Тема за обезщетенията по КТ.

Предлагаме на Вашето внимание една разработка на Счетоводна къща "Алфа Консулт" относно обезщетенията,полагащи се по силата на Кодекса на труда.

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Най-честите обезщетения са тези по  чл. 220 , 221 ,222 и чл. 224 от Кодекса на труда .

Базата за изчисляването им е заложена в чл.228 от КТ  :

Брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията
Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.


Съгласно този текст БТВ за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Според регламентираното в чл.228КТ се изчисляват всички видове обезщетения по същия раздел, без обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за неползван отпуск.
Това означава, че са възможни два варианта на база:
- Вариант първи - БТВ ЗА ПЪЛЕН предходен месец (преди прекратяването на трудовото правоотношение), т.е. месец, в който работникът или служителят е отработил всички работни дни.
- Вариант втори, когато вариант първи не съществува за нито един месец от траенето на трудовото правоотношение. 
Тогава и само тогава, когато няма пълен месец ще се приложи правилото, регламентирано от чл.19, ал.1 НСОРЗ, съгласно което когато работникът или служителят не е отработил ПЪЛЕН работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. . БТВ ще получим като умножим това среднодневно БТВ по броя на работните дни за същия този базов месец, който и да е той.

След като сме получили БТВ т.е базата за изчисляване , трябва да се съобразим с чл. 19 ал.2 НСОРЗ , който гласи :  

чл.19 (2) Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.

Текстът на чл. 19, ал. 2 НСОРЗ въвежда своеобразна гаранция за среднодневното брутно трудово възнаграждение, но само при работници или служители на пълен работен ден. Изчислената среднодневна сума не може да е по-ниска от дневната стойност, определена на база минималната работна заплата за страната за месеца, през който възниква основанието за обезщетяване.

 Т.е ако работя на 8 часа базата за изчисляване на обезщетението ми не може да е по-малка от 340 лв / МРЗ към момента/ . Ако работя на 4ч. базата за изчисляване на обезщетението не може да бъде по-малък ½ от размера на установената за страната минимална работна заплата. В подкрепа на това са и следните тълкувания :
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Уважаема г-жо Николова,
Разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от КТ изрично предвижда, че времето, през което работничката или служителката ползва отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, се признава за трудов стаж. От това следва, че след като времето на ползване на този отпуск се зачита за трудов стаж, то майката има право и на основен платен годишен отпуск пропорционално на зачетеното за трудов стаж време. Тъй като съгласно чл. 355, ал. 2 от КТ, когато работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното работно време (на 4 часа) се зачита “пълен” трудов стаж, то и полагаемия се годишен отпуск е “пълен”. 
Съгласно чл. 177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Това означава, че когато работничка/служителка се върне на работа след като е ползвала отпуск по майчинство и непосредствено след това ползва платен годишен отпуск, за база за изчисляване на възнаграждението съгласно чл. 177 от КТ следва да се вземе последния месец назад във времето, в който работничката има 10 работни дни. 
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от НСОРЗ, съгласно която размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Това означава, че при непълен работен ден, размерът се изчислява пропорционално, т.е при работа на 4 часа, размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск по Кодекса на труда не може да бъде по-малък ½ от размера на установената за страната минимална работна заплата.

Как се подава Декларация по чл.55 ЗДДФЛ?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Според ЗДДФЛ чл.55, ал.1 обект на деклариране от юридическите лица и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, са:

1. Дължимите окончателни данъци в полза на чуждестранни физически лица по реда на чл. 37 и чл.38 от ЗДДФЛ;

2. Окончателните данъци, дължими върху доходи на местни лица по реда на чл.38 от ЗДДФЛ, като доходи от:

• дивиденти и ликвидационни дялове,
• допълнително доброволно осигуряване,
• доброволно здравно осигуряване и от застраховки “Живот”,
• от имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците,
• доходи от лихви по заеми към кооперацията, предоставени от член-кооператори,
• от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост,
• от лихви по депозитни сметки.

3. Авансовия данък, дължим по реда на чл. 43 ЗДДФЛ върху изплатени доходи от друга стопанска дейност (граждански договори) и по чл. 44 ЗДДФЛ за доходи от наеми или друго възмездно предоставяне на права или имущество.

Що се отнася до данъка върху доходите от трудови правоотношения, то те се посочват в Декларация образец №6, но не и в Декларация по чл.55.

Според образеца на Декларацията по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ и чл.201 ЗКПО дължимият данък се посочва от платеца на дохода в обща сума по видове доходи в колона 3 на част IV”Деклариране на дължимия данък”.

Предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи на физически лица, подават декларацията в сроковете за внасяне на дължимите данъци в ТД на НАП по регистрацията си (чл.56, чл.57 и чл. 66, ал. 1 ЗДДФЛ), което означава, че срокът за подаване на декларацията като правило е тримесечен (до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване/изплащане на дохода), с изключение на случаите на доходите от лихви по депозитни сметки, данъкът, върху които се дължи ежемесечно – до края на всеки месец, следващ месеца на придобиването им).

Декларацията по чл. 55 се подава в сроковете на внасяне на данъка и от самите физически лица, придобили дохода, когато:

• липсва платец (предприятие или самоосигураяващо се лице), задължен да обложи изплатения доход по реда на ЗДДФЛ;
• местни физически лица, които текущо следва да се самооблагат.

Според образеца на декларацията дължимият данък се посочва от физическото лице (местно или чуждестранно) – получател на дохода в обща сума, диференцирано по видове доходи, в колона 4 на част IV “Деклариране на дължимия данък”.

Начин на отразяване на доставките на зърно в СД и дневници по ЗДДС.

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

От началото на 2014г. към доставките на стоки и услуги по глава 19а са включени зърнените и технически култури, посочени с техния осемцифрен код по КН в част втора на Приложение 2 към ЗДДС. При извършване на такива доставки ще се приложи принципът на обърнато данъчно задължение, т.е. получателят, който е лице, регистрирано по ЗДДС,  ще трябва да си самоначисли ДДС с протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС. С промените в ППЗДДС е въведен ред, по който доставките на тези стоки и услуги да намерят отражение в справката-декларация и дневниците по ЗДДС.

1. При доставчика – издадените фактури за доставки на стоки по Приложение №2, част втора, трябва да се отразяват от доставчиците – регистрирани лица, в дневника за продажбите, присъщ на всички облагаеми доставки с данъчна ставка 20%. Това означава данъчната основа да намери отражение в колони 9 и 11 на дневника за продажбите. Тъй като данък няма да се начисли от доставчика по доставките на зърно, когато получателят е регистрирано по ЗДДС лице, в колони 10 и 12 няма да се посочи размер на данъка. Така данъчната основа на такива доставки ще намери отражение в клетки 01 и 11 на справката-декларация за ДДС, без да се вписва данъкът в клетки 20 и 21 на декларацията, подавана от доставчика. От началото на 2014г. с промените в ППЗДДС се въвежда нова колона 8а и в двата дневника (и за покупки и за продажби), която ще се попълва с код 02 за доставките на зърнени и технически култури.
2. При получателя, регистриран по ЗДДС:

• издадените фактури от доставчици, данъчно задължени лица, за доставки на стоки по Приложение №2, част втора се включват в дневника за покупки в колони от 1 до 8а, но те няма да имат отражение в справката-декларация. От началото на 2014г. с промените в ППЗДДС се въвежда нова колона 8а и в двата дневника (и за покупки и за продажби), която ще се попълва с код 02 за доставките на зърнени и технически култури.
• отразяване на издадените протоколи по чл.117, ал.2 и чл.163, ал.1, т.2 ЗДДС  в дневника за продажбите – данъчната основа се посочва в колони 9 и 14, а размерът на начисления данък – в колони 10 и 15. Тези стойности намират отражение в справката-декларация съответно в клетки 12 и 22, както и в клетки 01 и 20.
• отразяване на издадените протоколи по чл.117, ал.2 и чл.163, ал.1, т.2 ЗДДС  в дневника за покупките – данъчната основа се вписва в колони 9, 10 или 12, в зависимост от това дали възниква право на пълен или частичен данъчен кредит, или това право изобщо не е налице за получателя. ако правото на данъчен кредит може да бъде упражнено, стойността на данъка се посочва в колони 11 и 13 на дневника, в зависимост от това дали е пълен или частичен размер. Данъчната основа намира отражение в справката-декларация в клетки 30, 31 или 32, а данъкът – в клетки 30, 41, 42.

Право на данъчен кредит за горива и резервни части при нает автомобил?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Въпрос и Отговор : Регистрирано по ЗДДС лице наема лек автомобил от нерегистрирано физическо лице. В този случай ще може ли да ползва данъчен кредит за горива и резервни части, при положение че не извършва дейностите от чл. 70 ал. 2?

Отговор: В случая регистрираното лице наема автомобил, при което за доставката на наемната услуга не му се начислява ДДС. Ако лицето извършва с наетия автомобил облагаеми доставки и за доставките на получените стоки или услуги, свързани с експлоатацията на автомобила, са налице изискванията на чл. 69 - 71 и/или чл. 73 от ЗДДС, то има право на данъчен кредит за тези доставки независимо от вида на дейностите, за които използва автомобила.

Документи, които са необходими за сключване на трудов договор ?

  https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Документите, които всеки постъпващ на работа представя за целта, може условно да разделим на две групи: задължителни (изискващи се по закон или друг нормативен акт) и допълнителни.
Съгласно чл. 1 от Наредбата № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, кандидатът за работа следва да представи в предприятието:
- лична карта или друг документ за самоличност, който се връща веднага;
- документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства (оригиналът се връща на лицето, а след сключване на трудов договор в трудовото досие на лицето се прилага копие от документа);
- документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаване на такъв трудов стаж (оригиналът се връща на лицето, а след сключване на трудов договор в трудовото досие на лицето се прилага копие от документа);
- документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над три месеца - оригиналът се задържа от работодателя и след сключване на трудовия договор се прилага в трудовото досие;
- свидетелство за съдимост, когато със закон или с друг нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало - прилага се към досието в оригинал. Следва да се има предвид, че се приема за валидно свидетелство за съдимост, което е издадено преди не повече от 6 месеца;
- разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години, или е на възраст от 16 до 18 години - оригиналът се съхранява в досието.
Всеки работодател може да изисква допълнителни документи, ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт.
Така сред по-големите работодатели е разпространена практиката всеки кандидат за работа в предприятието да попълва и представя т.нар. формуляр за кандидатстване за работа с актуална снимка. Във формуляра в удобна за попълване форма се събира допълнителна информация, която не е задължителна по закон или друг нормативен акт, но е необходима в процеса на управлението на персонала. Тази информация лицето дава напълно доброволно и със съзнанието, че представянето й е в негова полза, което удостоверява с подписа си.
Във формуляра може да бъде включена информация относно: постоянния и временния адрес и актуален телефон за връзка - при необходимост от контакт в извънработно време; завършени учебни заведения преди последната образователна степен; допълнителни професионални квалификации и специализации; ползвани чужди езици, като посоченото ниво на ползване трябва да може да се удостовери със съответен документ (сертификат) за завършена определена степен; мотиви за кандидатстване във фирмата, в случай че не е представено мотивационно писмо; информация за семейното положение и членовете на семейството - тя е полезна и във връзка с различни социални придобивки и мероприятия на организацията и др.
В края на формуляра може да бъде включен текст, че лицето дава съгласие работодателят като администратор на лични данни да събира, съхранява и обработва негови лични данни и е уведомен, че ще ги използва за нуждите на дейността си и ще ги обработва и съхранява в електронен и писмен вид съгласно Закона за защита на личните данни.

Описват ли се анулирани фактури в дневника за продажбите?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Отговор: И.Кондарев, данъчен консултант


Анулираните фактури трябва да бъдат описвани в дневника за продажбите на техния издател. Съгласно записаното в приложение № 12 към ППЗДДС, при анулиране на фактура в данъчния период на издаване на документа, тя се включва във файла „PRODAGBI.ТХТ” на издателя, но полетата, описващи стойност, се оставят празни (не се попълват) или в тях се записва стойност нула. Това означава, че при анулиране на фактура в периода (месеца) на нейното издаване, тя се посочва дневника за продажбите (приложение № 10 към ППЗДДС), но без стойностите в нея – само като номер и дата, като се описват и данните за получателя и за вида на стоката или услугата (колони 6 - 8 на дневника). За отбелязване е, че в такива случаи документът изобщо не се отразява в дневника за покупки (приложение № 11 към ППЗДДС) на получателя по фактурата.
При анулиране на фактура в данъчен период, различен от този на издаване на документа, данъчният документ се включва във файла „PRODAGBI.ТХТ” на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват такива, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Така в дневника за продажбите анулираната фактурата трябва да се опише наново и изцяло, с тази разлика, че стойностите, посочвани в съответните колони на дневника, ще бъдат с отрицателен знак. Което ще доведе до намаляване на задължението по ЗДДС на доставчика за данъчния период на анулиране на фактурата – със сумата на съдържащия се в нея данък. Разбира се, тъй като обикновено анулирането на фактура (сгрешен данъчен документ) е съпроводено с издаването на нова (и описването й в дневника за продажбите), ако в нея също фигурира начислен ДДС, до посоченото намаление на данъчното задължение на практика няма да се стигне
При анулиране на фактура в данъчен период, различен от този на нейното издаване, документът по правило се отразява и в дневника за покупки на получателя (също с отрицателен знак) – за данъчния период на неговото анулиране.
Законът предвижда санкция при неотразяване на данъчене документ само когато същото е довело до определяне на данъчно задължение за периода в по-малък размер (чл. 182, ал. 1 от ЗДДС). Затова издателят на документа (доставчикът) не може да бъде санкциониран за неотразяване на анулираната фактура в дневника си за продажбите – за него това неотразяване не води до определяне на ДДС в по-нисък размер.

Q&A: Как следва да се отрази покупка на камиони в дневниците по ДДС, които са закупени на територията на Европейския съюз и няма да влизат на територията на България ?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

В случая ще е налице прехвърляне на собственост върху нови превозни средства на лице, което е установено в България, но те няма да пристигнат на територията на страната. Независимо от това по силата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС с възможно за вас да възникне ВОП с местоизпълнение на територията на страната, за което следва да си самоначислите ДДС с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Това зависи от едновременното наличие на две обстоятелства:
- доставката на камионите да е извършена под вашия български данъчен идентификационен номер по ДДС;
- камионите да домуват, т.е. да бъдат изпратени до територията на държава членка, различна от тази, в която са закупени, където ще бъде относително постоянното им пребиваване.
В случай че посочените обстоятелства са налице, за вас ще е налице ВОП в хипотезата на чл. 62, ал. 2 от закона, при което ще следва да си самоначислите ДДС с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона
При наличието на съответните нормативни изисквания данъкът е с право на данъчен кредит, който може да бъде упражнен в същия или в един от следващите 12 данъчни периоди чрез отразяване на данните от протокола в дневника за покупките и справката декларация за съответния период.
Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗДДС посоченият ред не се прилага само в случай че покупката на камионите бъде обложена в държавата членка, където те са пристигнали след закупуването им и фирмата ви разполага с доказателства за това, издадени от данъчната администрация на тази държава членка.
В зависимост от конкретните обстоятелства и срокове, в които ще сте в състояние да се сдобиете с тези доказателства, е възможно, в случай че данъкът за придобиването стане изискуем да ви се наложи да си самоначислите ДДС
След като cе сдобиете c доказателствата, ще коригирате начисления данък по реда, предвиден в чл.10, ал. 1 от ППЗДДС, според който издаденият вече протокол се анулира.
Изключение би бил случаят, при който данъчната ставка, прилагана в държавата членка, откъдето камионите ще бъдат закупени, е по-висока от нашата.
Ако доставката не бъде извършена под вашия идентификационен номер и/или камионите домуват в държавата, откъдето са закупени, по силата на чл. от данъчното законодателство на тази държава, съответстващ на чл. 17, ал. 1 от нашия ЗДДС, местоизпълнението на доставката ще бъде на територията на тази държава и доставчикът би следвало да ви начисли ДДС по действащата в нея данъчна ставка

Q&A : Представлява ли вътреобщностно придобиване закупуването на автомобил от физическо лице във Франция с цел същият да се използва в България?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil
Фирма, регистрирана по ЗДДС, купува автомобил от физическо лице във Франция с цел същият да се използва за стопанската дейност на фирмата в България. Следва ли покупката да се третира като вътреобщностно придобиване и да се състави протокол по чл. 117, ал. 2 за начисляване на ДДС?
По всяка вероятност в случая не става въпрос за вътреобщностно придобиване на стоки, тъй като не е изпълнено едно от условията на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС - доставчикът не е регистриран по ДДС във Франция. Покупката би могла да бъде третирана като ВОП само ако автомобилът отговаря на дефиницията за нови "превозни средства". Съгласно § 1, т. 17, б. "в" от ДР на ЗДДС нови са моторните превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия:
- към датата на възникване на данъч¬ното събитие за доставката им не са изминали повече от 6 месеца, считано от датата на първата им регистрация, или
- към датата на възникване на данъч¬ното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км.
Член 13, ал. 2 от закона определя покупката на такива автомобили като вътреобщностно придобиване независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в другата държава членка.
Следователно, ако автомобилът, макар и закупен от физическо лице без регистрация по ДДС във Франция, отговаря на едно от условията по § 1, т. 17, б. "в" от ДР на закона и същият се транспортирало България, за неговото придобиване следва да се състави протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС за начисляване на ДДС. В противен случай ДДС не се начислява, защото покупката на автомобил, който не е нов по смисъла на закона, от нерегистрирано по ДДС лице в друга държава членка не е ВОП и в ЗДДС няма разпоредба, задължаваща получателя по тази доставка да си самоначисли данък.

Какъв е реда на документиране и какви са удръжките при граждански договор със самоосигуряващо се лице

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil

Съгласно чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, когато самоосигуряващото се лице получава възнаграждение за работа без трудово правоотношение, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Тези лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 КСО при определяне на окончателния размер на осигурителния си доход, независимо от дейността, за която са регистрирани.Платецът на дохода за работата без трудово правоотношение, която извършва самоосигуряващото се лице не попълва и Сметка за изплатени суми, защото лицето трябва да попълни декларация, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.Съгласно алинея 5 на чл. 43, алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.Съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.При условие, че предприятието изплаща доход на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, изрично потвърдило това обстоятелство писмено с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, предприятието - платец на дохода:- не изготвя Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ;- не удържа авансов данък, а изплаща брутния доход на лицето (чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ).Ще припомним, че по смисъла на КСО статут на самоосигуряващи се лица имат: лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите, както и собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества, и едноличните търговци.Въведената от началото на 2013 г. декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001), се подава от физически лица, когато те са задължени да определят и внасят данък за придобитите доходи. Декларацията се подава в случай, че едновременно са налице следните обстоятелства:- физическото лице е придобило някои от следните видове доходи: наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; друга стопанска дейност (напр. извънтрудови правоотношения; упражняване на свободна професия и др. за които облагаемия доход се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ); доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ;- физическото лице дължи данък за придобитите доходи и то само трябва да определи и внесе дължимия данък за тези доходи.Примери:1. Физическо лице получава месечно наем от друго физическо лице – в този случай лицето само е задължено да определя и внася дължимия авансово данък и съответно има задължението да подава декларацията за дължими данъци (образец 4001).2. Физическо лице, упражняващо свободна професия (напр. като адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, лекар, стоматолог и т.н.) и съответно регистрирано като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. В този случай лицето също е задължено само да определя и внася дължимия от него авансов данък за придобитите през годината доходи и съответно е задължено да декларира дължимите данъци с подаването на новата декларация (образец 4001).3. Физическо лице е съдружник в търговско дружество и в тази връзка е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Лицето получава възнаграждение по извънтрудово правоотношение от друго дружество, като е декларирало пред платеца, че е самоосигуряващо се лице. В този случай платецът не следва да удържа авансово данък, а задължението за определяне и внасяне на данъка е на физическото лице, като то е задължено и да декларира дължимия данък с подаването на декларация образец 4001.4. Местно физическо лице е получило дивидент от компания в чужбина и съответно дължи окончателен данък, като при това само е задължено да определи неговия размер и да го внесе, както и да подаде декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци, а именно:1. За дължимия авансово данък за доходите от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, както и за дължимия авансово данък за доходите от друга стопанска дейност (упражняване на свободна професия, извънтрудови правоотношения и т.н.) – декларацията се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за четвърто тримесечие  не се внася авансово данък и съответно декларация не се подава. Следователно, за изброените видове доход, декларацията за дължими данъци (обр. 4001) се подава през 2013 г., както следва:- за дължимия авансово данък за доходи, придобити през първото тримесечие на годината – в срок до 30 април 2013 г.;- за дължимия авансово данък за доходи, придобити през второто тримесечие – в срок до 31 юли 2013 г.; и- за дължимия авансово данък за доходи, придобити през трето тримесечие – в срок до 31 октомври 2013 г.2. За дължимите окончателни данъци по глава шеста от ЗДДФЛ, в случай, че задължението за определяне и внасяне е на физическото лице – придобило доходите декларацията за дължими данъци (обр. 4001) се подава през 2013 г., както следва:- за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през първото тримесечие на годината – в срок до 30 април 2013 г.;- за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през второто тримесечие – в срок до 31 юли 2013 г.;- за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през трето тримесечие – в срок до 31 октомври 2013 г.;- за дължимия окончателен данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие – в срок до 31 януари 2014 г.В случай, че едно и също физическо лице освен авансов данък е задължено да внесе за конкретното тримесечие и окончателен данък (напр. за доходи от дивиденти от чужбина) – попълва една бланка, в която описва двата вида данък.В случай, че физическото лице не изпълни задължението си за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001) в установените срокове, се наказва с глоба в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При повторно нарушение глобата е съответно в размер до 1000 лв.Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци  се подава:- лично или чрез упълномощено лице в офисите на НАП;- по пощата с обратна разписка;- по електронен път – чрез интернет с електронен подпис.Необходимостта от въвеждането на задължение за подаване на декларацията за дължими данъци се свързва с новия ред за погасяване на публичните вземания, а именно постъпилите плащания след 01.01.2013 г. се обвързват автоматично с вписаните в данъчно-осигурителната сметка на лицето задължения по реда на тяхното възникване. От друга страна, задълженията се формират в данъчно-осигурителните сметки на лицата само въз основа на акт на орган по приходите или въз основа на подадена декларация. Ето защо е необходимо всяко възникнало задължение за внасяне на данък, включително от физическо лице, да бъде обвързано с конкретна декларация и за авансовите данъци за доходите от наем и от друга стопанска дейност, както и за окончателните данъци по глава шеста от ЗДДФЛ това е именно декларацията за дължими данъци (образец 4001).В конкретния случай, вие като възложители на работата, която е извършило самоосигуряващото се лице, нямате задължение да внасяте данък или осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване. Задължението е на лицето по описания по-горе ред.

Q%A : Откога тече срокът на предизвестие, което е отправено в петък към служителя?

https://www.facebook.com/AlfaConsultKyustendil
В съответствие с чл. 326 от КТ срокът на предизвестието започва да тече не от датата на отправянето му, а от следващия работен ден след получаването му от работника или служителя. Така че ако в конкретния случай служителят получи предизвестието за прекратяване на трудовия договор в петък, срокът на предизвестието започва да тече от първия следващ работен ден. В общия случай това ще бъде понеделник, освен ако по график за същото лице събота не е работен ден, или пък ако първият следващ връчването на предизвестието работен ден е вторник.