Как може да се възстанови ДДС от ЕС (Европейски съюз) ?

Кога може да се възстанови ДДС от ЕС (Европейски съюз)?- Може да се възстанови ДДС от ЕС ако сте фирма регистрирана по ДДС в България.
- Имате фактури издадени от фирми в ЕС, в който са ви начислили ДДС.
- Начислен ДДС се възстановява за закупени стоки и/ или услуги за които фирмата ви би имала право на данъчен кредит ако тези стоки и/ или услуги бяха закупени в България.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба Н-9 за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Европейския съюз:
" Правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност за закупени стоки и получени услуги се отнася за фактурирани доставки, по които данъкът е станал изискуем, както и за осъществен внос на територията на страната през периода на възстановяване."
Съгласно чл. 2 от същата наредба следва да отговаряте на следните условия:
1. за периода на възстановяване не сте имали седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива - постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната от ЕС, от която искате да възстановявате;
2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната от ЕС, от която искате да възстановявате с изключение на доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице - платец на данъка;
3. да сте регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в България.
Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява чрез подаване на искане за възстановяване до компетентния орган по приходите на Националната агенция за приходите, посредством електронен портал и се прикачват всички необходими документи, доказващи доставката.
Срокът за възстановяване на ДДС от всики държави в ЕС е най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка (т.е. ако фактурите са от 2012 год. данъка по тях трябва да се поиска до 30.09.2013 год.).

Договор за управление и контрол – ДУК

Договорът за управление и контрол нормативно е обоснован в Търговския закон. Там е посочено, че отношенията между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик / за справка чл. 141, ал. 7/ .
Правната теория и съдебната практика разглеждат договора за възлагане на управление като разновидност на договора за поръчка, регламентиран от ЗЗД, или като самостоятелен тип договор, уреждан от гражданското законодателство. Доколкото не е предвидено друго от нормативна гледна точка за този вид договори могат да се прилагат общите разпоредби на гражданското право. Договорът за управление е вид граждански договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При гражданските договори няма работодател, а възложител, няма работници и служители, а изпълнители и следователно разпоредбите на Кодекса на труда не намират приложение спрямо тези договори. При евентуално неизпълнение на задълженията по граждански договор от насрещната страна, защитата се осъществява по общите гражданскоправни способи.
Социално осигуряване
Управителите на търговски дружества се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази точка попадат изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Осигурителният доход са получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения. Той не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година и не може да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход.
ВАЖНО! Тук е мястото да бъде обяснена една много важна особенност на договора за управление и контрол, която го отличава съществено от трудовите договори по повод определянето на осигурителния доход пропорционално на отработеното време. Продължителността на работното време е част от съдържанието на трудовия договор и се определя съобразно разпоредбите на Кодекса на труда. Уговарянето на работа през определени дни от месеца и/или за непълно работно време е правна възможност, предвидена в чл. 114 от КТ, съответно в чл. 138, ал. 1 от КТ. Правата и задълженията на страните по договорите за управление и контрол се уреждат съгласно изискванията на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, поради което наличието на подобна клауза в договор за управление и контрол е без юридическа стойност за осигурителния режим на лицето, изпълнител по договора. Предвид изложеното, когато отношенията между страните, свързани с управлението на търговското дружество не са уредени по Кодекса на труда, а е сключен договор за възлагане на управлението по чл. 141, ал. 7 от ТЗ, задължително осигуряването е върху доход, не по-малък от съответния минимален „праг”, независимо че договорът може да е сключен за работа по няколко часа дневно или седмично. Що се отнася до разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, тя се прилага единствено в случаите, когато лицето не е работило през целия месец по договор за управление и контрол, например: при временна неработоспособност или друг отпуск, за който не се изплаща възнаграждение, както и при започване или прекратяване на трудовата дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. В тези случаи минималния месечен осигурителен доход се определя пропорционално на работните дни през месеца, без значение на отработените часове на ден.
Здравно осигуряване.
Здравното осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО внасят осигурителните вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход като спазват реда, определен в чл. 6, ал. 10 от КСО.
От цитираната разпоредба на КСО е видно, че водещ по отношение реда за определяне максималния месечен размер на осигурителния доход е доходът по трудови и/или по служебни правоотношения. Съгласно посочения ред на определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход, ако едно лице работи едновременно по ТД и по ДУК, към доходите по трудови и/или служебни правоотношения следва да бъдат прибавени доходите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Това следва да се извърши по хронологичния ред на датите на сключване на тези договори.
Признаване на осигурителен стаж.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Тази постановка обаче се прилага за работниците и служителите по трудови правоотношения. В т. 3 от същата разпоредба е регламентирано, че за осигурителен стаж на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се признава времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2 т. 3 от КСО.
От 01.01.2009 година за ДУК не се попълват и заверяват осигурителни книжки, за периодите в осигуряване, след тази дата, данните се вземат от персоналния регистър на осигурените лица.
Данъчно облагане.
От 01.01.2008 г., с разпоредбата на буква “з” на точка 26 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), лицата по договори за управление и контрол, включително членовете на управителни и контролни органи на предприятия, изрично са посочени в обхвата на доходите от трудови правоотношения. Тази съществена промяна в данъчното третиране на доходите по договори за управление означава, че от този момент нататък за станите по тези договори важат постановките от ЗДДФЛ, касаещи трудовите правоотношения и по конкретно:
- по отношение на формирането на облагаемия доход и годишната данъчна основа вече се прилагат разпоредбите на чл. 24 и 25 ЗДДФЛ (а не на чл. 29-30 ЗДДФЛ, приложими за лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения – граждански договор);
Формирането на облагаемия доход за лицата по договори за управление и контрол по реда, приет за лицата по трудови правоотношения означава, че при определяне на облагаемия доход вече не следва да се приспадат нормативно признати разходи в размер на 10%.
- по отношение на авансовото облагане приложение намира вече нормата на чл. 42 ЗДДФЛ (а не на чл. 43 ЗДДФЛ, приложим за лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения);
Това означава, че за разлика от досегашната практика, при авансово облагане на посочените доходи могат да се вземат предвид данъчни облекчения за намалена работоспособност по реда на чл. 18, ал. 2 ЗДДФЛ (660 лв. месечно) или за лични вноски (премии) по договори за доброволно осигуряване или животозастраховане, по реда на чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ, т.е. в размер до 10 на сто от облагаемия доход, получен през съответния месец, намален със задължителните лични осигуровки.
Авансовото удържане на данъка (аналогично на лицата по трудови правоотношения) не би следвало да се документира със Сметка за изплатени суми и Служебна бележка по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ.
- по отношение на удостоверяването на удържания данък вече се прилагат разпоредбите на чл. 45, ал. 1 ЗДДФЛ за издаване на Служебна бележка от работодателя (а не на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ за издаване на Сметка за изплатени суми, приложим за лица, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения);
- по отношение на определянето на дължимия годишен данък вече се прилага чл. 49 ЗДДФЛ за определяне на годишния данък от основния работодател, който до 31.12.2007 г. нямаше отношение към лицата по договори за управление и контрол;

 

Източник : Плюс и Минус 

Парични обезщетения за безработица по Кодекса за социално осигуряване.

Парични обезщетения за безработица по Кодекса за социално осигуряване.
Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран в глава четвърта “а” на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица(НОИПОБ).
1. Условия за придобиване на право на парично обезщетение за безработица:
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

• са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта;
• не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;
• не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.

(чл. 54а, ал. 1 КСО)
2. Периоди, които се зачитат при определяне правото на парично обезщетение за безработица:
При определяне на правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето:

• на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
• на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
• на неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;
• зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.

(чл. 54а, ал. 2 КСО)
3. Ред за отпускане на обезщетението:
Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и ред, определени с Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ).
(чл. 54а, ал. 3 и ал. 7 КСО)
4. Документи, които се подават от лицата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица:
Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на заявление по образец, приложение 1 към чл. 1, ал. 1 от НОИПОБ, подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт лично от лицата по постоянен или настоящ адрес. Към заявлението се прилагат:

• документ за регистрация като безработен от Агенцията по заетостта;
• акт за прекратяване на правоотношението – оригинал за справка и копие;
• документи, удостоверяващи общ трудов и/или служебен стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна;
• декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица по образец, приложение 4 към чл. 1, ал. 4 от НОИПОБ;
• копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка;
• удостоверение за настоящ адрес, ако лицето е избрало да подаде заявление по настоящ адрес;
• документ за самоличност – за справка.

При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ изпраща на лицето уведомително писмо собратна разписка в 7-дневен срок от приемането на документите, като му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.
Когато в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
(чл. 1, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 НОИПОБ)
5. Начална дата на обезщетението за безработица:
Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

• заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата;
• лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичане на тримесечния срок, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението.
Ако заявлението е подадено в тримесечен срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на 7-дневния срок от прекратяване на осигуряването, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението.
(чл. 54а, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 КСО)
6. Размер на паричното обезщетение за безработица:
Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по – малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. От 01.01.2012 г. този размер е 7,20 лв.
(чл. 54б, ал.1 КСО)
7. Изключения от правилото за определяне размера на паричното обезщетение за безработица:
Безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, както и безработните лица, придобили право на обезщетение преди изтичане на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение, получават минималния дневен размер на обезщетението за безработица съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за срок 4 месеца.
(чл. 54б, ал. 3 и ал. 4 КСО)
8. Определяне на месечното парично обезщетение за безработица:
Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.
(чл. 54б, ал. 5 КСО)
9. Парично обезщетение за безработица на лица, наети на работа на непълно работно време:
Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащане.
(чл. 54б, ал. 6 КСО)
10. Особености при определяне размера на паричното обезщетение за безработица:
Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

• за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година – среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период;
• за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане – доходът, от който е определено паричното обезщетение;
• за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
• за времето, през което лицето не е осигурено за безработица – среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.

(чл. 54б, ал. 7 КСО)
11. Определяне на периода, за който се отпуска паричното обезщетение за безработица и срокове за изплащането му:
Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат за период в зависимост от продължителността на осигурителния стаж както следва:

Осигурителен стаж (години)	Период за изплащане  на обезщетението (месеци)
до 3	4
3 до 5	6
5 до 10	8
10 до 15	9
15 до 20	10
20 до 25	11
над 25	12

За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетението се зачита трудовият стаж до 01.01.2002 г. по Кодекса на труда или по други специални закони и времето след тази дата, през което лицето е осигурено за безработица.
(чл. 54в, ал 1 и ал 2 КСО)
12. Спиране и възобновяване изплащането на паричните обезщетения за безработица:
Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование.
Изплащането на обезщетението за безработица се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.
Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените обстоятелства в срок до 7 работни дни.
(чл. 54г, ал. 1-3 КСО)
13. Прекратяване и възстановяване изплащането на паричните обезщетения за безработица:
Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

• започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО;
• прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
• при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;
• смърт на безработния.

(чл. 54д, ал. 1 КСО)
Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените обстоятелства в срок до 7 дни.
(чл. 54д, ал. 3 КСО)
Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява трудова дейност – основание за задължително осигуряване, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.
(чл. 54д, ал. 5 КСО)
14. Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица:
Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата без лихва до изтичане на срока за доброволно погасяване на задължението за следните периоди:

• за периода, за който на лицето е изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт, когато уволнението е отменено като незаконно;
• за периода, за който на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране;
• за периода, за който лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.

(чл. 54е, ал. 1 и ал. 3 КСО)
В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията при отмяна на уволнението като незаконно осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
(чл. 54е, ал. 2 КСО)
Лицата, които не са възстановили полученото парично обезщетение за безработица, когато уволнението им е отменено като незаконно, нямат право на такова обезщетение до пълно възстановяване на дължимите суми с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснато парично обезщетение за безработица.
(чл. 54е, ал. 5 КСО)
15. Възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица:
Лице, което не е декларирало в законоустановените срокове настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на парично обезщетение за безработица, върху периода за изплащане или размера му, и продължава да го получава, връща неправомерно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО.
(чл. 7, ал. 2 КСО, чл. 113 КСО)
16. Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица, както и за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица:
Паричните обезщетения за безработица се отпускат, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от приемане на заявлението или от деклариране на сътветните обстоятелства. Същото длъжностно лице издава разпореждане и за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица.
(чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2, чл. 54е, ал. 4 КСО, чл. 5, ал. 1 НОИПОБ)
17. Ред за изплащане на паричните обезщетения за безработица:
Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка. Обезщетенията се превеждат на всяка банка на 15-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
(чл. 54ж, ал. 3 КСО, чл. 12 НОИПОБ)
18. Уважителна причина:
За целите на паричните обезщетения за безработица “уважителни причини” са: задържане от органите на властта; явяване в съд или друг държавен орган;участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на Националния осигурителен институт е уведомено своевременно.
(допълнителна разпоредба на НОИПОБ).
Източник: НОИ

Отчитане доходите на регистриран земеделски производител

Относно: документиране и отчитане доходите на регистриран земеделски производител

Видно от описаната в запитването фактическа обстановка, Вие сте физическо лице, регистриран земеделски производител, чийто доходи са от производството на непреработена животинска продукция – краве мляко. Въпросът Ви е, какви счетоводни документи трябва да издавате на клиентите си при продажбата на произведеното от Вас краве мляко от мястото където отглеждате животните?
.

Разпоредбата на чл.118 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в сила от 01.01.2007 г., задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от фискално устройство /ФУ/, независимо дали му е поискан друг данъчен документ, а получателя е длъжен да я съхранява до напускане на обекта. Редът и начина на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н -18 на министъра на финансите от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва по банков път.
По смисъла на §1, т.41 от Допълнителната разпоредба на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл.4 и чл.5 от Наредба № Н-18/2006 г.
В чл.4 от същата Наредба са посочени лицата, които нямат задължение да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ и като такива в т.2 на същия член, са посочени продажбите на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
По отношение отчитането на придобитите доходи е приложима разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ, съгласно която данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
По силата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 /доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец/, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Реквизитите по чл.7, ал.1 от ЗСч са:
- наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/ на издателя и получателя;
- предмет и стойностно изражение на стопанската операция; 

Графикът за отпуските – Утвърждаване, допълване и извършване на промени

Представяме Ви една статия на Жанет БОГОМИЛОВА / юрист/ публикувана в списание "Труд и право" бр. 07/2012 , относно изготвянето на графика на отпуските.

1. Изготвяне на график и ред за ползване на платения годишен отпуск
Съгласно чл. 172 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.

ВАЖНО: Графикът е официален писмен вътрешен акт на предприятието. Работодателите или определени от тях длъжностни лица следва да изготвят графика, така че платеният годишен отпуск да се предоставя ритмично и последователно на работниците и служителите от отделните звена и ползването му да не разстрои трудовия процес.

От друга страна, според чл. 173, ал. 1 КТ графикът се изготвя, така че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Както вече сме коментирали на страниците на списанието, документът следва да се изработи в края на предходната година. Член 173, ал. 1 КТ изисква графикът за следващата календарна година да се утвърди от работодателя до 31 декември на текущата година.
Според чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) преди да утвърди графика по чл. 173, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да покани всички работници и служители да заявят своите предпочитания за времето, през което наведнъж или на части желаят да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, както и за предходни календарни години. При предварителната подготовка на графика следва да се вземат предвид личните предпочитания на работниците и служителите от всяко звено на предприятието кога искат да ползват отпуска си.
Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за утвърдения график и да държи на тяхно разположение на подходящо място в предприятието екземпляр от графика.
При изготвянето на графика задължително следва да се проведат консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Това са представителите, които работниците и служителите избират на общо събрание, за да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя.
Според чл. 37а, ал. 3 НРВПО графикът съдържа данни за трите имена на работника или служителя, заеманата длъжност и организационното (структурното) звено, в което работи, продължителността на основния и допълнителния платен годишен отпуск в работни дни, началната и крайната дата на ползването му, календарната година, за която се полага отпускът, и други данни, свързани с ползването му.
Съгласно чл. 37в НРВПО работодателят допълва графика за работници и служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването му, както и за работници и служители, които са постъпили на работа след утвърждаването му.
Освен това по правилото на чл. 37в, ал. 2 НРВПО при възникване на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер графикът може да се изменя по реда на чл. 173, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 37б НРВПО в графика се включват всички работници и служители, които ще ползват платен годишен отпуск през календарната година. Когато правото на отпуск е придобито при условията на чл. 22, ал. 1, изречение трето от НРВПО, в графика се включва и частта от платения годишен отпуск на работниците и служителите, придобита в предходната календарна година.
В графика може да не се включват работници и служители, които са наети за изпълнение на сезонни работи и дейности.
В графика може да се включва платеният годишен отпуск, ползването на който е отложено, както и неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години.
Съгласно изискванията на чл. 173, ал. 2 КТ работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. В случай че в периода, посочен в графика, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година по реда на чл. 173, ал. 3 КТ.
Правилото е, че отпускът се ползва по искане на правоимащия, отправено до работодателя и след негово писмено разрешение. Разпоредбата на чл. 172 и 173 КТ установява тази процедура. Тя е формална. КТ не установява образци на искането или писменото съгласие.
Макар че законът не предвижда форма и образци за осъществяване на самото ползване на платения годишен отпуск, в практиката се е наложила писмената форма на тези процедури в свободно подготвени писмени документи. Това са заявление за ползване на отпуска, подадено от работника или служителя и заповед за разрешаване на отпуска, подписана от работодателя. Искането и заповедта трябва да съдържат ясно изразена воля за ползване на отпуск, както и уточнения относно времето на ползване (период или начален момент), броя на работните дни и датата на явяване на работа, ако е необходимо.

2. Отлагане и прекъсване на ползването на платен годишен отпуск
Съгласно чл. 176, ал. 1 КТ поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск, в размер не повече от 10 работни дни.
Освен това според правилото на чл. 176, ал. 2 КТ, което е в сила от 01.03.2011 г., при уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер, не повече от 10 работни дни, може да се отложи за следващата календарна година.
Според чл. 173, ал. 7 КТ работодателят може да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие в следните три случая:
1. по време на престой повече от 5 работни дни;
2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
3. в случай че до определената в графика начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не го е поискал. Това означава, че след като веднъж е уточнен периодът на ползване на годишната почивка и записан в графика, работникът или служителят е длъжен да съобрази плановете си и да организира почивката си именно през това време на годината.
Съгласно чл. 37г, ал. 2 НРВПО в изложените случаи по чл. 173, ал. 7 КТ и чл. 176, ал. 1 и 2 КТ работодателят предоставя или отлага ползването на платения годишен отпуск в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя.
Съгласно чл. 173, ал. 9 КТ, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Според чл. 37д НРВПО в тези случаи работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичане на давностния срок по чл. 176а КТ.
От 01.03.2011 г. е в сила правилото на чл. 176, ал. 3 КТ, което гласи, че поради важни производствени причини по инициатива на работодателя и по уважителни причини по инициатива на работника или служителя за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.
Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и поради това, че през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск (чл. 176, ал. 4 КТ).
Съгласно чл. 38 НРВПО ползването на платения годишен отпуск може да се отложи по реда на чл. 176, ал. 4 КТ и за лицата, които ползват отпуск при смърт или тежко заболяване на родител по чл. 167 КТ.
Според чл. 175, ал. 1 КТ, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане. В практиката това обикновено става с устно волеизявление и представяне на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е налице прекъсване на платената годишна почивка.
Извън тези случаи, отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено (чл. 175, ал. 2 КТ).

3. Погасяване на правото на ползване
Според чл. 176а, ал. 1 КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
Тук законодателят отново въвежда едно изключение, предвид необходимостта от отлагане на платената годишна почивка поради това, че лицето е ползвало друг дългосрочен законоустановен отпуск през съответната календарна година. Така когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Съгласно правилото на чл. 38а НРВПО в случаите по чл. 176, ал. 4 КТ давностният срок за ползване на отложения платен годишен отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа.

Накрая ще обърнем внимание, че стари, платени годишни отпуски, които се полагат за времето до 01.01.2010 г., се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение, като правото на ползването им не се погасява по давност.

Процедура по издаване и заверяване на осигурителна книжка на самоосигуряващо се лице

Териториалните поделения на Националния осигурителен институт (НОИ) издават осигурителни книжки на самоосигуряващите се лица след като те са декларирали започването на трудовата си дейност в съответната им териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП). Осигурителните книжки са документа, с който самоосигуряващите се лица доказват осигурителен стаж и доход при пенсионирането си.

Самоосигуряващи се лица са:

- Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия. Такива лица могат да бъдат: лицензирани оценители, адвокати, нотариуси, експерт-счетоводители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането, тези които плащат патентен данък и не са еднолични търговци, дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, лицата регистрирани като упражняващи занаятчийска дейност;
- Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. Управителите в търговски дружества задължително трябва да се самоосигуряват, ако не се осигуряват по договор за управление. Съдружниците, които полагат труд в дружеството, също подлежат на задължително самоосигуряване;
- Лицата, регистрирани като земеделски производители и тютюнопроизводители;

Процедура по издаване на осигурителна книжка:

За да му бъде издадена осигурителна книжка, всяко самоосигуряващо лице трябва да се обърне към ТД на НОИ по постоянен адрес или адрес на регистрация на дружеството, чрез което провеждат осигуряването си. За целта е необходимо да представят следните документи:

- Искане образец ОК-1 за издаване на осигурителна книжка на самоосигуряващо се лице;
- Документ за самоличност.
- Декларацията за започване на дейността - ОкД-5


Преди да бъде издадена осигурителна книжка, за всяко самоосигуряващо се лице се извършва проверка за декларираната от него дата на започването на дейността в съответната дирекция на НАП. Когато датата на започване на дейността не е декларирана в НАП, осигурителна книжка не се издава.

Процедура по заверяване на осигурителни книжки:

Заверяването на осигурителните книжки може да стане при прекратяване на осигуряването или по искане на самоосигуряващото се лице за всяка календарна година до изтичане на следващата година.

Независимо от това, кое Териториално поделение на НОИ е издало осигурителната книжка, заверяването и може да се извърши само по постоянен адрес или адрес на регистрация на дружеството, чрез което самоосигуряващите се провеждат осигуряването си.

Няма фиксиран срок, в който самоосигуряващиет лица са задължени да заверят осигурителните си книжки. Въпреки че не са предвидени административни наказания от НОИ препоръчват те да се заверяват след изтичането на всяка календарна година.

Попълването на осигурителните книжки става от самоосигуряващите се лица, като длъжностното лице от НОИ прави проверка и ако всичко е наред заверява книжката. За всяка година осигурителен стаж се попълват 2 идентични страници (лист 1 и 2). За всеки месец от годината се попълват данни за броя на работните дни, за които са внесени осигурителни вноски. В книжката се отбелязва избраният месечен осигурителен доход, върху който авансово през годината са внесени осигурителните вноски. Вписва се и размерът на осигурителната вноска в процент в зависимост от вида на осигуряването, избран от самоосигуряващия се – той е имал право на избор да се осигурява за фонд “Пенсии” или едновременно за фонд “Пенсии” и фонд “Общо заболяване и майчинство”. Попълват се и датите, на които са внесени авансовите осигурителни вноски.

За да заверят осигурителната книжка и да признаят осигурителния стаж на самоосигуряващия се, окончателният размер на месечния му осигурителен доход, попълнен в книжката, трябва да е равен на този, вписан в Таблица 1 от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, която се попълва при подаването на годишната данъчна декларация. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година.

Ако самоосигуряващите се лица, които са се осигурявали за „Общо заболяване и майчинство”, са били неработоспособни или са ползвали отпуск за бременност, раждане или отглеждане на дете, това се отбелязва на обратната страна на лист 1 и 2 от осигурителната книжка.

След като всичко надлежно е попълнено, самоосигуряващото се лице лично или чрез пълномощник представя осигурителна си книжка в съответното териториално поделение на НОИ, където се заверяват от финансов ревизор. За да се осъществи заверката обаче, трябва да са изпълнени следните условия:

- да са внесени авансовите осигурителни вноски за всеки месец от периода на дейността;
- да са подадени данните с декларация образец № 1;
- да са внесени окончателните осигурителни вноски, когато такива се дължат.

Финансовите ревизори правят проверка в информационната система на НОИ и преценяват, дали всички условия за заверка са налице. Ако данните от информационната система не са достатъчни да се прецени категорично дали всички условия, даващи право за заверяване на осигурителната книжка са изпълнени, самоосигуряващите се трябва да представят всички документи, които биха помогнали на ревизорите да направят адекватна преценка – преводни нареждания, документи за регистрация и др. в зависимост от всеки конкретен случай. Данните за окончателния размер на осигурителния доход се получават в НОИ служебно от Националната агенция за приходите. Осигурителните книжки се заверяват след наличието на тези данни.

На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО, осигурените лица могат да подават жалби пред ръководителя на ТП на НОИ срещу отказ за заверяване на осигурителна книжка. Жалбите могат да се подават независимо от това дали има, или не писмен отказ за заверяването на осигурителната книжка.

Граждански договор – осигуряване

Какъв е редът за осигуряване на  физическите лица, които полагат труд по извънтрудово правоотношение /без да имат трудово правоотношение с работодател,лицето работи по договор за поръчка или по т.нар. граждански договори/?
 Общественото осигуряване се извършва на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ). Тези лица са осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт - т.е. осигурителните вноски се внасят във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

Ако лицата, на които им е възложена работа по граждански договор, са пенсионери, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са по желание.

По отношение на самоосигуряващите се лица, при изплащане на възнаграждение по извънтрудово правоотношение, осигурителни вноски не се внасят от възложителя и не се удържат от възнаграждението, а самоосигуряващите се лица внася сами осигуровките върху тези доходи при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход (чл. 11 от НООСЛБГРЧ). С други думи възложителите по гражданските договори не изчисляват и не внасят никакви осигурителни вноски на лица, които работят при тях по извънтрудово правоотношение /граждански договори/, но последните трябва да декларират, че са самоосигуряващи се по смисъла на КСО.

В случай, че лицата полагат труд по силата на граждански договор при един или повече възложители, не са осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение или сборът от възнагражденията след намаляване с разходите за дейността е равно или над една минимална работна заплата, съгласно чл.4, ал. 3, т. 5 от КСО подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В случай, че изчислената по горепосочения начин сума е под една минимална работна заплата, вноски за държавно обществено осигуряване не се дължат, но здравноосигурителните вноски са дължими. Те се внасят по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, като това се извършва от самото лице, а не от възложителя по договора.

Ако лицата, работещи без трудово правоотношение, са осигурени на друго основание през месеца, върху полученото възнаграждение (независимо какъв е размерът му) след приспадане на нормативно признатите разходи се дължат осигурителни вноски. Така в този случай всеки от осигурителите дължи поотделно осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), но общия осигурителен доход за всяко лице не трябва да надвишава определения в ЗБДОО за съответната година месечен размер на максималния осигурителния доход. За 2012г. той е 2000 лв.

По силата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. Внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО (210 лв.) – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;
2. Подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1.

Лицата работещо по граждански договор, които не са осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение или сборът от възнагражденията след намаляване с нормативно признатите разходи е под една минимална работна заплата, има две задължения по смисъла на ЗЗО:
1. Да внесе за своя сметка здравноосигурителна вноска за месец септември, върху сума, която не може да бъде по-малко от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица през тази година;
2. Да подаде декларация, пред съответната ТД на НАП, че е започнало да се осигурява на това основание. Декларацията се подава еднократно, при възникването на задължението за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. В случай, че лицето вече се осигурява по този ред и е подало декларация за това, повторна декларация не е необходима.

Всеки възложител по граждански договори следва да изисква необходимата информация от изпълнителя по договора, за да прецени доколко осигурителните вноски са дължими. Изпълнителя отговаря за достоверността на информацията. Ако тя не е вярна, може да се стигне до неначисляване и невнасяне на осигурителни вноски, както и те да се начислят върху доход по-голям от максималния месечен осигурителен доход. В първия случай на осигурителите могат да бъдат съставени актове за начет за невнесените осигурителни вноски и дължимите лихви. Освен това може да им бъде наложена административна глоба по реда на чл. 349 от КСО. Във втория случай вноските се явяват недължимо внесени и осигурителите имат възможност да отправят искане за възстановяването им пред компетентната ТД на НАП.

За да се изплати възнаграждението на лицата, работещи по силата на граждански договор, трябва да има съставена от възложителя Сметка за изплатени суми и Служебна бележка, като чрез нея се удържат и осигурителните вноски, които са за сметка на лицето.

На основание чл. 6, ал. 3, т. 8 и т. 9 от КСО, от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя, както следва:
- 7,9% за сметка на осигуреното лице,
- 9,9% за сметка на осигурителя.
Осигурителните вноски за фонд „Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., са както следва:
- 5,7% за сметка на осигуреното лице,
- 7,1% за сметка на осигурителя.

Вноските се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 550110 независимо от това дали вноските са съответно за родените преди 1 януари 1960 г. или за тези родени след тази дата.

Здравноосигурителната вноска се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение 60:40. Общият размер на здравноосигурителната вноска през е 8%, като 4,8% са за сметка на възложителя, а 3,2% са за сметка на изпълнителя (осигурения) - чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Вноските се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 560101.

Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО в УПФ) се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва (чл. 157, ал. 3 от КСО):
- 2,2% за сметка на осигуреното лице;
- 2,8% за сметка на осигурителя (възложителя по договора).
Вноските се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 58 01 23.

С преводните нареждания, с които се внасят осигурителните вноски се вписва общата сума на дължимите вноски - като за сметка на осигурителите така и за сметка на осигурените. Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица се удържат от възнаграждението на лицето и се внасят от осигурителите.

Осигурителните вноски за лицата, работещи по граждански договори, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено възнаграждението им. Внасянето може да стане в банките или в пощенските клонове и станции по съответните сметки за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване, разкрити от НАП. Вноските се внасят с преводни нареждания за всеки месец поотделно чрез прехвърляне от сметките на осигурителите по съответната сметка на НАП.

От началото на 2009 г. на лицата, работещи по граждански договори, вече не се издават и заверяват осигурителни книжки. Осигурителният стаж и доход на тези лица се доказват с данните, подадени с Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“. Всяко лице, което е работило по граждански договор преди тази дата следва да има издадена и заверена осигурителна книжка. В случай, че през един и същи период лицето работи при няколко възложители, всеки от възложителите прави необходимите вписвания в осигурителната книжка.

Заверяването на осигурителния стаж и осигурителния доход в осигурителната книжка се извършва след проверка на представените от лицата документи – сметки за изплатени суми и служебни бележки към тях, граждански договори /ако има такива/, други служебни бележки издадени от осигурителите удостоверяващи размера на осигурителния доход за всеки месец от срока на договора на осигуреното лице.

Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с нормативно признатите разходи, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора.

Когато лицето е работило без трудово правоотношение и е било осигурено и на друго основание по КСО, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя, като полученото възнаграждение след намаляването с нормативно признатите разходи се раздели на средно дневната минимална работна заплата за страната.За един месец осигурителен стаж на лицата, които не са били осигурени на друго основание се зачита месецът, през който те са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната и върху нея са внесени или са дължими осигурителни вноски.

Самоосигуряващи се лица – осигуряване

В обхвата на самоосигуряващи се лица влизат:
- Упражняващите свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация - журналисти, адвокати, консултанти, архитекти, експерт-счетоводители, одитори, нотариуси, частни съдебни изпълнители, лицензирани оценители и др.;
- Всички еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества;
- Регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители;

Самоосигуряващите се лица са задължени да подадат 3 вида осигурителни декларации:
1. Декларация за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност.
Декларацията се подава в 7 дневен срок от започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на дейност. Когато самоосигуряващото се лице иска да промени вида на осигуряването си, трябва да подаде този вид декларация до края на месец януари.
2. Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице".
Този вид декларация се подава ежемесечно до 10 дни след като са платени дължимите осигурителни вноски или еднократно до 20 февруари 2012 година, ако са избрали да се осигуряват само за фонд „Пенсии" на Държавното обществено осигуряване.
Декларация образец 1 съдържа данни за социално, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, Учителски пенсионен фонд, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", както и за облагаемия доход.
3. Декларация образец 6.
Този вид декларация съдържа данни за дължими осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица. Подава се еднократно в срока на подаване на годишната данъчната декларация, съответно срокът, в който те са задължени да представят справки №1 и №2 от данъчната декларация. Тези справки служат за определяне на окончателния размер на осигурителния доход и окончателния размер на дължимите от тях задължителни осигурителни вноски.

Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2012 год.:

1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към ЗБДОО;

2. минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2012 год. зависи от окончателния им доход от дейността като самоосигуряващи се лица за 2010 год. (деклариран към 30.04.2011 год.), както следва:

• до 5400 лв. - 420 лв.;
• от 5400,01 лв. до 6500 лв. - 450 лв.;
• от 6500,01 лв. до 7500 лв. - 500 лв.;
• над 7500 лв. - 550 лв.

Минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, които не са осъществявали дейност през 2010 год., както и на започналите дейност през 2011 год. или 2012 год. е 420 лв.

3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;

4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2000 лв.

За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по ал. 1, т. 2, буква “а”, т.е. 420 лв.

 Осигурителните вноски се внасят до 10 число на месеца следващ месеца, за който се отнасят.

Работа по втори трудов договор през периода на бременност и раждане и отглеждане на малко дете

Съгласно чл. 46, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са им издадени актове от здравните органи.

На основание тази разпоредба лицата, които продължават да упражняват трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, през периодите, за които са им издадени болнични листове за временна неработоспособност или бременност и раждане (за срок до 135 календарни дни), нямат право на парично обезщетение за тези периоди.

Когато обаче едно лице, осигурено по едно правоотношение или основание за осигуряване към деня на настъпване на риска, продължава да ползва отпуск за бременност и раждане и да получава обезщетение, има право да получава паричното обезщетение и за остатъка от периода след 135-я календарен до 410 календарни дни по заявление-декларация, приложение 2 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО в пълен размер по това правоотношение/основание, в случай че започне работа и по друго правоотношение/основание и не ползва отпуск по него.

Видно от гореизложеното, ако Вие получавате парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО по заявление-декларация, приложение 2 за остатъка от периода до 410 календарни дни, няма проблем да започнете работа по друго правоотношение и да получавате в пълен размер паричното си обезщетение при бременност и раждане.

В случаите, когато майката ползва отпуск за отглеждане на дете по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда и без да прекъсне неговото ползване, започне работа при друг работодател или възложител, обезщетението по чл. 53, ал. 1 от КСО – за отглеждане на малко дете следва да се изплаща в пълен размер до прекратяването или изтичането на отпуска за отглеждане на детето чрез работодателя, който го е разрешил.

Работа по граждански договор през периода на майчинство.

 Ползвам отпуск за бременност и раждане. Мога ли да започна работа по граждански договор и едновременно с това да получавам полагащото ми се парично обезщетение? Ако мога, от кога? През периода до 410 календарни дни или за периода за отглеждане на дете до 2-годишна възраст?

Съгласно чл. 48а и 52а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за майчинство (за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете) имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат не по-малко от 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Обезщетението за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО се изплаща за времето на ползване на съответния отпуск.

Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договор), е регламентирано в чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Съгласно посочените разпоредби осигуряването е само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица нямат нито задължение, нито право да се осигуряват за общо заболяване и майчинство.

Ако Вие, като осигурено за общо заболяване и майчинство лице, през времето на отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст получавате парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО, съответно по чл. 53 от КСО, полагането на труд без трудово правоотношение (граждански договор), не е пречка за получаване на паричното обезщетение.

Кое уволнение е най-изгодно

Икономическата криза и масовите съкращения в някои сектори накараха все повече хора да се замислят дали няма да са следващите, които ще загубят работата си.

Работодатели, които не искаха чрез съкращаване на щата да признаят публично, че бизнесът им има сериозни затруднения, принуждаваха служителите си да напускат по взаимно съгласие. Други предлагаха на работниците си обезщетение, за да напуснат работа.

Когато служителят научи, че уволнението му е неизбежно и има избор как да бъде оформено освобождаването му от работа, трябва да знае кое е най-изгодно за него. Вариантите за прекратяване на трудовия договор са: съкращение, раздяла с работодателя по взаимно съгласие или срещу обезщетение.

По взаимно съгласие

Прекратяване на договора по взаимно съгласие (по чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда) може да предложи всяка една от страните по трудовото правоотношение. То определено е най-неизгодният начин за служителя да се раздели с работодателя си, особено ако е по инициатива на самия работник.

Когато предлага прекратяване на договора по взаимно съгласие, работодателят не дължи предизвестие. Не плаща и компенсация за оставане без работа, а обезщетението за безработица от бюрото по труда е в минимален размер и се плаща само 4 месеца.

Така при заплата от 500 лв. напусналият по взаимно съгласие работник ще получава обезщетение за безработица не 300 лв., каквото му се полага в останалите случаи, а минималното. То е по 7,20 лв. за работен ден или при 21 дни работни дни в месеца - 151,20 лв. За 4 месеца това са 604,80 лв.

Към тази сума се добавя и обезщетението за неизползвания размер на платения годишен отпуск на служителя (ако има такъв). Но неизползваният отпуск се плаща при всички случаи.

Съкращаване на щата

При уволнение поради съкращаване на щата служителят има право на предизвестие. Ако работодателят не изчака то да изтече, дължи обезщетение за неспазения му срок.

В този случай се полага и обезщетение от работодателя, ако съкратеният остане без работа заради уволнението (чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда). Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

С акт на Министерския съвет, с колективния трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение и за по-дълъг срок. Ако уволненият служител е постъпил на работа в този срок (стандартно 1 месец), но с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата в заплатите за същия срок.

В примера със заплата от 500 лв. при неспазено предизвестие работодателят ще дължи поне 500 лв. и ако съкратеният не си намери работа до един месец - още 500 лв.

Обезщетението за безработица, което ще му плаща бюрото по труда е 60% от заплатата му или 300 лв. Колко дълго ще го получава, зависи от осигурителния му стаж (виж по-долу),като минимумът е 4 месеца (1200 лв.) , а максимумът - 12 месеца (3600 лв.) Така при съкращение, в зависимост от стажа си, работникът накрая ще получи общо от 2200 лв. до 4600 лв., а при предизвестие от над един месец - и по-голяма сума. Прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение (по чл. 331 от Кодекса на труда) много прилича на това по взаимно съгласие. И в двата случая не е нужно страните да мотивират желанието си за прекратяване на трудовото правоотношение, нито да сочат конкретни причини за това. Достатъчно е да бъде отправено предложение за прекратяване на договора от едната страна и то да бъде прието от другата. И в двата случая се изисква безусловното взаимно съгласие на работника и работодателя. То трябва да е изразено писмено, и то в рамките на 7 работни дни, за да се смята, че предложението за прекратяване е прието от другата страна.

Уволнението срещу обезщетение обаче има някои особености, които съществено го отличават от това по взаимно съгласие и го правят по-приемлив начин за раздяла с работодателя.

Обещетение от четири заплати

При него работодателят плаща поне 4 заплати, а може и повече - зависи как ще се договорят страните. Горна граница на обезщетението няма. С изплащането му процедурата по уволнението завършва. Ако то не бъде платено в едномесечен срок от прекратяването на трудовия договор, се приема, че прекратяване изобщо няма. В такъв случай трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало.

За работника със заплата от 500 лв. компенсацията би била 2000 лв. Той ще има право и на обезщетение от бюрото по труда. Както и в случая със съкращаването на щата, размерът му ще е 60 на сто от заплатата, или 300 лв. А продължителността на изплащането му ще зависи от осигурителния стаж.

Уволнението поради съкращение на щата, както и прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение, стават само и изключително по инициатива на работодателя. Ето защо обезщетението за безработица в тези два случая се полага в пълен размер и за целия период, за който се дължи по закон в зависимост от осигурителния стаж на лицето.

Стажът и плащанията от бюрото по труда

Ако работникът има до 3 години стаж (като осигурен за безработица), той получава обезщетението в продължение на 4 месеца. При стаж от 3 до 5 години се полага обезщетение за срок от 6 месеца. Когато стажът е от 5 до 10 години, обезщетението се плаща в продължение на 8 месеца. Стаж от 10 до 15 години дава право на 9 месеца обезщетение за безработица. Ако стажът е от 15 до 20 години, бюрото по труда плаща 10 месеца. При стаж от 20 до 25 години - 11 месеца, а при над 25 години - 12 месеца.

Дневният размер на обезщетението е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски във фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

То не може да бъде по-малко от 7,20 лв. на ден (чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.)

Обезщетението за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването. Условията са две - заявлението да е подадено в 3-месечен срок от тази дата и лицето да се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта. Вписването в бюрото по труда трябва да стане до 7 работни дни от уволнението.

2013 година идва с данъчни облекчения

Повечето данъчни промени през 2013 год. ще са в полза на бизнеса. Това показват предложенията за корекции в законодателство за следващата година, които бяха публикувани от Министерството на финансите на сайта на институцията.

Ставките няма да имат корекции с изключение на тези върху дизеловото гориво и керосина. По план промените трябва да бъдат приети на правителствено заседание през септември. Ако няма големи обрати при гласуването им в пленарната зала, следващата година ще е поредната, в която фирмите ще се радват на непроменени данъчни ставки.

ДДС за автомобилите

Най-доволни ще са тези компании, които са планирали покупка на превозно средство или пък вече имат голям служебен автопарк. От следващата година се връща правото на данъчен кредит за транспортна услуга. Това означава, че отново ще е разрешено холдингите да имат специализирани транспортни дружества и да си приспадат ДДС за служебните леки автомобили и свързаните с тях дейности.

Освен това се облекчава и режимът за данъчен кредит при покупка на кола. В момента право да си върнат ДДС имат само фирмите с фабрично поставени седалки за 6+1 места. Сега това ограничение отпада и косвеният данък ще може да се възстановява дори и за превозни средства с монтирани след това допълнителни седалки.

От Нова година разходите за наем на автомобили също ще се признават за целите на данъчен кредит. Според данъчния консултант Симеон Симеонов това ще позволи и на фирмите, които са купили коли на финансов лизинг, да ползват ДДС кредит.

Всички тези ограничения бяха въведени през годините с цел да се ограничи ползването на ДДС кредит за леки автомобили, които се купуват на името на някоя фирма, но се ползват за лични цели. До края на 2009 г. много хора си купуваха луксозни джипове и лимузини и ги "префасонираха" само докато мине регистрацията в КАТ в т.нар. баничарки, за да си възстановят косвения данък.

Тази вратичка в закона беше ограничена с промяна от началото на 2010 г., когато беше определено, че "нелеки автомобили" са само онези модели, които имат "трайно вградено техническо оборудване", както и онези автомобили с фабрично поставени 6+1 седалки.

Сега старият по-облекчен режим на облагане се връща заради започнала наказателна процедура срещу България. Според Брюксел се нарушава принципът, че ограниченията за данъчен кредит след присъединяването ни не трябва да са с по-голям обхват в сравнение с предприсъединителните години.

Авансови вноски

Малките и средните фирми ще са най-пряко облагодетелствани от промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Занапред всяко дружество, чиито нетни приходи от продажби не надхвърлят 300 хил. лв., ще е освободено от задължението да прави авансови вноски за корпоративен данък.

В момента освободени от това задължение са само компаниите с нетни приходи под 200 хил. лв. Промяната обаче означава, че занапред тези фирми ще трябва да правят тримесечно счетоводно приключване, за да разберат дали попадат в границата за авансови вноски.

Дружествата с продажби под 1 млн. лв. пък вече ще плащат предварително данък веднъж на всяко тримесечие, а не всеки месец, както е в момента. Вноските са в размер на 1/12 от печалбата за предходната година.

Данъците върху разходите

Друго предлагано облекчение е данъкът върху разходите да стане годишен и да се плаща еднократно в срок до 31 март на следващата година. При сега действащата разпоредба този тип данък се внася всеки месец до 15-о число, следващ този, в който е начислен разходът.

С данък се облагат разходите за представителни цели, социалните разходи, предоставени в натура (такива са помощите под форма на храни и други вещи), а също така и вноските за допълнително пенсионно осигуряване и застраховки "Живот", които работодатели правят в полза на свои служители над тези, които са длъжни да правят по закон.

Промените, изготвени от Министерството на финансите, обаче не включват нова регулация за облагане на хазартната дейност, която управляващите обещаха. Причината вероятно е, че в министерството все още не са решили какъв режим да прилагат спрямо онлайн залаганията.

Обезщетения по КТ при прекратяване на трудов договор

Обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение
1. Обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие)
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Основанията, при наличието на които работодателят прекратява трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, са регламентирани в Кодекса на труда. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той дължи предизвестие на работника или служителя. Продължителността на срока на предизвестието зависи от вида на сключения трудов договор (срочен или безсрочен). Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните при сключване на трудовия договор не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Моментът на прекратяването е различен в зависимост от това дали работникът или служителят отработва целия срок на предизвестието или само част от него.
Ако работодателят се възползва от предвидената в чл. 220, ал. 1 КТ възможност да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на дължимото предизвестие, то трудовият договор се прекратява веднага (ако срокът не е спазен изцяло) или при изтичане на съответната част от предизвестието (ако не е спазена част от срока). Дължимото от работодателя обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Съгласно чл. 220, ал. 2 КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение, в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Това означава, че ако работникът или служителят е връчил предизвестие на работодателя за прекратяване на трудовия си договор, в случай че работодателят като предизвестена страна се възползва от възможността, предвидена в чл. 220, ал. 2 КТ, то той ще дължи обезщетение.
2. Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда (при прекратяване без предизвестие
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а КТ работодателят му дължи обезщетение.
Случаите на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника или служителя, в които той има право на обезщетение от работодателя са следните:
а) когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетението;
б) когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;
в) когато в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 КТ (промени в организацията и дейността на “стария” работодател) значително се влошат условията на труд при “новия” работодател.
При прекратяване на безсрочно трудово правоотношение обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието, а при прекратяване на срочно трудово правоотношение - в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа след прекратяването, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.
3. Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (за оставане без работа)
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на посочените в разпоредбата правни основания на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Задължението за работодателя да изплати обезщетение на това основание възниква, когато той е прекратил трудовия договор на работника или служителя поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
4. Обезщетение по чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда (при болест)
Обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение е прекратено поради болест на работника или служителя и при условие че той има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получавал обезщетение на същото основание. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца.
Прекратяването на трудовия договор поради болест следва да бъде извършено на основание чл. 325, т. 9 или чл. 327, т.1 КТ.
Правото на прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 9 КТ е право и на двете страни по трудовото правоотношение (работодател и работник/служител). Трудовият договор се прекратява без да се дължи предизвестие, като условие за упражняване на правото на прекратяване е невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания, въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В случай че при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и ако той е съгласен да я заеме, прекратяването не се допуска.
Според чл. 327, т. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Прекратяването на трудов договор на посоченото правно основание е субективно право само на работника или служителя, а предпоставките за упражняването му са две: заболяване на работника/служителя, което води до невъзможност за изпълнение на възложената му работа и неизпълнение от страна на работодателя на предписанието на здравните органи за осигуряване на друга подходяща работа.
5. Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (при пенсиониране)
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.
Обезщетението поради пенсиониране се изплаща само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (отговаря на изискването за възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст, т.н. точки по чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване, като необходимо условие за придобиване на правото е едновременното наличие и на двете предпоставки - възрастта и точките).
Това обезщетение се дължи и на работник или служител, който отговаря на условията за ранно пенсиониране по § 4 и § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
Преценката за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
6. Обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда (за неползван отпуск)
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор.
Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а това означава че базата за изчисляване на обезщетението е полученото от работника или служителя среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащ календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни, като няма ограничение колко назад във времето ще бъде този месец.
7. Обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда (при незаконно уволнение)
Съгласно чл. 225, ал. 1 и 2 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако през посочения период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Според разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
2. възстановяване на предишната работа;
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.
Когато уволнението се оспорва по съдебен ред, работникът или служителят има право всъщност на три иска, които могат да бъдат предявени с една искова молба, но е възможно да се предяви само първия, само първия и втория или само първия и третия. Съдът се произнася по исканията, така както са направени.
Когато съдът е признал уволнението за незаконно и го е отменил и ако е бил предявен и иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 или 2 КТ, то съдът присъжда на работника или служителя обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението или за времето, през което той е работил на по-ниско платена работа. Работодателят дължи обезщетението в размера, посочен във влязлото в сила съдебно решение.
8. Обезщетение по чл. 226 от Кодекса на труда (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка)
Съгласно чл. 226, ал. 1 и 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:
- неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудово правоотношение, както и при вписване на неверни данни в издадените документи;
- незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Работодателят има задължение да издава различни удостоверителни документи, които са необходими на работника или служителя, за да реализира свои права, предвидени в други нормативни актове. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят, действащ като осигурител на работника/служителя, има задължение да му издаде безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението. С удостоверение образец УП-2 се удостоверява осигурителен доход, а с УП-3 - осигурителен стаж, които са необходими на работника/служителя по повод на пенсиониране. За да бъде отпуснато парично обезщетение при безработица на работник/служител, който е останал без работа, е необходимо работодателят да му издаде справка-декларация (по образец). Задължението за издаване на посочените документи произтича от чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Когато работодателят задържи незаконно трудовата книжка на работника/служителя, т.е. не изпълни задължението си да му я предаде незабавно, то той носи отговорност.
Отговорността на работодателя при неизпълнение на горните задължения се изразява в изплащане на обезщетение, чийто размер се определя в зависимост от това дали става въпрос за вреди, причинени от неиздаване или несвоевременно издаване на документи или при незаконно задържане на трудовата книжка (чл. 226, ал. 3 КТ).
9. Обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда (при прекратяване срещу уговорено обезщетение)
Съгласно чл. 331 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
Работодателят следва да изплати обезщетението в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор. В случай че то не бъде изплатено в посочения срок, основанието за прекратяване се смята за отпаднало.

Зачитане на трудов и осигурителен стаж в случаите на изплащане на обезщетения
Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в кодекса, или в друг закон.
Кодексът на труда регламентира случаите, в които за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, без работникът или служителят да е работил (почивни и празнични дни, ползвани платени отпуски, ползвани неплатени отпуски, когато това изрично е предвидено, ползвани неплатени отпуски за временна неработоспособност и др.).
Основният принцип при зачитането на трудов стаж е обвързването на трудовия стаж със съществуването на трудово правоотношение. От тук произтича и задължението на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка на работника или служителя продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, към датата на прекратяването.
Периоди, след датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не се зачитат за трудов стаж, освен в случаите, когато това е предвидено изрично. Това са случаите на признаване за трудов стаж на времето, през което не е съществувало трудово правоотношение (чл. 354 от Кодекса на труда). Три от тези случаи имат известна връзка с изплатените от работодателя обезщетения, но само по отношение на причината, довела до прекратяването.
Съгласно чл. 354, т. 1, 5 и 7 от Кодекса на труда за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато:
- работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа;
- работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;
- работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица.
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Това обезщетение се изплаща съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, като фактът, че такова обезщетение е изплатено, сам по себе си не е основание за зачитане на времето на оставане без работа за трудов стаж. Основанието на работодателя да зачете трудовия стаж в случая е разпоредбата на чл. 354, т. 1 КТ - за времето от датата на уволнението до възстановяването на работника или служителя на работа.
При незаконно задържане на трудовата книжка работодателят дължи обезщетение съгласно чл. 226, ал. 2 КТ от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. При незаконно задържане на трудовата книжка, когато работникът или служителят е останал без работа, то целият период на оставане без работа в резултат на незаконното й задържане, се признава за трудов стаж. В случая признаването на трудов стаж е предвидено в чл. 354, т. 5 КТ, а не произтича от разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ, предвиждаща отговорността на работодателя за обезщетение.
Когато работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, то времето през което са получавани обезщетения за безработица се признава за трудов стаж, съгласно чл. 354, т. 7 КТ. Правото на обезщетение за безработица, размерът и срокът за получаването му са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване (КСО). За трудов стаж се признава времето от датата на отпускане на обезщетение за безработица по реда на КСО до датата на прекратяване на изплащането му. Обезщетението за оставане без работа, което се изплаща от работодателя по чл. 222, ал. 1 КТ, не е обезщетение за безработица по смисъла на чл. 354, т. 7 КТ, т.е. периодът на изплащането му не се признава за трудов стаж и работодателят не извършва вписване в трудовата книжка.
От гореизложеното би могъл да се направи изводът, че от самия факт на изплащане на различните видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, не произтичат задължения за работодателя да зачита и вписва в трудовата книжка на работника или служителя периоди, които да се признават за трудов стаж.
Правилата за зачитане на осигурителен стаж са установени в Кодекса за социално осигуряване. Принципът при зачитането на осигурителен стаж е, че за такъв се зачитат периоди от време, през които лицата са упражнявали трудова дейност и върху съответното възнаграждение са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 9, ал. 1 КСО). В КСО са определени и случаи, при които за осигурителен стаж се зачитат и периоди от време, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2 - платени и неплатени отпуски и периоди през които са получавани различни видове обезщетения).
Кодексът за социално осигуряване (чл. 9, ал. 3, т. 2 и 5) регламентира случаи, при които за осигурителен стаж се зачита и времето:
- през което лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването на работа, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение на лицето;
- през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка както на осигурителя, така и на лицето.
В първата хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение, съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца, осигурителни вноски върху самото обезщетение не се изчисляват и не се внасят.
Във втората хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа след прекратяването на трудовия му договор поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа или спиране на работата, се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетението. Осигурителните вноски са в съотношение 60:40 за осигурител:осигурен.
Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, върху обезщетенията по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) не се изчисляват и не се внасят осигурителни вноски.

Данъчно облагане на обезщетенията, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение
Съгласно изричната разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица обезщетенията по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране) и чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) не подлежат на данъчно облагане.
От горното следва, че останалите видове обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение - по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 1 КТ (при оставане без работа), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), по чл. 225, ал. 1 КТ (при незаконно уволнение) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) подлежат на данъчно облагане.