Q%A : Откога тече срокът на предизвестие, което е отправено в петък към служителя?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil
В съответствие с чл. 326 от КТ срокът на предизвестието започва да тече не от датата на отправянето му, а от следващия работен ден след получаването му от работника или служителя. Така че ако в конкретния случай служителят получи предизвестието за прекратяване на трудовия договор в петък, срокът на предизвестието започва да тече от първия следващ работен ден. В общия случай това ще бъде понеделник, освен ако по график за същото лице събота не е работен ден, или пък ако първият следващ връчването на предизвестието работен ден е вторник.

Право на обезщетение за бременност и раждане 2014г.

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Право на обезщетение за бременност и раждане имат лицата, които са осигурени за риска майчинство и внасят вноски във фонд "Общо заболяване и майчинство". Това са лицата:

работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, както и лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта;

• държавните служители по Закона за държавния служител;
• съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
• военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и по Закона за специалните разузнавателни средства, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
• членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията и членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията;
• лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
• управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества;
• лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
• специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение -за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
• кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт;
• самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите;
• съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, или на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, които се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство;
• морските лица.

Не са осигурени за бременност и раждане:

•  Работещите по трудов договор за не повече от 5 работни дни или 40 часа месечно;
•   Работещите по граждански договор.

Съгласно чл.10 и чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение,

1. към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
2. да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодател.
3. да им е разрешен съответният вид отпуск.

Съгласно чл. 49 и чл.41 и чл. 16-20 от НИИПОПДОО  от КСО,

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване.

При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане за следващо дете през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.

Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал.2 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.

Чл. 50, ал. 6 от КСО регламентира, че осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение, изчислено на базата на чл.49 от КСО, при раждане на дете в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за срок до 15 календарни дни, ако има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск.

Паричните обезщетения на бащите при раждане на дете се изчисляват както паричните обезщетения на майките /осиновителките/ при бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение при раждане на дете се определя по същия начин, както за бременност и раждане и е в размер 90 на сто от среднодневния осигурителен доход на бащата за 18 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е датата, считано от която е разрешен отпуска. То също се ограничава до среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, но не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата за страната за съответния период.

Чл. 163, ал. 7 от КТ, регламентира, че когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.

Бащата подава заявление – декларация с приложени заверени от осигурителя копия от:

1.    Заповедта за разрешаване на отпуска;
2.   Акт за сключен граждански брак или декларация от бащата и майката, че бащата          е  припознал детето и те живеят в едно домакинство;
3.      Удостоверението за раждане на детето;
4.   Документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето.

Съгласно чл. 163, ал. 8 от КТ, със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни.

Съгласно чл. 163, ал. 9 от КТ, за времето, през което бащата (осиновителят) ползва отпуск  отпускът на майката се прекъсва.

Условия за придобиване право на парично обезщетение от бащите/осиновителите при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни.

За придобиване право на парично обезщетение от бащите/ осиновителите при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни е необходимо да са изпълнени следните условия:

• към началото на отпуска при раждане на дете бащите/осиновителите да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
• да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство.
• да е разрешен отпуск при раждане на дете.

Чл. 52 от КСО регламентира, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за  този риск.

Размерът на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете до 2 години през 2014г. е в размер на 340,00 лв.

С персонален код (ПИК) в сайта на НОИ може да следите какъв е размерът на осигурителния ви доход, получаваните обезщетения и предаваните болнични листове и други документи, отнасящи се до Вашето майчинство от работодателя в последствие. Вашият ПИК може лично да го вземете от НОИ. Всички документи се подават в НОИ от счетоводителя на Вашия работодател.

Прехвърляне на неползван отпуск от минали години.

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil
Q&A : Работник има неползван платен годишен отпуск за 2012 г. в размер на 15 paботни дни, от които 10 работни дни се отлагат за следващата година. Какво се случва с остатъка от 5 работни дни, които не са ползвани и няма възможност да се ползват. За тях прилага ли се общата двегодишна давност по чл. 176а от КТ, или се "губят"?

Трудовото законодателство предвижда отлагане на платен годишен отпуск за ползване през следващата календарна година с разпоредбата на чл. 176, ал. 1-3 от Кодекса на труда, съгласно която поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни. При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година. В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или от части поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползван друг законоустановен отпуск.
Във всички тези случаи отлагането на платения годишен отпуск е свързано със задължението на работодателя да предвиди и вземе под внимание ползването на отложения отпуск при изготвяне на графиците по чл. 172 от КТ, съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.
В конкретния случай отложеният отпуск в размер на 10 работни дни следва да залегне в графика за ползването му през следващата календарна година, а останалите 5 работни дни могат да се ползват до изтичане на давността по чл. 176а само с разрешение на работодателя. Разликата при ползването на отложения по реда на чл. 176 от КТ отпуск е в това, че когато работодателят не е разрешил ползването отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1 (н 173 от КТ), работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително (чл. 173, ал. 9 от КТ). Такава възможност не е предвидена при неползван платен годишен отпуск, който не е посочен в графика по ал. чл. 173 от КТ.

Q&A : Приех да ме освободят срещу 4 заплати обезщетение, но се притеснявам дали в такъв случай ще мога да получавам обезщетение за безработица и за какъв период ?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Приех да ме освободят срещу 4 заплати обезщетение, но се притеснявам дали в такъв случай ще мога да получавам обезщетение за безработица и за какъв период ?

В описания случай е налице прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда.

Работодателят може да предложи на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение от поне 4 брутни заплати. Работникът има 7-дневен срок, за да реши дали приема.

Срокът за регистрация е 7 работни дни

Обезщетението за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3-месечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок до 7 работни дни от уволнението.

Обезщетенията за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат за определен период, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж.

За 3 години стаж обезщетение се взема 4 месеца

Ако лицето има до 3 години осигурителен стаж като осигурено за безработица, то получава обезщетението в продължение на 4 месеца; при стаж от 3 до 5 години се полага обезщетение за срок от 6 месеца. Когато стажът е от 5 до 10 години, обезщетението се дава 8 месеца.

Стаж от 10 до 15 години дава право на 9 месеца обезщетение за безработица. Ако стажът е от 15 до 20 години, полага се обезщетение за срок от 10 месеца. При стаж от 20 до 25 години се плаща 11 месеца, а ако стажът е над 25 години, обезщетение се получава 12 месеца.

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. За 2014 г. този размер е 7,20 лв.

Безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие или поради виновното им поведение на изчерпателно посочени в закона основания, получават минималния размер на обезщетението за безработица за срок 4 месеца.

Прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение по чл. 331 от КТ обаче не е сред тези основания, така че парите за безработица в този случай се дължат в пълен размер и за целия срок, за който се полагат според стажа. В този смисъл са разпоредбите на чл. 54а – чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване.

НОВИТЕ ДАНЪЧНИ ПРЕФЕРЕНЦИИ ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

Новите преференции при данъка върху превозните средства бяха приети със Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), обн. ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г.

Неговите разпоредби влизат в сила от 01.01.2014 г., с изключение на § 6, който се отнася до таксата за битови отпадъци и влиза в сила от 01.01.2015 г.

Облекченията, свързани с данъка върху превозните средства, са регламентирани в чл. 59 ЗМДТ и са въведени по екологични съображения.

Такива са предвидените намаления на данъка за:

превозните средства с мощност на двигателя до 74 kw включително, снабдени с действащи катализаторни устройства – чл. 59, ал. 1 ЗМДТ;
автобусите, товарните автомобили и седловите влекачи, снабдени с „екодвигатели” – чл. 59, ал. 3 ЗМДТ (предишна ал. 2).
Действащата до промените преференция при данъка върху превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, притежаващи действащи катализаторни устройства, се запазва и през настоящата година (чл. 59, ал. 1 ЗМДТ), като се стеснява обхватът на прилагането и размерът на облекчението. За тях определеният данък за съответната година се заплаща с намаление от 20 до 40 на сто по решение на общинския съвет (до промените облекчението бе 50 на сто), т.е. само при условие че съответният общински съвет приеме подобно облекчение. Под тази разпоредба попадат предимно по-стари автомобили, произведени преди 2000 г., които не отговярят на изискванията на европейските екологични стандарти „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6”, и „EEV”.
От това облекчение ще се ползват и автомобили, които съответстват на стандартите „Евро 3” или по-високи, но поради различни причини собствениците им не могат да представят документ за удостоверяване на това обстоятелство.
В закона не е установено задължение наличието на „действащо катализаторно устройство” да се удостоверява с документ. Облекчението се предявява с подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в която се отбелязва наличието на основанието. В тази връзка, ако деклараторът не представи документ, достатъчно е волеизявлението му, че собственото му превозно средство притежава катализаторно устройство, за да му бъде начислена отстъпка.
От компетентността на администриращия орган е преценката дали да бъде изискан документ в тези случаи. В производствата по установяване и събиране на местни данъци служителите на общините имат права и задължения на органи по приходите – чл. 12, ал. 1 ДОПК и в това си качество основно тяхно правомощие е извършването на проверки и ревизии (доразвито в глава ХV “Данъчно-осигурителен контрол” на ДОПК) и правото да изискват представянето на документи, удостоверяващи обстоятелства от значение за данъчното облагане. Доказването на наличието на „действащо катализаторно устройство” при леките автомобили в голяма степен е неприложимо поради необходимостта подобно удостоверяване да се извършва всяка година, или максимум на две години.
Нова формула за ползване на облекчение за данъка върху превозните средства е уредена в чл. 59, ал. 2 ЗМДТ (съгласно ЗИДЗМДТ, обн. ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г, в сила от 01.01.2014 г.). С нея данъчните облекчения при данъка върху превозните средства се определят от съответствието им с екологичните стандарти за емисии „Евро” 3, 4, 5 и 6, и „EEV”. Предложението представлява първа стъпка в посока на преминаване на данъчното облагане на превозните средства в зависимост от нивата на отделяните вредни емисии.
Европейските стандарти за емисии от превозни средства – „Евро”, определят допустимите граници на изхвърляните емисии от газове (като СО, НС, NOx, прахови частици, димност) за нови превозни средства, продавани на територията на държавите – членки на Европейския съюз. Правната им рамка е поставена със серия от директиви, всички представляващи изменения на Директива 70/220/EEC.
По-долу е представена информация за момента на влизане в сила на стандартите, превозните средства, за които се отнасят, и директивите, които ги въвеждат и определят:

За стандарт „Евро 1” (1993 г.):
– за леки автомобили – Директива 91/441/ЕЕС;
– също за леки автомобили и лекотоварни камиони – Директива 93/59/EEC.

За стандарт „Евро 2” (1996 г.):
– за леки автомобили – Директива 94/12/EC (Директива 96/69/EC);
– за мотоциклети – 2002/51/EC (row A) – Директива 2006/120/EC.

За стандарт „Евро 3” (2000 г.):
– за всички превозни средства – Директива 98/69/EC;
– за мотоциклети – Директива 2002/51/EC и Директива 2006/120/EC.

За стандарт „Евро 4” (2005 г.) – за всички превозни средства – Директива 98/69/EC (Директива 2002/80/EC);
За стандарт „Евро 5” (2008 и 2009 г.) и „Евро 6” (2014 г.) – за леки и лекотоварни автомобили – Директива 715/2007/EC.
В по-голямата част от държавите – членки на ЕС годишното облагане на превозните средства има екологична насоченост и е обвързано с количеството вредни емисии от газове. Тази тенденция цели с финансови средства да се стимулира употребата на моторни превозни средства, незамърсяващи околната среда. Най-големи облекчения при намалени нива на вредни емисии се предоставя на данъчно задължените лица в Белгия, Великобритания, Холандия, Франция и Испания.
При новата формула на облекчението, регламентирана в чл. 59, ал. 2 ЗМДТ, се запазва ограничението мощността им да е до 74 kW (100 к.с.), с което неговият обхват се стеснява до масовия клас нелуксозни автомобили. Изисква се, освен това, двигателите им да съответстват на екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6”. При първите две характеристики данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, с което на практика за тези превозни средства се запазва облекчението преди промяната на закона (задълженията за данък за 2013 и 2014 г. би следвало да са еднакви, ако няма промяна в коефициента на овехтяване), а за съответстващите на стандарти „Евро 5” и „Евро 6” – с 60 на сто намаление, или задълженията са намалени с 10%.
Разпоредбата обхваща както леки автомобили, така и мотоциклети и мотопеди.
В новата ал. 5 е установено задължение, в сила от 01.01.2014 г., при деклариране на превозни средства, чиито двигатели съответстват на екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6“, и „ЕЕV“ собствениците им да представят документ, от който да е видно съответствието на превозното средство с определената категория. Такъв документ представлява свидетелството за регистрация на превозното средство (част 1), както и сертификат за съответствие на Резолюция СЕМТ/СМ(2001)9 Final, Резолюция СЕМТ/СМ(2005)9 FINAL, Резолюция ITF/TMB/TR(2008)12. Сертификатът за съответствие се издава от производителя или от упълномощен от него представител в държавата на регистрацията на автомобила.
Освен информация за идентификация на превозното средства сертификатът съдържа данни за шума и вредните емисии.
За ползване на облекчението от началото на 2014 г. данъчно задължените лица подават декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в която отбелязват наличието на основание за освобождаване от данък и прилагат документа за екологична категория.
Годишното облагане на превозните средства за 2014 г., включително на тези с екологични стандарти – „Евро”, ще се извърши на основата на служебно предоставена информация от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи (МВР), секторите „Пътна полиция” (не е необходимо представяне на документи от задължените лица).
За целта с § 11 от Заключителните разпоредби на закона, законодателят е вменил задължение за тези органи да предоставят на общините еднократно, в срок до 31.01.2014 г., информация относно регистрираните за движение към 31.12.2013 г. моторни превозни средства, включително информация за екологичната категория, когато такава е налична. Собствениците на превозни средства, съответстващи на категория „Евро 3“, както и по-висока категория, на които не е начислено облекчение поради липсата на данни в базата на „Пътна полиция“, за да ползват намалението, следва да представят свидетелството за регистрация на автомобила или сертификата за съответствие в общината по постоянния си адрес или седалище.
За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории „Евро 3” и „Евро 4”, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на категория „Евро 5”, „Евро 6” и „ЕЕV” – с 50 на сто намаление, от определения данък (чл. 59, ал. 3 ЗМДТ). За ползване на облекчението за посочените по-горе превозни средства при подаване на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ собственикът представя задължително документ за съответствие с изисквания екологичен стандарт.
Ще обърнем внимание, че с нова ал. 2 на чл. 58 ЗМДТ, в сила от 01.01.2013 г. (въведена с разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., обн. ДВ, бр. 102 от 2012 г.), от данък са освободени електрическите автомобили. Такива са само „леки автомобили” по смисъла на § 6, т. 12, буква „а” от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата (ЗДП), които използват двигател с изцяло електрическо захранване и не притежават двигател с вътрешно горене (§ 1, т. 35 от ДР на ЗМДТ). Като „леки” се определят автомобилите за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, не превишава 8 (§ 6, т. 12, буква „а” от ДР на ЗДП).
Броят на регистрираните електрически автомобили в страната е много малък, но справедливостта изисква спрямо тях да бъдат приложени най-големи стимули. Извън обхвата на пълното освобождаване остават автомобилите – „хибриди”, които притежават двигатели с вътрешно горене.
Не ползват преференция и мотоциклетите, и мотопедите, снабдени с електрически двигатели, тъй като не отговарят на определението за автомобили.
Както вече обяснихме, данъчните облекчения при превозните средства се предявяват с подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в двумесечен срок от придобиването им или от настъпването на промяна в декларираните обстоятелства.
При условие че при първоначалното деклариране собственикът не е посочил наличието на основание за ползване на облекчение, или то не му е признато поради това, че не е могъл да представи изисквания документ, облекчението може да бъде предявено и в по-късен момент. Принципно данъчно задълженото лице има право да претендира признаване на облекчение както занапред, така и за изтекъл данъчен период (като моментът на подаване на декларацията е без значение). Независимо от срока, за който се претендира облекчение за минало време, то не може да бъде признато за период, по-дълъг от пет години от датата на предявяване на претенцията поради изтичане на погасителна давност.  Красимира УЗУНОВА, главен юрисконсулт в Централно управление на НАП

С колко дни платен годишен отпуск разполагат работниците, наети на работа по чл. 114 от КТ?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil
Q&A : Платен годишен отпуск по договор по чл. 114 от КТ.

С колко дни платен годишен отпуск разполагат работниците, наети на работа по чл. 114 от КТ?

Трудовият договор по чл. 114 от КТ се сключва за работа през определени дни от седмицата и има всички качества на трудов договор по смисъла на Кодекса на труда. Отработеното по такъв договор време се признава за трудов стаж. Поради това и по този вид трудови договори се полага платен годишен отпуск в размер, пропорционален на трудовия стаж, който е зачетен (или би бил зачетен) за съответната календарна година.

Примери:

- ако по договора се работи един ден в седмицата по 8 часа, 50 седмици в годината, това са 50 работни дни трудов стаж, или 2 месеца и 8 дни. За тях се полагат 4 работни дни платен годишен отпуск, за да се получи най-малко 20 работни дни при пълна календарна година;

- ако по договора се работи 20 дни по 2 часа в месеца, за годината се събират 480 часа, което представлява 60 дни стаж, за който се полагат 7 работни дни платен годишен отпуск;

- ако по договора се работи 10 дни в месеца по 4 часа, за 12 месеца се събират 120 дни трудов стаж, за които се полагат 11 работни дни платен годишен отпуск.

Включване на фактури в описа на наличните активи и ползване на данъчен кредит .

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

ОТГОВОРНОСТ НА ОСИГУРИТЕЛЯ ПРИ НЕПРАВИЛНО ИЗДАДЕНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД ПРИ ПЕНСИОНИРАНЕ

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Задължението на осигурителя да издава документи за осигурителен стаж и осигурителен доход е регламентирано в чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигурителят е длъжен и не може да откаже да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход:

• при прекратяване на трудови или служебни правоотношения - в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението (чл. 5, ал. 7, т. 1 КСО);
• по искане на осигуряваното лице или негов представител - в 14-дневен срок от искането (чл. 5, ал. 7, т. 2 КСО).

Аналогично на това задължение на осигурителя е задължението на работодателя по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането (чл. 128а, ал. 1 КТ).
Грубо нарушение на осигурителното законодателство е да се въвежда каквато и да било такса от осигурителя/работодателя за издаването на документи за стаж и за доход, независимо от обстоятелството, дали искането за съответния документ е направено от настоящ или бивш работник или служител на предприятието.
Легалното определение на понятието „осигурител“ е дадено в чл. 5, ал. 1 КСО - всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължението по закон да внасят осигурителни вноски, за други физически лица.
При пенсиониране осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец (чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж), а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ (чл. 40, ал. 2 НПОС).
Данните по чл. 5, ал. 4 КСО са данни, които осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите за: осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд (УПФ), здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС), дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Осигурителят издава документите за осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните от изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд (чл. 40, ал. 3 НПОС).
В хода на административното производство по отпускане и изменение на вече отпуснатите пенсии от трудова дейност (осигурителен стаж и възраст, инвалидност поради общо заболяване и инвалидност поради злополука или професионална болест) се извършват задължителни проверки на осигурителния стаж и осигурителния доход след 01.01.1997 г., а също така и при необходимост на представените документи за осигурителен стаж и осигурителен доход преди тази дата.
Териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) извършват задължително проверка на съответствието на данните за осигурителния стаж и осигурителния доход след 01.01.1997 г. в Регистъра на осигурените лица (регистъра) и представените към заявлението (обр. УП-1) документи в следните случаи:

• отпускане на нови пенсии;
• изменение по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО на отпуснати пенсии;
• преизчисляване на пенсиите по чл. 102 КСО с допълнителен стаж и/или с осигурителен доход след тази дата.

Проверката се извършва, не само в случаите когато лицето представя документи за осигурителен стаж и доход, но и в случаите, когато декларира, че не е осигурявано след 01.01.1997 г. и няма представени документи.

След сравняването на данните от документите на лицето и данните от регистъра, са възможни следните варианти:
1. При идентични данни - отпуска се, изменя се или се преизчислява пенсията.
2. Когато осигурителният доход за съответния период по данните от регистъра е по-голям или по-малък от този по представените документи, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, изготвя писмо до осигурителя с копие до лицето, с което се изисква уточняване на различията. На осигурителя се поставя 14-дневен срок, в който е необходимо да потвърди информацията в издадените вече документи за осигурителен доход или да издаде нови документи, в случаите когато се установи, че е допусната грешка при издаването им.
3. Когато в регистъра липсват данни за лицето за целия период след 01.01.1997 г. или за част от него, в пенсионната преписка има данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, пенсията са отпуска, изменя, преизчислява с данните от представените оригинални документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, когато са надлежно оформени.
4. Когато в регистъра има данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, а в пенсионната преписка липсват такива, тогава се ползват данните по чл. 5, ал. 4 КСО, без да е необходима изрична декларация от лицето за тези обстоятелства. В този случай в мотивите на разпореждането за отпускане или преизчисляване на пенсията се вписват периодите, за които са ползвани данните от регистъра.

В случаите когато длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, не може да установи данните за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицата, контролните органи на НОИ извършват проверка в осигурителя (осигурителите) на основание заповед на директора на ТП на НОИ, съставят констативен протокол, дават задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и срок за изготвяне на новите документи, за представяне на коригирани данни в регистъра, или подаване на декларация образец № 1 (при липса на данни) за лицата, на които са издадени документи с невярно съдържание.
Констативният протокол се съставя в три еднообразни екземпляра, от които един за осигурителя, а другите два за ТП на НОИ. Началникът на отдел (директорът) „Краткосрочни плащания и контрол“ представя един екземпляр от констативния протокол на началника на отдел (директора) „Пенсии“, който се съхранява в пенсионната преписка.
Срокът за извършване на проверка в осигурителите, съставяне на констативен протокол, коригиране на данните в персоналния регистър, издаване на новосъставените документи и предаването им на началника на отдел (директора) „Пенсии“ е 30-дневен.
Проверките по установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход в осигурителя се извършват в хода на административното производство, преди да има постановено разпореждане за действителен размер на пенсията.
Когато обаче е отпусната пенсия по отменения Закон за пенсиите или КСО, но установеният след проверката действително положен трудов стаж е по-малък от необходимия за отпускане на съответния вид пенсия, разпореждането, с което е отпусната пенсията, се отменя на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО.
В случаите, при които размерът на пенсията се намали и има неправилно изплатени суми по вина на лицата, същите следва да се възстановят с лихва по реда на чл. 114, ал. 1 КСО.
За причинените щети на Държавното обществено осигуряване от неправилно отпуснати пенсии или пенсии, отпуснати в по-висок от следващия се размер, поради издадени документи с невярно съдържание, контролните органи на НОИ съставят ревизионни актове за начет на основание чл. 110, ал. 1 КСО.
Осигурител, който не изпълни задължението си по чл. 5, ал. 7 КСО за издаване на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, нарушава задължителните разпоредби на ДОО, за което се наказва с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание (чл. 349, ал. 1 КСО).
Който състави документ с невярно съдържание или предостави неверни данни по чл. 5, ал. 4 КСО, с цел неоснователно получаване на осигурителни плащания, се наказва с глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание (чл. 349, ал. 4 КСО).
Законодателят е предвидил възможност с разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, служителят от териториалното поделение на НОИ да уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в 2-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи за пенсия по международен договор от лице с постоянен адрес в чужбина службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване, в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите. Когато в 4-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи. При необходимост за отпускане и изчисляване на пенсиите могат да се ползват данните за осигурителен стаж и доход по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

Мария КИРОВА, главен експерт в Главна дирекция „Пенсии“ в ЦУ на НОИ

Q&A : Има ли право на платен годишен отпуск лице, назначено за управител на фирма с договор за управление и контрол?

Q&A : Има ли право на платен годишен отпуск лице, назначено за управител на фирма с договор за управление и контрол?
https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil
Управителят може да ползва платен отпуск, но това трябва да се уговори изрично в самия договор за управление и контрол. Този вид договор не е трудов и за него не важат правата на работниците и служителите по Кодекса на труда.
Отпуските на управител на фирма, назначен по договор за управление и контрол (ДУК), трябва да бъдат изрично уговорени в самия договор. Като отделни клаузи следва да бъдат предвидени предпоставките и механизмът, по който ще става ползването както на платен годишен отпуск, така и евентуално на други видове отпуски и социални придобивки, на които управителят има право.
Понятието “отпуск” е характерно само за трудовия договор. За да може управителят да бъде освободен от изпълнение на задълженията си по управляване на фирмата за даден период по каквито и да било причини (нека условно го наречем - за да ползва какъвто и да било отпуск), в договора следва да бъдат подробно и изчерпателно регламентирани редът и условията, при които лицето може да ползва дадения отпуск, както и механизъм на ползването му.
В договора следва изрично да се уговори и размерът на възнаграждението, което дружеството ще се ангажира да плаща на управителя по време на годишната почивка, ако такава бъде договорена. Важно е да се знае, че ползване на какъвто и да е отпуск по ДУК става на основание на самия договор, а не въз основа на трудовото законодателство, дори предпоставките и правилата за ползване на отпуските да са взаимствани и да съвпадат с предвиденото в Кодекса на труда.
Такъв договор се смята за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител - срещу заплащане на възнаграждение. Препоръчително е обаче в този случай да се състави и подпише подробен договор за управление и контрол, за да са ясно регулирани правата и задълженията на страните, включително правото на отпуск, начините на прекратяването на договора, както и отговорността при неизпълнение на задълженията по него от страна на възложителя или на изпълнителя.

Справка: чл. 9, чл. 20 и чл. 20а от Закона за задълженията и договорите

Q&A : Каква е процедурата по назначаване на управител на дружество?

Управителят на дружество с ограничена отговорност (ООД), включително на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), се назначава с договор. Договорите за възлагане на управлението на дружество с ограничена отговорност (ЕООД или ООД) получиха за първи път изрична регламентация с новата ал. 7 на чл. 141 от Търговския закон (ТЗ) - (изм. и доп. ДВ, бр. 58 от 2003 г.), която установява, че отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението.
Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик.
До измененията на Търговския закон (обн., ДВ, бр. 58 от 2003 г.) нямаше пречка отношенията между ООД-то и управителя да бъдат уредени с граждански договор за възлагане на управление или с трудов договор. Заинтересованите лица можеха да изберат кой от двата вида договора да сключат. Това беше проява на договорната им свобода при уреждане на взаимоотношенията им.

С посочените по-горе изменения на ТЗ от 2003 г., с разпоредбата на чл. 141, ал. 7, въпросът за вида на договора за назначаване на управител на дружество с ограничена отговорност изрично беше уреден. Търговският закон предвиди (и предвижда) отношенията между ООД-то/ЕООД-то и управителя да се уреждат с договор за възлагане на управлението. Както посочихме по-горе, този договор задължително се сключва в писмена форма. Мениджърският договор, или т.нар. „договор за управление и контрол“, е нов тип договор, в съдържанието на който обикновено преобладават черти на гражданските договори за поръчка или изработка. При наличието на такъв вид договор не се прилагат разпоредбите на трудовото законодателство. Договорът за управление и контрол на търговското дружество не е трудов договор.https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Q&A :Възстановяване на ДДС без да е отразено в справка-декларация.

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil/timeline
Налице е приключила процедура по приспадане на данък върху добавената стойност, но е пропуснато тази сума да бъде отразена в клетка 80 от справката-декларация.
По какъв начин може да се поиска да бъде възстановен този данък?

Ако срокът за подаване на справката-декларация за данъчния период, в който е следвало да бъде отразена сумата, не е изтекъл, то съгласно чл. 126, ал. 2 ЗДДС грешката може да бъде отстранена, като се подаде нова справка-декларация, ведно с отчетните за този период регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите.
В новата справка-декларация следва да бъде попълнена клетка 80 и съответно към нея да бъде приложена и справката за извършеното приспадане.
Ако обаче грешката е установена след изтичането на срока за подаване на справката-декларация, то посоченият по-горе ред е неприложим. В този случай може да бъде подадено искане за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Вх.№ 96-00-274 от 26.05.2013 ОТНОСНО: Признаване на разход за наем и разход за поддръжка на наета сграда

ОТНОСНО: Признаване на разход за наем и разход за поддръжка на наета сграда

С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № 25.06.2013г. в Дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка:
Физическото лице – собственик на еднолично дружество притежава сграда – производствено хале. Дружеството извършва дейността си в сградата. В тази връзка се поставят следните въпроси:
1. Юридическото лице има ли законово право да плаща наем за производственото хале на собственика на сградата?
2. Наемът признава ли се за разход на предприятието?
3. Признават ли се за разход на фирмата сумите за поддръжка на сградата?

Съобразявайки относимото данъчно законодателство и компетентност на НАП, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 15 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/  определя, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смятат и договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага. Друга разпоредба, която регламентира отклонение от данъчно облагане е чл. 77 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Тази норма определя, че при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.
На основание тези разпоредби за да не се попада в хипотезата за отклонение от данъчно облагане по смисъла на посочените разпоредби на корпоративния закон и ЗДДФЛ следва между дружеството и физическото лице – собственик да има договор за възмездно ползване на сградата. Цената на наема е пазарната цена, определена по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗКПО - сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани /§ 1, т. 8 от ДР на ДОПК/.
Доходът на физическо лице от отдаване под наем на недвижим имот се облага с данък на основание чл. 31 и чл. 32 от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Годишната данъчна основа на местно физическо лице от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. На основание чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа авансово от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Съгласно чл. 45, ал. 4, и ал. 8 от закона предприятието, платец на доходи по чл. 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 44 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Служебните бележки се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им - в срок до 15 април на следващата година. Образците се предоставят на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице. Физическото лице придобило доход от наем на основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ подава годишна данъчна декларация по образец. Предприятието-платец на дохода подава информация за изплатените доходи с декларация по чл. 55 и справка по чл. 73 от закона.
Разходите за наем на сграда, ще са признати за целите на данъчното облагане, когато тази сграда се използва за извършване на икономическата дейност на предприятието и при условие, че същите са документално обосновани по реда на чл. 10 от ЗКПО - счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ, в случая не е необходимо физическото лице да издава документ за получения доход от наем.
Съгласно чл. 231 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя.
Разходи за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на материален дълготраен актив за нормалното му функциониране са данъчно признати, когато са документално доказани и се отнасят за актив предоставен за ползване, който данъчно задълженото лице използва, за да извършва стопанската си дейност.
При липса на документи, с които да се доказват разходите за ремонт или същите са предназначени за актив, който не се използва за дейността със счетоводно отразените разходи се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО.
В случай, че разходите за ремонт водят до увеличаване на икономическата изгода на наетите или предоставени за ползване дълготрайни активи, на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО за целите на данъчното облагане, следва да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив.
Съгласно т. 6.2. от Счетоводен стандарт 16 Дълготрайни материални активи, разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:
а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
Ако разходите за ремонт отговарят на критериите в СС 16 и не се осчетоводят като данъчен дълготраен нематериален актив, а останат като текущ счетоводен разход съгласно чл. 67 от ЗКПО тези разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели и с тях следва да се увеличи счетоводния финансов резултат.
Предвид гореизложеното за данъчни цели, тъй като физическото лице и дружеството са свързани лица, следва взаимоотношенията им да се уреждат на основата на  възмездността и пазарните цени. За данъчното признаване на счетоводните разходи е необходимо същите да са документално обосновани и свързани с дейността на дружеството съгласно изискванията на корпоративния закон.     

Данъчно третиране на представителни разходи

Петя Копчева – гл. експерт в Дирекция „Данъчна политика”

 

   Какво е данъчното третиране на представителните разходи?

   В чл. 204, т. 1 ЗКПО е регламентирано, че с данък върху разходите се облагат документално обоснованите представителни разходи, свър­зани с дейността на данъчно задълженото лице. От посоченото може да се направи изводът, че са необходими три условия даден разход да бъде обложен с данък върху разходите:

   - разходът да е правилно определен като представителен;

   Коректното дефиниране на даден разход е особено важно пред­вид различното данъчно третиране на представителните разходи, разхо­дите за реклама и разходите, несвързани с дейността на предприятието;

   - разходът да е свързан с дейността на предприятието;

   В случаите, когато представителните разходи не са свързани с дейността, то тези разходи попадат в обхвата на непризнатите за данъчни цели счетоводни разходи - данъчна постоянна разлика. С по­следната се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. Следователно в случа­ите, в които разходът не е свързан с дейността на данъчно задълженото лице, същият не се облага с данък върху разходите, а с корпоративен данък, предвид преобразуването на счетоводния финансов резултат със същия. Освен това следва да бъде обърнато внимание и на случаите, в които извършените разходи не са свързани с дейността и са извършени в полза на свързано лице. В този случай същите представляват скрито разпределение на печалбата, по отношение на които се прилагат пред­видените норми в закона;

   - разходът да е документално обоснован, съгласно изискванията на ЗКПО;

   Съгласно ЗКПО в случаите, в които представителните разходи, извършени от данъчно задълженото лице, не са документално обо­сновани, същите не са признати за данъчни цели разход в годината на тяхното счетоводно отчитане (чл. 26, т. 2 ЗКПО) - т.е. те представляват данъчна постоянна разлика, с която се увеличава счетоводният фи­нансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат. До­кументалната обоснованост на разходите с цел признаването им за данъчни цели е регламентирана с чл. 10 ЗКПО. Съществена особеност е това, че в ЗКПО е предвидена и възможност документалната обос­нованост за представителните разходи, които са свързани с дейността и са обложени с данък върху разходите, да е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устрой­ство (чл. 10, ал. 6 ЗКПО).

   В случаите, когато посочените по-горе условия са изпълнени, представителният разход и данъкът върху него се признават за данъч­ни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика (чл. 206, ал. 1 ЗКПО). Данъчната ставка на данъка върху раз­ходите, с който се облагат представителните разходи, е в размер 10 на сто. Доколкото данъкът върху представителните разходи е признат разход при определяне на данъчната основа за корпоративния данък, то ефективната данъчна ставка за данъчно задълженото лице на практика е в размер на 9 на сто.



   Данъчно задълженото лице декларира данъка върху предста­вителните разходи с подаването на годишна данъчна декларация .

   сп. „Финанси и право”, бр. 11/2011 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ № 07-00-86 от 14.03.2013 г. ОТНОСНО: Задължително обществено осигуряване на самоосигуряващо се лице през периода на отпуска поради бременност и раждане, ползван от същото на друго основание – като осигурено лице по трудово правоотношение

ОТНОСНО: Задължително обществено осигуряване на самоосигуряващо се лице през периода на отпуска поради бременност и раждане, ползван от същото на друго основание – като осигурено лице по трудово правоотношение
По повод ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – ………./14.03.2013 г., ви уведомяваме за следното:
В писмото си посочвате, че сте собственик на ЕООД и се осигурявате по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Осигуряването ви е само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Като осигурена по трудово правоотношение и за риска общо заболяване и майчинство - върху максималния месечен размер на осигурителния доход имате право на парично обезщетение за бременност и раждане. През месец юни 2013 г. предстои да ви бъде издаден болничен лист за първите 45 календарни дни преди раждане. Във връзка с правото ви на парично обезщетение за този период задавате следните въпроси:
1. Можете ли да подписвате документи като собственик на ЕООД през периода, за който имате издаден болничен лист за бременност и раждане?
2. Ако няма пречка да упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице през това време, какви осигурителни вноски трябва да внасяте, при условие че ще бъдете здравноосигурена от фирмата, в която ще ползвате отпуска за бременност и раждане?
3. Следва ли за този период да възложите управлението на дружеството на прокурист и ако това е необходимо - от кой момент трябва да стане това?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по задължителното обществено осигуряване изразяваме следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация по реда на чл. 1, ал. 3 и 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм., ДВ, бр. 2 от 2010 г., посл. изм., ДВ, бр. 80 от 19.10.2012 г., в сила от 01.08.2012 г.).
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от наредбата).
Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение (чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ). Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане (чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност от самоосигуряващите се лица е основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължението им да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), съответно ако не е налице трудова дейност, това задължение отпада. Същевременно разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ указва, че декларация за прекъсване на дейността не се подава от тези лица за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО (периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете). Следва да се отбележи, че в осигурителното законодателство липсва разпоредба, задължаваща собствениците и съдружниците на търговски дружества, които са вписани като управители, както и едноличните търговци да прехвърлят управлението на дружеството/търговското предприятие на друго лице чрез сключване и вписване в търговския регистър на договор за прокура или на нов управител с оглед доказване на обстоятелството, че през посочените периоди те няма да полагат труд в това качество.
По презумпция тези лица не упражняват трудова дейност през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. В тази връзка, както беше отбелязано, за тези периоди не се подава декларация за прекъсване на дейността. Ако не е упражнявана трудова дейност, на осигурените за общо заболяване и майчинство лица, съответните периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (арг. на чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО). Самоосигуряващите се лица, които са осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, не дължат осигурителни вноски за ДОО през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, ако не упражняват трудова дейност (арг. на чл. 10, ал. 1 от КСО и чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ). В тази хипотеза осигурителен стаж за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете няма да им бъде зачетен, тъй като разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО визира самоосигуряващите се лица, които са осигурени за посочените рискове. Също така за прекъсването на дейността те трябва да подадат декларация по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
При условие че е налице упражняване на трудова дейност, която съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО е основание за осигуряване на лицето, то следва да внася осигурителни вноски за ДОО по реда на чл. 6, ал. 7 и 8 от КСО, независимо от това за кой осигурен риск е избрало да се осигурява. В този случай здравноосигурителни вноски се дължат на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Упражняването на трудова дейност през въпросните периоди се установява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в хода на съответното производство.
С оглед гореизложеното във вашия случай, след като сте самоосигуряващо се лице и се осигурявате само за фонд „Пенсии” на ДОО, за периода на отпуска поради бременност и раждане, през който ще получавате парично обезщетение, правото на което сте придобили по трудово правоотношение, за дейността ви като самоосигуряващо се лице вие подлежите на задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Задължението ви да се осигурявате по този ред ще зависи изцяло от това дали през въпросния период ще извършвате или не дейност като самоосигуряващо се лице. В случай че след излизането ви в отпуск поради бременност и раждане продължите да извършвате дейност като собственик на ЕООД, ви обръщаме внимание за следните разпоредби:
Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 (в т.ч. от трудови правоотношения);
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
На основание чл. 46, ал. 3, т. 2, буква „в” от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) при определяне на месечния осигурителен доход по трудовото правоотношение за периода на отпуска за бременност и раждане, през който ще получавате парично обезщетение от общественото осигуряване, следва да се вземе предвид доходът, от който е изчислено паричното обезщетение. Ако така определеният осигурителен доход за съответния месец от периода на отпуска за бременност и раждане се получи сума, равна на максималния осигурителен доход, за дейността ви като самоосигуряващо се лице осигурителни вноски не следва да внасяте. В тази хипотеза обаче не отпада задължението ви за представяне в НАП на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (Декларация образец № 1), които се подават по реда на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 3, ал. 9 от цитираната наредба за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подава Декларация образец № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход.
По отношение на останалите въпроси от запитването, по които не е изразено становище, ви уведомяваме, че същите са от компетентността на НОИ, тъй като са свързани с правото ви на парично обезщетение за бременност и раждане. За да получите компетентен отговор на тези въпроси, е необходимо да се обърнете към съответното териториално поделение на НОИ.
Директор на дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)