фискално устройство /ФУ/, независимо дали му е поискан друг данъчен документ, а получателя е длъжен да я съхранява до напускане на обекта. Редът и начина на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н -18 на министъра на финансите от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва по банков път.
По смисъла на §1, т.41 от Допълнителната разпоредба на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл.4 и чл.5 от Наредба № Н-18/2006 г.
В чл.4 от същата Наредба са посочени лицата, които нямат задължение да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ и като такива в т.2 на същия член, са посочени продажбите на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
По отношение отчитането на придобитите доходи е приложима разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ, съгласно която данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
По силата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 /доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец/, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Реквизитите по чл.7, ал.1 от ЗСч са:
- наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/ на издателя и получателя;
- предмет и стойностно изражение на стопанската операция; 

Графикът за отпуските – Утвърждаване, допълване и извършване на промени

Представяме Ви една статия на Жанет БОГОМИЛОВА / юрист/ публикувана в списание "Труд и право" бр. 07/2012 , относно изготвянето на графика на отпуските.

1. Изготвяне на график и ред за ползване на платения годишен отпуск
Съгласно чл. 172 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.

ВАЖНО: Графикът е официален писмен вътрешен акт на предприятието. Работодателите или определени от тях длъжностни лица следва да изготвят графика, така че платеният годишен отпуск да се предоставя ритмично и последователно на работниците и служителите от отделните звена и ползването му да не разстрои трудовия процес.

От друга страна, според чл. 173, ал. 1 КТ графикът се изготвя, така че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Както вече сме коментирали на страниците на списанието, документът следва да се изработи в края на предходната година. Член 173, ал. 1 КТ изисква графикът за следващата календарна година да се утвърди от работодателя до 31 декември на текущата година.
Според чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) преди да утвърди графика по чл. 173, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да покани всички работници и служители да заявят своите предпочитания за времето, през което наведнъж или на части желаят да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, както и за предходни календарни години. При предварителната подготовка на графика следва да се вземат предвид личните предпочитания на работниците и служителите от всяко звено на предприятието кога искат да ползват отпуска си.
Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за утвърдения график и да държи на тяхно разположение на подходящо място в предприятието екземпляр от графика.
При изготвянето на графика задължително следва да се проведат консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Това са представителите, които работниците и служителите избират на общо събрание, за да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя.
Според чл. 37а, ал. 3 НРВПО графикът съдържа данни за трите имена на работника или служителя, заеманата длъжност и организационното (структурното) звено, в което работи, продължителността на основния и допълнителния платен годишен отпуск в работни дни, началната и крайната дата на ползването му, календарната година, за която се полага отпускът, и други данни, свързани с ползването му.
Съгласно чл. 37в НРВПО работодателят допълва графика за работници и служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването му, както и за работници и служители, които са постъпили на работа след утвърждаването му.
Освен това по правилото на чл. 37в, ал. 2 НРВПО при възникване на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер графикът може да се изменя по реда на чл. 173, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 37б НРВПО в графика се включват всички работници и служители, които ще ползват платен годишен отпуск през календарната година. Когато правото на отпуск е придобито при условията на чл. 22, ал. 1, изречение трето от НРВПО, в графика се включва и частта от платения годишен отпуск на работниците и служителите, придобита в предходната календарна година.
В графика може да не се включват работници и служители, които са наети за изпълнение на сезонни работи и дейности.
В графика може да се включва платеният годишен отпуск, ползването на който е отложено, както и неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години.
Съгласно изискванията на чл. 173, ал. 2 КТ работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. В случай че в периода, посочен в графика, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година по реда на чл. 173, ал. 3 КТ.
Правилото е, че отпускът се ползва по искане на правоимащия, отправено до работодателя и след негово писмено разрешение. Разпоредбата на чл. 172 и 173 КТ установява тази процедура. Тя е формална. КТ не установява образци на искането или писменото съгласие.
Макар че законът не предвижда форма и образци за осъществяване на самото ползване на платения годишен отпуск, в практиката се е наложила писмената форма на тези процедури в свободно подготвени писмени документи. Това са заявление за ползване на отпуска, подадено от работника или служителя и заповед за разрешаване на отпуска, подписана от работодателя. Искането и заповедта трябва да съдържат ясно изразена воля за ползване на отпуск, както и уточнения относно времето на ползване (период или начален момент), броя на работните дни и датата на явяване на работа, ако е необходимо.

2. Отлагане и прекъсване на ползването на платен годишен отпуск
Съгласно чл. 176, ал. 1 КТ поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск, в размер не повече от 10 работни дни.
Освен това според правилото на чл. 176, ал. 2 КТ, което е в сила от 01.03.2011 г., при уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер, не повече от 10 работни дни, може да се отложи за следващата календарна година.
Според чл. 173, ал. 7 КТ работодателят може да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие в следните три случая:
1. по време на престой повече от 5 работни дни;
2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
3. в случай че до определената в графика начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не го е поискал. Това означава, че след като веднъж е уточнен периодът на ползване на годишната почивка и записан в графика, работникът или служителят е длъжен да съобрази плановете си и да организира почивката си именно през това време на годината.
Съгласно чл. 37г, ал. 2 НРВПО в изложените случаи по чл. 173, ал. 7 КТ и чл. 176, ал. 1 и 2 КТ работодателят предоставя или отлага ползването на платения годишен отпуск в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя.
Съгласно чл. 173, ал. 9 КТ, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Според чл. 37д НРВПО в тези случаи работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичане на давностния срок по чл. 176а КТ.
От 01.03.2011 г. е в сила правилото на чл. 176, ал. 3 КТ, което гласи, че поради важни производствени причини по инициатива на работодателя и по уважителни причини по инициатива на работника или служителя за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.
Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и поради това, че през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск (чл. 176, ал. 4 КТ).
Съгласно чл. 38 НРВПО ползването на платения годишен отпуск може да се отложи по реда на чл. 176, ал. 4 КТ и за лицата, които ползват отпуск при смърт или тежко заболяване на родител по чл. 167 КТ.
Според чл. 175, ал. 1 КТ, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане. В практиката това обикновено става с устно волеизявление и представяне на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е налице прекъсване на платената годишна почивка.
Извън тези случаи, отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено (чл. 175, ал. 2 КТ).

3. Погасяване на правото на ползване
Според чл. 176а, ал. 1 КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
Тук законодателят отново въвежда едно изключение, предвид необходимостта от отлагане на платената годишна почивка поради това, че лицето е ползвало друг дългосрочен законоустановен отпуск през съответната календарна година. Така когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Съгласно правилото на чл. 38а НРВПО в случаите по чл. 176, ал. 4 КТ давностният срок за ползване на отложения платен годишен отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа.

Накрая ще обърнем внимание, че стари, платени годишни отпуски, които се полагат за времето до 01.01.2010 г., се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение, като правото на ползването им не се погасява по давност.

Процедура по издаване и заверяване на осигурителна книжка на самоосигуряващо се лице

Териториалните поделения на Националния осигурителен институт (НОИ) издават осигурителни книжки на самоосигуряващите се лица след като те са декларирали започването на трудовата си дейност в съответната им териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП). Осигурителните книжки са документа, с който самоосигуряващите се лица доказват осигурителен стаж и доход при пенсионирането си.

Самоосигуряващи се лица са:

- Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия. Такива лица могат да бъдат: лицензирани оценители, адвокати, нотариуси, експерт-счетоводители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането, тези които плащат патентен данък и не са еднолични търговци, дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, лицата регистрирани като упражняващи занаятчийска дейност;
- Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. Управителите в търговски дружества задължително трябва да се самоосигуряват, ако не се осигуряват по договор за управление. Съдружниците, които полагат труд в дружеството, също подлежат на задължително самоосигуряване;
- Лицата, регистрирани като земеделски производители и тютюнопроизводители;

Процедура по издаване на осигурителна книжка:

За да му бъде издадена осигурителна книжка, всяко самоосигуряващо лице трябва да се обърне към ТД на НОИ по постоянен адрес или адрес на регистрация на дружеството, чрез което провеждат осигуряването си. За целта е необходимо да представят следните документи:

- Искане образец ОК-1 за издаване на осигурителна книжка на самоосигуряващо се лице;
- Документ за самоличност.
- Декларацията за започване на дейността - ОкД-5


Преди да бъде издадена осигурителна книжка, за всяко самоосигуряващо се лице се извършва проверка за декларираната от него дата на започването на дейността в съответната дирекция на НАП. Когато датата на започване на дейността не е декларирана в НАП, осигурителна книжка не се издава.

Процедура по заверяване на осигурителни книжки:

Заверяването на осигурителните книжки може да стане при прекратяване на осигуряването или по искане на самоосигуряващото се лице за всяка календарна година до изтичане на следващата година.

Независимо от това, кое Териториално поделение на НОИ е издало осигурителната книжка, заверяването и може да се извърши само по постоянен адрес или адрес на регистрация на дружеството, чрез което самоосигуряващите се провеждат осигуряването си.

Няма фиксиран срок, в който самоосигуряващиет лица са задължени да заверят осигурителните си книжки. Въпреки че не са предвидени административни наказания от НОИ препоръчват те да се заверяват след изтичането на всяка календарна година.

Попълването на осигурителните книжки става от самоосигуряващите се лица, като длъжностното лице от НОИ прави проверка и ако всичко е наред заверява книжката. За всяка година осигурителен стаж се попълват 2 идентични страници (лист 1 и 2). За всеки месец от годината се попълват данни за броя на работните дни, за които са внесени осигурителни вноски. В книжката се отбелязва избраният месечен осигурителен доход, върху който авансово през годината са внесени осигурителните вноски. Вписва се и размерът на осигурителната вноска в процент в зависимост от вида на осигуряването, избран от самоосигуряващия се – той е имал право на избор да се осигурява за фонд “Пенсии” или едновременно за фонд “Пенсии” и фонд “Общо заболяване и майчинство”. Попълват се и датите, на които са внесени авансовите осигурителни вноски.

За да заверят осигурителната книжка и да признаят осигурителния стаж на самоосигуряващия се, окончателният размер на месечния му осигурителен доход, попълнен в книжката, трябва да е равен на този, вписан в Таблица 1 от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, която се попълва при подаването на годишната данъчна декларация. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година.

Ако самоосигуряващите се лица, които са се осигурявали за „Общо заболяване и майчинство”, са били неработоспособни или са ползвали отпуск за бременност, раждане или отглеждане на дете, това се отбелязва на обратната страна на лист 1 и 2 от осигурителната книжка.

След като всичко надлежно е попълнено, самоосигуряващото се лице лично или чрез пълномощник представя осигурителна си книжка в съответното териториално поделение на НОИ, където се заверяват от финансов ревизор. За да се осъществи заверката обаче, трябва да са изпълнени следните условия:

- да са внесени авансовите осигурителни вноски за всеки месец от периода на дейността;
- да са подадени данните с декларация образец № 1;
- да са внесени окончателните осигурителни вноски, когато такива се дължат.

Финансовите ревизори правят проверка в информационната система на НОИ и преценяват, дали всички условия за заверка са налице. Ако данните от информационната система не са достатъчни да се прецени категорично дали всички условия, даващи право за заверяване на осигурителната книжка са изпълнени, самоосигуряващите се трябва да представят всички документи, които биха помогнали на ревизорите да направят адекватна преценка – преводни нареждания, документи за регистрация и др. в зависимост от всеки конкретен случай. Данните за окончателния размер на осигурителния доход се получават в НОИ служебно от Националната агенция за приходите. Осигурителните книжки се заверяват след наличието на тези данни.

На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО, осигурените лица могат да подават жалби пред ръководителя на ТП на НОИ срещу отказ за заверяване на осигурителна книжка. Жалбите могат да се подават независимо от това дали има, или не писмен отказ за заверяването на осигурителната книжка.

Граждански договор – осигуряване

Какъв е редът за осигуряване на  физическите лица, които полагат труд по извънтрудово правоотношение /без да имат трудово правоотношение с работодател,лицето работи по договор за поръчка или по т.нар. граждански договори/?
 Общественото осигуряване се извършва на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ). Тези лица са осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт - т.е. осигурителните вноски се внасят във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

Ако лицата, на които им е възложена работа по граждански договор, са пенсионери, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са по желание.

По отношение на самоосигуряващите се лица, при изплащане на възнаграждение по извънтрудово правоотношение, осигурителни вноски не се внасят от възложителя и не се удържат от възнаграждението, а самоосигуряващите се лица внася сами осигуровките върху тези доходи при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход (чл. 11 от НООСЛБГРЧ). С други думи възложителите по гражданските договори не изчисляват и не внасят никакви осигурителни вноски на лица, които работят при тях по извънтрудово правоотношение /граждански договори/, но последните трябва да декларират, че са самоосигуряващи се по смисъла на КСО.

В случай, че лицата полагат труд по силата на граждански договор при един или повече възложители, не са осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение или сборът от възнагражденията след намаляване с разходите за дейността е равно или над една минимална работна заплата, съгласно чл.4, ал. 3, т. 5 от КСО подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В случай, че изчислената по горепосочения начин сума е под една минимална работна заплата, вноски за държавно обществено осигуряване не се дължат, но здравноосигурителните вноски са дължими. Те се внасят по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, като това се извършва от самото лице, а не от възложителя по договора.

Ако лицата, работещи без трудово правоотношение, са осигурени на друго основание през месеца, върху полученото възнаграждение (независимо какъв е размерът му) след приспадане на нормативно признатите разходи се дължат осигурителни вноски. Така в този случай всеки от осигурителите дължи поотделно осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), но общия осигурителен доход за всяко лице не трябва да надвишава определения в ЗБДОО за съответната година месечен размер на максималния осигурителния доход. За 2012г. той е 2000 лв.

По силата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. Внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО (210 лв.) – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;
2. Подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1.

Лицата работещо по граждански договор, които не са осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение или сборът от възнагражденията след намаляване с нормативно признатите разходи е под една минимална работна заплата, има две задължения по смисъла на ЗЗО:
1. Да внесе за своя сметка здравноосигурителна вноска за месец септември, върху сума, която не може да бъде по-малко от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица през тази година;
2. Да подаде декларация, пред съответната ТД на НАП, че е започнало да се осигурява на това основание. Декларацията се подава еднократно, при възникването на задължението за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. В случай, че лицето вече се осигурява по този ред и е подало декларация за това, повторна декларация не е необходима.

Всеки възложител по граждански договори следва да изисква необходимата информация от изпълнителя по договора, за да прецени доколко осигурителните вноски са дължими. Изпълнителя отговаря за достоверността на информацията. Ако тя не е вярна, може да се стигне до неначисляване и невнасяне на осигурителни вноски, както и те да се начислят върху доход по-голям от максималния месечен осигурителен доход. В първия случай на осигурителите могат да бъдат съставени актове за начет за невнесените осигурителни вноски и дължимите лихви. Освен това може да им бъде наложена административна глоба по реда на чл. 349 от КСО. Във втория случай вноските се явяват недължимо внесени и осигурителите имат възможност да отправят искане за възстановяването им пред компетентната ТД на НАП.

За да се изплати възнаграждението на лицата, работещи по силата на граждански договор, трябва да има съставена от възложителя Сметка за изплатени суми и Служебна бележка, като чрез нея се удържат и осигурителните вноски, които са за сметка на лицето.

На основание чл. 6, ал. 3, т. 8 и т. 9 от КСО, от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя, както следва:
- 7,9% за сметка на осигуреното лице,
- 9,9% за сметка на осигурителя.
Осигурителните вноски за фонд „Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., са както следва:
- 5,7% за сметка на осигуреното лице,
- 7,1% за сметка на осигурителя.

Вноските се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 550110 независимо от това дали вноските са съответно за родените преди 1 януари 1960 г. или за тези родени след тази дата.

Здравноосигурителната вноска се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение 60:40. Общият размер на здравноосигурителната вноска през е 8%, като 4,8% са за сметка на възложителя, а 3,2% са за сметка на изпълнителя (осигурения) - чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Вноските се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 560101.

Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО в УПФ) се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва (чл. 157, ал. 3 от КСО):
- 2,2% за сметка на осигуреното лице;
- 2,8% за сметка на осигурителя (възложителя по договора).
Вноските се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 58 01 23.

С преводните нареждания, с които се внасят осигурителните вноски се вписва общата сума на дължимите вноски - като за сметка на осигурителите така и за сметка на осигурените. Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица се удържат от възнаграждението на лицето и се внасят от осигурителите.

Осигурителните вноски за лицата, работещи по граждански договори, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено възнаграждението им. Внасянето може да стане в банките или в пощенските клонове и станции по съответните сметки за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване, разкрити от НАП. Вноските се внасят с преводни нареждания за всеки месец поотделно чрез прехвърляне от сметките на осигурителите по съответната сметка на НАП.

От началото на 2009 г. на лицата, работещи по граждански договори, вече не се издават и заверяват осигурителни книжки. Осигурителният стаж и доход на тези лица се доказват с данните, подадени с Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“. Всяко лице, което е работило по граждански договор преди тази дата следва да има издадена и заверена осигурителна книжка. В случай, че през един и същи период лицето работи при няколко възложители, всеки от възложителите прави необходимите вписвания в осигурителната книжка.

Заверяването на осигурителния стаж и осигурителния доход в осигурителната книжка се извършва след проверка на представените от лицата документи – сметки за изплатени суми и служебни бележки към тях, граждански договори /ако има такива/, други служебни бележки издадени от осигурителите удостоверяващи размера на осигурителния доход за всеки месец от срока на договора на осигуреното лице.

Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с нормативно признатите разходи, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора.

Когато лицето е работило без трудово правоотношение и е било осигурено и на друго основание по КСО, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя, като полученото възнаграждение след намаляването с нормативно признатите разходи се раздели на средно дневната минимална работна заплата за страната.За един месец осигурителен стаж на лицата, които не са били осигурени на друго основание се зачита месецът, през който те са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната и върху нея са внесени или са дължими осигурителни вноски.

Самоосигуряващи се лица – осигуряване

В обхвата на самоосигуряващи се лица влизат:
- Упражняващите свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация - журналисти, адвокати, консултанти, архитекти, експерт-счетоводители, одитори, нотариуси, частни съдебни изпълнители, лицензирани оценители и др.;
- Всички еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества;
- Регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители;

Самоосигуряващите се лица са задължени да подадат 3 вида осигурителни декларации:
1. Декларация за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност.
Декларацията се подава в 7 дневен срок от започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на дейност. Когато самоосигуряващото се лице иска да промени вида на осигуряването си, трябва да подаде този вид декларация до края на месец януари.
2. Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице".
Този вид декларация се подава ежемесечно до 10 дни след като са платени дължимите осигурителни вноски или еднократно до 20 февруари 2012 година, ако са избрали да се осигуряват само за фонд „Пенсии" на Държавното обществено осигуряване.
Декларация образец 1 съдържа данни за социално, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, Учителски пенсионен фонд, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", както и за облагаемия доход.
3. Декларация образец 6.
Този вид декларация съдържа данни за дължими осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица. Подава се еднократно в срока на подаване на годишната данъчната декларация, съответно срокът, в който те са задължени да представят справки №1 и №2 от данъчната декларация. Тези справки служат за определяне на окончателния размер на осигурителния доход и окончателния размер на дължимите от тях задължителни осигурителни вноски.

Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2012 год.:

1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към ЗБДОО;

2. минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2012 год. зависи от окончателния им доход от дейността като самоосигуряващи се лица за 2010 год. (деклариран към 30.04.2011 год.), както следва:

• до 5400 лв. - 420 лв.;
• от 5400,01 лв. до 6500 лв. - 450 лв.;
• от 6500,01 лв. до 7500 лв. - 500 лв.;
• над 7500 лв. - 550 лв.

Минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, които не са осъществявали дейност през 2010 год., както и на започналите дейност през 2011 год. или 2012 год. е 420 лв.

3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;

4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2000 лв.

За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по ал. 1, т. 2, буква “а”, т.е. 420 лв.

 Осигурителните вноски се внасят до 10 число на месеца следващ месеца, за който се отнасят.

Кое уволнение е най-изгодно

Икономическата криза и масовите съкращения в някои сектори накараха все повече хора да се замислят дали няма да са следващите, които ще загубят работата си.

Работодатели, които не искаха чрез съкращаване на щата да признаят публично, че бизнесът им има сериозни затруднения, принуждаваха служителите си да напускат по взаимно съгласие. Други предлагаха на работниците си обезщетение, за да напуснат работа.

Когато служителят научи, че уволнението му е неизбежно и има избор как да бъде оформено освобождаването му от работа, трябва да знае кое е най-изгодно за него. Вариантите за прекратяване на трудовия договор са: съкращение, раздяла с работодателя по взаимно съгласие или срещу обезщетение.

По взаимно съгласие

Прекратяване на договора по взаимно съгласие (по чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда) може да предложи всяка една от страните по трудовото правоотношение. То определено е най-неизгодният начин за служителя да се раздели с работодателя си, особено ако е по инициатива на самия работник.

Когато предлага прекратяване на договора по взаимно съгласие, работодателят не дължи предизвестие. Не плаща и компенсация за оставане без работа, а обезщетението за безработица от бюрото по труда е в минимален размер и се плаща само 4 месеца.

Така при заплата от 500 лв. напусналият по взаимно съгласие работник ще получава обезщетение за безработица не 300 лв., каквото му се полага в останалите случаи, а минималното. То е по 7,20 лв. за работен ден или при 21 дни работни дни в месеца - 151,20 лв. За 4 месеца това са 604,80 лв.

Към тази сума се добавя и обезщетението за неизползвания размер на платения годишен отпуск на служителя (ако има такъв). Но неизползваният отпуск се плаща при всички случаи.

Съкращаване на щата

При уволнение поради съкращаване на щата служителят има право на предизвестие. Ако работодателят не изчака то да изтече, дължи обезщетение за неспазения му срок.

В този случай се полага и обезщетение от работодателя, ако съкратеният остане без работа заради уволнението (чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда). Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

С акт на Министерския съвет, с колективния трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение и за по-дълъг срок. Ако уволненият служител е постъпил на работа в този срок (стандартно 1 месец), но с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата в заплатите за същия срок.

В примера със заплата от 500 лв. при неспазено предизвестие работодателят ще дължи поне 500 лв. и ако съкратеният не си намери работа до един месец - още 500 лв.

Обезщетението за безработица, което ще му плаща бюрото по труда е 60% от заплатата му или 300 лв. Колко дълго ще го получава, зависи от осигурителния му стаж (виж по-долу),като минимумът е 4 месеца (1200 лв.) , а максимумът - 12 месеца (3600 лв.) Така при съкращение, в зависимост от стажа си, работникът накрая ще получи общо от 2200 лв. до 4600 лв., а при предизвестие от над един месец - и по-голяма сума. Прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение (по чл. 331 от Кодекса на труда) много прилича на това по взаимно съгласие. И в двата случая не е нужно страните да мотивират желанието си за прекратяване на трудовото правоотношение, нито да сочат конкретни причини за това. Достатъчно е да бъде отправено предложение за прекратяване на договора от едната страна и то да бъде прието от другата. И в двата случая се изисква безусловното взаимно съгласие на работника и работодателя. То трябва да е изразено писмено, и то в рамките на 7 работни дни, за да се смята, че предложението за прекратяване е прието от другата страна.

Уволнението срещу обезщетение обаче има някои особености, които съществено го отличават от това по взаимно съгласие и го правят по-приемлив начин за раздяла с работодателя.

Обещетение от четири заплати

При него работодателят плаща поне 4 заплати, а може и повече - зависи как ще се договорят страните. Горна граница на обезщетението няма. С изплащането му процедурата по уволнението завършва. Ако то не бъде платено в едномесечен срок от прекратяването на трудовия договор, се приема, че прекратяване изобщо няма. В такъв случай трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало.

За работника със заплата от 500 лв. компенсацията би била 2000 лв. Той ще има право и на обезщетение от бюрото по труда. Както и в случая със съкращаването на щата, размерът му ще е 60 на сто от заплатата, или 300 лв. А продължителността на изплащането му ще зависи от осигурителния стаж.

Уволнението поради съкращение на щата, както и прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение, стават само и изключително по инициатива на работодателя. Ето защо обезщетението за безработица в тези два случая се полага в пълен размер и за целия период, за който се дължи по закон в зависимост от осигурителния стаж на лицето.

Стажът и плащанията от бюрото по труда

Ако работникът има до 3 години стаж (като осигурен за безработица), той получава обезщетението в продължение на 4 месеца. При стаж от 3 до 5 години се полага обезщетение за срок от 6 месеца. Когато стажът е от 5 до 10 години, обезщетението се плаща в продължение на 8 месеца. Стаж от 10 до 15 години дава право на 9 месеца обезщетение за безработица. Ако стажът е от 15 до 20 години, бюрото по труда плаща 10 месеца. При стаж от 20 до 25 години - 11 месеца, а при над 25 години - 12 месеца.

Дневният размер на обезщетението е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски във фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

То не може да бъде по-малко от 7,20 лв. на ден (чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.)

Обезщетението за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването. Условията са две - заявлението да е подадено в 3-месечен срок от тази дата и лицето да се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта. Вписването в бюрото по труда трябва да стане до 7 работни дни от уволнението.

Предлагани услуги от Счетоводна къща Алфа Консулт

ПродуктиПЪЛНО СЧЕТОВОДНО ОБСЛУЖВАНЕ:
■Изготвяне на счетоводна политика и индивидуален сметкоплан, съобразени с нуждите на дейността Ви.
■Текуща обработка на първичните счетоводни документи -проверка,класиране,съхраняване.
■Текущо осчетоводяване на стопанските операции
■Обработка на данните със счетоводен продукт;
■Водене на складови наличности
■Начисляване на амортизации
■Съставяне на амортизационен план за дълготрайните активите
■Ежемесечно изготвяне и подаване към данъчния орган на Дневник за покупките, Дневник за продажбите и Справка-декларация по Закона за данък върху добавената стойност;
■Изготвяне и подаване на VIES декларации.
■Изготвяне и подаване на интрастат декларации.
■Обработка на отчетите от касовите апарати на клиента
■Обработка на извлеченията от банковите сметки на клиента
■Обработка на документи за командировка и изготвяне на авансов отчет
■Ежемесечно изготвяне на платежни нареждания за осигурителните и данъчните задължения на фирмата към бюджета;
Интернет банкиране;
■Изготвяне на справки, поискани от клиента

ЛИЧЕН СЪСТАВ И РАБОТНИ ЗАПЛАТИ:
■Изготвяне на трудови договори и анекси към тях, длъжностни характеристики, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване или за прекратяване на трудови правоотношения и подаване на необходимата информация за това в НАП.
■Ежемесечно изготвяне и изчисляване на ведомост за работна заплата;
Изготвяне и подаване на декларации обр.1 и обр.6
■Регистрация на болнични листове за служители и работници.
■Изготвяне на документи за пенсиониране;
■Изготвяне на сметки за изплатените суми и служебни бележки за дохода на лицата;
■Попълване на трудови и осигурителни книжки.
■Изготвяне удостоверения, служебни бележки и др. за персонала
■Ежемесечно изготвяне на платежни нареждания за осигурителните задължения на фирмата към бюджета


ДАНЪЧНА ЗАЩИТА
■Следене на нормативни срокове за данъци и декларации
■Подготовка на платежни нареждания за данъци
■Подготовка на данъчни справки и уведомления
■Изготвяне, представяне и защита на данъчни декларации, годишни финансови отчети и друга информация пред данъчната администрация
■Провеждане на необходимите проверки с органи на данъчната администрация във връзка с проверки – общи, тематични и насрещни
■Представителство и защита пред органите на НАП, НОИ и НЗОК
■Анализ и оценка на данъчни актове, действия или бездействия на органите от НАП
■Анализ и оценка на ревизионни доклади и актове на администрацията и оценка на констатациите и на определените данъчни задължения
■Съвети при предоставянето на необходимата информация и документи до НАП

ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ
■Изготвяне и представяне на годишни финансови отчети
■Изготвяне на годишни данъчни декларации по ЗОДФЛ и ЗКПО
■Изготвяне и представяне на годишни статистически форми за Националния статистически институт

ДОПЪЛНИТЕЛНИ И АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ
■Събиране на документи от офиса на клиента.
■On-line банкиране
■Подaване на документи към различни институции
■Първоначална регистрация и пререгистрация на фирми в Агенция по вписванията
■Регистрация и дерегистрация по ЗДДС
■Регистрация на фискални устройства
■Удостоверения за актуално състояние
■Изготвяне на необходимите документи при кандидатстване за кредит