Промените в данъчното законодателство за 2013 г.

В ДВ, бр. 94 от 30. 11. 2012 г. е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС), който влиза в сила от 01. 01. 2013 г. 

С Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД ЗДДС са направени промени и в:

• Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (§ 44);
• Кодекса за социално осигуряване (§ 47);
• Закона за здравното осигуряване (§ 48);
• Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (§ 51);
• Закона за Националната агенция за приходите (§ 52);
• Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 53);
• Закона за данъците върху доходите на физическите (§ 57);
• Закона за акцизите и данъчните складове (§ 61);
• Закона за счетоводството (§ 62);
• Закона за публичното предлагане на ценни книжа (§ 63);
• Закона за хазарта (§ 64).

 

По-важните изменения в Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 01. 01. 2013 г.

 

 

Промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) могат да бъдат класифицирани в две групи:

• промени, свързани с хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане,
• прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.

 

Промени, свързани с хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане

 

Първата част от тези промени са обусловени от Директива 2010/45/ЕО на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/12/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране. Те са свързани с правилата за фактуриране на доставките, а именно:

 

• разграничаване на държавата-членка, чиито правила за фактуриране се прилагат (чл. 111а - нов);

• промени, свързани електронното фактуриране. Облекчават се някои от изискванията за издаване на фактури по електронен път и при самофактуриране. Предвидено е задължение за гарантиране на автентичност, цялост и четливост на фактурите, като автентичността и целостта на електронните фактури могат да бъдат осигурени чрез използване на определени съществуващи технологии, като например електронен обмен на данни или квалифицирани електронни подписи. Всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма (чл. 113, ал. 11 - изм., чл. 113, ал. 12 и 13 – нови, чл. 114, ал. 6 - изм., ичл. 114, ал. 7 - 11 – нови);

• при неспазване на изискване за целите на контрола данъчно задължено лице да представи или да осигури онлайн достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите (освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите) регистрацията по ЗДДС може да се прекрати (чл. 176, т. 6 - нова);

• промени в изискуемата информация при специфични случаи на облагане (чл. 114, ал. 4 - изм. - когато данъкът е изискуем от получателя, чл. 142, ал. 1 - изм. - при обща обща туристическа услуга, чл. 148, ал. 1 - нова - при фактуририране от дилър);

• възможност  за издаване на сборна фактура за две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период (чл. 113, ал. 13 - нова).
   

Втората част от първата група промени са обусловени от писмо на Европейската комисия EU Pilot 2781/11 за несъответствия на разпоредби в закона с Директива 2006/112/ ЕС. Те са свързани с правото на приспадане на данъчен кредит при доставки на мотоциклети и леки автомобили, а именно:

• за наем на леки автомобили и мотоциклети, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на наетите мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, ще e налице право на данъчен кредит (чл. 70, ал. 1, т.  4 и т. 5 - изм.);

• запазва се ограничението по отношение на правото на данъчен кредит (не може да се ползва) за  придобити или внесени мотоциклети или леки автомобили и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им (чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 - изм.). Дадена е обаче възможност, ако една или повече от изброените дейности: 

1)   транспортни и охранителни услуги;
2)   таксиметрови превози;
3)   отдаване под наем на леки автомобили и мотоциклети;
4)   куриерски услуги;
5)   подготовка на водачи на моторни превозни средства;
6)   препродажба на леки автомобили и мотоциклети,
представлява повече от 50% от общата стойност на всички изпълнени от регистрираното по ЗДДС лице доставки през последните 12 месец, то да е налице право на данъчен кредит и за леки автомобили и мотоциклети, които използва не само за тези дейности, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ този, за който е изпълнено изискването за основна дейност (чл. 70, ал. 2, т.  5 - нова, т.  18а на § 1 от ДР на ЗДДС - нова).

• възстановява се старата дефиниция за „лек автомобил” - при определяне на броя на местата на лекия автомобил отпада изискването седалките да са монтирани от производителя(т. 18 на § 1 от ДР на ЗДДС - изм).
   

Третата част от първата група промени целят синхронизиране с изискванията на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставката на услуги, като от 1 януари 2013 г. се променя мястото на изпълнение на доставка на услуги по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, които са различни от краткосрочен наем или краткосрочно предоставяне (чл. 23, ал. 4 и 5 - нови).

 

 

Прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона

 

По-важните промени от тази втора група са свързани с:

• ремонт и подобрение на нает актив за сметка на наемателя (респ. ползвателя): 

-          ремонт на нает актив. Право на данъчен кредит за разходите за ремонт на нает актив е налице, независимо от срока на ползването на наетия актив (чл. 9, ал. 4, т. 2 – изм. и чл. 70, ал. 3, т. 3 – изм.);

 

-           подобрение на нает актив. Безвъзмездното извършване на услуга от държател (респ. ползвател) за подобрение на нает или предоставен за ползване актив се третира като възмездна облагаема доставка на услуга, като задължението за начисляване на ДДС възниква по общите правила на закона, а когато то не е направено в резултат на условие или задължение по договора - на датата на фактическото връщане на актива с подобрението при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива (чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС - нова, чл. 25, ал. 3 т. 6 - изм.). За извършеното подобрение (както и досега) се ползва право на данъчен кредит  (чл. 70, ал. 3, т. 4 - изм.). Регламентира се, че създаването на нов актив от държател/ползвател на наетия или предоставен за ползване актив се приравнява на подобрение (т. 32 от § 1 на ДР на ЗДДС, изр. второ - ново);

• при бартерите - доставки, по които плащането е изцяло или частично под формата на стоки и/или услуги, първата възникваща от двете насрещни доставки ще се счита (както и досега) за авансово плащане по втората, като за него начисляването на ДДС ще трябва да става върху основа, равна на пазарната цена на стоката или услугата, предоставяна по първата доставка.  След като втората настъпваща във времето доставка възникне като данъчно събитие, ще трябва (окончателно) да се определи данъчната й основа, която ще е равна на пазарната цена на стоката или услугата, предмет на тази втора доставка, към този момент (чл. 130, ал. 4 - нова, чл. 26, ал. 7 - изм.). Ако има разлика с данъчната основа, върху която е начислен ДДС по повод на авансовото плащане, ще е нужно издаването на дебитно или кредитно известие;

• срокът на подаване на описа за наличните активи и получени услуги преди датата нарегистрация, както и при дерегистрация и последваща регистрация на лицето. Срокът за подаване на опис за наличните активи и получени услуги преди датата, за които може да се ползва данъчен кредит е удължен от 7 на 45 дни (чл. 74, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 6 - изм., чл. 75, ал. 3 - изм., чл. 76, ал. 2, т. 4, чл. 77, ал. 3 - изм., чл. 103 - изм., чл. 132, ал. 4 - изм.);

• изчисляване на данъчната основа, определена в чуждестранна валута. В този случай левовата равностойност на валутата ще може да бъде определена и по последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото (чл. 26, ал. 6 - доп.);

• възникване на данъчно събитие при вътреобщностните доставки с продължително действие. Регламентира се, че в този случай  данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.в (чл. 51, ал. 6 - нова);

• право на данъчен кредит за стоки и услуги, предназначени първоначално за извършване на освободени доставки или за дейност извън независима икономическа дейност, предназначението на които се променя. Дава се право на данъчен кредит за стоките и услугите, за които не е приспаднат данъчен кредит при придобиването им, тъй като са били предназначени за извършване на освободени доставки или за дейност извън независима икономическа дейност, в случай, че бъде променено предназначението им за облагаеми доставки (чл. 79, ал. 8 - изм.);

• корекции на данъчен кредит при унищожаване, липса или брак на активи от аварии или катастрофи. Уточнено е, че корекция на ползван данъчен кредит не се извършва при унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, само за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката (чл. 80, ал. 2 т. 2 - доп.).

 

Всички промени са в сила от 01.01.2013 г.

 

 

Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, в сила от 01. 01. 2013 г.

 

 

С § 53 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). По - важните промени са свързани с:

 

• авансовите вноски за корпоративен данък. Това е най-значителната промяна в закона, засягаща най-голям брой данъчно задължени лица. Промените са свързани с:

-          начина на определяне на авансовите вноски. Авансовите вноски за корпоративен данък (месечни и тримесечни) се определят на базата на прогнозна данъчна печалба, декларирана от данъчно задължените лица, без да се вземат предвид данъчните им печалби от предходни години (чл. 83, ал. 1 - изм., чл. 86 - изм., чл. 87- изм.). Затова отпада и коефициентът за корекция, регламентиран години наред със Закона за държавния бюджет на Република България, както ивъзможността за приспадане на данъчна загуба от тримесечните авансови вноски (чл. 70, ал. 2 - отм.). Въведена е санкция под формата на лихва, когато дължимият годишен корпоративен данък (респ. 75 на сто от годишния данък при тримесечните вноски) надвиши с над 20 на сто сумата от внасяните прогнозни вноски, като лихвата се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, като има специфика за новоучредените дружества в резултат на преобразуване (чл. 89, ал. 1, 2, 4 и 5 - изм.). В тази връзка е запазена възможността данъчно задължените лица да подават декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък (чл. 88, ал. 1 и 2 - изм.). Декларацията за промяна се подава и в случаите на преобразуване, когато е налице промяна в размера на определените от приемащото дружество след преобразуването авансови вноски (чл. 88, ал. 3 - нова). Запазва се възможността за преотстъпване на авансови вноски (чл. 91);

 

-          обхвата на данъчнозадължените лица, освободени от внасяне на авансови вноски.Освен новоучредените дружества (както и досега), освободени от внасяне на авансови вноски са лицата, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв. (а не 200 000 лв. както бе досега), като на тези лица им е предоставена възможност по свое желание да правят тримесечни авансови вноски (чл. 83, ал. 2, т. 1 - изм., ал. 3 - нова);

 

-          критерия за разграничване задължението за месечно и тримесечно авансово облагане. Критерият е нетните приходи от продажби за предходната година - лицата, чийто приходи са в диапазона между 300 000 лв. и  3 000 000 лв. правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, а тези, чиито нетни приходи от продажби за предходната година санад  3 000 000 лв., правят месечни авансови вноски (чл. 84 - изм.). При преобразуване вгодината на преобразуването приемащите дружества правят след преобразуването същия вид авансови вноски както преди преобразуването, а новоучредените дружества правяттримесечни авансови вноски (чл. 118, ал. 1 - изм., 147, ал. 1 - изм.);

 

-          деклариране и внасяне на авансовите вноски. Данъчно задължените лица декларират авансовите вноски за текущата календарна година заедно с подаване на годишната данъчна декларация за предходната календарна година, като известна специфика е предвидена за преобразуващите се дружества и новоучредено дружество, избрало да внася тримесечни авансови вноски (чл. 87а - нова);

 

-          внасяне на авансовите вноски. Месечните авансови вноски за месеците януари, февруари и мартсе внасят в срок до 15 април на текущата календарна година, а за месеците от април до декември авансовите вноски се внасят в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят (чл. 90, ал. 1 - изм.). Тримесечните вноски за първото и второто тримесечие ще се внасят в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а за третото тримесечие срокът за внасяне на авансовата вноска е 15 декември. За четвъртото тримесечие (както и досега) не се прави авансова вноска (чл. 90, ал. 2 - изм.);

 

• премахване на възможността за самостоятелна корекция от данъчнозадълженото лице на данъчни задължения. Промяната е породена от въвеждане на единна данъчно-осигурителна сметка, предвиждаща нов ред на погасяване задълженията - без значение от вида му първо се погасява най-старото по възникване данъчно задължение (чл. 169, ал. 4 от ДОПК). В тази връзка отпада възможността за:

 -          приспадане на надвнесен корпоративен данък от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, респ. от данък върху разходите (чл. 94 от ЗКПО се отменя, а ал. 2 на чл. 217 от ЗКПО, даваща възможност за приспадане на надвнесен корпоративен данък от данък върху разходи е прередактирана);

 

-          при открита счетоводна грешка данъчнозадълженото лице само да коригира дължимия годишен корпоративен данък за текущата година (с разликата между данъчното задължение преди и след корекцията в резултат на грешката). Данъчно задълженото лице следва да уведомява писмено компетентния орган по приходите за възникналата вследствие на грешката корекция, който предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период (чл. 75, ал. 3 - изм.);

 

•  данъка при източника. Направените са следните промени:

-          Декларациято по чл. 201 се подава за дължимите (а не за удържаните и внесени) данъци при източника (чл. 201 – изм.);

 

-          периода на внасяне на данъка при източника е единствено тримесечен (до края на месеца, следващ тримесечието, през което е възникнало задължението за данък) (чл. 202, ал. 1 и 2 – изм.).

 

(Промените при  данъка при източника наложиха въвеждане на преходни разпоредби (§ 54 и § 55 от ПЗР.).

• периода на внасяне на данъка върху разходите. Данъкът върху разходите става годишен данък и се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно, какъвто е досегашният ред (чл. 211 - изм., чл. 212 –изм., чл. 213 , ал.1 - нова, ал. 2 и 3 - изм.,чл. 214, ал. 1 - нова, чл. 215 - изм., чл. 217, ал. 2 - изм.);

• периода на внасяне на данъка върху приходите на бюджетните предприятия. Данъкът върху приходите на бюджетните предприятия става годишен данък и се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно, какъвто е досегашният ред (чл. 249 - изм., чл. 253 - изм.);

• периода на внасяне на данъка върху дейността от опериране на кораби. Данъкът върху дейността от опериране на кораби става годишен данък и се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно, какъвто е досегашният ред (чл. 257, ал. 2 – изм., чл. 260 - изм.);

• промени в разпоредбите, уреждащи данъка върху хазартната дейност. Промените са съобразени с новия Закон за хазарта, в сила от 1 юли 2012 г., една от съществените промени, в който е регламентиране на хазартните игри на разстояние. Облагането на дейността, извършвана от организаторите на хазартни игри от разстояние е с обичайната ставка 15 на сто (чл. 230 - изм. ) (предложената намалена ставка от 7 на сто за този вид игри не бе приета). За игрите в игрално казино, за които се събира такса или комисиона за участие, данъкът върху хазартната дейност е в размер 15 на сто върху събраните такси и комисиони. Направени са и редица промени, насочени към усъвършенствуване на действащите разпоредби.

• други промени:

-          разходите за подкуп (за такива се дефинират престъпленията по чл. 301 – 307 от Наказателния кодекс) изрично се посочват като непризнати за данъчни цели (чл. 26, т. 12 – нова, т. 65 от § 1 на ДР на ЗКПО - нов);

 

-          нова административнонаказателна разпоредба, с която се предвиждат санкции за неспазване на условията и реда за отпечатване на ваучери за храна (чл. 277а, ал. 3 - нова).

 

 

 Всички промени са в сила от 01. 01. 2013 г.

 

 

Промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица от 01. 01. 2013 г.

 

 

С § 57 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По-важните промени са свързани с:

 

• лихвите върху депозитните сметки на физически лица (местни и чуждестранни). Доходите от лихви по депозитни сметки в български търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в страната, както и от други банки в държава – членка на ЕС или ЕИП стават облагаеми (чл. 13, ал. 1, т. 8 – изм.).

От 01. 01. 2013 г. лихвите по депозити на местни физически лица се облагат върху брутната сума с 10 на сто окончателен данък (чл. 38, ал. 13 - нова ), като възникването на данъчното задължение върху лихвите, се свързва с момента на начисляване на лихвата по депозитната сметка, а не с датата на фактическото й изплащане, назависимо от объркващия на пръв поглед термин «придобиване» (чл. 11, ал. 1, т. 2).

Данъкът върху лихвити по депозитните сметки на местни физически лица, открити в търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната се удържа и внася от самата банка/клон в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода, т.е. в срок докрая на месеца, следващ месеца на начисляването на лихвата по банковата сметка, като при депозити, при които е уговорено авансово плащане на лихвата (при откриване на депозита или периодично) е изрично регламентирано, че данъкът се удържа към датата на падежа или датата на предсрочното прекратяване на депозита, а не датата на самото авансово плащане (чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ - нова, чл. 11, ал. 5 - нова).

При облагане на лихвите по депозитни сметки на чуждестранните физически лица от ЕС и ЕИПотново се възстановява обичайният механизъм за облагане на лихви на чуждестранни лица. При останалите чуждестранни лица (от страни извън ЕС и ЕИП) няма промяна. Лихвите по депозитните им сметки винаги са били облагаеми.

Лихвата по депозитна сметка в полза на местно физическо лице от търговска банка извън територията на страната (независимо дали става въпрос за страна от ЕС, ЕИП или трета страна)винаги са облагаеми,  като се облагат с окончателен данък 10 на сто (чл. 38, ал. 13 - нова ичл. 46, ал. 1 – изм.). Данъкът се внася от местното физическо лице, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването му по сметка на ТД на НАП по постоянния му адрес (чл. 67, ал. 1 – изм. и чл. 68, ал. 1 от ЗДДФЛ). Придобитите доходи от лихви по депозитни сметки извън страната подлежат информативно задължително на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (чл. 50, ал. 1, т. 3, б. »в» - изм. и чл. 52, ал. 1, т.  4).

 

Доколкото «депозитни сметки" са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва) (т. 58 от § 1 на ДР – нова), то остават необлагаеми и през 2013 г. доходите генерирани по безсрочните банкови сметки (разплащателни и спестовни, вкл. детски спестовен влог) с източник България или друга страни от ЕС или ЕИП.

 

• регламентиране цената на придобиване, небходима при определяне на облагаемия доход при продажба или замяна на имущество, в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице - собственик (чл. 33, ал. 6, т. 10 - нова). Приема се, че цената на придобиване, която трябва да се има предвид при определяне на облагаемия доход по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ е данъчната стойност на имуществото към момента на заличаването на едноличния търговец от търговския регистър. "Данъчна стойност" за целите на чл. 33, ал. 6, т. 10 е тази по смисъла на чл. 53, ал. 4 от ЗКПО, т.е. данъчната амортизируема стойност на актива, намалена с начислената данъчна амортизация за него (т. 57 от § 1 на ДР - нова);

• въвеждане срок за издаване на образците на служебните бележки по чл. 45, ал. 4 и 7 от ЗДДФЛ (чл. 45, ал. 8 - нова). Регламентира се, че Служебната бележки по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ (изготвяна в два случая – за доходи от друга стопанска дейност по смисъла на чл. 29 от ЗДДФЛ и за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество по смисъла на чл. 31 от ЗДДФЛ) и Служебната бележки по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ (за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ) се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им - в срок до 15 април на следващата година;

• отпадане на възможността за приспадане от едноличния търговец или от физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, облагани по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, на надвнесен за данъчната година данък от следващи авансови и годишни вноски. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 48 от ЗДДФЛ, даваща такава възможност, се отменя. Промяната е обусловена от въвеждането на единна данъчно осигурителна сметка, предвиждаща нов ред на погасяване задълженията (чл. 169, ал. 4 от ДОПК);

• промени в декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ, свързани с обхвата на декларираните доходи и сроковете на подаването й. От 01.01.2013 г. обхватът на данъците, подлежащи на декларирани по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, се разширява. Предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи на физически лица, подават декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за всички данъци, които са задължени да удържат и внасят по реда на ЗДДФЛ, а не само за окончателни данъци в полза на чуждестранни лица по реда на чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ, както бе до 31.12. 2012 г. (чл. 55, ал. 1 - изм.). Следователно според разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ обект на деклариране от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи следва да бъдат:

 -          окончателните данъци, дължими върху доходи на местни и чуждстранни лица по реда начл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ;

-          авансовия данък, дължим върху изплатени доходи от друга стопанска дейност и наеми или друго възмездно предоставяне на имущество или права. Не се декларира единствено удържаният данък за доходи от трудови правоотношения, за който се подава информация по реда на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ (чл. 55, ал. 3),

 

Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци в ТД на НАП по регистрацията си (чл. 56 - изм., чл. 57 -  изм. и чл. 66, ал. 1). Това означава, че срокът на подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, като правило ще етримесечен (до края на месеца следващ тримесечието на начисляване/изплащане на дохода), сизключение на случаите на доходите от лихви по депозитни сметки данъкът, върху които се дължи от търговската банка/клон на чуждестранна банка в страната ежемесечно - до края на всеки месец, следващ месеца на придобиването им).

 

Същата декларация се подава в сроковете на внасяне на данъка и от самите физически лица, придобили дохода, когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице(чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ);

• конкретизиране на доходите, които предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО - платци на доходи посочват в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ. От 01. 01. 2013 г. на деклариране в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ подлежат само изрично изброени доходи, т.е. предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО - платци на доходи, посочват изплатените през годината доходи на физически лица, само ако са изрично изброени в ал. 1 на чл. 73 от ЗДДФЛ. Ако даден доход не е сред изброените в чл. 73, ал. 1, т. 1- 4 от ЗДДФЛ - той не подлежи на деклариране. Следователно освен доходите от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ и доходите от задължителното социално осигуряване, вече не подлежат на деклариране в Справката почл. 73 от ЗДДФЛ голяма част от необлагаемите доходи, а други (посочените в чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 8, 9, 20, 21 и 24 ) се посочват само, ако превишават прага от 5000 лв.;

• промени в сроковете за внасяне на авансовия данък при доходи от трудови правоотношения. Авансовият данък, определян по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, който работодателят е задължен да удържа, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан от лицата или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ (чл. 65, ал. 11- изм.). Срокът е синхронизиран с този за внасяне на дължимите социални и здравни осигуровки;

• промени в сроковете за внасяне на авансовия данък за доходите от друга стопанска дейност и наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. Във всички случаи на авансово облагане на доходи от друга стопанска дейност инаем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество дължимият данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, независимо от това дали данъкът се удържа и внася от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на съответния доход (чл. 65, ал. 12 - изм.) или физическото лице получател на дохода (чл. 67, ал. 1 и 2 – изм.). И в двата случая за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък (чл. 65, ал. 12 - изм. и чл. 67, ал. 2 - изм.);

• промени в сроковете за внасяне на окончателния данък върху доходи на местни и чуждестранни физически лица. Промяната в сила от 01. 01. 2013 г. цели постигане на максимално уеднаквяване на сроковете за внасяне на окончателен данък по реда на чл. 37 ичл. 38, като водещ е края на месеца, следващ тримесечието на начисляването/изплащането на дохода, без значение от вида на дохода и кой следва да удържи и внесе данъка (чл. 65, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 7, ал. 9 и ал. 10 – изм. и чл. 67, ал. 1 - изм.). Промените в сроковета на деклариране на окончателните данъци наложиха въвеждане на преходни разпоредби (§ 59 и § 60 от ПЗР).

 

Всички промени са в сила от 01.01.2013 г.

 

 

Промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в сила от 01.01.2013 г.

 

 

С § 44 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в отделни разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Промените не са много, но са съществени, доколкото са свързани с въвеждане на единна данъчно-осигурителна сметка, чрез която се постига нов ред на погасяване на публичните задължения, а именно:

 

• променен е редът на погасяване на публичните задължения, като е въведен принципът на погасяване на най-старото задължение. Въвежда се поредност на погасяването по реда на настъпване на падежа на задължението, без значение на начина на установяването му - чрез декларация или издаден от администрацията акт и без значние дали става въпрос за данъци или осигуровки. С внесени данъци могат да се погасяват задължения за осигуровки. При повече задължения с един и същ падеж те се погасяват съразмерно (чл. 169, ал. 4 – изм.). Доколкото става въпрос за погасяване на публични задължения според поредността им, без значение дали става въпрос за данъци или за осигуровки, се отменя ал. 1, на чл.179 от ДОПК, според която внесените в НАП приходите вноски се прехвърляха в съответните сметки на ДОО в НОИ, в набирателната сметка на НЗОК и фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" до края на всеки работен ден.

 

Промените са насочени само към събираните от НАП вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски преди образуване на изпълнително производство. Както е посочено в Мотивите към Проекта на ЗИД ЗДДС промените в ДОПК след образуване на изпълнително дело по отношение на събираните публични вземания, включително и от други взискатели, агенцията ще събира публичните вземания по отделна набирателна сметка.

 

Поради възприетия в ДОПК принцип на предварителното изпълнение на актовете, за да бъдат избегнати проблеми в практическото прилагане по отношение на подлежащи на изпълнение, но оспорени актове, принципът на погасяване на най-старото задължение не се прилага по невлезли в сила актове. Както е посочено в Мотивите към Проекта на ЗИД ЗДДС предварителното изпълнение на същите следва да се осъществи чрез заплащането им в хода на принудителното изпълнение по особената набирателна сметка. Ако лицето желае доброволно да изпълни акта, то следва да заяви това преди образуването на изпълнителното дело (чл. 169, ал. 5 – нова, изр. второ).

 

Във връзка с направените промени се регламентира право на електронен достъп до собствената данъчно-осигурителната сметка по ред и начин, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (чл. 87, ал. 9 – нова). Виж информацията наИнтернет страницата на НАП.

 

• въведени са преходни разпоредби:

 -          с недължимо платени към 31 декември 2012 г. суми за публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, се погасяват задължения по реда на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, освен ако до влизането в сила на този закон е подадено искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК (§ 45 от ПЗР на ЗИД ЗДДС);

-          за неплатените публични задължения, срокът за плащане на които е изтекъл преди 1 януари 2008 г., чл. 169, ал. 4 от ДОПК се прилага след 1 януари 2014 г. (§ 46 от ПЗР на ЗИД ЗДДС);

 

• следва да се има предвид, че:

-          член 169, ал. 4 от ДОПК не се прилага за осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, като те ще се събират в отделна сметка с оглед на техния капиталов характер и запазване правата на осигурените лица (чл. 159, ал. 2 от КСО – нова). При наличие на няколко задължения, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано. (чл. 159, ал. 2 и ал. 4 от КСО – нова). При несъответствие между подадените данни за осигурените лица и внесените осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване преводите към пенсионноосигурителното дружество се извършват пропорционално на осигурителните вноски за лицата, изчислени съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (чл. 159, ал. 5 от КСО – нова, в сила от 01. 07. 2013 г. и § 22р от ПЗР - нов, в сила от 01. 07. 2013 г.).

-          по отношение на здравноосигурителните вноски се дава възможност на лицата да заявят кое от задълженията си погасяват с оглед запазване на правата им за ползване на здравни услуги (чл. 41, ал. 2 - изм. от ЗЗО и § 50 от ПЗР).

 

• възстановява се старият срок за олихвяване на авансовите вноски, невнесени в срок– до 31 декември на годината, за която се дължи авансовата вноска (чл. 175, ал. 2 т. 2 - изм.).

Вследствие на направените промени, от 01. 01. 2013 г. всички данъци и осигурителни вноски (с изключение на тези за допълнително задължително пенсионно осигуряване):

• ще се плащат по една единствена банкова сметка;
• при превод на пари към бюджета отпадат всички кодове за вид плащане;
• няма да се попълва изрично основание за плащане, тъй като погасяването на задълженията към бюджета ще става според датата на възникването им.

 

 

Промени в Закона за акцизите и данъчните складове, в сила от 01.01.2013 г.

 

 

С § 61 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). По-важните от тях са:

 

• увеличаване на акцизните ставки във връзка с поетите ангажименти за поетапно повишаване на акцизите върху горивата до достигане на минималните нива на облагане в ЕС съоветно акцизната ставка: за газьол с кодове по КН от  2710 19 41 до  2710 19 49 и закеросин с кодове по КН  2710 19 21 и  2710 19 25 става 645 лв. (вместо 630 лв.) за 1000 литра; за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 11, различни от тези по чл. 32, ал. 1, както и за енергийни продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30, 2707 50, 2709 става710 лв. (вместо 685 лв.) за 1000 литра; за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 19, различни от тези по чл. 32, ал. 1, става 645 лв. (вместо 600 лв.) за 1000 литра; енергийните продукти, предназначени за добавяне или разреждане на моторни горива, когато не може да се определи за какъв вид гориво са предназначени, става 710 лв. (вместо 685 лв.) за 1000 литра (чл. 32, ал. 1, т. 3 и 4, ал. 7, ал. 8 и ал. 9);

• отпадане на задължението при прилагане на намалените акцизни ставки върху природен газ и въглища, използвани за отопление, тези енергийни продукти да се придружават от документа съгласно приложение № 14а към Правилника за прилагане на ЗАДС (чл. 33, ал. 3 - изм.);

• отпадане задължението за регистрация по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС на лицата, които продават природен газ само за моторно гориво (чл. 57а, ал. 7 – нова, в сила от 30.11.2012 г.). Както е посочено в Мотивите към проекта на ЗИД ЗДДС целта е да се облекчат лицата, извършващи дейности по продажби на природен газ единствено за моторно гориво, като по този начин те ще закупуват енергийния продукт с платен акциз;

• допълване реквизитите на акцизния данъчен документ по чл. 84, ал. 6 (чл. 84, ал. 6, т. 17 - 21 - нови, в сила от 01. 04. 2013 г.). Както е посочено в Мотивите към проекта на ЗИД ЗДДС, промяната е обусловена от разработването от Агенция „Митници“ на интегрирана информационна система, която обхваща движението и контрола на всички акцизни стоки, т.нар. Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС);

• регламентиране на реда на анулиране на погрешно съставени или поправени данъчни документи. Това следва да е по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона (чл. 84, ал. 11 - нова, в сила от 01. 04. 2013 г.);

• отпадане на изискването лицензираният складодържател да отрази незабавно в информационната система на Агенция "Митници", че стоката по регистриран електронен акцизен данъчен документ, е напуснала данъчния склад (чл. 84, ал. 15 и свързаната с нея разпоредба на чл. 113а, предвиждаща санкция за неизпълнение на задължението са отменени, в сила от 01. 04. 2013 г.);

•  въвеждане на допълнителен реквизит в данъчния документ по чл. 85, в който се вписват законовите основания за недължимост на акциза (чл. 85, ал. 2, т. 8 - нова, в сила от 30. 11. 2012 г.)

• промени, свързани с документирането на вътреобщностните доставки на акцизни стокис оглед прилагането на реда за освобождаване от облагане с акциз при движение на енергийни продукти до територията на друга държава членка (чл. 86, ал. 5 и 6 - нови, в сила от 01. 04. 2013 г.);

•  уточняване, че посочването на количествата в акцизното дебитно или кредитноизвестие е само за целите на определянето на увеличението или намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ (чл. 86, ал. 7 - нова, в сила от 30. 11. 2012 г.);

• промяна в § 78 от ПЗР на ЗАДС (ДВ, бр. 54 от 2012 г.), целяща да поясни, че определеният преходен период се отнася до всички лица по чл. 57а, ал. 1, т. 2 (в сила от 30.11.2012 г.)

 

Променени са още и още разпоредбита на чл. 33, ал.1, т. 2 (доп.) и на чл. 66, ал. 5 (ред. промяна), като промените са в сила от 30. 11. 2012 г.

 

 

Промени в Закона за счетоводството, в сила от 01. 01.2013г.

 

 

С § 62 от ПЗР на ЗИД ЗДДС е направена промяна и в Закона за счетоводството (ЗСЧ), в сила от 01. 01. 2013 г.

 

Регламентира се, че счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции, с изключение на документите, които са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС (чл. 3, ал. 2 от ЗСч. - изм.).

 

Промяната е свързана с промените в данъчните документи по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС, обусловени от въвеждане на разпоредбите на Директива 2010/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране на данък върху добавената стойност (§ 1а от ДР, т. 4 - нова).

 

 

Промени в Кодекса за социално осигуряване, в сила от 01. 01. 2013 г.

 

 

С § 47 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

По-важните промени са:

 

• промени в сроковете за внасяне на осигурителните вноски. Осигурителните вноски на:

 -          лицата по чл. 4а, ал. 1 се внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 4а, ал. 7 – изм.);

-          лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 1 – изм.). Върху допълнителни доходи от трудова дейност след посочения срок осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите (чл. 7, ал. 2 - изм.);

-          самоосигуряващите се лица се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (чл. 7, ал. 4 - изм.);

-          лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 7, ал. 6 - изм.);

• изрично се регламентира, че частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3, не се удържа от авансовите плащания (чл. 7, ал. 11 - изм. – отпадна уточнението: “освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс”.);

• промени в сроковете за представяне на документи за изплащане на обезщетение за:

-          временна неработоспособност или трудоустрояване (чл. 40а – изм.);

-          за бременност и раждане (чл. 48б – изм.);

-          за отглеждане на малко дете (52б.- изм.);

• дължимата лихва за непогасени в срок задължения за задължителни осигурителни вноски се изравнява с тази за данъчните задължения - събира се в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 10 пункта ( а не 20 на сто) (чл. 113, ал.1 - изм.);

• отпада изискването при всяко теглене на пари за трудови възнаграждения да се депозират платежните документи и декларации пред банките, че са внесени дължимите осигурителни вноски върху тези суми и съответно санкциите на банките и длъжности лица, ако не го спазят (чл. 7, ал. 9 -отм., чл. 111 - отм. и чл. 355, ал. 3 - отм.);

• промени в разпоредби, свързани с допълнително задължително пенсионно осигуряване, обусловени от въвеждане на единна данъчно-осигурителна сметка (чл. 159, ал. 2, 4 и 5 – нови и § 22р от ПЗР). Те са разгледани при промените в ДОПК.

 

Промените са в сила от 01. 01. 2013 г., с изключение на промените в чл. чл. 159, ал. 5 и § 22р от ПЗР, които влизат в сила от 01. 07. 2013 г.

 

 

Промени в Закона за здравното осигуряване, в сила от 01. 01. 2013 г.

 

 

С § 48 от ПЗР на ЗИД ЗДДС са направени промени и в Закона за здравното осигураване (ЗЗО).

 

По-важните промени са:

• промени в сроковете за внасяне на здравните осигуровки. Здравноосигурителните вноски:

 -          на лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание се внасят чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б“ - изм.);

-          за сметка на самоосигуряващите се лица се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 2 - изм.);

-          за лицата, работещи без трудово правоотношение се внасят от възложителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 40, ал. 1, т. 3 , буква „в“ - изм.);

-          на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 5 - изм.);

-          на служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно-установен ред вероизповедания се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 7 - изм.);

-          на лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят (чл. 40, ал. 5, т. 1 - изм.);

• лицата, осигурявани по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (т.е. неосигурявани на друго основание) могат да избират осигурителен доход, върху който се осигуряват. Изборът става при подаванане на Декларациято по чл. 40, ал. 5, т. 2. Срокът за подаване на Декларацията също вече е до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване задължение за самоосигураване (чл. 40, ал. 5, т. 2 - изм.). Посочено е, че здравноосигурителните вноски за лицата, които са подали декларация по чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО преди 01. 01. 2013 г. се определят върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, като лицата, които по свой избор желаят да се осигуряват върху по-висок осигурителен доход подават нова декларация в срок до 31. 01. 2013 г. (§ 49 от ПЗР);

• промени в разпоредби, обусловени от въвеждане на единна данъчно - осигурителна сметка(чл. 41 и § 50 от ПЗР). Те са разгледани при промените в ДОПК.

 

 

Други промени, свързани с данъчното и осигурителното законодателство

 

 

С преходните разпоредби на ЗИД ЗДДС са направени промени и в

 

• Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (§ 51 от ПЗР) - регламентира се, че вноските във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 20 ал. 4 - изм.);

• Закона за Националната агенция за приходите (§ 52 от ПЗР) - названието на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ става дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (чл. 10, ал. 2 и 3 - изм.);

• Закона за публичното предлагане на ценни книжа (§ 63 от ПЗР) - Фондът закомпенсиране на инвеститорите се освобождава от заплащане на корпоративен данък за дейностите по компенсиране на инвеститорите. Промяната е породена от правния статут, нормативно регламентираните функции и цели, за които Фондът за компенсиране на инвеститорите е създаден (чл. 77м, ал. 3 - нова).

 

Промените са в сила от 01. 01. 2013 г.

Източник www.tita.bg

Как може да се възстанови ДДС от ЕС (Европейски съюз) ?

Кога може да се възстанови ДДС от ЕС (Европейски съюз)?- Може да се възстанови ДДС от ЕС ако сте фирма регистрирана по ДДС в България.
- Имате фактури издадени от фирми в ЕС, в който са ви начислили ДДС.
- Начислен ДДС се възстановява за закупени стоки и/ или услуги за които фирмата ви би имала право на данъчен кредит ако тези стоки и/ или услуги бяха закупени в България.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба Н-9 за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Европейския съюз:
" Правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност за закупени стоки и получени услуги се отнася за фактурирани доставки, по които данъкът е станал изискуем, както и за осъществен внос на територията на страната през периода на възстановяване."
Съгласно чл. 2 от същата наредба следва да отговаряте на следните условия:
1. за периода на възстановяване не сте имали седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива - постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната от ЕС, от която искате да възстановявате;
2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната от ЕС, от която искате да възстановявате с изключение на доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице - платец на данъка;
3. да сте регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в България.
Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява чрез подаване на искане за възстановяване до компетентния орган по приходите на Националната агенция за приходите, посредством електронен портал и се прикачват всички необходими документи, доказващи доставката.
Срокът за възстановяване на ДДС от всики държави в ЕС е най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка (т.е. ако фактурите са от 2012 год. данъка по тях трябва да се поиска до 30.09.2013 год.).

Договор за управление и контрол – ДУК

Договорът за управление и контрол нормативно е обоснован в Търговския закон. Там е посочено, че отношенията между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик / за справка чл. 141, ал. 7/ .
Правната теория и съдебната практика разглеждат договора за възлагане на управление като разновидност на договора за поръчка, регламентиран от ЗЗД, или като самостоятелен тип договор, уреждан от гражданското законодателство. Доколкото не е предвидено друго от нормативна гледна точка за този вид договори могат да се прилагат общите разпоредби на гражданското право. Договорът за управление е вид граждански договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При гражданските договори няма работодател, а възложител, няма работници и служители, а изпълнители и следователно разпоредбите на Кодекса на труда не намират приложение спрямо тези договори. При евентуално неизпълнение на задълженията по граждански договор от насрещната страна, защитата се осъществява по общите гражданскоправни способи.
Социално осигуряване
Управителите на търговски дружества се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази точка попадат изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Осигурителният доход са получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения. Той не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година и не може да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход.
ВАЖНО! Тук е мястото да бъде обяснена една много важна особенност на договора за управление и контрол, която го отличава съществено от трудовите договори по повод определянето на осигурителния доход пропорционално на отработеното време. Продължителността на работното време е част от съдържанието на трудовия договор и се определя съобразно разпоредбите на Кодекса на труда. Уговарянето на работа през определени дни от месеца и/или за непълно работно време е правна възможност, предвидена в чл. 114 от КТ, съответно в чл. 138, ал. 1 от КТ. Правата и задълженията на страните по договорите за управление и контрол се уреждат съгласно изискванията на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, поради което наличието на подобна клауза в договор за управление и контрол е без юридическа стойност за осигурителния режим на лицето, изпълнител по договора. Предвид изложеното, когато отношенията между страните, свързани с управлението на търговското дружество не са уредени по Кодекса на труда, а е сключен договор за възлагане на управлението по чл. 141, ал. 7 от ТЗ, задължително осигуряването е върху доход, не по-малък от съответния минимален „праг”, независимо че договорът може да е сключен за работа по няколко часа дневно или седмично. Що се отнася до разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, тя се прилага единствено в случаите, когато лицето не е работило през целия месец по договор за управление и контрол, например: при временна неработоспособност или друг отпуск, за който не се изплаща възнаграждение, както и при започване или прекратяване на трудовата дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. В тези случаи минималния месечен осигурителен доход се определя пропорционално на работните дни през месеца, без значение на отработените часове на ден.
Здравно осигуряване.
Здравното осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО внасят осигурителните вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход като спазват реда, определен в чл. 6, ал. 10 от КСО.
От цитираната разпоредба на КСО е видно, че водещ по отношение реда за определяне максималния месечен размер на осигурителния доход е доходът по трудови и/или по служебни правоотношения. Съгласно посочения ред на определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход, ако едно лице работи едновременно по ТД и по ДУК, към доходите по трудови и/или служебни правоотношения следва да бъдат прибавени доходите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Това следва да се извърши по хронологичния ред на датите на сключване на тези договори.
Признаване на осигурителен стаж.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Тази постановка обаче се прилага за работниците и служителите по трудови правоотношения. В т. 3 от същата разпоредба е регламентирано, че за осигурителен стаж на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се признава времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2 т. 3 от КСО.
От 01.01.2009 година за ДУК не се попълват и заверяват осигурителни книжки, за периодите в осигуряване, след тази дата, данните се вземат от персоналния регистър на осигурените лица.
Данъчно облагане.
От 01.01.2008 г., с разпоредбата на буква “з” на точка 26 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), лицата по договори за управление и контрол, включително членовете на управителни и контролни органи на предприятия, изрично са посочени в обхвата на доходите от трудови правоотношения. Тази съществена промяна в данъчното третиране на доходите по договори за управление означава, че от този момент нататък за станите по тези договори важат постановките от ЗДДФЛ, касаещи трудовите правоотношения и по конкретно:
- по отношение на формирането на облагаемия доход и годишната данъчна основа вече се прилагат разпоредбите на чл. 24 и 25 ЗДДФЛ (а не на чл. 29-30 ЗДДФЛ, приложими за лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения – граждански договор);
Формирането на облагаемия доход за лицата по договори за управление и контрол по реда, приет за лицата по трудови правоотношения означава, че при определяне на облагаемия доход вече не следва да се приспадат нормативно признати разходи в размер на 10%.
- по отношение на авансовото облагане приложение намира вече нормата на чл. 42 ЗДДФЛ (а не на чл. 43 ЗДДФЛ, приложим за лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения);
Това означава, че за разлика от досегашната практика, при авансово облагане на посочените доходи могат да се вземат предвид данъчни облекчения за намалена работоспособност по реда на чл. 18, ал. 2 ЗДДФЛ (660 лв. месечно) или за лични вноски (премии) по договори за доброволно осигуряване или животозастраховане, по реда на чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ, т.е. в размер до 10 на сто от облагаемия доход, получен през съответния месец, намален със задължителните лични осигуровки.
Авансовото удържане на данъка (аналогично на лицата по трудови правоотношения) не би следвало да се документира със Сметка за изплатени суми и Служебна бележка по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ.
- по отношение на удостоверяването на удържания данък вече се прилагат разпоредбите на чл. 45, ал. 1 ЗДДФЛ за издаване на Служебна бележка от работодателя (а не на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ за издаване на Сметка за изплатени суми, приложим за лица, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения);
- по отношение на определянето на дължимия годишен данък вече се прилага чл. 49 ЗДДФЛ за определяне на годишния данък от основния работодател, който до 31.12.2007 г. нямаше отношение към лицата по договори за управление и контрол;

 

Източник : Плюс и Минус 

Парични обезщетения за безработица по Кодекса за социално осигуряване.

Парични обезщетения за безработица по Кодекса за социално осигуряване.
Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран в глава четвърта “а” на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица(НОИПОБ).
1. Условия за придобиване на право на парично обезщетение за безработица:
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

• са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта;
• не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;
• не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.

(чл. 54а, ал. 1 КСО)
2. Периоди, които се зачитат при определяне правото на парично обезщетение за безработица:
При определяне на правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето:

• на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
• на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
• на неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;
• зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.

(чл. 54а, ал. 2 КСО)
3. Ред за отпускане на обезщетението:
Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и ред, определени с Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ).
(чл. 54а, ал. 3 и ал. 7 КСО)
4. Документи, които се подават от лицата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица:
Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на заявление по образец, приложение 1 към чл. 1, ал. 1 от НОИПОБ, подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт лично от лицата по постоянен или настоящ адрес. Към заявлението се прилагат:

• документ за регистрация като безработен от Агенцията по заетостта;
• акт за прекратяване на правоотношението – оригинал за справка и копие;
• документи, удостоверяващи общ трудов и/или служебен стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна;
• декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица по образец, приложение 4 към чл. 1, ал. 4 от НОИПОБ;
• копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка;
• удостоверение за настоящ адрес, ако лицето е избрало да подаде заявление по настоящ адрес;
• документ за самоличност – за справка.

При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ изпраща на лицето уведомително писмо собратна разписка в 7-дневен срок от приемането на документите, като му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.
Когато в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
(чл. 1, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 НОИПОБ)
5. Начална дата на обезщетението за безработица:
Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

• заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата;
• лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичане на тримесечния срок, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението.
Ако заявлението е подадено в тримесечен срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на 7-дневния срок от прекратяване на осигуряването, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението.
(чл. 54а, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 КСО)
6. Размер на паричното обезщетение за безработица:
Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по – малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. От 01.01.2012 г. този размер е 7,20 лв.
(чл. 54б, ал.1 КСО)
7. Изключения от правилото за определяне размера на паричното обезщетение за безработица:
Безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, както и безработните лица, придобили право на обезщетение преди изтичане на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение, получават минималния дневен размер на обезщетението за безработица съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за срок 4 месеца.
(чл. 54б, ал. 3 и ал. 4 КСО)
8. Определяне на месечното парично обезщетение за безработица:
Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.
(чл. 54б, ал. 5 КСО)
9. Парично обезщетение за безработица на лица, наети на работа на непълно работно време:
Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащане.
(чл. 54б, ал. 6 КСО)
10. Особености при определяне размера на паричното обезщетение за безработица:
Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

• за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година – среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период;
• за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане – доходът, от който е определено паричното обезщетение;
• за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
• за времето, през което лицето не е осигурено за безработица – среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.

(чл. 54б, ал. 7 КСО)
11. Определяне на периода, за който се отпуска паричното обезщетение за безработица и срокове за изплащането му:
Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат за период в зависимост от продължителността на осигурителния стаж както следва:

Осигурителен стаж (години)	Период за изплащане  на обезщетението (месеци)
до 3	4
3 до 5	6
5 до 10	8
10 до 15	9
15 до 20	10
20 до 25	11
над 25	12

За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетението се зачита трудовият стаж до 01.01.2002 г. по Кодекса на труда или по други специални закони и времето след тази дата, през което лицето е осигурено за безработица.
(чл. 54в, ал 1 и ал 2 КСО)
12. Спиране и възобновяване изплащането на паричните обезщетения за безработица:
Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование.
Изплащането на обезщетението за безработица се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.
Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените обстоятелства в срок до 7 работни дни.
(чл. 54г, ал. 1-3 КСО)
13. Прекратяване и възстановяване изплащането на паричните обезщетения за безработица:
Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

• започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО;
• прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
• при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;
• смърт на безработния.

(чл. 54д, ал. 1 КСО)
Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените обстоятелства в срок до 7 дни.
(чл. 54д, ал. 3 КСО)
Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява трудова дейност – основание за задължително осигуряване, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.
(чл. 54д, ал. 5 КСО)
14. Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица:
Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата без лихва до изтичане на срока за доброволно погасяване на задължението за следните периоди:

• за периода, за който на лицето е изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт, когато уволнението е отменено като незаконно;
• за периода, за който на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране;
• за периода, за който лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.

(чл. 54е, ал. 1 и ал. 3 КСО)
В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията при отмяна на уволнението като незаконно осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
(чл. 54е, ал. 2 КСО)
Лицата, които не са възстановили полученото парично обезщетение за безработица, когато уволнението им е отменено като незаконно, нямат право на такова обезщетение до пълно възстановяване на дължимите суми с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснато парично обезщетение за безработица.
(чл. 54е, ал. 5 КСО)
15. Възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица:
Лице, което не е декларирало в законоустановените срокове настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на парично обезщетение за безработица, върху периода за изплащане или размера му, и продължава да го получава, връща неправомерно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО.
(чл. 7, ал. 2 КСО, чл. 113 КСО)
16. Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица, както и за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица:
Паричните обезщетения за безработица се отпускат, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от приемане на заявлението или от деклариране на сътветните обстоятелства. Същото длъжностно лице издава разпореждане и за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица.
(чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2, чл. 54е, ал. 4 КСО, чл. 5, ал. 1 НОИПОБ)
17. Ред за изплащане на паричните обезщетения за безработица:
Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка. Обезщетенията се превеждат на всяка банка на 15-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
(чл. 54ж, ал. 3 КСО, чл. 12 НОИПОБ)
18. Уважителна причина:
За целите на паричните обезщетения за безработица “уважителни причини” са: задържане от органите на властта; явяване в съд или друг държавен орган;участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на Националния осигурителен институт е уведомено своевременно.
(допълнителна разпоредба на НОИПОБ).
Източник: НОИ

Отчитане доходите на регистриран земеделски производител

Относно: документиране и отчитане доходите на регистриран земеделски производител

Видно от описаната в запитването фактическа обстановка, Вие сте физическо лице, регистриран земеделски производител, чийто доходи са от производството на непреработена животинска продукция – краве мляко. Въпросът Ви е, какви счетоводни документи трябва да издавате на клиентите си при продажбата на произведеното от Вас краве мляко от мястото където отглеждате животните?
.

Разпоредбата на чл.118 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в сила от 01.01.2007 г., задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от фискално устройство /ФУ/, независимо дали му е поискан друг данъчен документ, а получателя е длъжен да я съхранява до напускане на обекта. Редът и начина на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н -18 на министъра на финансите от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва по банков път.
По смисъла на §1, т.41 от Допълнителната разпоредба на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл.4 и чл.5 от Наредба № Н-18/2006 г.
В чл.4 от същата Наредба са посочени лицата, които нямат задължение да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ и като такива в т.2 на същия член, са посочени продажбите на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
По отношение отчитането на придобитите доходи е приложима разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ, съгласно която данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
По силата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 /доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец/, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Реквизитите по чл.7, ал.1 от ЗСч са:
- наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/ на издателя и получателя;
- предмет и стойностно изражение на стопанската операция; 

Графикът за отпуските – Утвърждаване, допълване и извършване на промени

Представяме Ви една статия на Жанет БОГОМИЛОВА / юрист/ публикувана в списание "Труд и право" бр. 07/2012 , относно изготвянето на графика на отпуските.

1. Изготвяне на график и ред за ползване на платения годишен отпуск
Съгласно чл. 172 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.

ВАЖНО: Графикът е официален писмен вътрешен акт на предприятието. Работодателите или определени от тях длъжностни лица следва да изготвят графика, така че платеният годишен отпуск да се предоставя ритмично и последователно на работниците и служителите от отделните звена и ползването му да не разстрои трудовия процес.

От друга страна, според чл. 173, ал. 1 КТ графикът се изготвя, така че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Както вече сме коментирали на страниците на списанието, документът следва да се изработи в края на предходната година. Член 173, ал. 1 КТ изисква графикът за следващата календарна година да се утвърди от работодателя до 31 декември на текущата година.
Според чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) преди да утвърди графика по чл. 173, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да покани всички работници и служители да заявят своите предпочитания за времето, през което наведнъж или на части желаят да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, както и за предходни календарни години. При предварителната подготовка на графика следва да се вземат предвид личните предпочитания на работниците и служителите от всяко звено на предприятието кога искат да ползват отпуска си.
Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за утвърдения график и да държи на тяхно разположение на подходящо място в предприятието екземпляр от графика.
При изготвянето на графика задължително следва да се проведат консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Това са представителите, които работниците и служителите избират на общо събрание, за да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя.
Според чл. 37а, ал. 3 НРВПО графикът съдържа данни за трите имена на работника или служителя, заеманата длъжност и организационното (структурното) звено, в което работи, продължителността на основния и допълнителния платен годишен отпуск в работни дни, началната и крайната дата на ползването му, календарната година, за която се полага отпускът, и други данни, свързани с ползването му.
Съгласно чл. 37в НРВПО работодателят допълва графика за работници и служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването му, както и за работници и служители, които са постъпили на работа след утвърждаването му.
Освен това по правилото на чл. 37в, ал. 2 НРВПО при възникване на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер графикът може да се изменя по реда на чл. 173, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 37б НРВПО в графика се включват всички работници и служители, които ще ползват платен годишен отпуск през календарната година. Когато правото на отпуск е придобито при условията на чл. 22, ал. 1, изречение трето от НРВПО, в графика се включва и частта от платения годишен отпуск на работниците и служителите, придобита в предходната календарна година.
В графика може да не се включват работници и служители, които са наети за изпълнение на сезонни работи и дейности.
В графика може да се включва платеният годишен отпуск, ползването на който е отложено, както и неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години.
Съгласно изискванията на чл. 173, ал. 2 КТ работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. В случай че в периода, посочен в графика, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година по реда на чл. 173, ал. 3 КТ.
Правилото е, че отпускът се ползва по искане на правоимащия, отправено до работодателя и след негово писмено разрешение. Разпоредбата на чл. 172 и 173 КТ установява тази процедура. Тя е формална. КТ не установява образци на искането или писменото съгласие.
Макар че законът не предвижда форма и образци за осъществяване на самото ползване на платения годишен отпуск, в практиката се е наложила писмената форма на тези процедури в свободно подготвени писмени документи. Това са заявление за ползване на отпуска, подадено от работника или служителя и заповед за разрешаване на отпуска, подписана от работодателя. Искането и заповедта трябва да съдържат ясно изразена воля за ползване на отпуск, както и уточнения относно времето на ползване (период или начален момент), броя на работните дни и датата на явяване на работа, ако е необходимо.

2. Отлагане и прекъсване на ползването на платен годишен отпуск
Съгласно чл. 176, ал. 1 КТ поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск, в размер не повече от 10 работни дни.
Освен това според правилото на чл. 176, ал. 2 КТ, което е в сила от 01.03.2011 г., при уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер, не повече от 10 работни дни, може да се отложи за следващата календарна година.
Според чл. 173, ал. 7 КТ работодателят може да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие в следните три случая:
1. по време на престой повече от 5 работни дни;
2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
3. в случай че до определената в графика начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не го е поискал. Това означава, че след като веднъж е уточнен периодът на ползване на годишната почивка и записан в графика, работникът или служителят е длъжен да съобрази плановете си и да организира почивката си именно през това време на годината.
Съгласно чл. 37г, ал. 2 НРВПО в изложените случаи по чл. 173, ал. 7 КТ и чл. 176, ал. 1 и 2 КТ работодателят предоставя или отлага ползването на платения годишен отпуск в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя.
Съгласно чл. 173, ал. 9 КТ, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Според чл. 37д НРВПО в тези случаи работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичане на давностния срок по чл. 176а КТ.
От 01.03.2011 г. е в сила правилото на чл. 176, ал. 3 КТ, което гласи, че поради важни производствени причини по инициатива на работодателя и по уважителни причини по инициатива на работника или служителя за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.
Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и поради това, че през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск (чл. 176, ал. 4 КТ).
Съгласно чл. 38 НРВПО ползването на платения годишен отпуск може да се отложи по реда на чл. 176, ал. 4 КТ и за лицата, които ползват отпуск при смърт или тежко заболяване на родител по чл. 167 КТ.
Според чл. 175, ал. 1 КТ, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане. В практиката това обикновено става с устно волеизявление и представяне на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е налице прекъсване на платената годишна почивка.
Извън тези случаи, отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено (чл. 175, ал. 2 КТ).

3. Погасяване на правото на ползване
Според чл. 176а, ал. 1 КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
Тук законодателят отново въвежда едно изключение, предвид необходимостта от отлагане на платената годишна почивка поради това, че лицето е ползвало друг дългосрочен законоустановен отпуск през съответната календарна година. Така когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Съгласно правилото на чл. 38а НРВПО в случаите по чл. 176, ал. 4 КТ давностният срок за ползване на отложения платен годишен отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа.

Накрая ще обърнем внимание, че стари, платени годишни отпуски, които се полагат за времето до 01.01.2010 г., се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение, като правото на ползването им не се погасява по давност.

Процедура по издаване и заверяване на осигурителна книжка на самоосигуряващо се лице

Териториалните поделения на Националния осигурителен институт (НОИ) издават осигурителни книжки на самоосигуряващите се лица след като те са декларирали започването на трудовата си дейност в съответната им териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП). Осигурителните книжки са документа, с който самоосигуряващите се лица доказват осигурителен стаж и доход при пенсионирането си.

Самоосигуряващи се лица са:

- Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия. Такива лица могат да бъдат: лицензирани оценители, адвокати, нотариуси, експерт-счетоводители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането, тези които плащат патентен данък и не са еднолични търговци, дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, лицата регистрирани като упражняващи занаятчийска дейност;
- Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. Управителите в търговски дружества задължително трябва да се самоосигуряват, ако не се осигуряват по договор за управление. Съдружниците, които полагат труд в дружеството, също подлежат на задължително самоосигуряване;
- Лицата, регистрирани като земеделски производители и тютюнопроизводители;

Процедура по издаване на осигурителна книжка:

За да му бъде издадена осигурителна книжка, всяко самоосигуряващо лице трябва да се обърне към ТД на НОИ по постоянен адрес или адрес на регистрация на дружеството, чрез което провеждат осигуряването си. За целта е необходимо да представят следните документи:

- Искане образец ОК-1 за издаване на осигурителна книжка на самоосигуряващо се лице;
- Документ за самоличност.
- Декларацията за започване на дейността - ОкД-5


Преди да бъде издадена осигурителна книжка, за всяко самоосигуряващо се лице се извършва проверка за декларираната от него дата на започването на дейността в съответната дирекция на НАП. Когато датата на започване на дейността не е декларирана в НАП, осигурителна книжка не се издава.

Процедура по заверяване на осигурителни книжки:

Заверяването на осигурителните книжки може да стане при прекратяване на осигуряването или по искане на самоосигуряващото се лице за всяка календарна година до изтичане на следващата година.

Независимо от това, кое Териториално поделение на НОИ е издало осигурителната книжка, заверяването и може да се извърши само по постоянен адрес или адрес на регистрация на дружеството, чрез което самоосигуряващите се провеждат осигуряването си.

Няма фиксиран срок, в който самоосигуряващиет лица са задължени да заверят осигурителните си книжки. Въпреки че не са предвидени административни наказания от НОИ препоръчват те да се заверяват след изтичането на всяка календарна година.

Попълването на осигурителните книжки става от самоосигуряващите се лица, като длъжностното лице от НОИ прави проверка и ако всичко е наред заверява книжката. За всяка година осигурителен стаж се попълват 2 идентични страници (лист 1 и 2). За всеки месец от годината се попълват данни за броя на работните дни, за които са внесени осигурителни вноски. В книжката се отбелязва избраният месечен осигурителен доход, върху който авансово през годината са внесени осигурителните вноски. Вписва се и размерът на осигурителната вноска в процент в зависимост от вида на осигуряването, избран от самоосигуряващия се – той е имал право на избор да се осигурява за фонд “Пенсии” или едновременно за фонд “Пенсии” и фонд “Общо заболяване и майчинство”. Попълват се и датите, на които са внесени авансовите осигурителни вноски.

За да заверят осигурителната книжка и да признаят осигурителния стаж на самоосигуряващия се, окончателният размер на месечния му осигурителен доход, попълнен в книжката, трябва да е равен на този, вписан в Таблица 1 от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, която се попълва при подаването на годишната данъчна декларация. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година.

Ако самоосигуряващите се лица, които са се осигурявали за „Общо заболяване и майчинство”, са били неработоспособни или са ползвали отпуск за бременност, раждане или отглеждане на дете, това се отбелязва на обратната страна на лист 1 и 2 от осигурителната книжка.

След като всичко надлежно е попълнено, самоосигуряващото се лице лично или чрез пълномощник представя осигурителна си книжка в съответното териториално поделение на НОИ, където се заверяват от финансов ревизор. За да се осъществи заверката обаче, трябва да са изпълнени следните условия:

- да са внесени авансовите осигурителни вноски за всеки месец от периода на дейността;
- да са подадени данните с декларация образец № 1;
- да са внесени окончателните осигурителни вноски, когато такива се дължат.

Финансовите ревизори правят проверка в информационната система на НОИ и преценяват, дали всички условия за заверка са налице. Ако данните от информационната система не са достатъчни да се прецени категорично дали всички условия, даващи право за заверяване на осигурителната книжка са изпълнени, самоосигуряващите се трябва да представят всички документи, които биха помогнали на ревизорите да направят адекватна преценка – преводни нареждания, документи за регистрация и др. в зависимост от всеки конкретен случай. Данните за окончателния размер на осигурителния доход се получават в НОИ служебно от Националната агенция за приходите. Осигурителните книжки се заверяват след наличието на тези данни.

На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО, осигурените лица могат да подават жалби пред ръководителя на ТП на НОИ срещу отказ за заверяване на осигурителна книжка. Жалбите могат да се подават независимо от това дали има, или не писмен отказ за заверяването на осигурителната книжка.

Граждански договор – осигуряване

Какъв е редът за осигуряване на  физическите лица, които полагат труд по извънтрудово правоотношение /без да имат трудово правоотношение с работодател,лицето работи по договор за поръчка или по т.нар. граждански договори/?
 Общественото осигуряване се извършва на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ). Тези лица са осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт - т.е. осигурителните вноски се внасят във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

Ако лицата, на които им е възложена работа по граждански договор, са пенсионери, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са по желание.

По отношение на самоосигуряващите се лица, при изплащане на възнаграждение по извънтрудово правоотношение, осигурителни вноски не се внасят от възложителя и не се удържат от възнаграждението, а самоосигуряващите се лица внася сами осигуровките върху тези доходи при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход (чл. 11 от НООСЛБГРЧ). С други думи възложителите по гражданските договори не изчисляват и не внасят никакви осигурителни вноски на лица, които работят при тях по извънтрудово правоотношение /граждански договори/, но последните трябва да декларират, че са самоосигуряващи се по смисъла на КСО.

В случай, че лицата полагат труд по силата на граждански договор при един или повече възложители, не са осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение или сборът от възнагражденията след намаляване с разходите за дейността е равно или над една минимална работна заплата, съгласно чл.4, ал. 3, т. 5 от КСО подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В случай, че изчислената по горепосочения начин сума е под една минимална работна заплата, вноски за държавно обществено осигуряване не се дължат, но здравноосигурителните вноски са дължими. Те се внасят по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, като това се извършва от самото лице, а не от възложителя по договора.

Ако лицата, работещи без трудово правоотношение, са осигурени на друго основание през месеца, върху полученото възнаграждение (независимо какъв е размерът му) след приспадане на нормативно признатите разходи се дължат осигурителни вноски. Така в този случай всеки от осигурителите дължи поотделно осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), но общия осигурителен доход за всяко лице не трябва да надвишава определения в ЗБДОО за съответната година месечен размер на максималния осигурителния доход. За 2012г. той е 2000 лв.

По силата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. Внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО (210 лв.) – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;
2. Подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1.

Лицата работещо по граждански договор, които не са осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение или сборът от възнагражденията след намаляване с нормативно признатите разходи е под една минимална работна заплата, има две задължения по смисъла на ЗЗО:
1. Да внесе за своя сметка здравноосигурителна вноска за месец септември, върху сума, която не може да бъде по-малко от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица през тази година;
2. Да подаде декларация, пред съответната ТД на НАП, че е започнало да се осигурява на това основание. Декларацията се подава еднократно, при възникването на задължението за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. В случай, че лицето вече се осигурява по този ред и е подало декларация за това, повторна декларация не е необходима.

Всеки възложител по граждански договори следва да изисква необходимата информация от изпълнителя по договора, за да прецени доколко осигурителните вноски са дължими. Изпълнителя отговаря за достоверността на информацията. Ако тя не е вярна, може да се стигне до неначисляване и невнасяне на осигурителни вноски, както и те да се начислят върху доход по-голям от максималния месечен осигурителен доход. В първия случай на осигурителите могат да бъдат съставени актове за начет за невнесените осигурителни вноски и дължимите лихви. Освен това може да им бъде наложена административна глоба по реда на чл. 349 от КСО. Във втория случай вноските се явяват недължимо внесени и осигурителите имат възможност да отправят искане за възстановяването им пред компетентната ТД на НАП.

За да се изплати възнаграждението на лицата, работещи по силата на граждански договор, трябва да има съставена от възложителя Сметка за изплатени суми и Служебна бележка, като чрез нея се удържат и осигурителните вноски, които са за сметка на лицето.

На основание чл. 6, ал. 3, т. 8 и т. 9 от КСО, от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя, както следва:
- 7,9% за сметка на осигуреното лице,
- 9,9% за сметка на осигурителя.
Осигурителните вноски за фонд „Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., са както следва:
- 5,7% за сметка на осигуреното лице,
- 7,1% за сметка на осигурителя.

Вноските се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 550110 независимо от това дали вноските са съответно за родените преди 1 януари 1960 г. или за тези родени след тази дата.

Здравноосигурителната вноска се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение 60:40. Общият размер на здравноосигурителната вноска през е 8%, като 4,8% са за сметка на възложителя, а 3,2% са за сметка на изпълнителя (осигурения) - чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Вноските се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 560101.

Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО в УПФ) се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва (чл. 157, ал. 3 от КСО):
- 2,2% за сметка на осигуреното лице;
- 2,8% за сметка на осигурителя (възложителя по договора).
Вноските се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 58 01 23.

С преводните нареждания, с които се внасят осигурителните вноски се вписва общата сума на дължимите вноски - като за сметка на осигурителите така и за сметка на осигурените. Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица се удържат от възнаграждението на лицето и се внасят от осигурителите.

Осигурителните вноски за лицата, работещи по граждански договори, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено възнаграждението им. Внасянето може да стане в банките или в пощенските клонове и станции по съответните сметки за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване, разкрити от НАП. Вноските се внасят с преводни нареждания за всеки месец поотделно чрез прехвърляне от сметките на осигурителите по съответната сметка на НАП.

От началото на 2009 г. на лицата, работещи по граждански договори, вече не се издават и заверяват осигурителни книжки. Осигурителният стаж и доход на тези лица се доказват с данните, подадени с Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“. Всяко лице, което е работило по граждански договор преди тази дата следва да има издадена и заверена осигурителна книжка. В случай, че през един и същи период лицето работи при няколко възложители, всеки от възложителите прави необходимите вписвания в осигурителната книжка.

Заверяването на осигурителния стаж и осигурителния доход в осигурителната книжка се извършва след проверка на представените от лицата документи – сметки за изплатени суми и служебни бележки към тях, граждански договори /ако има такива/, други служебни бележки издадени от осигурителите удостоверяващи размера на осигурителния доход за всеки месец от срока на договора на осигуреното лице.

Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с нормативно признатите разходи, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора.

Когато лицето е работило без трудово правоотношение и е било осигурено и на друго основание по КСО, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя, като полученото възнаграждение след намаляването с нормативно признатите разходи се раздели на средно дневната минимална работна заплата за страната.За един месец осигурителен стаж на лицата, които не са били осигурени на друго основание се зачита месецът, през който те са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната и върху нея са внесени или са дължими осигурителни вноски.

Самоосигуряващи се лица – осигуряване

В обхвата на самоосигуряващи се лица влизат:
- Упражняващите свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация - журналисти, адвокати, консултанти, архитекти, експерт-счетоводители, одитори, нотариуси, частни съдебни изпълнители, лицензирани оценители и др.;
- Всички еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества;
- Регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители;

Самоосигуряващите се лица са задължени да подадат 3 вида осигурителни декларации:
1. Декларация за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност.
Декларацията се подава в 7 дневен срок от започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на дейност. Когато самоосигуряващото се лице иска да промени вида на осигуряването си, трябва да подаде този вид декларация до края на месец януари.
2. Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице".
Този вид декларация се подава ежемесечно до 10 дни след като са платени дължимите осигурителни вноски или еднократно до 20 февруари 2012 година, ако са избрали да се осигуряват само за фонд „Пенсии" на Държавното обществено осигуряване.
Декларация образец 1 съдържа данни за социално, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, Учителски пенсионен фонд, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", както и за облагаемия доход.
3. Декларация образец 6.
Този вид декларация съдържа данни за дължими осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица. Подава се еднократно в срока на подаване на годишната данъчната декларация, съответно срокът, в който те са задължени да представят справки №1 и №2 от данъчната декларация. Тези справки служат за определяне на окончателния размер на осигурителния доход и окончателния размер на дължимите от тях задължителни осигурителни вноски.

Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2012 год.:

1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към ЗБДОО;

2. минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2012 год. зависи от окончателния им доход от дейността като самоосигуряващи се лица за 2010 год. (деклариран към 30.04.2011 год.), както следва:

• до 5400 лв. - 420 лв.;
• от 5400,01 лв. до 6500 лв. - 450 лв.;
• от 6500,01 лв. до 7500 лв. - 500 лв.;
• над 7500 лв. - 550 лв.

Минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, които не са осъществявали дейност през 2010 год., както и на започналите дейност през 2011 год. или 2012 год. е 420 лв.

3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;

4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2000 лв.

За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по ал. 1, т. 2, буква “а”, т.е. 420 лв.

 Осигурителните вноски се внасят до 10 число на месеца следващ месеца, за който се отнасят.

Работа по втори трудов договор през периода на бременност и раждане и отглеждане на малко дете

Съгласно чл. 46, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са им издадени актове от здравните органи.

На основание тази разпоредба лицата, които продължават да упражняват трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, през периодите, за които са им издадени болнични листове за временна неработоспособност или бременност и раждане (за срок до 135 календарни дни), нямат право на парично обезщетение за тези периоди.

Когато обаче едно лице, осигурено по едно правоотношение или основание за осигуряване към деня на настъпване на риска, продължава да ползва отпуск за бременност и раждане и да получава обезщетение, има право да получава паричното обезщетение и за остатъка от периода след 135-я календарен до 410 календарни дни по заявление-декларация, приложение 2 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО в пълен размер по това правоотношение/основание, в случай че започне работа и по друго правоотношение/основание и не ползва отпуск по него.

Видно от гореизложеното, ако Вие получавате парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО по заявление-декларация, приложение 2 за остатъка от периода до 410 календарни дни, няма проблем да започнете работа по друго правоотношение и да получавате в пълен размер паричното си обезщетение при бременност и раждане.

В случаите, когато майката ползва отпуск за отглеждане на дете по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда и без да прекъсне неговото ползване, започне работа при друг работодател или възложител, обезщетението по чл. 53, ал. 1 от КСО – за отглеждане на малко дете следва да се изплаща в пълен размер до прекратяването или изтичането на отпуска за отглеждане на детето чрез работодателя, който го е разрешил.

Работа по граждански договор през периода на майчинство.

 Ползвам отпуск за бременност и раждане. Мога ли да започна работа по граждански договор и едновременно с това да получавам полагащото ми се парично обезщетение? Ако мога, от кога? През периода до 410 календарни дни или за периода за отглеждане на дете до 2-годишна възраст?

Съгласно чл. 48а и 52а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за майчинство (за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете) имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат не по-малко от 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Обезщетението за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО се изплаща за времето на ползване на съответния отпуск.

Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договор), е регламентирано в чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Съгласно посочените разпоредби осигуряването е само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица нямат нито задължение, нито право да се осигуряват за общо заболяване и майчинство.

Ако Вие, като осигурено за общо заболяване и майчинство лице, през времето на отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст получавате парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО, съответно по чл. 53 от КСО, полагането на труд без трудово правоотношение (граждански договор), не е пречка за получаване на паричното обезщетение.